Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
69
23 януари 1943 г.
Васил Коларов. Никаква вяра в цар Борис и неговото правителство
Вълко Червенков. Гонете ги от селата!
Вълко Червенков. Да не чакаме, а да се борим!


Васил Коларов

НИКАКВА ВЯРА В ЦАР БОРИС И НЕГОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Не може да има две мнения, че царборисовото правителство, което закачи България като катраник на немската фашистка талига, доведе нашата страна вече на края на пропастта. Не може да има съмнение, че и в сегашния критически момент то прави всичко, за да прегради пътя на народа към спасението му.

При все това намират се умници — съзнателни или несъзнателни агенти на царборисовата клика, — които шушнат, че може би в последния момент правителствената шайка ще се стресне от последствията на своето предателство и не ще се реши да отиде докрай. Тия умници допускат, че във властвуващите изроди се е запазила още искрица от патриотизъм, от любов към предадената от тях родина, чувство на известна отговорност за бъдещето на нашата страна. Те допущат, че тая шайка най-сетне ще се опомни и ще пожелае да се възпротиви на исканията и заплашванията на своя господар и повелител Хитлер.

Няма нищо по-наивно, по-далече от истината, по-противоречиво на фактите от едно такова предположение. Няма нищо по-опасно от едно такова заблуждение, особено в сегашния критически момент.

Когато царборисовата компания предателствува, то единствената нейна грижа е как да измами народа, как да отвлече неговото внимание от своите престъпления, как да се разправи с българските патриоти — противници на нейния предателски курс.

79
 

Правителството лъжеше, че единствената негова грижа била да „предпази” България от войната. А днес то най-цинично ни заявява, че ние сме били вече с двата крака във война и че щем-не щем ние трябвало да мрем за Хитлер, да защищаваме балканския фронт на хитлерова Германия.

Правителството лъжеше, че неговата политика откривала ерата на „свобода и благоденствие” за България. Ние имахме вече време да изпитаме на дело „новия хитлеристки ред”. Народът мре от глад, изтощение и болести. Всичко, което биде изнесено в Германия през последните две години — а то възлиза на повече от 20 милиарда лева, — е обявено за „военна контрибуция”. Даже „съюзничеството” с Германия излезе лъжа. Вместо „съюзница” България се третира от немците като завоювана страна.

Колкото се отнася до „свободата” при „новия ред”, то свидетелство за нея са хилядите застреляни, избити или умиращи в затворите и концентрационните лагери верни народни синове и достойни патриоти.

След всичко това нима може още да се търси патриотизъм в тая изпечена шайка от предатели, шарлатани и немски лакеи?

Чрез своите предателства и престъпления тя е свързала своята съдба със съдбата на Хитлер и хитлер изма. Тя се бои от отговорност пред народа, тя се страхува за своята кожа. Затуй тя е неспособна да се съпротивява сериозно на Хитлер.

Ето защо всяко сеене на илюзии относно патриотизма на царя и правителството може само да намали бдителността на народа и да отслгби неговата борба. То е особено опасно днес, когато всички адски сили на хитлеровщината са пуснати в действие, когато е нужно най-голямо напрягане на силите, за да се отстрани надвесилата се смъртна опасност.

Гаранция, че ние ще избегнем катастрофата, може да се търси само в борбата на народа и патриотите от армията, сплотени в Отечествения фронт. Ние трябва да помним, че в сегашния критически момент всяко благодушие спрямо властвуващата шайка, всяко подценяване на опасността и на силите на врага може безвъзвратно да ни погуби.

80
 
 

В. Червенков

ГОНЕТЕ ГИ ОТ СЕЛАТА!

Правителствени депутати и агитатори постоянно сноват по селата, свикват събрания, произнасят лъжовни речи, всячески се мъчат да заблудят нашите селяни, да притъпят тяхното накипяло възмущение срещу германския грабеж и катастрофалната политика на понемчените управници.

Нещо повече: правителствените чомагаши се осмеляват да заставят нашите селяни да се записват за държавния заем, който е в полза на хитлеристка Германия. С други думи, правителствените агитатори принуждават селяните, след като им взеха плодовете на техния труд, след като свличат от гърба им и последната риза за данъци и всевъзможни облози, на всичко отгоре ги заставят и допълнително да плащат за германците под формата на облигации от държавния заем!

Какво нещо е държавният заем?

Това са пари, които правителството събира от народа, за да помага на немците. Правителството заявява, че парите се събирали, за да се въоръжавала армията ни. Но днешното правителство не въоръжава армията, защото я готви да брани България от немците, а защото се готви да предаде армията ни изцяло в ръцете на Германия. България ли защищават нашите дивизии в Сърбия — в Ниш и Крагуевац, в околностите иа Белград и други части на Сърбия, дето те вършат позорна жандармска служба и помагат на германските насилници да избиват борещите се за своята свобода и независимост сръбски патриоти?

България ли се канят да защищават управниците, като крещят, че „призванието на нашата армия било да бранела германския тил на Балканите”?

Какво общо има нашият народ с грабителските интереси на германските разбойници, за да гладува и да пролива кръвта си за тях? Кой ги е викал немците на Балканите? Мигар на Балканите живеят немци? Мигар балканските народи желаят да бъдат управлявани от немците? Мигар не се борят с оръжие в ръка сърбите, хърватите, словенците, черногорците против хитлеристките и фашистки завоеватели? Не въстават ли против

81
 

тях гърците? Не се ли борят срещу италианските потисници албанските патриоти? Не действуват ли вече против немците и техните български агенти въстанически народни дружини в Македония, в Тракия и в старите предели на нашата страна?

Но в такъв случай не е ли ясно, че управниците искат да превърнат нашата армия чисто и просто в наемна жандармерия на Хитлер на Балканите?

