Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
209
10 март 1943 г.
 

Ф. Козовски

КЪДЕ СА ИСТИНСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ?

За да предаде България вързана в ръцете на хитлеристка Германия, днешното правителство води систематическа, изтребителна война срещу нашия народ. Пътят на филовото правителство е отбелязан с реки народна кръв, осеян е с гора от бесилки. Стотици народни синове-патриоти заплатиха и заплащат с главите си своята вярност към отечеството, хиляди други гният в затворите и в концентрационните лагери. Всичко честно и будно у нас е подхвърлено на жесток терор, на нечувани преследвания, унижения и насилия. Насилията и убийствата се прокламират открито и цинично от висотата на правителствената маса в парламента като основен принцип на днешния фашистки режим по отношение на народа. Колко пъти вече Филов и шефът на жандармите Габровски изричат закани по адрес на българския народ. И трябва да им се признае, че техните думи в това отношение не се различават от делата им.

Вълната на терора се особено засили в последно време във връзка с поражението на хитлеристката армия на Източния фронт. Десетки градове се подхвърлят на нощен обиск. Списъкът на кървавите злодейства на филовото правителство само за последните няколко месеца се увеличи с хиляди нови жертви. Хитлеристка Германия в лицето на своите ратаи и наемни убийци, наречени българско правителство, чисти своя български тил, за да може по-леко и безнаказано да въвлече страната в своята кървава авантюра.

209
 

За тая цел наред с физическия труд върху нашия народ се упражнява и колосално морално насилие. По страната са плъзнали цели тайфи правителствени депутати, които открито проповядват и подготвят въвличането на нашата страна в гибелната за нея война.

От чие име говорят тия така наречени „народни представители” — ние знаем. Те не говорят от името на нашия народ, с когото имат толкова общо и близко, колкото някогашният башибозук е имал общо с раята, а от името на околийските началници и полицейски при-стави, които са ги избрали.

В тоя отговорен исторически момент, когато пред нашата страна стои въпросът — да бъде или не, българският народ пита, къде са неговите народни представители? Той иска да чуе тяхното мнение по съдбоносните въпроси, от които зависи днес бъдещето му като народе Тях ги обаче няма, те гният в затворите и концентрационните лагери.

За да лиши народа от свое око и глас, филовото правителство преди година и половина заповяда тяхното арестуване. Народното събрание два дена след това, на 2 юли 1941 година, без да допусне каквито и да е разисквания, реши касирането на изборите в деветте избирателни окръзи и с това санкционира ареста на избраните в тях 9 опозиционни депутати. „Мотивировката” на това нечувано беззаконие бе същата, в името на която се качват на бесилото и разстрелват ежедневно сега десетки патриоти. Във времената на най-реакционните режими у нас политическите гонения и убийства се оправдаваха с циничната фраза—„псува царя”. Днес е усвоен по-„съвременен” шаблон — „конспирира против съществуващия ред”. Под „съществуващ ред” правителството на Филов разбира своя собствен кървав фашистки режим. По тая формула се изтребват днес честните патриоти, под нея бяха подведени, изгонени от Народното събрание и арестувани 9-те народни депутати.

Ние привеждаме само един факт от тяхната така наречена „конспирация”, за да се види истинската и с нищо неприкрита причина за техния арест.

Във връзка с предателството от 1 март 1941 година, т. е. подписването на протокола за присъединение на България към тристранния пакт, поменатата група депу-

210
 

тати подаде интерпелация до министър-председателя. В тая интерпелация между другото се казваше:

„Ние, долуподписаните народни представители, считаме, че с този акт се извършва опасна историческа стъпка. Нарушена е провъзгласената от правителството политика на мир и неутралитет, тъй като България формално се свързва с една от воюващите страни. Ние считаме, че присъединението на България към тристранния пакт поставя българския народ пред опасност от война.”

Какво по-голямо пророчество от това? И какъв по-висок патриотически акт от този мъжествен акт? Истинските представители на народа — неговите депутати, стояха в оня момент на стража пред вратите на България, бдяха над нейните съдбини. Ето защо те бяха арестувани, ето защо са осъдени да гният и измират.

Избиратели-патриоти от Варненска, Преславска, Софийска, Пловдивска и Бургаска избирателни колегии, искайте освобождението на своите депутати! Патриоти от цялата страна, борете се за освобождението на арестуваните опозиционни депутати — те са представители не само на поменатите окръзи, но и на цялата страна, на целия български народ.

Истинските представители на народа трябва да бъдат в неговата среда. Народът иска да чуе техния съвет, тяхното мнение и тяхното слово. Те са неговите истински избраници и само на тях той вярва.


[Previous] [Next]
[Back to Index]