22 декември 1941 г.
РЕЧТА НА ЦАР БОРИС ПО ОТГОВОРА НА ТРОННОТО СЛОВО
В речта си по случай връчването отговора на тронното слово цар Борис има дързостта да заяви още веднаж, че неговата предателска външна политика била уж “одобрена от целия български народ”.
В сегашните критически дни, когато безумната и престъпна хитлеристка шайка начело с цар Борис тласка стремглаво не шия народ към пропаст, ние най-решително разобличаваме опита на цар Борис да скрие предпазливо своята главна отговорност и отговорността на своето министерско и депутатско стадо зад широкия гръб на народа.
Българският народ никога не е одобрявал и не одобрява мошеническото присъединяване на България към държавите на “оста” и допущането на германските войски на нашата територия; никога не е одобрявал и не одобрява превръщането на България във военна база на Хитлер за разгромяване и поробване на Югославия и Гърция; никога не е одобрявал и не одобрява предоставянето на нашата земя, железници, пристанища и летища в разположение на Хитлер за нападение срещу Русия; никога не е одобрявал и не одобрява ограбването на нашата страна от германците и осъждането нашия народ на глад и тежки лишения; никога не е одобрявал и не одобрява употребяването на нашата войска като жандарм на Хитлер в окупираните страни за потушаване освободителната борба на югославския и гръцкия
371
народ срещу хитлеристките и фашистки окупатори; никога не е одобрявал и не одобрява обявяването война на Англия и Америка, която крие в себе си опасността да бъдем тласнати в най-позорна и най-престъпна война срещу Русия. Отговорността за оскърблението и опозоряването на нашия свободолюбив народ чрез превръщането на България в “съюзница”-васал на най-големия кръвник и мракобесник в историята, Хитлер, носи всецяло и изключително гнусната хитлеристка банда начело с цар Борис и ней не ще бъде позволено нито да я стовари върху народа, нито да я смекчи с клеветата за одобрението уж на нейната предателска и погромаджийска политика от страна на народа.
Това трябва да бъде дважди и трижди подчертано днес, когато на Източния фронт под грозните удари на Червената армия се клатят вече стълбовете на “новия ред”, тъй скъп за цар Борис и неговата банда.
ШЕСТМЕСЕЧНА РАВНОСМЕТКА
Изминаха се шест месеца от деня на вероломното и разбойническо нападение на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз. Каква е половингодишната равносметка на това щателно подготвено и гигантско по своята военна сила нападение? Достатъчно е да се напомни, че Хитлер постави на служба на своето коварно нападение срещу Съветския съюз индустриалните и икономически възможности и ресурси на цяла Европа.
Съветският съюз и неговата Червена армия бяха поставени пред най-сериозно и съдбоносно изпитание. Днес може да се каже с пълна определеност, че това изпитание Съветският съюз и Червената армия издържаха с чест и достойнство. Бъдещите поколения с благоговение ще прелистват великите страници на грандиозната и величава епопея, която съставлява съветската отбрана от числено превъзхождащите и въоръжени до зъби хитлеристки орди.
