2 февруари 1943 г.
В. Червенков
ТОТАЛНАТА МОБИЛИЗАЦИЯ В ГЕРМАНИЯ И БЪЛГАРИЯ
Големите поражения, които понасят сега германските войски на Източния фронт, хвърлят в смъртна тревога хитлеристките сатрали в Берлин. Тя намира израз в яростното напрежение на хитлеристката клика да мобилизира и куцо и сляпо, и децата и старците, за да спасява себе си. Този е смисълът на цялостната, тоест тоталната, както я наричат в Германия, мобилизация.
Хитлеристките главатари не могат да крият повече от германския народ, че са попаднали в извънредно тежко положение.
Хитлеристките главатари са принудени да признаят изключително тежкото за тях положение на Източния фронт. Но те правят това, като напрягат невероятни усилия да предизвикат у германците ново свръхнапрежение, да съберат ново пушечно месо, да изцедят и последните резерви, та дано се спасят от грозно надигащия се върху тях разгром. Обаче зловещо и безнадеждно звучат за самите хитлеристи техните собствени викове за спасение.
Както в прокламациите на Хитлер, така и в речите на Гьобелс и Гьоринг преобладават недвусмислените закани срещу германския народ за свирепа разправа с всеки опит за неподчинение.
Значи хитлеристите нямат вече предишната си вяра в сляпата покорност на германците. Боят се вече хитлеристите и от германския народ. Безпощадните удари на Червената армия постепенно, но сигурно вбиват в съзнанието на немците идеята за безперспективността и без-
114
смисления за тях авантюризъм на хитлеристката война. Ако хитлеристките генерали предпочитат да се предадат в плен, вместо да изпълняват заповедите на Хитлер, това показва очебийно какви изменения стават в самата германска армия.
Всеки сериозен човек вижда във факта на предаването в плен на десетки германски генерали и висши офицери при Сталинград начело с командуващия шестата и четвърта танкова германска армия преди всичко политически акт против Хитлер. Германските генерали при Сталинград разбраха, че Хитлер е изгубил войната, затова намериха за безсмислено да умират за едно проиграно дело и не се подчиниха на заповедта на Хитлер да не се предават в плен, а сложиха оръжие пред победоносната Червена армия. Ние говорим за германските генерали. Ние говорим за генерал фелдмаршал Паулус. Мигар се иска много ум, за да се разбере, че германският войник не може да отмине, каквото и да правят хитлеристките главатари, покрай тоя огромен факт? Ако германските генерали, ако Паулус намират за безсмислено да продължават войната, но отиват и се предават на Червената армия, то за какъв дявол ще мрат германските войници? И германските войници започват вече да си правят извода. Никакви насилия не ще попречат да бъде направен този извод докрай.
Когато русите попитали предалия се с целия свой щаб генерал Мориц фон Дребер къде са неговите полкове, войниците му, той отговорил: — „Аз ли трябва да ви разказвам за това?! Къде са моите полкове? Всички останали живи сега се намират при вас. Аз заповядах на моите войници да сложат оръжие, но те направиха това значително по-рано.”
Смешни са всички опити да се представят сегашните успехи на Червената армия и пораженията на германската армия като някакво сезонно явление. Един вид: ще мине зимата, ще пекне слънцето, ще се разтопят снеговете — и пак ще тръгне германската армия напред...
Но няма да помогне вече на хитлеристките генерали нито пролетта, нито лятото. Размахът и силата на руското настъпление тая зима носи в себе си всичките елементи на общото настъпление за окончателния разгром на германските завоеватели.
115
Но ако германските генерали и даже фелдмаршали се отказват да воюват повече за Хитлер, ако се предават в плен, то защо ние, българите, трябва да мъкнем ярема на германската зависимост, да ставаме жандарми на неговия разбойнически „нов ред” на Балканите, да нахълтвгме в престъпната и проиграна вече война?
И тъкмо затова ние, българите, днес повече от когато и да било трябва да разберем и осъзнаем до дъно каква непосредствена опасност за нас представлява сега яростното напрежение на хитлеристките главатари да мобилизират и хвърлят в пожара на разбойническата война и последните си резерви. Мко Хитлер две пари не дава за германския народ, но деца и старци, куцо и сляпо събира и гони да страца и да мре за спасението на банкрутиралата фашистка клика, то толкова повече той се мъчи сега да тури ръка върху нашата армия и да я хвърли като пушечно месо за същата цел!
От две години насам ние не преставаме да бием тревога за съдбините на нашата страна и на нашата армия. Но днес опасността за нас е съвършено непосредствена. Нашата армия фактически се въвлича вече във войната, като окупира Сърбия и даже части от Босна.
Само незабавният, решителният отказ да се изпълняват исканията на Хитлер може да спаси България и родната ни армия от гибел! И днес моментът за такъв отказ е изключително благоприятен.
Съдбините на страната висят на косъм.
Но България може и трябва да бъде спасена. За това е необходимо обаче да се скъса веднага, да се скъса час по-скоро с хитлеристка Германия.
Дошло е времето, щото патриотите от армията, опрени върху поддръжката на народа, в съюз с народа, да наложат това скъсване. В него е спасението.