3 март 1943 г.
В. Червенков. Фронтът на предателите
Васил Коларов. Освободителната роля на руския народ
ФРОНТЪТ НА ПРЕДАТЕЛИТЕ
Хитлеристките агенти у нас по събрания, в печата и по радиото с особена упоритост разпространяват лъжата, че уж България преди две години нямала друг избор, освен да тръгнела с хитлеристка Германия, да се присъединела към тристранния пакт. Хитлеристките агенти рисуват положението от преди две години като положение, при което всички други големи държави изоставили България, само Хитлер й подал ръка за помощ в борбата срещу несправедливостите на Ньойския договор.
Изгодна лъжа, няма какво да се каже, ако да не беше тя обаче именно лъжа, при това опашата лъжа!
Тая лъжа на правителството е нужна, за да може да „узакони”, да оправдае всичките нещастия, които сполетяха България след 1 март 1941 г., и катастрофата, към която то тика страната.
Тая лъжа и трябва да бъде поради това разбита в пух и прах от патриотите, от апостолите и дейците на Отечествения фронт — да бъде разбита, така че да не осгане, дето се вика, живо място от нея.
Кому хитлеристките глашатаи разказват приказки, че преди две години за България нямало друг път освен разбойническия и катастрофален път с Хитлер?
Кого те смятат да измамят, че Хитлер се „притекъл” на помощ на България?
Мигар българите са забравили братски протегнатата през зимата на 1940 година ръка на велика Русия за сключване на пакт за приятелство и ненападение? Мигар нашият народ не изказа по един внушителен начин,
186
че той стои от все сърце за един такъв спасителен за него пакт? Мигар предложението за сключване на тоя пакт не откриваше възможности за един друг път за България, пътя на споразумението с другите народи и истинското удовлетворяване на насъщните нейни национални интереси?
Ако през зимата на 1940 година правителството не беше отхвърлило предложението на Русия за сключването на пакт за приятелство и ненападение, пактът с Югославия нямаше да бъде вероломно погазен, щеше да последва още по-тясното сближение на балканските народи и хитлеристка Германия сто пъти щеше да помисли дали да нападне Балканите, а ако все пак нападнеше, щеше да срещне могъщата съпротива на обединените балкански народи. И днес Балканите нямаше да бъдат плячка в ръцете на Хитлер и нямаше да бъдат изложени на пряката опасност да се превърнат сега в театър на военни действия.
Има ли още някой да не вижда, че именно нахлуването на хитлеристите на Балканите подпали пожара на войната? За какво свидетелствуват преци всичко постоянните заявления на управниците, че трябвало да сме готови да проливаме кръв? За какво са приготовленията им за евакуация на градовете? Де е мирът, под предлога на който царборисовци с лицемерието и подлостта на хора, вече решени да вземат участие в престъпленията на хитлеристките разбойници, отхвърлиха руското предложение, което единствено преследваше действителното запазване на мира на Балканите чрез сключването на пакт за дружба и ненападение? Вместо мир филовци навличат на България война. Вместо хляб филовци обрекоха народа ни на гладно съществувание, защото нашият хляб отива в Германия.
Вместо национално обединение филовци компрометират българските национални въжделения, като направиха България съучастница в насилническия поход на хитлеристите против свободолюбивите народи, като забиха нож в гърба на югославските и на гръцкия народи, като държат и сега гарнизони в Сърбия, Босна и в Гърция в качеството си на помощници и жандарми на хитлеристите спрямо тия народи.
187
Филовци из кожата си излизат, за да представят пред нашия народ сегашната окупация на части от Македония и Тракия като национално обединение на българите. Това им е нужно, за да прикрият най-голямото престъпление, коего вършат сега — завличането на България в пожара на войната за спасението на тънещия хитлеров кораб.
Филовци смеят още да заявяват, че нашият народ изграждал своя Отечествен фронт под скиптъра на хитлеристкия гаулайгер — цар Борис.
Какво им се прищяло на предателите!
Вашият фронт е фронт на предателството, господа гоцевци и вам подобните. И вие се извивате сега да мамите народа по всевъзможни начини, за да го завлечете във войната да пролива кръв и да мре за Хитлер.
Вие бързате да изпълните заповедта на Хитлер за тотална мобилизация — да му предоставите всички наши народни средства, ресурси и работни ръце, за да го спасявате от гибел.
Вие залагате цяла България, вие подготвяте опустошението на нашите градове и села, на нашата земя, за да спасявате Хитлер и своите собствени кожи.
Няма да успеете да измамите обаче нашия народ!
Няма да мине и калпавият грош с мистификацията за Отечествения фронт.
