Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том I
Вълко Червенков, Васил Коларов, Ст. Димитров (Марек), Светослав Колев, Карло Луканов, Георги Димитров
 
92.
19 декември 1941 г.


В. Червенков

САБОТЬОРИТЕ СА НАШИТЕ ГЕРОИ

Правителствените съдилища работят трескаво. Една след друга следват присъдите — една от друга по-тежки. Шуменският областен съд преди известно време осъди на смърт чрез обесване трима души, двама на доживотен затвор, 6 души непълнолетни по на 15 години затвор. Подобни присъди се произнасят от съдилищата и в другите градове. Правителственият печат сипе огън и жупел срещу саботьорите.

Кого осъждат понемчените съдилища? Кого хулят и срещу кого насъскват правителствените копои? Кои са саботьорите и защо те вършат саботаж ? Саботьорите днес са смелите и доблестни български синове и дъщери — патриоти и патриотки, — защитници на българската национална свобода и независимост от хитлеристките насилници, те с риск на живота си пречат и вредят с всички средства на германските военни части у нас, на техния транспорт, на производството на военни материали за германците и се борят по тоя начин против германското заробване на България.

Саботьорите, т. е. юначните и безпределно преданите на нашата родина народни борци, вдигат във въздуха влаковете, натоварени с германски военни материали и германски войскови части, развалят телефонните и телеграфни линии на германците, разрушават техни складове. Саботьорите вършат това. за да помагат активно за разгрома на германските грабителски пълчища, които искат да заробят всички свободолюбиви народи. Саботьорите са не само най-последователните и най-доблестни наши

359

родолюбци, които мъжки следват националните завети на Караджата, на Левски и Ботев, но те са и най-ярките изразители на неугасимата любов на нас, българите, към великата и славна наша освободителка — братска Русия, подло нападната от озверелите хитлеристки бандити. Саботьорите на дело помагат на братята руси в тяхната борба за унищожението на хитлеризма.

Ето защо тия, които понемчената правителствена шайка обсипва с всевъзможни клевети и ругателства, за залавянето на които тя е пуснала и пуща всеки ден цяла глутница от полицейски хрътки, които тя осъжда на затвор, зверски изтезава, беси и разстрелва, когато попаднат в ръцете й — те са героите на нашия народ, те намират и трябва да намират всенародна поддръжка навсякъде — по села и градове, в полето и в горите, навсякъде, дето бие българско сърце и дето свети светилникът на народното свободолюбие.

Правителствената шайка от предатели и чужди агенти вилнее, затваря, съди, бие и беси българските родолюбци Толкова повече ще се разгаря народният гняв, толкова повече ще расте народната вълна, която ще помете гробокопателите на нашата независимост. Престъпната мафия на царборисовите управници, които помагат с одушването на храбрите югославски народи и на гърците, които вчера тикнаха България във война срещу Америка и Англия, а утре се канят да я тикнат в нова безумна авантюра, показа и на слепите, че няма нищо общо с нашия народ, че е само едно лакейско и опасно хитлеристко гнездо на Балканите, което трябва да бъде унищожено. Всички средства на борба с това гнездо са не само оправдани, но и наложителни.

Вие сяхте ветрове, черни и гнусни изменници но ще жънете сега бури! С изменниците се разправят като с най-опасни бацили — без всяко отлагане, решително и завинаги.

Както старите легендарни наши хайдути от 18 век бяха предвестниците на нашата национално-освободителна борба по сетне, така саботьорите днес са достойните предвестници на всенародното движение за освобождението на нашия роден край от позора и оковите на фашистката понемчена царборисовска камарила, която вече тикна България във войната и про-

360

дължава да я тика по наклонения път към национална катастрофа и гибел.


В. Червенков

*  *  *

Млади, българи! Потомци на Левски и на Ботев! Борете се срещу всички опити да се внася хитлеристката зараза в средата на нашата младеж! Гонете от своята среда презрените поклонници на гробокопателите на нашата страна — клечковците!

Вън от редовете на народната младеж клечковщината — тоя позор за българина!

Клечковци се кълнат да служат на царя. Но царят служи на Германия. Вън от редовете на българската младеж клетвопрестъпниците и чуждите агенти!

Ученици! Гимназисти! Студенти! Сплотявайте се за борба с предателите! Цял свят се е вдигнал днес, за да смаже главата на хитлеристката хидра. Помнете: касае се до съдбата, до бъдещето на нашия народ.


В. Червенков

ГАНЧЕВ И АЗМАНОВ

Правителственото радио само разсмива ония, които все още го слушат, като предава забърканите съобщения на германската осведомителна служба, че германските пълчища сега отстъпвали на Източния фронт уж по съображения да заемат по-изгодни позиции за военните действия през пролетта и през идното лято ...

Как мислите по тая работа, господин Александър Ганчев, господин запасен полковник Азманов? Ами че тя каква стана? Вие отдавна “стигнахте” до Урал, още през юли и август тая година се “разправихте” с Червената армия, а пък сега самите германци изведнаж заприказваха ... за отстъпления на Източния фронт, за идната пролет, за идното лято даже ...

