20 януари 1943 г.
Васил Коларов
КРИТИЧЕСКИЯТ ЧАС НАСТЪПВА
Няма две мнения у нас, че днес Хитлер прави дяволски усилия да превие врата на нашия народ, да тури ръка върху нашата войска и я хвърли в огъня на войната.
Положението на немците на Източния фронт става от ден на ден по-критическо. Те изгубват там огромно число убити и пленници. Те оставят в ръцете на русите неизброими количества техника и муниции.
От обкръжените двадесет и две немски дивизии при Сталинград, с които Хитлер се хвалеше, че ще нанесе „смъртен удар” на Червената армия, са останали жалки остатъци. А и те изглежда, че преживяват последните си дни. Кавказката армия, с която Хитлер се готвеше да завоюва Баку, позорно бяга пред червените войски и е заплашена от пълно унищожение.
Блокадата на Ленинград е пробита успешно. Настъплението на Червената армия на Ленинградския фронт се извършва с огромна сила. На целия съветско-германски фронт Червената армия има инициативата в своите ръце.
А това е само началото. Хитлеристите с ужас отбелязват, че вместо да отслабне, настъплението на Червената армия се засиля и разширява. Откриват се нови фронтове, падат цели „непревзимаеми” уж райони.
Вторият фронт на Запад също виси като дамоклиев меч над хитлеристка Германия.
Именно това критическо положение е, което заставя днес немските генерали да бият тревога, че Германия се нуждае от много нови войски, от много нови резерви.
Но откъде ще ги вземе Хитлер тия войски и резерви?
65
В Германия не са мобилизирани само немските работници-специалисти във военната индустрия. Сега и тях ще пратят на фронта, ако намерят чужди подготвени работници, които да ги заместят, което е един голям въпрос. Не са мобилизирани още сакатите. Изглежда, че и за тях е дошъл редът както в 1918 година. Но това не ще покрие нуждата.
Хитлеровите васали досега дадоха на Хитлер до един милион войски. Хитлер и сега прави усилия да изстиска и последния им жизнен сок. Но след като и те минаха през човешката мелница на Източния фронт, то и тоя източник е вече малко надежден. Финландия постепенно умира, румънският народ се бунтува, унгарците също. Колкото се отнася до Италия, то, както е известно, Мусолини се нуждае от чужда помощ за защита на собственото фашистко царство, камо ли да праща войски в Русия.
Много естествено е, че Хитлер насочва жадния си поглед към България, към нашата свежа войска. И той не ще се спре пред нищо, за да достигне целта си. В туй отношение ние не бива да си правим никакви илюзии.
Някои мислят, че щом като нашият народ мрази немските хитлеристи и нашата войска не желае да се бие за тях, то това е достатъчно да накара Хитлер да се откаже от мерака си да получи нашата войска.
Това е опасна самоизмама.
Та нима днес има армия, която доброволно отива да мре за Хитлер? Румънските войски по цели дивизии се предават на Червената армия, но Хитлер иска от Ян-тонеску нови резерви. Преди няколко дни и унгарските войски показаха своята омраза към Хитлер, като повече от 22 хиляди ду ши от разбитите три унгарски дивизии на юг от Воронеж се предадоха в плен. Но Хитлер натиска за нови унгарски войски.
Хитлер има много и разнообразни фронтове. Но всички те, независимо где се намират — дали в Русия или във Франция, Белгия и Норвегия, или в Северна Африка, или в Югославия, или на бреговете на Черно и Егейско море, на Тунджа и Марица, — всички те са само участъци от колосалната хитлеристка касапница. Който веднаж по-
66
падне на един от тия участъци, за него няма вече спасение. Спасението е само, щото българският народ и българската войска да не се оставят да бъдат сграбчен и от хитлеровата военна машина.
Днес едва ли има българин, който да вярва още на залъгалките, че Югославия не била военен фронт. В Югославия десетки германски и италиански дивизии водят най-свирепа война срещу югославската партизанска народноосвободителна армия. Планът на Хитлер е да тласне българската войска най-напред в тая най гнусна братоубийствена война, а след туй вече да я разкарва където си ще, подобно на румънската армия. Днес едва ли има българин, който да вярва още, че обявяването война на Англия и Америка било само една формалност. Сега хитлеристите открито говорят, че Балканите са един от най-важните хитлерови фронтове, на който главната роля била предназначена за българската войска. Днес едва ли има още българин, който да вярва в „миролюбието” на хитлеристката агентура у нас. Тая агентура чака само удобния случай, за да си покаже зъбите. А в туй време тя усърдно помага на Хитлер.
Събитията на Източния, Съветско-германския фронт са последно предупреждение за нас. Хитлеристка Германия върви бърже към сзоето неизбежно и страшно поражение. В своите отчаяни усилия да се спаси тя прави всичко, за да използува силите и кръвта на нашата армия. Настъпил е критическият момент за нашия народ. Ние или ще съумеем да се противопоставим на Хитлер, или заедно с него ще полетим в пропастта. Мобилизацията на нашата армия, изпращането под какъвто и да е предлог на наши войски в Югославия, въвличането на нашите войски във война срещу югославските, гръцките и албанските въстанически отреди или във война срещу нашата братска Русия би било началото на нашия нов национален погром.
От нашия свободолюбив народ, от нашата доб-лестна народна армия, от нашите предани и самоотвержени народни синове и патриоти зависи да провалим тоя пъклен план и предотвратим идещата катастрофа.
Да докажем с решителната си борба под знамето на Отечествения фронт, че ние не сме немски послушен до-
67
битък, а ценим свободата си и човешкото си достойнство и умеем да се борим срещу кървавите тирани.
Свещен дълг на истинските народни водачи и войскови началници в тоя критически час е да се сплотят в Отечествения фронт и да възглавят всенародната борба за спасението на нашата родина.