Нашият нароц отдавна умее да отличава патриотите от предателите.
Нашият народ ще съумее да се избави веднаж завинаги от предателите.
Към това го води Отечественият фронт, за да го спаси от войната и от катастрофата, към която вие го тикате.
ОСВОБОДИТЕЛНАТА РОЛЯ НА РУСКИЯ НАРОД
Освобождението на България от русите беше изключително събитие в историята на нашия народ. То така затвърди и задълбочи заложените още в епохата на нашето национално възраждане духовни връзки с Русия, че никакви повратности в послешната политическа
188
История на България не бяха в състояние да ги ослабят, камо ли да ги скъсат.
Бащата на нашето духовно възраждане Отец Паисий формира своето народностно мировъзрение, своето схващане за народност и за държавност, основано върху народната общност, под влиянието на великата руска славянска държава. Русия беше единствената независима славянска държава в оная епоха. Благодарение на вековните културни връзки между Русия и старата българска държава първите искри на българския Ренесанс дойдоха именно от Русия, гдето бяха запазени множество паметници от старата българска култура и писменост. Руският литературен език от оная епоха имаше корените си в древния славяно български или черковно-славянски език и беше напълно достъпен за дейците на нашето национално възраждане. И, естествено, руската литература представляваше изобилна духовна храна за нашите възрожденци.
Идеите на Великата французка революция за свобода, равноправие и братство проникнаха в България чрез руската литература от XIX век, която по родството на езика беше напълно достъпна за нашата млгда народна интелигенция. Под нейно влияние се почна и формирането на новия български литературен език. Тя, като никоя друга чуждестранна литература, допадаше на нашия народ по своя дълбок хуманизъм, по неподкупното чувство на протест срещу безправието на народа, срещу потискането на човешката личност и експлоатацията на народните маси, с което тя беше пропита. Великите руски писатели като че ли пишеха за българския потиснат политически, дълбоко унижен, онеправдан и оскърбен в своето човешко и национално достойнство народ. Техните безсмъртни произведения създаваха и възпитаваха нашата народна интелигенция.
Особено силно беше влиянието на демократическите и народнически руски писатели върху нашата интелигенция. Те вдъхваха в нея любов към своя забравен и многострадален народ. Те я пстикваха към безкористна, беззаветна служба на народа, към борба със силите на обскурантизма, тиранията и експлоатацията.
Раковски, Любен Каравелов, Ботев, Васил Левски се приобщиха към великите национални, социални и поли-
189
тически движения, които раздрусваха Европа в средата на миналия век, чрез руските писатели-революционни демократи — Чернишевски, Добролюбов, Херцен, Некрасов, и чрез тях се издигнаха до схващането за нови, по-справедливи обществени отношения.
Така руската демократическа и революционна мисъл проникваше до по-широки слоеве на българския народ, будеше го от вековен сън и политическа инертност — и го тласкаше към борба за национално, политическо и социално освобождение.
Това беше един от дълбоките корени, които подкърмяха духовните и морални връзки на българския народ с Русия и руския народ.
Руско-турската война, от която се роди свободна България, оправда народните чаяния. Двестата хиляди руски войници, които сложиха костите си на българската земя, посадиха в душата на българския народ чувството на най-дълбока, неизкоренима признателност към Русия и руския народ за извоюваната свобода.
Че дълбоко залегналото в душата на народа чувство на благодарност към великата славянска държава-освободителка, към братския руски народ беше по-късно използувано за реакционни цели — това ни най-малко не отслабя голямото историческо значение на тесните духовни и културни връзки, които свързваха българския народ с руския народ.
През целия период на ожесточени борби между „русофили” и „австрофили” или „германофили” една ободряваща струя непрекъснато проникваше от север, гдето могъщи демократически сили бяха във възход и се готвеха да щурмуват бастиона на реакцията в царска Русия.
След Великата октомврийска революция, която събори властта на помешчиците и капиталистите в Русия и изтръгна корените на руския империализъм, руската прогресивна обществена мисъл и култура става един от най-важните фактори за духовното, политическо и културно развитие в България.
Българският народ е преизпълнен с чувствата на най-дълбока благодарност и признателност към великия руски народ за тая изключително благотворна роля на руската прогресивна обществена мисъл и култура в не-
190
говия обществен и духовен живот. И той с дълбоко отвращение се отнася към продажните родоотстъпници, подли хитлеристки лакеи, които тровят въздуха в нашата страна със своите клевети и подстрекателства против братска Русия и нейната доблестна Червена армия, носеща и за нас, българите, освобождение от позорното хитлеристко иго.