Ако това е ясно, то изводът може да бъде само един: никаква поддръжка, в каквато и да било форма, на днешните управници! Който купува облигациите на държавния заем, той помага на грсбскопателите на България, помага на най злите врагове на българския народ..

Не бива да стоят патриотите със скръстени ръце, когато правителствените депутати и разни агитатори сноват по селата, свикват събрания, сеят заблуди и се мъчат да мамят селяните да купуват облигациите на държавния заем.

Не бива в никакъв случгй да пасуват комитетите и групите на Отечествения фронт, когато в селото или в града правителствените хора свикват събрания!

Борба е нужна!

Нужна е борба и на самите събрания!

Не бива предателите да се оставят безнаказано да си разиграват коня. Не те, а народът разполага и с кесията, и с волята си!

Сговорна дружина планина разбива!

Патриоти! Селяни!

Запушвайте устата на правителствените лаладжии гонете ги от селата! Покажете им, че нашата земя не е без стопанин, че истинският стопанин на нашата земя — нашият народ — няма да се остави да бъде превърнат в безгласен роб на немците, в маша на техните разбойнически планове!


В. Червенков

ДА НЕ ЧАКАМЕ, А ДА СЕ БОРИМ!

Мъдрата наша народна поговорка казва: „Бог дава ала в кошара не вкарва”. „Помогни си сам, за да ти помогне и господ.”

82
 

И Отечественият фронт казва: „Българи, родината може да бъде спасена от немското робство и от войната. Но спасението само няма да дойде, колкото и благоприятни да са условията за неговото осъществяване. Никой няма да дойде да ни спасява, ако сами не се борим за спасението си. Никой няма да ни помогне, ако сами ние, българите, не помогнем за разгрома на хитлеристката тирания. Спасението не пада от небето; спасението трябва да си извоюваме сами. Не сторим ли това — чуждите агенти, предателите на България, ще довършат своите престъпления и ще завлекат страната в пожара на войната и катастрофата.”

Намират се обаче българи, които казват: „Защо да рискуваме? Германците така и така ще бъдат бити в тая война. Ние трябва да кротуваме, да пазим патриотичните сили на народа, да не ги пилеем в прибързани действия, та когато германо-италианската коалиция бъде разбита от силите на демократическата коалиция да излезем с пълни и пресни сили и се заловим с излекуване на нанесените ни от германците рани и за строеж на свободна и независима България.”

Подобни разсъждения и намерения са дълбоко опасни и вредни. Опасни са, защото леят вода на германската мелница. Най-много се боят германците и техните агенти у нас от решителните действия на българите против тях тъкмо сега. Расте изолирването на Германия от целия свят. Стяга се обръчът на свободолюбивите народи около хитлеристкия разбойнически лагер. Решително настъпва Червената армия. Приближава се моментът на откриването на втория фронт в Западна Европа. Надига се вълната на възмущението и на въстанието на европейските поробени народи срещу хитлеристката тирания. По съседство с нас, на Балканите, води борба и побеждава югославската народноосвободителна армия. Може ли да има съмнение, че едно решително повдигане на нашия народ и нашата армия против немската политика на правителството не само би имало явни шансове на успех, но и би представлявало едновременно един сериозен и непоправим удар върху хитлеристка Германия на Балканите и освен дето би освободило България от опасността да стане пълна жертва на агресивните планове на Германия, но би било едно-

83
 

временно един голям принос за освобождението на всички балкански народи от немското иго, нещо, с което българите биха създали здравите основи за бъдещите мирни и дружелюбни връзки с тия народи?

Разсъжденията и намеренията пасивно да се изчзкват събитията и да се възлагат всички надежди за разгрома на хитлеризма на външните сили са вредни, защото те възпират и разоръжават нашия народ в един от най-критическите — може би най-критическия — момент в неговата история и заедно с това в един момент, когато и международните, и вътрешните условия както никога благоприятствуват за успешната борба срещу хитлеристките душмани на България.

Теорията и практиката на пасизността в средата на българите днес е проява на малодушие, което граничи с престъпление спрямо върховните и жизнени интереси, спрямо настоящето и бъцещето на нашия народ и на нашата държава. Нито едно действие срещу хитлеристките гробокопатели на България, което би подкопало техните пъклени планове, днес не мсже да бъде прибързано и не може да не бъде полезно за спасението на България. Всеки удар срещу германците е плюс за българите, защото е удар срещу ония, които тикат България в пропастта.

Задачата на патриотите е да съберат в един юмрук всички здрави национални сили на българите и особено силите на нашата армия и да стоварят тоя български юмрук върху германската агентура у нас, за да изтръгнат България от зловещите грабителски обятия на хитлеристка Германия.

Празни и недостойни са надеждите на ония, които проповядват или изповядват изчаквателни тенденции. Един вид: „Нека другите теглят каиша и страдат за свободата. Ние ще мируваме. Свободна и независима България ще ни приподнесат на тепсия, наготово.”

Нищо подобно не може и няма да има. Ако ние сами не се борим, ако сами не вложим дял в разгрома на хитлеристката тирания, ние не можем да разчитаме на правото, щото свободолюбивите народи да гледат на нас като на нация, достойна за уважение и за помощ.

Патриотите-дейци на Отечествения фронт имат сериозния дълг да разясняват постоянно и упорито пред

84
 

всички българи голямата вреда от посочените разсъждения и тенденции на пасивност и очакване и да зоват към дружни действия срещу хитлеристката зависимост на страната, към действия в най разнообразни форми, според силите и възможностите, с които разполагат преданите на България нейни синове и дъщери на всяко място и във всяко време.

Помнете, българи! Бог дава, ала в кошара не вкарва! Помогни си сам, за да ти помогне и господ!


[Previous] [Next]
[Back to Index]