Червената армия издържа колосалния натиск на военната машина на хитлеристките грабители; тя разби
372
легендата за “светкавичната” война; тя отстъпваше с бой пред численото превъзходство на врага, но тя извършваше стратегическо отстъпление за целите на неизбежното в бъдеще контранастъпление и решително разбиване на врага. Червената армия не трепна пред всички изненади. Тя не се огъна пред клещите и чувалите на германските генерали. Тя не изгуби присъствието на духа, когато изпадаше в окръжавания; тя изнамери средства и начини да се бори успешно срещу тях. Тя не се спря пред нищо, за да омаломощи настъпателния дух на хитлеристките хипнотизирани пълчища; тя отстъпваше всяка педя съветска земя, като заставяше германците да издигнат планини от собствените си трупове. Тя запази през всичкото време на своето стратегическо отстъпление високо бойно единство, непоклатим дух и увереност в победата. Тя имаше зад себе си невиждано сплотен и единодушен тил, който с всички сили се притичаше на помощ на фронта. Тя обезсиляше хитлеристката армия с непрекъснатите си контраатаки. И в същото време събираше сили, за да премине в контранастъпление на най-важните участъци на фронта, когато настъпи за това подходящият момент. Никоя друга армия в света не е в състояние да извърши подсбно стратегическо отстъпление, да издържи подобен исполински натиск. Червената армия го извърши. Червената армия издържа. Никой друг обществен и държавен строй не можеше да устои срещу изпитания като тия, които връхлетяха Съветския съюз. Съветският строй устоя. Това обстоятелство показа и на слепите, че съветският строй е най-силният в света, че съветските народи и Червената армия са непобедими. То показва още и изумителната сила на Сталиновия гений, на неговото твърдо и непознаващо колебания ръководство.
Сега, след като хитлеристките орди бяха изнурявани в течение на неколкомесечните отбранителни боеве, след като те дадоха повече от 6 милиона убити, ранени и пленници, след като загубиха огромен брой бойни коли, самолети, оръдия и военни материали, Червената армия премина в контранастъпление на най-важните участъци на фронта и постигна сериозни успехи. За сериозността на нейните успехи говори преди всичко обстоятелството, че тя спечели великата битка около Москва.
373
Хитлеристките орди са обърнати в бягство. Прехвалените дивизии на Хитлер бягат, изоставяйки танкове, оръдия, камиони, въоръжение — бягат на запад.
Само от 16 ноември до 20 декември тази година, както днес ние чухме от Московското радио, Червената армия около Москва е заловила: две хиляди сто и тринадесет бойни коли, дванадесет хиляди и двеста и четири камиона, хиляда седемстотин петдесет и осем оръдия, седемстотин тридесет и една минохвъргачки, хиляда седемстотин деветдесет и шест картечници и много още автоматични пушки, мотоциклети, блиндирани коли, бойни припаси и прочее. За това време на същия фронт само убитите германски войници и офицери са 117 хиляди.
Какво показват тия блестящи успехи на Червената армия?
Те показват, че е настъпил, първо, периодът на контранастъплението на Червената армия против хитлеристките орди; че Червената армия е започнала техния разгром; че тя е започнала вече да побеждава.
Те показват, второ, че в течение на войната силите и резервите на Червената армия се увеличават, постоянно растат, а силите и резервите на хитлеристка Германия слабеят и се изтощават. В това обстоятелство се крият основните причини за неизбежното и пълно поражение на Хитлер.
Смяната на Браухич, за която съобщиха днес от Берлин, няма да спаси Хитлер.
Войната на Изток встъпва в седмия си месец с решителното и радостно за всички свободолюбиви народи в света контранастъпление на Червената армия по целия фронт.
Подлите германски агенти у нас, които в течение на тия шест месеца толкова пъти “унищожаваха” Червената армия и отправиха толкова лъжи и гаври по неин адрес, няма да се изплъзнат от съда на народа. От историята те вече са приковани на позорния стълб.
РЕЧТА НА ГЬОБЕЛС И ХИТЛЕРИСТКИТЕ ПСЕТА У НАС
Правителствените германски агенти преповтарят с омърлушен вид станалите вече за присмех комюникета
374
на германското военно командуване. Видите ли, на Източния фронт, поради настъпилата зима, произлизали само незначителни боеве от местно значение ... Същите агенти забравят, че само преди един месец, ако не и по-късно, те крещяха до бога, че зимата за германците няма никакво значение, че те са приготвени и за зимна война. Да не говорим вече за това, че българските хрътки на Хитлер по общото кучешко правило припкаха пред своите господари с вирнати опашки и с лиги на устата възвестяваха гръмки и шеметни псбеди в очакване на по-тлъсти кокалчета. Те превземаха “като две и две четири Москва, Ленинград, достигаха Урал, обявяваха Червената армия за унищожена, Русия — за несъществуваща ...
