Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
236
19 март 1943 г.
 

В. Червенков

ПРОГРАМАТА НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ МЕЖДУ НАРОДА

Знаменателна е нуждата, която изпитват управниците и която ги тика — две години след престъпния акт отъ 1 март 1941 година — усилено да „доказват” пред нашия народ защо присъединиха България към разбойническия лагер на държавите от оста. Тая нужда е голяма. Големината й личи от усилията на управниците — от пуснатите в ход пропагандистки способи и средства.

Управниците поставят в движение всички лостове на онова, което те наричат „безпартиен режим”, т. е. на обсебения от тях държавен апарат.

В услуга на управниците са не само многобройните правителствени депутати, висши чиновници, не само Дирекцията на пропагандата, известните вестникари, радиото, но и Дирекцията на професиите, ръководствата на различните съюзи от общия съюз на българското войнство, полицията, гестапо. В движение са поставени всички лостове на понемчения режим у нас, за да се „доказва” пред народа ни защо управниците пуснаха германците в страната ни преди две години и защо било необходимо сега за същите германци да воюваме и да мрем, като обречем България на явна съсипия и на катастрофа.

Едното това обстоятелство показва каква е пропастта между правителството и народа и колко напразни бяха всичките усилия на правителството в течение на изминалите две години да приобщи широки народни маси към своята предателска политика.

234
 

Ако управниците изпитват сега, две години след като те присъединиха България към държавите от оста, нужда да „доказват” защо са я присъединили към оста и да се кълнат, че в оня момент друг изход за България нямало — значи управниците сами признават с това, че нашият народ в своето грамадно мнозинство не само че няма нищо общо с подлия акт от 1 март 1941 година, но че той все по-енергично и решително се опълчза срещу предателската политика на правителството и германската зависимост на България, че в народното съзнание проникват широко спасителните идеи на Отечествения фронт.

Но тия, които от две години насам напразно се мъчат да покорят народната душа за целите на своята предателска политика, какво предлагат те сега на нашия народ?

Може би филовци излизат пред народа и предлагат мир на страната, мерки за ограждането на България от ужасите и стихиите на войната?

Залъгалките за мира филовци използуваха преди две години, за да отхвърлят предложението на братска Русия за действителното запазване на мира на Балканите.

Филовските балони на мира се пръснаха на 12 декември 1941 година, когато обявиха състояние на война срещу Англия и Америка.

Не. Филовци предлагат на българите война.

Война срещу кого, за какво?

Война срещу свободолюбивите народи. Война за чужди интереси. Война за германците. Защото онова, което филовци наричат „велика България” — няма нищо общо с българите и България. „Велика България” — това са филовци и германските гарнизони в България, Македония и Тракия. „Велика България” с гестапо, с концентрационни лагери, претъпкани от патриоти, с родоотстъпническо правителство, с пладнешки грабеж в полза на чужденците-германци. Такава „велика България” българите отхвърлят, за нея не желаят и няма да страдат и да мрат.

Но ако управниците напрягат сега свръхусилия, за да „доказват” пред народа своята предателска „кауза” и да подготвят „общественото” мнение в полза на войната за Германия, то колко по-властно трябва да звучи по цялата

235
 

страна спасителният глас на Отечествения фронт против войната, колко по-изгодни и силни са неговите позиции, ако те с жар и решимост се отстояват и пропагандират навсякъде и във всяко време.

Програмата на Отечествения фронт е силно, съкрушително за народните врагове средство. Със своите прости, разбрани и достъпни за всекиго мероприятия, които тази програма предлага за спасението на страната от войната, тя иде да обедини деветдесет и девет на сто от нашия народ, като изолира предателите и като посочва единствено правилния и спасителен за България път:

— излизане на България от тристранния пакт;

— отстраняване на германските военни части от България;

— оттегляне на експедиционния корпус от Сърбия и Босна;

— забрана на всякакъв износ на храни и сурови материали в Германия и Италия;

— освобождение на всички цивилни и военни патриоти, арестувани и осъдени за борба против хитлеризма;

— възстановяване на политическите правдини на народа, премахване на всички противоконституционни и фашистки закони;

— разтуряне на фашистките организации;

— осъществяване на бързи и ефикасни мерки за осигуряване на прехраната на народа и армията; гарантиране на народния поминък, имота и плодовете на труда на производителите;

— създаване на истинско национално правителство из средата на народа и армията, способно да осъществи горните мероприятия, да осигури свободата и независимостта на България.

Накъсо казано, Отечественият фронт се бори да спаси България от катастрофалната война, към която я тика правителството.

И това той може и трябва на всяка цена да постигне. Но за това е необходимо всемерното сплотяване на всички здрави и патриотични национални сили на страната. Най-широката и непрекъсната пропаганда на програмата на Отечествения фронт сред нашия народ е много сериозен дълг на дейците на Отечествения фронт.

236
 

Тая програма е неодолима сила в ръцете на патриотите. Тя е сигурно оръжие против усилията на управниците да обработват „общественото” мнение в полза на омразната хитлеристка война.

Програмата на Отечествения фронт по всички начини и пътища — между народа! На всенародна борба за нейното час по-скорошно осъществяване!


[Previous] [Next]
[Back to Index]