Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
248
23 март 1943 г.
 

Ф. Козовски

НАРОДНА ГЕРОИНЯ

Както съобщава вестникът „Комсомолска правда”, от щаба на един въстанически отред, действуващ в тила на хитлеристката армия в Украйна, късно през нощта на 18 март в редакцията на „Комсомолска правда” е била получена следната кратка радиограма:

„В жестока схватка с немските завоеватели около селото Б. геройски загина вярната дъщеря на народа — нашият боен другар — Лилия Карастоянова”.

Така свършва кратката повест на много съветски героини, които с оръжие в ръка защищават днес своите родни домове и чест. Така завършва кратката героична повест на Лилия Карастоянова — наша съотечественица.

Далеко някъде в украинските степи е загинала с пушка в ръка срещу враговете на свободолюбивото човечество българката Лилия Карастоянова. Вечна памет и слава на храбрата девойка-героиня, достойна наследница на своите прадеди — войводи и хайдути.

Лилия Карастоянова остава сиракиня още на седмата си годишна възраст. В паметните септемврийски дни на 1923 година фашистките главорези на Цанков разстрелват нейния баща, а мейка й заедно със своите невръстни деца бива хвърлена в затвора. Така Лилия още дете е изпитала горчилото на тъжната сирашка участ и гробния дъх на фашистката тъмнична килия. Но заедно с плесенясалата кора на черния затворнически хляб тя е закърмила в своята пламенна гръд люта омраза към палачите на своите родители и убийците на нейната детска радост и смях ... Впоследствие Лилия попада в

241
 

Съветска Русия. Великата земя на братския руски народ осиновява прокудената и бездомна дъщеря на един голям български патриот, паднал от ръката на народните изедници.

В началото на тази зима Лилия заминала като нарочен дописник на боевия орген на съветската младеж „Комсомолска правда” в един от украинските въстанически отреди. Там, в тила на хитлеристките орди, Лилия отмъщавала с куршум, с нож и бомба за своя баща и за бащите и майките на милиони днес бездомни деца, жертви на хитлеристките убийци. Тя пишела и разпространявала сред населението позиви, издавала походен вестник, зовяла своите братя и сестри от поробените краища на Украйна на борба, на подвиг и смъртен бой срещу хитлеристките палачи. В един от боевете към средата на март тя паднала геройски на своя боен пост. Съветското правителство наградило Лилия Карастоянова с орден „Отечествена война”.

Поклон пред твоята светла, геройска памет, Лили! Ти остана вярна на завета на своя бгща и на нашите деди! Твоят пример и подвиг ще водят в бой тези, които у нас са тръгнали вече по твоя път. В диплите на много от техните бойни знамена ще грее като пътеводна звезда твоето светло име!


[Previous] [Next]
[Back to Index]