Каква тя стана — вие сами разбирате: Червената армия млати немците по руски, млати ги и ги е обърнала

361

в бягство по най-главните линии на фронта. Временните преимущества на хитлеристките орди, които те придобиха в началото на войната като резултат на вероломното нападение, са вече изчерпани. Започват да се разгръщат решителните военни успехи на Червената армия. А какво това пък означава, надяваме се, вие също така схващате. Може би затова езиците ви се преплитат и започвате да издавате нечленоразделни звуци?

Нашият народ скоро ще потърси, сурова сметка както от вашите господари, така и от вас самите за всички ваши гаври и безобразия спрямо великите и славни наши освободители.


В. Червенков

ЛИСИЦИТЕ ОТ “ДОНАУ”

Много сладки приказки разказваше оня ден германското радио “Донау”, за да залъгва тонковците, че Германия е “рай блажен” за българските работници. Значи: идвайте на работа в Германия: мед и масло тече, всяка сутрин земята там се покрива с манна небесна, съществуват и самослагащи месалчета, крушите сами падат в устата! А пък пари! Парите с лопати да ги ринеш. И да речеш, че става дума за банкноти, за книжни марки — сакън! — чисто злато ...

Хубостникът, който се беше разлигавил оная вечер по радио “Донау” да сваля звездите, за да залъгва тонковците, че нашите работници в Германия плуват в блаженство, разбира се, нито думица не обели за трудовите условия, за заплатата на тия наши работници, за неравноправното положение на чуждите работници, в сравнение с германските работници, за безбройните принудителни удръжки, за жилищните условия, за униженията, на които се подлагат чужденците в хитлеристка Германия. Разбира се, той нито думица не обели, че там работниците си недояждат и гладуват, че получават крайно оскъдни дажби от разни ерзаци и буламачи, че не могат да намерят подметки за скъсаните си обуща, че не могат изобщо да намерят нищо по магазините.

Сладко пеете, кумици-лисици от “Донау”! Но нашите работници не са глупави и прости, както вие си ги

362

мислите, за да ви повярват и да ви вземат за славеи. Пейте, пейте — зер задълго няма да имате тая възможност!


В. Червенков

ИВАН, КОЛЮ И ХИТЛЕР

— Кольо, чу ли, бе?

— Какво, Иване?

— А бе не знам, тия, германците, докога ще търпят тоя смахнат човек: а бе, гледа ги в очите и ги лъже . . . Ами взел да им анатардисва, че за пет месеца на Източния фронт германците дали били само 162 хиляди убити, само 570 хиляци ранени и — чуваш ли ? — само 33 хиляди пленници ! ...

— Бабини дивитини са това, разбира се.

— Почакай да пресметна... А-ха! Излиза, че германците на един фронт от 2 хиляци километра, при сражения, каквито историята досега не помни, са давали средно в ден по 1000 души убити, значи по 1 човек на всеки два километра ... Наистина, трябва да си Хитлер, за да обявиш пред света такива смехотворни цифри.

— Кольо, ти знаеш обер-ефрейтора Ото от Солинген, дето живееше у брата на Невенка. Помниш го?

— Да.

— Преди месец още, докато беше тука, ми казваше, че няма вече семейство в Германия, което да не е изгубило по един, а често и по двама членове. И все клатеше глава: каква ще става, викаше, не знам, но младежта на Германия изпогина.

— Именно изпогина... Шест милиона убити, ранени и пленени. Ето истинските цифри за загубите на германците на Източния фронт. Ти, Иване, знаеш, че от тебе нищо не крия. Ще ти кажа: вчера пак слушах радиото от Москва: Червената армия пердаши германците, та се дим дига. За по-малко от месец, от 16 ноември до 10 декември, германците са дали 85 хиляди убити само на Московския фронт. Слушай: при Москва германците бяха струпали 51 дивизия и повече от половината от всичките си танкове. Но Червената армия им е надробила

363

сега такава попара, че са обърнали вече гръб и бягат назад, като изоставят танкове, камиони, мотоциклети, оръдия, картечници ... От Москва съобщават за огромни трофеи, взети от Червената армия ... А пък в тила на германците пламти народна партизанска война.

— Кольо, а Хитлер за загубите на германците, на военна техника и въоръжение даже дума не е продумал.

— Как ще продума бе, Иване? Загубили са около 19 хиляди оръдия, 13 хиляди самолета, 15 хиляди танкове. Това шега ли е? Не смее да каже истината. Но ти не мисли, че германците няма да я узнаят в края на краищата. Затова пък Хитлер се е хвалил пред райхстага, че пленниците-червеноармейци били възлизали на 3 милиона и 800 хиляди. Просто са си изгубили ума в Берлин: кого искат да излъжат: аджеба, кой бие и гони сега германците на Източния фронт, ако Червената армия е унищожена и пленена? Виж им ти акъла и похватите, па им крои шапка. Лъжат, Иване, лъжат, та се късат. В лъжа са се родили, в лъжа и в кърви живеят, с лъжа и в кърви ще загинат. Краят им не е много далеч. — Хайде, до виждане, па пак ще си поговорим.


[Previous] [Next]
[Back to Index]