24 април 1943 г.
К. Луканов
БЪЛГАРСКИТЕ ОРТАЦИ НА НЕМСКИТЕ ГРАБИТЕЛИ
Има ли хитлеровата агентура някаква опора у нас? На този въпрос в редовете на Отечествения фронт съществува ясен отговор. Правилното ориентиране на борбата за спасението на България от понемчването и погубването й не би било възможно без този правилен отговор. Защото сплотяването на българските национални сили изискваше и изисква ясна представа за пречките, които стоят на неговия път.
България не бе завоювана от хитлеристка Германия. Тя бе продадена и предадена на германските завоеватели. Хитлеристката агентура извърши това предателство зад гърба на народа. Обаче фактът, че тая агентура е не само още на власт, но и в продължение на две години, въпреки съпротивата на мнозинството от народа ни, задълбочи зависимостта на нашата страна от хитлеристка Германия, а сега е на път да довърши пъкленото си дело, като тласне родината ни и пряко във войната за спасението на Хитлер — този факт показва, че хитлеристката агентура намери известна опора у нас.
Тази опора — това са най-едрите капиталисти, кожодери и спекуланти, жадните за грабеж и лично разбогатяване подлеци и парвенюта, оцапаните с народна кръв престъпници, продажните вестникари и публицисти — тия групи и елементи, които са материално заинтересовани от съществуването на хитлеристки режим у нас.
Разбира се, тая пасмина няма и не може да има нищо общо с действителните национални сили на Бъл-
304
гария. Ала никой патриот не бива да си затваря очите пред опасността, която тя представлява за народа и родината ни. Тя е ортакът на германските банкери и фабриканти. В съвместното ограбване на нашия народ и в унищожаването на българските патриотични сили тая пасмина намери общ език с хитлеристката шайка в Германия.
Не ще съмнение, глутницата от понемчени кожодери и потосмукачи прави всичко, за да подкупи отделни групи от различните народни слоеве.
Едрите експортьори, фабриканти и банкери имат всичката полза от заграбването на тракийските и македонски тютюни и други богатства. Но не наричат ли те това заграбване и обир „обединение на нашето племе”? Не спекулират ли те с това например пред наивни в политиката хора измежду нашето действуващо и запасно офицерство, на които рисуват химерата за една българска армия като „единствена велика армия на Балканите”?
Когато министър Захариев нарече нашата страна „няколко пъти цар” — „цар на гроздето, на пулповете, на всички земеделски произведения”, — мигар не спекулираше тоя демагог с тежките спомени от времената на икономическата криза, задълбочена тогава у нас изкуствено поради отсъствието на връзки с Русия? И тук същите експортьори и банкери напълниха касите си до спукване. Но отделни например винари успяха да се облажат поне с обезценени каймета и да повярват, че в техния бранш е настъпило оживление — дори „просперитет” според николазахариевото „учено” изражение.
Не се ли опита същата експлоататорска глутница да подкупи част от селската интелигенция, от служащите и дори отделни работници с „реформи”, бюрократически длъжности и други всевъзможни обещания?
Трохи от трапезата на германските ортаци по ограбването на България попадаха тук-таме около тях. Ала лъвската част от печалбите, които принася нашият национален труд, отиде и отива направо в касите на тия германски ортаци. Естествено те са върли привърженици на „новия” грабителски „ред” на Хитлер. Как да не са привърженици на тоя „нов ред” акционерите на банка „Български кредит”, която погълна единадесет други банки и за която ще се излее буквално златен дъжд
305
само от строежа на пътя Адриатическо море — Русе? Как да не са за „новия ред” ония, които получават на веднаж 60 милиона лева държавни, сиреч народни пари, за да строят например фабрика за синтетичен каучук, който е така нужен на Хитлер?
За „новия ред” са и акционерите на „Гранитоид”, който прибра в ръцете си всичката строителна, стъкларска и циментна индустрия и в който съжителствуват немски и понемчени капитали.
За „новия ред” са и хранениците и спекулантите от Дирекцията на външната търговия, от Дирекцията на храноизноса, от организациите „Българска търговия” и „Българска промишленост”, кредитирани от държавата с повече от два милиарда лева — пак народни пари.
За „новия ред”, за окупирането на Тракия и Македония, за режима на терора и бесилките в страната, за война на страна на Хитлер са ония, които от приспособяването на българското народно стопанство към нуждите на хитлеристка Германия извличат лична полза за себе си във вид на несметни богатства. Те са, които продават и предават България. И тяхното изобличаване пред народа, тяхното пълно изолиране е необходимо условие за окончателното сплотяване на истинските национални сили на нашата страна върху платформата на Отечествения фронт, за смъкване от власт на народните потосмукачи, предатели и врагове.