Сега обаче, когато от Източния фронт идат едно след друго радостните и бодри известия за големите поражения на хитлеристките орди, когато Червената армия взима инициативата на боя и по най-главните посоки на фронта е обърнала в бягство прехвалените дивизии на Хитлер; когато германското генерално настъпление срещу Москва биде провалено с грамадни за тях човешки и материални загуби, когато един след друг Червената армия освобождава съветските градове и села, временно заграбени от хитлеристките грабители — сега германските измикяри у нас, тия верни псета на Хитлер, са подвили опашки и се спотайват. Те преповтарят само глупавите и смешни комюникета на германското главно командуване. И поглеждат уплашено към забъркалите конците хитлеристки велможи в Берлин. А от Берлин идат далеч и далеч не утешителни за прекомерно усърдните псета на Хитлер съобщения. Завчера радиото предаде речта на Гьобелс, която не предвещава нищо добро нито за Германия, нито за нейните лакеи и васали. Днес пък дойде съобщението за смяната на Браухич. Тая реч, както и смяната на Браухич са фактическо признание, че Германия се намира в задънена улица. Гьобелс сам е принуден да признае, че германската армия на Източния фронт не е приготвена за зимна война; че германските войници нямат зимно облекло и замръзват из студените и снежни степи на Русия. Затова той отчаяно апелира към германците в тила да се лишат от собствената си по-топла дреха, да свалят от нозете си вълнените чорапи
375
и ги изпратят на фронта. В речта си Гьобелс заяви, че германският народ трябвало било да отдаде всичко — и това, което на него самия е нуждно. Но в какво положение трябва да се намират работите на хитлеристите на Източния фронт и в Германия изобщо, ако става нужда сам Гьобелс да прибягва до. такива отчаяни апели ?
Нима беше много отдавна, когато Рибентроп в Берлин пред конференцията на хитлеристките васали шумно обяви, че Русия вече не съществувала ? Нима само преди два месеца оберразбойникът Хитлер не се хвалеше, че последната и решителна битка на Източния фронт е вече спечелена?
А завчера Гьобелс произнесе думи, които няма да закъснеят да окажат своето въздействие върху германския народ. Оказва се, че “милиони германски войници след най тежка шестмесечна борба се намират сега лице срещу лице с противник, който далеч надминава и превъзхожда германските войски в количествено отношение, в смисъл на човешки състав и на военни материали”.
Това са буквалните думи на Гьобелс. Те са принуденото и жестоко признание на хитлеристките убийци и сатрапи за пълния крах на всички техни планове за Източния фронт. Те са принуденото и жестоко изобличаване на голямата хитлеристка лъжа за уж достигнатата решителна победа на Източния фронт.
Най голямата от всички съществуващи досега армии на унищожението е не само спряна, но и обърната в бягство от Червената армия — ето истината.
Славната Червена армия, превъзходно въоръжена, преизпълнена с невиждано висок настъпателен дух, с неизброими резерви, е преминала в контранастъпление по целия фронт и гони хитлеристките премръзнали, изпокъсани, въшкави и оредели орди.
Никакви зимни помощи на Гьобелс, колкото и отчаяно да вика той, колкото и много да се стараят у нас неговите дами и кавалери да събират коледни подаръци, няма да спасят хитлеристка Германия от пълна и позорна катастрофа. И с тая стремглаво отиваща към катастрофа хитлеристка Германия нашите управници ни свързаха, за да сгромолясат и нас в пропастта заедно с тях.
376
Повече от когато и да било нашият народ трябва да сплоти силите си и да се отърве от предателите на страната.
Вън от България хитлеристките войски!
За истинска национална, българска политика на освобождение на страната ни от хитлеристките насилници и техните български агенти!