18 февруари 1943 г.
В. Червенков
ЦАРБОРИСОВЦИ И ЛУКОВЦИ
Управническата клика чрез устата на своите министри и вестникари не престава да шуми, „че връщане назад нямало”, че „пътят бил избран твърдо”, че „Германия щяла да победи” (Трай, коньо, за зелена трева!) и прочее и прочее. Министър Габровски се заканва наляво и надясно против „маловерите” и „песимистите”. Големи усилия правят управниците тъкмо сега да си придадат вид на хора самоуверени, твърди и единодушни. И всичките им усилия отиват на вятъра. Те не са в състояние да забулят факта, че в лагера на хитлеристката агентура царува разноезичие и суматоха. Предателите-съперници са се хванали за гушата, и това виждат вече всички.
Вследствие на своите предагелски дела спрямо интересите на нашата родина хитлеристките агенти изпаднаха сега в задънена улица и започнаха да се избиват.
Христо Луков не само мечтаеше да стане български фюрер, но правеше определени практически усилия за тая цел. Христо Луков имаше своите чорбаджии в Берлин така, както цар Борис ги има в същия този Берлин. Но цар Борис не желае да има конкуренти в своя собствен лагер.
Убийството пък на Асен Златков е ново доказателство за безпътицата, в която е изпаднала хитлеристката агентура у нас. Луковци не остават длъжни. В ход е пуснато оръжието. Убийствата стават все „пред входните врата в собствения дом и даже в собствената квартира”. Убийците „изчезват”. А през това време Габровски, Ра-
149
дославов, разните парвенюта от рода на Далкалъчев свирят на развалена хармоника все старата песен: „обединена България”, германските войски еластично се движат към победа (макар че бягат на запад!), ние сме единни и ще вървим докрай с Германия.
И ето тая пасмина от предатели и слуги на чужденците, която докара България на края на пропастта, която сега се разяжда от междуособица, в която царборисовци стрелят в луковци, а луковци — в царборисовци — излиза пред нашия народ да му се представя като негова „обединителка” и да го зове да я следва!?
Българи!
Стрелбата в лагера на предателите показва, че е ударил часът да бъдат пометени те с българската народна метла без всяко отлагане.
Хитлеристката гангрена от тялото на България трябва да бъде отрязана.
Но стрелбата в лагера на предателите показва и друго. Тя показва, че тоя лагер е прогнил до мозъка на костите и че Отечественият фронт е в състояние да го смъкне от власт, за да спаси България от войната и катастрофата.