Книга за мияцитѣ
Георги Трайчевъ
Македонска библиотека № 12
Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ)
отъ
Георги Трайчевъ
съ 71 клишета въ текста и съ една карта на Рѣканската область.
Смилевчанки
Книгата е одобрена и препорѫчана отъ Министерството на Народното Просвѣщение съ окрѫжно № ............. отъ ..........., 1941 г.
София — Печатница П. Глушковъ — 1941
Галичко-Ръканско културно-просвѣтно благотвор. братство
„СВ. ИОАНЪ БИГОРЪ"
София — ул. Мария Луиза № 2
До Господина
. . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . .
. . . . .
Известниятъ нашъ съотечественикъ и писателъ Г-нъ ГЕОРГИ ТРАЙЧЕВЪ — дългогодишенъ екзархийски училищенъ инспекторъ въ нашата Галичко-Рѣканска околия — Македония, по покана на Историко-Географското дружество — изнесе въ Софийския университетъ сказка за племето „Мияци".
Сказката понеже представляваше голѣмъ интересъ и за да бѫде чута отъ по-голѣмъ брой слушатели—Мияци, бѣ повторена на устроеното отъ Миячкитѣ братства въ София утро въ салона на Македонския домъ.
На 15 того по покана на историческото дружество при Академията на наукитѣ, сѫщия Г. Трайчевъ изнесе трета сказка за голѣмитѣ личности въ нашата история.
Въ горнитѣ три сказки, изнесения материялъ за Мияцитѣ отъ г. Трайчевъ е отъ голѣмо историческо значение и поради това, като се има предвидъ времето и труда положени втъ автора и за да не бѫде изгубенъ, Миячкитѣ братства въ София на 15. III. 1940 год. държаха протоколъ, въ който решиха да се напечати книга за „Мияцитѣ",
Дългъ се налага, всѣки Миякъ да посрещне това решение съ радость, понеже ще можемъ да оставимъ на нашето поколение исторически спомени отъ всичкитѣ подвизи, и голѣми дейци, които сѫ допринесли много въ миналото.
Предвидъ, че книгата скоро се слата подъ печатъ, умолявате ce, ако имате запазени стари исторически снимки, или цененъ материалъ — веднага да ни ги пратите.
София, 1940 год.
Съ поздравъ :
Председатель: А. Христовъ
Касиеръ: Ал. Брадянски
Крушовско Културно-просвътно и Благотворително дружество
София, ул. Кирилъ Пейчиновичъ, 10
До Господина
. . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . .
ул. . . . . . . № . . . . .
ТУКЪ
Уважаеми съгражданино,
По покана на историко-географското дружество, нашия съотечественикъ и писатель Г-нъ Георги Трайчевъ — дългогодишенъ екзархиски училищенъ инспекторъ изъ миячкитѣ населища въ Македония, изнесе въ Софийския университетъ сказката за племето „мияци". Сѫщата сказка, която представляваше голѣмъ интересъ, за да може да бѫде чута отъ по-голѣмъ брой слушатели, мияци, бѣ повторена на устроеното отъ миячкитѣ братства въ София, утро въ салона на Македонския домъ.
Истината е, че днесъ племето мияци е на изчезване.
Събрания и изнесенъ въ сказкитѣ материялъ, за мияцитѣ, отъ г-нъ Георги Трайчевъ е отъ грамадно историческо значение и въ никой случай ние не бива да оставимъ да се изгуби този, съ толкова трудъ и грижи събранъ материялъ.
Дългъ ни се налага на насъ останалитѣ още малко мияци, да оставимъ на поколенията и историята, що сме били и отъ кѫдѣ водимъ произхода си — който е толкова величественъ.
По тия причини настоятелствата на: Крушевското, Галичкото, Смилевското и Папрадишкото братство, решихме да направимъ всичко възможно но да отпечатимъ този цененъ отъ историческо значение материялъ.
