Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
96
1 февруари 1943 г.
 

В. Червенков

ПРОСО СЪНУВАТ

Завчера хитлеристките сатрапи отбелязаха десетата годишнина на деня, в който те измамнически се докопаха до властта в Германия. Отбелязаха го обаче без обичайния за тях шум. Дали защото е прегракнал, дали защото нервите му не издържат, дали защото за да разкаже за пораженията, които понася сега германската армия, му са нужни не два, а двадесет и четири часа, но факт е, че словоохотливият Хитлер тоя път предпочете да не говори. Неговото безсъдържателно писмено обръщение към германците прочете Гьобелс. Но както това писмено обръщение на Хитлер, така и унилите речи на Гьобелс и Гьоринг прозвучаха за германците като предвестник на катастрофата, която се надига над тях.

Пораженията, които германо-фашистките войски търпят сега на Източния фронт, са такива, че хитлеристите не могат вече да ги скрият от народа в Германия.

Люта треска тресе хитлеристките главатари. Страшна в своя гняв, силна и възмъжала като лава се движи на запад Червената армия. Има от какво да ги разтресе берлинските злодеи! Настъпва решителният час на разплатата за всичките им злодеяния. През зъби Гьобелс беше принуден да признае, че съветските войски са успели да пробият отбранителните линии на германците и техните съюзници на Източния фронт, че фашистите посрещат своята годишнина в „тежки за национал-социалистическата партия часове и дни”.

А нима беше много отдавна, когато Хитлер се тупаше в гърдите, а разните негови лакеи у нас като

109
 

Димитър Павлов, като Климент Далкалъчев, като Александър Ганчев и тути кванти продажни родоотстъпници папагалски повтаряха: „Аз познавам само един принцип — да удрям, да удрям и пак да удрям”? На осми ноември миналата година Хитлер заяви:

„След като миналата зима, въпреки страшните опасности, ние можахме да издържим, аз днес съвсем другояче гледам на бъдещето. Тогава някак си тежеше върху ръководните среди споменът за Наполеоновата съдба през 1812 година. Тая година обаче ние сме подготвени... В това аз мога да ви уверя.”

И ето сега, когато Червената армия удари с безпощадна и всесъкрушаваща сила върху „подготвените” от Хитлер за тая зима хитлеристки пълчища, фюрерът изведнаж „изгуби” ораторския си „дар” и предпочете в деня на хитлеристкия юбилей да се изкаже писмено! И как се той изказа още: вместо победа — скучна екскурзия в областта на историята и „тотална” мобилизация с истерични закани за свирепа разправа с непокорните! Почти всички миналогодишни тактически успехи на Хитлер сега Червената армия ликвидира. Но за хитлеристите работата стои много и много по зле. На Източния фронт се извършва коренно стратегическо-оперативно изменение в полза на Червената армия, което носи неотвратим разгром за хитлеристките войски. Тая зима от края на месец ноември досега Червената армия е разгромила повече от сто германо-фашистки дивизии. Само при Сталинград бяха унищожени и пленени за два месеца изцяло триста и тридесет хиляди германо-фашистки войски! А сега идва съобщението за пленяването на самия командуващ на шестата и на четвъртата танкови германски армии и неговите щабове — фелдмаршал Паулус! Маститият генерал-фелдмаршал, след като угроби стотици хиляди немци при Сталинград, сам се предаде в плен! Добър урок за германските войници и офицери. Огромни военни трофеи попаднаха в ръцете на Червената армия. А настъплението на Червената армия продължава. И не само продължава, но от ден на ден става все по-мощно, все по-стремително.

Опитват се хитлеристките главатари да утешават германците и своите съучастници от рода на цар Борис с приказките, че „и миналата зима Германия изпита

110
 

несполуки и изменчивост на съдбата, но съумя да се удържи”.

Слабо утешение!

„Между Мика и Велика има голяма разлика” — така казват у нас.

Няма и не може да се повтори миналата година. Едното обстоятелство, че тая зима далеч няма миналогодишните студове, а хитлеристките орди понасят несравнено по-тежки и съдбоносни за тях поражения отколкото миналата година, най-решително опровергава хитлеристките лъжи за „климатическите условия” като причина на германските поражения. Вятър работа!

Дикиш не ловят вече тия лъжи. Те свидетелствуват само за оная задънена улица, в която окончателно изпадна Хитлер.

Когато хитлеристките лъжци у нас бръщолевят сега за „идещата пролет”, за „новото лятно настъпление на Хитлер”, ние можем да им кажем само: „Гладна кокошка просо сънува”.

Сънувайте, сънувайте, господа, просото на хитлеристкото миналогодишно лято! То ще се върне толкова, колкото ще се върне ланшният сняг!

Червената армия нгстъпва решително и с небивала сила побеждава, и все повече ще побеждава далековидната и мъдра сталинска стратегия.


[Previous] [Next]
[Back to Index]