Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том I
Вълко Червенков, Васил Коларов, Ст. Димитров (Марек), Светослав Колев, Карло Луканов, Георги Димитров
 
65.
24 ноември 1941 г.


Васил Коларов

ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ, НО ЩЕ СЕ ЗАВЪРТИ ДРУГОЯЧЕ

Хитлеровите лакеи Борис, Филов и съдружие, на които приглася хорът на фашистките вестникари, крещят до прегракване, че победата на хитлеристка Германия била вече осигурена.

За “осигурена победа” през първата световна война крещяха и кайзеровите агенти начело с Фердинанд чак до деня, когато настъпи катастрофата. Обаче всеки, който е чел разните мемоари за оная война, знае, че немските управници са считали войната загубена дълго време преди Германия да сложи оръжие. Убеждението им, че Германия ще бъде бита, се утвърдило особено след като Дмерика се намеси във войната. И за да избягнат разгрома, германският и австрийският кайзери чрез разни свои агенти в неутралните страни правеха опити да сключат мир било за сметка на малките народи, било за сметка на Русия. Но всички тия опити претърпяха неуспех и разгромът на централните държави дойде като ураган.

Сега историята се повтаря.

Хитлеристките главатари не са слепи да не разберат, че хитлеристка Германия не може да се мери с трите най-велики държави.

Неувереност в победата, песимизъм вее също и от последната статия на хитлеристкия вития Гьобелс, напечатана във в. “Райх”, по която нашите понемчени вестникари много-много не пишат.

270

Но най-красноречиво доказателство за смущението на хитлеристките главатари е, че по разни пътища те се опитват да завържат “мирни преговори” с презираните от тях английски “плутократи”, та дано някак си осуетят съюза межау Англия, Русия и Америка, от който се боят като от смъртта. Английският министър Идън оня ден разкри тия опити. С такава цел е бил изпратен в Англия на времето Хес — хитлеровият заместник. Откак Хитлер нападна Русия, неговите уж “неутрални” агенти не преставали да наводняват Лондон и Вашингтон, гдето те предлагали да се прекратяла войната между Германия и Англия, като уверявали даже, че в Германия било “всичко готово” за отстраняването на Хитлер от власт. Тия “неутрални” посредници заявявали, че Гермения била готова да остави Западна Европа на Англия, а за себе си искала “само” завоюваните руски земи и Балканите. Хитлеровият посланик в Анкара фон Папен също изказвал готовността на “националсоциалистическа” Германия да си подели Европа с “плутократическа” Англия. В същото време за сплашване на англичаните “неутралните” агенти разпространявали слуха, че уж се водели преговори между Германия и Русия...

Такъв “незаинтересован” посредник се явява и г. Джидров, който настойчиво убеждава във в. “Слово” англичаните да приемели “протегнатата” им от Хитлер ръка за мир.

Ето какво става зад кулисите, когато Филов се удря в гърдите и при шумното блеене на депутатското стадо заявява, че той бил дълбоко “уверен” в победата на Хитлер. Разбира се, Филов сам не вярва в думите си. Цар Борис, Филов и съдружие, които са в течение на събитията, не могат да не разбират безизходното положение на Хитлер, особено след като Чърчил, Сталин и Рузвелт със своето единодушие и решителност разбила напълно неговата последна “мирна офанзива”; днес няма никакво съмнение, че войната ще продължи до пълния разгром на хитлеристка Германия. Но те не могат иначе. Цар Борис, като немско оръдие, подобно на своя баща ще се съпротивява докрай на всеки опит да бъде изтръгнат нашият народ от ноктите на Хитлер. А каквото каже цар Борис, това повтарят и неговите безхарактерни министри и депутати. Те са така здраво “съюзени” с германците чрез разни гешефти но вноса и износа, че е напълно

271

естествено, гдето се кълнат във вярност на Хитлер до гроб.

Филов побърза да прибави в речта си, че за своята хитлеристка политика правителството щяло да отговаря “пред бога и пред историята”. Ние мислим, че тоя път историята ще се завърши другояче. Преди “бога и историята” има една друга инстанция, която се нарича български народ, и тоя път измаменият български народ не ще се остави да бъде доведен до катастрофа, а ще потърси сметка от Борис, Филов и съдружие преди още те да довършат своето предателско дело.


В. Червенков

ЗА РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА В СЪВЕТСКА РУСИЯ

Еана от безсъвестните лъжи, които фашистката пропаганда упорито сее, е тая, че съветската власт уж “преследвала” верующите, “гонела” свещениците, “разрушавала” черквите.

Нашите понемчени вестникари, по задание от Берлин, също са отворили уста да бръщолевят врели-некипели за някакви си измислени “ужасни преследвания на религията в Русия”. Но те мълчат като риби за положението на религиозните хора във фашистка Германия. Защо мълчите, господа? Вие постоянно сновете до Берлин и обратно — защо не разкажете на нашия народ за наблъсканите в затворите и в концентрационните лагери католишки висши и низши свещенослужители, за полицейската хайка, обиските и изселванията, на които са подложени хиляди и хиляди католици, за принудителното въдворяване, за идолопоклонничеството, за заменяването на християнското евангелие с налудничавата книга на Хитлер “Моята борба”, за заменяването на бога с персоната на Хитлер? Разкажете за средновековните инквизиторски обреди, с които се горяха и продължават да се горят произведенията на великите човешки гении като Хайне, Волтер, Русо, Пушкин, Толстой, Горки и много други. Разкажете за прокудените от Германия бележити учени, художници, поети и писатели, които представляваха и представляват гордост за германската

272

земя и германския народ! Разкажете за мюнстерския католишки епископ — господин фон Гален, и за неговия протест против насилственото отнемане на имуществото на всички членове на католишкия орден.

Но вие сте глътнали изцяло фашисткия аршин и мълчите по тия въпроси, за да бълвате само измислиците на съвременните тевтонски рогоносци и убийци по адрес на нашата скъпа и доблестна освободителка — Русия.

Най силните аргументи против необузданите лъжи, които се изливат от Берлин, са, разбира се, самите факти за истинското положение на религията и религиозните в Русия. И с тия факти всеки наш гражданин и селянин може да се запознае, па макар даже по това, което пишеха нашите български вестници преди една година, или даже преди шест седем месеца. Разгърнете нашите вестници отонова време и вие ще намерите там много заявления и дописки за пълната свобода на религиозния култ в Русия, за свободното съществуване на православната, мохамеданската, еврейската и други черкви. Вие ще намерите там и текстът на Съветската конституция — по силата на която законът гарантира непълно свободата както на религиозния култ, така и на противорелигиозната пропаганда, на атеизма. Човешката съвест в Рускя се рапва на пълна свобода във всяко отношение. Нашите гьобелсови калфи и чираци това отлично знаят. Но те са вече напълно купени от берлинските си господари, затова сега друга песен пеят и плюят онова, което сами пишеха преди половин година.


[Previous] [Next]
[Back to Index]