2 декември 1941 г.
В. Червенков
ХРАНИТЕ ТРЯБВА ДА СИ ОСТАНАТ В БЪЛГАРИЯ
Правителството иззема храните ни под страх на глоба и наказание, като ги плаща два пъти по-евтино, отколкото те струват на селските производители. Особени команди ходят от село на село, от къща на къща да търсят уж “укрити хрени”, а в действителност да вземат и онова, което е нужно за изхранването на производителите и семействата им.
Правителството обясни — и министър Загоров пак повтори същото в Народното събрание, — че това се вършело, за да се осигуряла прехраната на градското население. Реколтата тая година била с 15 % по-малка от миналогодишната, а миналата година — с 20 % по-малка от реколтата в 1939 год. Ако това е истина, то означава, че у нас няма излишъци и че тогава длъжност на правителството е да запрети износа на храните в странство. Само по тоя начин, без никакви насилия и грабежи, ще бъде гарантирано изхранването на нашия народ.
Но какво направи правителството с иззетите миналата година храни? То ги изнесе в Германия. То изхранва с тях германските войски. Какво прави с изземаните сега храни? То пак ги изнася в Германия и по тоя начин умишлено осъжда нашия народ на глад. Дирекцията на “Храноизноса” не дава на народа сметка где отиват нашите храни, но ние и без това знаем, че нашите железници цял месец вече усилено превозват храни за Германия, че на Дунавските пристанища усилено се товарят шлепове с храни за Германия и че за
298
да може да стане това по-бързо, биде обявена гражданска мобилизация. Лъжейки народа, че то уж се грижи за прехранването на населението, правителството подготвя гладна година за България. Това става, понеже правителството не е в ръцете на министри, излезли от народа и носещи отговорност пред народа, а в ръцете на една фашистка шайка от насилници, пристави и жандарми, гстови за една паница леща да одерат и кожата на народа по заповед на хитлеровите человекоядци.
За изхранване на своите пълчища Хитлер се надяваше на украинското жито. Но като не можа да завари пълни хамбари в Украйна, които руското правителство навреме пренесе навътре, Хитлер дава разпореждане до своите бандити да изземат и последния залък от устата на покорените от него народи. Във Франция, Белгия, Норвегия, Полша, Югославия, Гърция върлува глад. Но Хитлер не оставя на мира и своите уж “съюзници” като България, Унгария и Румъния. Те също се оплячкосват и населението им осъжда на глад. Финландия, чието правителство се продаде на немците, е така изтощена вече, че тя няма с какво да храни даже войската си, изпратена да се бие срещу Русия. Ето къде отиват нашите храни, които празителството насилствено изземва. Нашите жени и деца се осъждат на глад, за да се хрантутят германските пълчища, които Хитлер е хвърлил в Русия за покорението и изтребяването на руския народ.
За да избегнем глада, ние трябва на всяка цена, с всички средства да задържим храните у нас. Наш дълг е да се възпротивим на изземването на храните и на тяхното изнасяне в Германия. Нашата народна чест ни заповядва да не допуснем с хляба на нашите деца да се хранят хитлеровите изверги, които като зверове са се нахвърлили срещу нашите руски братя.