5 юни 1943 г.
К. Луканов
ХЛЕНЧЪТ НА ПОНЕМЧЕНИТЕ ВЕСТНИЦИ
По време на своите военни успехи Хитлер често припомняше на послушните си оръдия завоевателското правило, че „победителите ги не съдят”. На същото мнение бяха през 1941 година и филовци.
Опиянен от причиненото от него световно кръвопускане, авантюристът Хитлер крещеше където свърне, че той „нападнал”, че той „изпреварил”, че той „унищожил”, „завоювал” мирни градове и села, миролюбиви народи, невинни старци, жени и деца. На всичко това тогава ръкопляскаха и филовци.
Измениха се времената. Германия търпи ударите на повдигнатите срещу нея по-големи сили. Гьобелс не пророкува вече германските „светкавични настъпления”. Гьобелс предсказва настъпленията на хитлеровите противници. Той не приказва вече за германски победи, които щели „да живеят през хилядолетия”, както бе допреди една година. Той философски поучава излъганите немци и хитлеровите васали, че „победи, постигнати лесно, лесно се и забравят”, а такива бяха всичките хитлерови „победи”, докарващи някога до телешки възторг нашите александърганчевци. Гьобелс признава вече тежката криза на хитлерова Германия. Генерал Дитмар, от своя страна, не се възхищава вече от разните „атлантически” и други измислени стени и „валове”. Генерал Дитмар се преструва, че се „възхищава” сега от това, дето неговият „фюрер” най-сетне довел работата дотам, че срещу Германия предстои настъпление на грандиозни сили от два фронта.
380
Времената се измениха под ударите на Червената армия и на англо-американските армии. Пропагандаторските песни на хитлеристите също се измениха.
Днес гьобелсовци лижат онова, което вчера плюеха върху света. Отстъпвайки сега засега в своята пропаганда пред надигащата се военна катастрофа — хитлеристите още повече и по-забъркано от когато и да било лъжат.
Същото правят учениците им у нас. Понемчените вестници на филовци са пълни с хленча на опитващите се да се измъкнат от отговорност убийци и джебчии.
„Сега не е време за разни разсъждения върху външната ни политика. Тя е определена от политическите и военни събития и се налага от интересите на националното ни обединение” — това е изтърканата песен на нов глас на изменниците на България.
Интересите на нашия народ диктуваха и диктуват тъкмо обратното, а именно: всенародно обсъждане на външната политика на България и насочване на тая политика според народната воля. Интересите на нашия народ диктуваха и диктуват съгласуване на външната ни политика с интересите на всички свободолюбиви народи и преди всичко с интересите на нашите съседи. Интересите на нашия народ диктуваха и диктуват самостоятелна национална политика, ненарушаваща правата на никой друг народ, на никое национално малцинство и осигуряваща свободите и поминъка на българите; отказ от завоевателни стремежи; отказ от ролята на хитлерови помагачи; споразумение с балканските народи, с великите сили, с братска Русия на първо място. Ето какво изискваха и изискват наложително интересите на нашата държава, на армията и народа ни.
Всичко това кликата на цар Борис—Филов потъпка и пренебрегва, като лицемерно нахлузи на своето предателство национална маска. Новото в пропагандаторските песни на тая престъпна клика е опитът да се излъжат народът и патриотите в армията, че „било късно” да се разсъждава върху насоките на нашата външна политика. Тъкмо тази лъжа разпространяват сега „Слово”, „Днес”, „Нова вечер”, „Нашенец” и другите понемчени вестници.
381
Опасна, смъртоносна за родината лъжа!
С нея са свързани последните надежди на филовци да си спасят кожите, като вкарат армията ни във военните авантюри на Хитлер.
Патриотите имат само една грижа: да спасят България. И те знаят, че за това още не е късно.
Хленчът на правителствената пропаганда за „единство” на народ и армия с шайката от хитлерови слуги и ортаци издава страха на управниците от тяхното изолиране от народа и от онова действително народно единство, което гради Отечественият фронт.
А само в такова единство е спасението на родината.
Спасението е в бързите и решителни действия на патриотите от армията и народа въз основа на това единство за създаването на едно истинско национално, българско правителство, което да опази преди всичко държавата и народа ни от участие в хитлеровата разбойническа война и да им осигури свободата к независимостта при всички условия.