Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
51
17 януари 1943 г.
 

В. Червенков

ПОУКАТА ОТ 1918 ГОДИНА

Когато данаилкрапчевци и тем подобните пишат и говорят, че „външната политика на България не се била изменила от 1918 година насам”, с това те признават едно: на власт днес са тъкмо царфердинандовите приемници, германските агенти, които носят за България в още по-големи размери нещастията и злините, причинени от Фердинанд в 1918 година.

Данаилкрапчевци и тем подобните имат пълно основание да теглят знак на равенство между фердинандовщината и сегашната царборисовщина — в насоката, в същината и по резултатите на правителствената външна политика.

Но и нашият народ прави своите изводи. Опитът на 1918 година не е минал безследно за него. Двете десетилетия на противонародна реакция и погроми не само не го сломиха, но го научиха да вижда основните причини за своите несполуки в миналото да се отърве от чуждите агенти и да осигури свободата и независимостта на България.

Образуването на Отечествения фронт на борбата за спасението на България от войната и немското робство е не само практическият извод на нашия народ пред лицето на надвисналата днешна национална опасност за България от сегашното понемчено правителство.

Отечественият фронт е същевременно и един изстрадан от нашия народ извод из историята ни през последните три десетилетия.

55
 

Вие, господа наемници на Хитлер, мнозина от които бяхте преди 25 години в свитата на Фердинанд — вие се хвалите, че днес водите старата катастрофална и противобългарска фердинандовска политика, която в 1918 година завърши с разорението и позора на България. Тая ваша кървава хвалба още веднаж напомня на българските патриоти, че те трябва да положат всички усилия, за да сплотят и вдигнат българите под знамето на Отечествения фронт на борба за осуетяването на пъклените замисли на германските агенти, за обезвреждането на гробокопателите на България, на тия, които се готвят сега да изпълнят заповедите на Хитлер и да му предоставят нашата армия в качеството си на хитлеристко пушечно месо и на наемна хитлеристка жандармерия на Балканите, да завлекат България в още по-страшна национална катастрофа отколкото в 1918 година — за обезвреждането на катастрофаджиите, преди те да са успели да доведат престъпните си планове докрай.

Такава е главната поука от 1918 година.

Пълно бойно единство на всички честни и предани на родината българи — такъв е главният урок от 1918 година.

Предателите правят отчаяни усилия, за да сломят волята на патриотите за борба за спасението на България от пожара на войната и германското робство. В страната беснее невиждан и кървав полицейски и гестаповски терор. Даже официалните „опровержения” на царборисовската управническа клика не са в състояние да скрият размерите на тоя терор. Но свирепите вартоломейски нощи и дивите преследвания срещу патриотите показват само изолацията на понемченото правителство от народа, силата на националното освободително движение у нас и факта, че царборисовци се намират върху вулкана на народното недоволство и възмущение, който клокочи и е готов да изригне.

Отечественият фронт е призван да поведе българите на беззаветно решителна борба за смъкване от власт чуждите агенти, за осигуряване на България траен

56
 

мир, свобода и независимост в дружба с всички свободолюбиви народи и държави. И Отечественият фронт ще изпълни своята спасителна мисия, каквито и жертви да костува това на българските патриоти.

Нареждайте се под знамената на Отечествения фронт, българи и българки — и смело в бой за нашата родна земя, за честта и бъдещето на България!


[Previous] [Next]
[Back to Index]