Аромѫне, етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре
Густавъ Вайгандъ

 

Частъ III. ЮГО-ЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ, ЕПИРЪ И ЗАПАДНА ТЕСАЛИЯ. Есень 1889 год.

 

  1. Писодери  121

  2. Костуръ и Хрупища  123

  3. Лапсища  125

  4. Гребена  126

  5. Авдела  127

  6. Периволи  131

  7. Вовуса (аромѫнски Бъяса)  135

  8. Лаища (аромѫнски Лака)  136

  9. Добриново и Лешница  139

10. Фламбурари (аромѫнски Флоро)  140

11. Прѣзъ Гребенити за Мецово  142

12. Мецово (аромѫнски Минчу) и пѫтуване за Янина  144

13. Янина  148

14. Сираку, Каларитесь и манастирътъ Кепине  151

15. Прѣминуване прѣзъ Пиндуската верига. Котури, Вендища  159

16. Калабака и метиорнитѣ манастири  163

17. Трикала и пѫтуване къмъ Атина  167

 

1. Писодери. (17 и 18 октомври)

 

На 17 октомври веднага слѣдъ изгрѣванието на слънцето напуснахъ Битоля, който ми бѣше до сега като главна квартира, а пъкъ въ кѫщата на приятеля ми Периклъ азъ се чувствувахъ като у дома си. Напущахъ тѣзи любезни хора, безъ да зная, кога ще се видя пакъ.

 

Пѫтувахме мълчаливо съ Наки за Флорина покрай една планинска верига. Бѣше доста хладничко, а не отдавна падналия снѣгъ по Перистери напомнюваше за приближающата се зима.

 

Слѣдъ 5 часа стигнахме въ Флорина и обѣдвахме въ хана на аромѫнина Наки Къне, отъ Невеска, който е водитель на българската партия. Болшинството отъ жителитѣ тукъ сѫ мухамедане, турцитѣ и албанцитѣ сѫ на брой 4000 души, българетѣ сѫ 2000 души, а числото на аромѫнетѣ не е повече отъ 100 души. Подиръ обѣдъ потеглихме за Писодери, стигнахме за 3 1/2 часа и останахме да принощуваме тукъ.

 

Селото е разположено въ една висока долина отъ двѣтѣ страни на диво шумяща рѣкичка и е заобиколено съ гора. Това село е чисто аромѫнско и брои 100 кѫщи. Жителитѣ му сѫ надошли тука отъ Албания и се занимаватъ още и сега повечето съ ханджилъкъ въ Албания, вслѣдствие на това албанския езикъ се знае отъ всички, а гръцкия не се е промъкналъ още въ фамилиитѣ, макаръ и да сѫществува гръцко училище.

 

Вечерьта се разговаряхъ на гръцки съ ханджиата, другия день той ме чу да се разгеварямъ съ хората на аромѫнски и затова се безпокоеше, че съмъ аромѫнски

 

 

122

 

учитель и че имамъ намѣрение да отварямъ аромѫнско училище. Той се успокои, когато напуснахъ селото въ 11 часа.

 

Пѫтьтъ слѣдва Дѣлово — така се нарича Бистрица въ своето горньо течение — пуща се надолу прѣзъ една добрѣ застроена долина, въ която сѫ разположени много български села. Не далече отъ селото Буля водата на рѣката се изгубва съвършенно отъ коритото си и се появява пакъ слѣдъ 3 клм. растояние. По едно врѣме оставихме долината и се възкачихме по низкия хребетъ между рѣката и Костурското езеро. Вървѣхме повечето по стария пѫть, но на нѣкои мѣста той бѣше много разваленъ отъ проливнитѣ дъждове и затова бѣхме принудени да си пробиваме новъ по височината. Вървѣхме безъ водачъ и стражари и затова по едно врѣме изведнажъ дойдохме до една пропасть. Неможахме да забѣлѣжимъ никаква слѣда отъ пѫтя и затова се върнахме малко назадъ и се спуснахме надолу въ равнината изъ по-малко стръвно мѣсто. Напослѣдъкъ намѣрихме единъ не дотамъ утъпканъ пѫть, но не и безопасенъ.

 

Слѣзохме отъ конетѣ и азъ тръгнахъ напрѣдъ и поведохъ коня си на юздата. Като прѣминахъ почти половината отъ склона, викнахъ на Наки да ме слѣдва бавно. Едвамъ напусна равното шосе и се озова на една леска, която отъ слабия дъждецъ бѣше станала още по-гладка, коньтъ почна да се подхлъзва. Наки искаше да го удържи и ту падаше, ту ставаше, но не успѣ, а бидѣ повлеченъ и той надолу и паднаха въ коритото на една рѣкичка. Коньтъ остана неподвиженъ, а Наки веднага се подигна и ми извика, че е неповрѣденъ. При тази гледка азъ се уплашихъ и останахъ като вкамененъ. Като видѣхъ, че Наки се дигна, тръгнахъ и азъ надолу и слѣзохъ въ долината и си мислѣхъ, че Накивия конь се е умъртвилъ, Като разтоварихме човалитѣ и свалихме семерътъ, коньтъ се изправи. Той бѣ доста нараненъ и протече кръвь изъ устата му, но, при все това, слѣдъ половинъ часъ можахме да продължимъ пѫтуванието.

 

 

123

 

Привързанитѣ у семера човали, върху които падна коня, запазиха го отъ по-голѣма повреда. Отъ багажа ми не се повреди нищо друго освѣнъ нѣколко фотографически снимки отъ Писодери и Костуръ.

