17 март 1943 г.
Ф. Козовски
СТАРИЯТ КАТАСТРОФАДЖИЯ НА СЦЕНАТА
Цар Фердинанд престоя в България повече от 30 години, но той си остана чужденец в нашата земя. Демократичен и свободолюбив по своя дух, жизнерадостен и открит по своята природа, нашият народ не е изпитвал никога чувства на каквато и да е близост към тоя високомерен немски аристократ и коронован лицемер. Даже монархически настроени дейци у нас, които са имали възможност от близко да наблюдават Фердинанд, ненавиждат тоя брутален немец. Известно е неговото презрително отношение към българския народ, което той никога не е скривал. Даже към своите министри Фердинанд се е държал винаги като към слуги. Не е секрет, че много от тях той е псувал като пиян хамалин и е гонил с бастун из своя кабинет. Тоя щрих е характерен не само за манталитета на тоя нахален пришелец, но той говори и за неговото отношение към страната, в която той се чувствува като колонизатор.
С тези от политическите и военни дейци на България, които тачеха своята национална гордост, лична и гражданска чест и не можеха да стоят на колене пред монаршите ботуши на тоя сатрап, с тях той се разправяше безцеремонно. Някои той просто унищожаваше физически. Цар Фердинанд тури началото на политическите убийства у нас. За да затвърди своята лична диктатура, той действуваше по правилото „разделяй и владей”. Така се появи така нареченият „личен режим” у нас. Дворецът качваше и сваляше правителствата по
227
своя каприз и лични сметки. Фердинанд тури началото на политическата корупция и продажничество у нас. Тук му е мястото да се каже, че Борис, достоен наследник на своя недостоен баща — не само че възприе неговите коварни методи на управление, но и ги доведе до съвършенство. В това отношение „Стоян надсвири баща си”, както казва народната поговорка.
Фердинанд Кобургготски в продължение на цялото свое царствуване в България си остана немски агент. Това той сам цинично призна, след като бе изгонен от нашата страна.
Фердинанд е един от главните виновници за размириците на Балканите. Той внесе бацила на недоверие и подозрение между България, от една страна, и нейните балкански съседи, от друга. По поръчка на Германия и Явстрия той поддържаше и разгаряше атмосферата на взаимна вражда между балканските държави и с това способствуваше за немското проникване на Балканите. С изменническия акт от 16 юни 1913 година той стана причина за позорната Междусъюзническа война, която доведе България до разгром и национална катастрофа. Така, по вина на Фердинанд, бе разкъсан Балканският съюз и следователно отстранено едно от сериозните препятствия за немското нашествие на Балканите.
На 26 август 1915 година Фердинанд сключи зад гърба на българския народ таен съюз с Германия, а на 1 октомври същата година хвърли българската армия в гърба на братския и героичен сръбски народ. Българският народ след това трябваше да пролива в течение на цели три години своята кръв заради интересите на кайзеровска-империалистическа Германия. Я през това време германските колонизатори обираха безжалостно и безцеремонно страната и доведоха народа и армията до просяшка торба. Нашата армия, гола, гладна, безоръжна и по налъми, трябваше да държи фронта срещу претвъзходящите сили на Антантата. България претърпя нова и още по-страшна катастрофа. Я когато възмутената армия потърси виновниците на тая национална катастрофа, тя бе посрещната пред София с германски картечници, под прикритието на които Фердинанд и неговият верен лакей Радославов избягаха в Германия. Последната в знак на признателност за неговата вярна към нея служба му
228
осигури впоследствие държавна пенсия в размер от 1 милион златни марки в годината.
Името на Фердинанд е свързано у нас с две национални катастрофи, то е синоним на най-черните беди за България в нейната нова история, него повтарят с проклятие десетки хиляди вдовици и сираци в нашата страна. Това ненавистно име напомня всякога на нашия народ за най-кошмарните часове от неговото близко минало, буди мрачни и тревожни предчувствия. И ето тоя престарял грешник и патентован катастрофаджия, който нема куража на времето си да дочака съда на армията и народа за своята предателска политика, а по зорно офейка, днес се е промъкнал, казват, тайно и като хищен звяр отново в пределите на нашата земя. Носят се упорити слухове, че Фердинанд е тук, пристигнал инкогнито, живее в Чам Кория и участвува в някакви си тайни съвещания в двореца.
Ако това е така, а има много основания да се вярва, то ние питаме: кой е допуснал тоя клетвопрестъпник да прекрачи прага на България, на която е нанасял толкова много рани и навлякъл толкова неизмерими бедствия? С какво право неговият син и правителството си позволяват тая дръзка, нечувана провокация спрямо целия наш народ? Защо Филов и Борис крият неговото присъствие? И преди всичко ние питаме: С кого и за какво шушука днес дъртият авантюрист и престъпник Фердинанд?
Появяването на тоя фатален тип отново на сцената в един момент, когато съдбата на България е отново поставена на карта, е зловещ признак. Нащрек, патриоти! Из гроба се връщат зловещите сенки на черното минало! Фердинанд е вече на 83 години, но той не иска да умре, преди да отмъсти на българския народ за това, че той го изхвърли в помийната яма на историята. Той е надникнал вече над своя гроб, но той иска да увлече в него и България!