28 ноември 1941 г.
ПЛЕБИСЦИТ ЛИ?
Филов каза в Народното събрание, че държанието на българския народ към германските войски, когато те навлязоха в България, било равносилно на един “плебисцит” — със своето поведение българският народ уж “одобрил” предателството на цар Борис, Филов и съдружие!
Що се говори за плебисцит, то такъв стана преди окупацията на нашата страна от хитлеровите пълчища, когато почти целият народ по всички възможни пътища и начини искаше от правителството да сключи пакт за дружба със Съветска Русия. Нито един от правителствените хора не се осмели по време на изборите да се обяви срещу Русия; наопаки, всички правителствени депутати се избраха като “приятели” на Съветска Русия. На всички конгреси на разните съюзи делегатите единодушно гласуваха резолюции в полза на едно всестранно сближение с Русия; Народното събрание, редакциите на вестниците бяха отрупани с писма и резолюции — в същия смисъл. При Министерския съвет беше открита особена стая за регистриране на десетките хиляди обръщения на български граждани към правителството за приемане предложението на съветското правителство.
Това беше същински народен плебисцит, който със своето единодушие смути предателската тайфа около двореца. Затова тя не се реши да си разкрие картите, докато не доведе германските войски в България, за да бъде смазана всяка народна съпротива. Временният успех на тоя коварен предателски план позволява на филовци
285
днес да се гаврят с българския народ, като му приписват гнусната клевета, че той съзнателно и доброволно си сложил главата в хомота на Хитлер.
С помощта на немските щикове преди известно време произведе “плебисиит” и генерал Антонеску. Всеки румънски избирател трябваше да дойде пред полицейското бюро и да заяви устно: одобрява или неодбрява политиката на Антонеску? Естествено, всички, които се явиха пред бюрого, “одобриха” политиката на Антонеску. Но грамадната част от румънския народ, който ненавижда Антонеску, просто не се яви да гласува.
Филовци и антонесковци се гаврят с плебисцит, когато ръцете на народите са здраво завързани. Но близко е денят, когато нашият и румънският народ ще развържат ръцете си и ще произведат истински плебисцит против предателската политика на хитлеристките оръдия.
БЪЛГАРСКИ РАБОТНИЦИ, НЕ ОТИВАЙТЕ НА РАБОТА В ГЕРМАНИЯ
Руският народ мъжки брани своята бащиния. Армиите на Хитлер се топят на Източния фронт като снежинки на огъня. Нови германски работници и селяни тряова да бъдат изпратени на заколение. И на тяхно място са нужни работни ръце. Към чуждестранните работници се обръщат хитлеристите за спасение от гибелта.
Затова отиването на работа в Германия днес означава подкрепа на Хитлер. То означава помощ на германския империализъм за водене на разбойническата му война срещу руския и другите свободолюбиви народи.
Български работници!
Не отивайте на работа в хитлерова Германия, дето ви чака унижение, непоносим труд и лишения! Не напускайте огнищата си, за да ставате слепи оръдия на враговете си. Борете се заедно с целия наш народ за работа, за хляб и права, против кръвожадния хитлеризъм и неговите слуги у нас!
286
ЗА ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙНИЦИ У НАС
Червеят на съмнението гложде вече хиляди и хиляди германски войници, които Хитлер продължава да хвърля на заколение на Източния фронт. Многобройните писма, лични записки и дневници на германски войници, частично обнародвани от съветския печат, показват, че в настроенията и мислите на германския войник се извършра глух, подпочвен, още неизразен открито, но дълбок и коренен прелом. Огромните жертви и загуби на фронта, несъответствието между хода на военните действия и обещанията на хитлеристкото командуване, безпределната омраза към германските грабители на населението във временно заетите от тях области, нерадостните писма от близките за унинието и лишенията в къщи — всичко това тласка германския войник, ако той не е изгубил все още човешки облик, да се замисли над положението, да потърси отговор на парливия и съдбоносен въпрос: защо той воюва и какво носи войната нему и на неговия народ.
Израз на тия настроения на германските войници даде първата конференция на германските пленници в Русия, за която ние навремето съобщихме. Нейната декларация против престъпната война на Хитлер срещу Русия и позивът й за борба срещу хитлеризма, са едно знамение за ония антихитлеристки настроения и сили, които зреят в средата на германския народ.
У нас, в България, има не малко германски войници, които започват да се замислят над своята и на своята страна съдба. Всички български патриоти, които имат съприкосновение с тях, трябва да им помогнат по-бързо да се доберат до истината и да си отворят очите. Разказвайте им за безнадеждността на войната срещу Русия. За неизчерпаемите сили на Русия; че руският народ е преизпълнен с решимост да води борбата до пълното унищожение на хитлеризма. Осведомявайте ги за истинските загуби на Германия на Източния фронт; за страшната за германците руска зима; за усилващата се всеки ден помощ
287
на Америка за Русия. Разяснявайте им, че бъдещето на Германия зависи от самите германци; че Хитлер е превърнал германските войски в палач на европейските народи.
Разказвайте им за първата конференция на германските пленници в Русия и за нейната декларация против хитлеризма.