Говори Радиостанцията “Христо Ботев” (23 юли 1941 — 22 септември 1944). Том IV
Вълко Червенков, Васил Коларов, Светослав Колев, Карло Луканов, Л. Велев, Ф. Козовски, Владимир Поптомов
 
621
26 юни 1943 г.
 

Ф. Козовски

ГОДИШНИНАТА ОТ РАЗСТРЕЛА НА ЦВЯТКО РАДОЙНОВ

Под председателството на прочутия палач полковник Пантев, когото неотдавна настигна отмъщаващата народна ръка, Софийският военно-полеви съд произнесе на 26 юни миналата година смъртни присъди на епна група от 18 верни народни синове начело с народния учител Цвятко Радойнов.

24 часа след произнасяне на тая злодейска присъда тя биде приведена в изпълнение. На другия ден, рано сутринта на 27 юни, във военните гробища на София осъдените 18 патриоти бяха разстреляни.

Разказват, че даже закоравелият главорез, на когото е била поръчана палаческата роля, се бил смутил пред суровото мъжество и каменно хладнокръвие, с което жертвите на гестаповския кървав терор посрещнали смъртта. Пред дулото на пушките Цвятко Радойнов дал знак и осъдените огласили гробищното безмълвие с трикратен възглас: „Да живее свободна и независима България, смърт на изменниците на родината, смърт на фашизма!”

„Трикратен възглас?” — не, трети път те не могли да извикат. Сухият трясък от 50 немски манлихерови пушки прекъснал наполовина последния зов на тая безсмъртна, геройска фаланга към тези, на които те завещавали в тоя час своето борческо знаме.

Партовци и пантевци не посмяха да дадат гласност на процеса. Те нямаха куража също така и да обявят за разстрела на 18-те народни герои. При закрити врата подлите и страхливи хитлеристки лакеи съдеха и осъдиха на разстрел 18 беззаветно предани на нашата родина

415
 

патриоти, единствената вина на които бе тая, че те й останаха верни до последната секунда на своя живот.

Филовската изменническа клика се страхуваше да обяви защо осъди и проля кръвта на Цвятко Радойнов и неговите другари. Властвуващата клика се боеше да даде гласност на своето гнусно дело, защото иначе трябваше да каже, че отмъщава на народните борци за тяхната вярна отечествена служба, за това, че старият народен учител Цвятко Радойнов и неговите другари искаха да видят освободена нашата страна от германските пълчища и се бореха да не допуснат въвличането на нашия народ в престъпната и пагубна хитлерова война.

В обвинителния акт, който партовци не успяха, въпреки всички печати, да скрият от народното око, „вината” на Радойнов и останалите обвиняеми така цинично е и формулирана: „Осъждат се на смърт — се казва в тоя нечуван по своята подлост и предателство акт — за това, че те са си поставили за цел да пречат на превоза на продоволствие, оръжие и муниции за германските войски в България и едновременно с това — да препятствуват за подготовката на българската армия за война с Русия и нейните съюзници, в случай че България вземе участие във войната на страната на Германия”.

Ето това е „смъртният” грях на Цвятко Радойнов и неговите другари по борба и участ. Ето защо те бяха разстреляни тайно и зад гърба на народа преди една година.

По същото това „обвинение” беше разстрелян един месец след това старият и известен на цялата страна честен и безкористен работнически и обществен деятел Антон Иванов.

И за същия тоя... „грях” се разстрелват, бесят, бият и избиват днес и ежедневно десетки и стотици патриоти.

Жестоко се мамите обаче, палачи! Ехото от бойния зов на Радойнов и неговите другари в зловещата нощ срещу 27 юни миналата година вие не ще заглушите. Тоя боен зов кънти днес по всички ъгли на страната и вдига на борба стотици и хиляди нови борци срещу вашата тирания. В деня на мъченическата, но славна смърт на Цвятко Радойнов и неговите другари патриотична България скланя глава пред тяхната светла памет и се кълне, че няма да изпусне и предаде знамето, под сянката на което те се бориха и паднаха!


[Previous] [Next]
[Back to Index]