Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
88
30 януари 1943 г.
 

*  *  *

ВЕЛИКАТА СТАЛИНГРАДСКА ПОБЕДА

Пет месеца подред правителствените вестници уверяваха, че Сталинград е завзет или почти завзет от германците, че съветските войски са унищожени или почти унищожени, че Хитлер е вече спечелил или почти спечелил „източната кампания”.

И изведнаж на Източния фронт Червената армия премина в мощно и стремително настъпление с все по-нарастващи темпове. Отгде се взе тая Червена армия? Нали пред цял свят на тридесети септември, а след това на осми ноември миналата година Хитлер се кълнеше, че при Сталинград се унищожават последните остатъци на Червената армия? Нали усърдните хитлеристки глашатаи у нас се надпреварваха да доказват, че русите нямат вече авиация, артилерия, танкове, че тяхната военна индустрия е разнебитена, че людските им резерви са вече изчерпани? Но нейсе: във всеки случай Червената армия от нейде се намери и според израза на руския писател Алексей Толстой „тя се зае с германците така сериозно, че у тях се получи пълна бърканица в съзнанието: победните обещания на Хитлер... и страшната действителност”.

Собствено какво стана при Сталинград?

Шестата германска армия, която разполагаше с двеста и двадесет хиляди все отбор германски войници и офицери — ако не се вземат под внимание двете румънски дивизии, — от победоносно нападаща армия в кратко време се превърна в безнадеждно отбраняваща се армия. Тая армия беше изтикана от десния бряг на Дон, отблъсната от Волга и притисната от юг, от запад и от север към Сталинград.

104
 

Цялата тази германска армия попадна в изкусно, в гениално осъществената клопка на Червената армия.

В края на декември миналата година хитлеристите направиха много и много сериозен опит да пробият обръча на шестата армия: стотици танкове със съответния брой артилерийски оръдия, моторизирана пехота и въоръжени с автоматични пушки войници се устремиха откъм Котелниково, насрещу им от обръча предприеха атаки мощните бронетанкови сили на шестата армия. Германците считаха своя успех в кърпа вързан. Двустранният натиск върху червеноармейските части между Котелниково и обкръжената наша армия според свидетелствата на военните наблюдатели е имал чудовищни размери и не е бил по силите на човешката издържливост. Но Червената армия го издържа. Русите отсякоха изплезения от обръча бронетанков език на шестата армия и го унищожиха на брега на Дон в гигантската танкова битка, след това разгромиха и подгониха на юг германските танкови дивизии, които бързаха на помощ откъм Котелниково.

Обръчът около шестата германска армия плътно и завинаги се затвори.

Започна се битка, каквато световната история не знае. И в тая велика битка при Сталинград германците нагледно изпитаха на собствен гръб преобладаването на руския дух и на руското оръжие. При Сталинград сталинската стратегия надви стратегията на германските генерали. Ето големия исторически факт, всичките последствия на който за хода на войната даже е трудно да се обхванат сега, веднага!

Хитлер заповяда на своите обкръжени при Сталинград войски да не приемат ничакви ултиматуми. Той заплаши с жестоки репресии семействата на ония германски войници, които се предадат в плен. Но в същото време в Северен Кавказ, в донските степи, в района на Велики Луки и при Ленинград върху хитлеристките армии се посипаха нови могъщи удари и германският фронт се отдалечаваше все повече от Сталинград.

И едва преди четири-пет дена берлинското радио за пръв път измърмори криво-ляво, че „германските войски, защищаващи Сталинград, водят боеве в тежки условия” и че „само след многочасова ожесточена борба герман-

105
 

ските позиции в южната и северна части на тоя сектор са били пренесени на по-къси линии”.

Ето всичко, което каза радио Берлин за чудовищната катастрофа на шестата армия!

Но затова пък как безсрамно и с какво ненадминато дебелоочие банкрутиралите хитлеристки копиеносци у нас подхванаха смехотворната теза на гьобелсовите изтървани зайци за „германските защитници на Сталинград”!

Сталинград, оказва се, защищават не други, а германците! Ето това се вика: „Де го биеш, де се пука!”

От кого, аджеба, защищават германците Сталинград? От себе си? Наистина, при такива свръхчудовищни салтоморталета на хитлеристката пропаганда щеш-не щеш ще почешеш глава...

Истината за германците е ужасна. И нито хитлеристките сатрапи, нито техните слуги у нас не смеят да признаят тая истина. И шега ли е? Изчезна до последния човек една от най-добрите германски армии — изчезна, без да изпълни заповедта на Хитлер, понеже все пак повече от петдесет хиляди уши от шестата армия са се предали в плен!

Правителствените вестници бръщолевят у нас за някакво си значително влияние на хода на военните действия, което оказвала „борбата на шестата германска армия”. Басни! Не съществува повече шестата германска армия! Не съществува повече Сталинградски фронт!

Съветският град Сталинград победи! И ние ще повторим думите на руския писател Алексей Толстой:

„Неогледни поля на запад от Сталинград — и Дон, и степите, и хълмовете далеч от Дон — свободно се простират пред героичния осакатен град на безсмъртната наша слава.”

За двадесет и пет години той два пъти изнесе небивали трудности на отбраната и победата. Два пъти се бори за всечовешкото щастие.

При Сталинград фашизмът получи удар, от който той няма да се оправи. По-нататъшното за него ще бъде все по-лошо и по-лошо. Правилно е написал един ефрейтор на своя брат в Германия:

„Едно ще ти кажа, Николаус — не ставай войник. По-добре ден и нощ да работиш и цял живот сух хляб да ядеш отколкото туй... в Русия.”


[Previous] [Next]
[Back to Index]