Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
387
29 април 1943 г.
 

Вл. Поптомов

ЕДНО КОЩУНСТВО С ВЕЛИКАТА ПАМЕТ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Духовната мерзост и морална подлост у хитлеристките агенти в нашата страна е безгранична.

Тези мизерни душички решили да устроят в първите дни на май казионни празненства в града Серес по случай 40 години от смъртта на Гоце Делчев.

По-голямо кощунство с паметта на великия македонски революционер и апостол едва ли може и да се помисли!

Напразно вие, хитлеристки лакеи в министерски фракове, мислите, че с подобни курдисани дунанми и шашарми ще можете да заблудите някого, да заличите страшното предателство, което вие извършихте по отношение на Македония и македонския въпрос. Между подобни предатели на македонския народ и великия революционер Гоце Делчев, който посвети целия си живот и геройски умря за свободата на този народ, лежи непроходима пропаст.

Гоце ревниво пазеше македонското освободително движение от всяко влияние на великите империалистически хишници, които се стремяха да наложат своите лапи на Македония и на Балканите.

Какво направиха обаче борисовци и филовци? Те предадоха балканските народи, забиха нож в гърба им, като отвориха широко вратите на хитлеристките разбойници и техните италиански ортаци на Балканите, в Македония и в самата България. Днес в столицата на Македония, в Солун, където бе седалището на Централния

316
 

комитет на ВМРО начело с Гоце Делчев, се разпореждат германските хищници. Македония, в освободителната борба на която Гоце Делчев и плеада други македонски революционери създадоха великата македонска освободителна епопея, днес пъшка под ботуша на германските и италианските завоеватели.

Цар Борис и цялата хитлеристка банда от предатели и изменници продадоха Македония, Македония на Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Сандански, Никола Карев, Димо хаджи Димов и много други, на германските и италиански фашисти, предадоха я, както Юда предаде Христос за 30 сребърника. Днес тази престъпна банда се мъчи да прикрие своето предателство с демагогското прокламиране на така наречената „обединена България”. Но какво представлява тази „обединена България”, ако не една „обединена мушия” на германците, в която българският и македонският народи са осъдени на вечно робство — да работят, да слугуват и бъдат управлявани от така наречената „висша немска раса”. Това ли е свободната Македония, за която Делчев се бори и умря? За такава ли Македония проливаха своята кръв героите на Крушевската република? Не, Македония днес пъшка под страшната тирания на Хитлер и Мусолини.

Кой може да се съмнява прочее, че ако Гоце Делчев днес бе жив, то той би обявил хитлеризма и неговите агенти в България за най-големите душмани на свободата и независимостта на Македония и българския народ?

Кой може да се съмнява, че ако днес Гоце Делчев беше жив, то той пръв щеше да нарами късата малихерка и почне да броди със своята въстаническа дружина от село на село и от град на град, за да подканя и организира македонските и български народни маси към борба? Кой може да се съмнява, че както преди 40 години, в 1903 година, и днес, в 1943 година, Гоце Делчев щеше да призовава отново към разпалването на въстаническата борба, към нов Илинден, само че сега вече не против турските паши и бейове, а против хитлеристките робовладелци и техните български ибрикчии.

317
 

Гоце принадлежи на македонския народ. И днес той е неговото знаме в борбата против фашистката тирания. Под това знаме рамо до рамо с българските патриоти македонците ще прогонят хитлеристките натрапници и техните агенти и ще извоюват своята свобода.


[Previous] [Next]
[Back to Index]