София, 15 мартъ 1940 г.
Съ братски поздравъ
Председатель : Хр. Танушевъ
Секретарь : T. Кyкевъ
Съдържание на книгата
Предговоръ . . . . . . . III и IV стр.
I. Исторически бележки за мияцитѣ . . . . . . . 1
II. Приносъ къмъ историята на I Охридски архиепископъ Иоанъ — миякъ . . . . . . . 11
III. Кѫде се намиралъ манастира „Св. Богородица", въ който игуменствувалъ Иоанъ отъ дебърско . . . . . . . 17
IV. Св. блаженний Иоанъ Кукузелъ, прочутъ църковенъ пѣвецъ, отъ XII в., е миякъ . . . . . . . 20
V. Манастирътъ св. Иванъ Бигоръ, съграденъ въ 1020 год., е дѣло на мияцитѣ . . . . . . . 25
VI. Исторически личности отъ по-ново време: Архимандритъ Анатолий. духовникъ и изповѣдникъ въ руския царски дворъ, при Николая Павловичъ; архм. Иларионъ игуменъ на Киприяновския манастиръ; Партений Нишавски, възпитатель на императорскитѣ деца въ Русия и др. . . . . . . . 33
VII. Дейци отъ по-ново време: Томо Кяя, Тодоръ Томовъ, Сарджо отъ Тресонче, Исиянъ Дельовъ отъ Росоки, Аврамъ Божиновъ и Филипъ отъ Осой, Хаджи Василко отъ Галичникъ, Иованъ отъ Битуше, Гюрчинъ отъ Лазарополе, Исая Радевъ Мажовски и др. . . . . . . . 39
VIII. Покръстването на Галичкитѣ помаци въ 1843 г. . . . . . . . 44
IX. Рѣканската художествена школа . . . . . . . 47
X. Галичкитѣ кяи . . . . . . . 57
XI. Албанскитѣ нашествия . . . . . . . 63
XII. Възраждането — борба съ гръцкитѣ владици . . . . . . . 73
XIII. Учебното дѣло . . . . . . . 79
XIV. Езика на мияцитѣ . . . . . . . 92
XV. Името на мияцитѣ . . . . . . . 93
XVI. Байрака (Знамето) на мияцитѣ . . . . . . . 94
XVII. Миячкитѣ жилища . . . . . . . 95
XVIII. Миячки селища . . . . . . . 99
XIX. Носия . . . . . . . 105
XX. Поминъкъ и храна на мияцитѣ . . . . . . . 111
XXI. Характерни черти . . . . . . . 115
XXII. Дарителитѣ: Димитъръ и Луиза Станишеви . . . . . . . 124
XXIII. Чужди мнения за мияцитѣ . . . . . . . 129
XXIV. Революционното дѣло . . . . . . . 131
XXV. Освободителнитѣ войни . . . . . . . 160
XXVI. Организацията на дебърска-рѣканска дружина презъ Балканската война . . . . . . . 168
XXVII. Сръбската пропаганда и новия режимъ . . . . . . . 171
XXVIII. Обичаи: сватбени и погребални . . . . . . . 179
XXIX. Обичаи презъ другитѣ дни на годината (въ Смилево и Лазарополе) . . . . . . . 203
XXX. Пѫтни съобщения . . . . . . . 233
XXXI. Рѣканска имиграция: Галичко-рѣканското братство въ София . . . . . . . 235
XXXII. Крушовско-миячка колония . . . . . . . 237
XXXIII. Смилевско-миячка колония, Даме Груевъ и Смилевския манастиръ Св. Петъръ . . . . . . . 241
XXXIV. Миячко-Папрадишко-Орѣшка колония . . . . . . . 248
XXXV. Единъ паралелъ: положението на мияцитѣ нѣкога (при турския режимъ) и сега (презъ сръбския режимъ) . . . . . . . 256
XXXVI. Карта на рѣканската область . . . . . . . 267