 

Около 10 часа вечерьта бѣхме въ Костуръ и се прибрахме въ единъ много нечистъ ханъ.

 

 

2. Костуръ и Хрупища. (19—20 октомври)

 

Костуръ е разположенъ покрай езерото съ сѫщото име по една тѣсна висока ивица, които свързва доста обширенъ полуостровъ въ страната. Улицитѣ сѫ послани лошо, или никакъ и сѫ много кални. Изгледътъ на кѫщитѣ отъ къмъ езерото е доста живописенъ. Градътъ брои 1300 кѫщи, отъ които 350 сѫ мухамедански, 100 еврейски, — тѣ не смѣятъ да градятъ повече отъ сто кѫщи, защото ще ги подпалятъ, така ме увѣряваха доста сериозно, — а останалитѣ кѫщи сѫ български и гръцки; но всичкитѣ хора говорятъ гръцки. Благодарение на църковното влияние, на училището и на лѣкарската дѣятелность — жителитѣ сѫ почти погърчени, макаръ тѣ и да сѫ славяне. Българската пропаганда се доста сили, за да спечели изгубената почва, но, както се вижда, напразно.

 

Новоотвореното българско училище брои не повече отъ 30 ученика, отъ които половината сѫ отъ околнитѣ български села. На гръцки се говори и въ кѫщата на водителя на българсвата партия, а сѫщо и въ малкото аромѫнски фамилии, както напр. въ кѫщата на богатия търговецъ Джатасъ, дѣцата на когото не разбиратъ аромѫнски. Отъ гръцка страна се прави всичко, за да се задържи сегашното положение; училищата се посѣщаватъ отъ много ученици, иматъ хубави здания и добри учители. Гръцкия фанатизмъ отива толкозъ далече, че оничтожаватъ всички български надписи изъ черквитѣ и ги замѣстятъ съ гръцки. При все туй въ височината на една черква намѣрихъ образитѣ на Св. Кирилъ и Методий, които сѫ запретени въ гръцкитѣ черкви.

 

Битолския консулъ, господинъ Погачеръ, се е научилъ,

 

 

124

 

когато е билъ въ Костуръ, че Костурския владика изгорилъ единъ сандъкъ съ български документи, които той намѣрилъ въ една часна кѫща. Славянскитѣ имена сѫ се запазили, пъкъ и въ гръцкия говоръ (диалектъ) се срѣщатъ доста славянски думи [1].

 

Като се скитахъ изъ града, срѣщнахъ се съ хора, които сѫ посѣщавали Лайпциския пазарь и доста добрѣ знаяха нѣмски езикъ. Единъ отъ тѣхъ, господинъ Кириопулосъ, който се е установилъ въ Лайпцигъ, покани ме въ кѫщата си и азъ приехъ на драго сърдце да се махна отъ мръсния ханъ. Ний прѣзъ нощьта се и разходихме съ лодка къмъ единъ манастиръ въ края на полуострова, дѣто ни прие единъ 90 годишенъ старецъ. Водата на Костурското езеро не е тъй чиста и студена, както онази на Охридското езеро. Сѫщо и рибитѣ сѫ по-малко.

 

Въ дъждовно врѣме по добъръ пѫть отпѫтувахме къмъ Хрупища и стигнахме тамъ за 1 1/2 часъ. Тукъ населението, както и по околнитѣ села, не е погърчено. Това село брои 1000 аромѫне (повечето отъ тѣхъ произлизатъ отъ Грамости), 800 българе и 1000 мухамедане безъ гарнизона, който брои 600 души. Христианското население е съ гръцки духъ. Гръцкото училище има читире учители и една учителка, а романското — единъ учитель съ 30 ученика; толкозъ има и българското училище.

 

Азъ живѣехъ при аромѫнския учитель и той ме запозна съ тамошнитѣ отношения. Аромѫнетѣ сѫ събрали една сума и искатъ да си съградятъ черква, за което сѫ получили ферманъ отъ правителството, но нѣкои албански бейове не позволявали да се съгражда, а искатъ 80 лири бакшишъ, че тогазъ да се подкачи строението и, въ противенъ случай заплашвали водителитѣ, че ще ги застрелятъ. Между това, съобщено ми е, че черквата

 

 

1. Напримѣръ: татка — баща, ветерасъ — вѣтъръ, оча — око, голна — голъ, гушоглавъ — недовършенъ и много други.

 

 

125

 

е съградена, като сѫ били примахнати прѣчкитѣ, а сѫщо и онѣзи отъ страна на костурския владика.

 

Тука се запознахъ съ хора отъ Грамости и тѣ ми съобщиха, че рѣкичката Бѣлица има началото си отъ тѣхното село, протича прѣзъ албанското село Линотопе (по-прѣди е било аромѫнско), Хамовско (първото българско село отъ къмъ западъ), Чукасъ, Забърденъ, Зелигости, Зелени и се влива надъ Хрупища въ Бистрица, а не както е указано въ австрийската карта отъ генералния щабъ, че изтича отъ Грамости и се влива въ Деволъ.

 

 

3. Лапсища. (21 октомври)

 

Подиръ обѣдъ се опѫтихме къмъ Лапсища. Изначало вървѣхме по добъръ пѫть, но отпослѣ по една пѫтека. Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала." Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много [1].

 

Въ Източната страна на Бистрица се намира единъ планински гребенъ, който се спуща стрѫно отъ къмъ изтокъ, а западната му страна е равна и къмъ нея се придава една втора по-висока равнина, която се простира до Гребена и се повдига съвсѣмъ полека къмъ Грамосъ и Смолика планини. Ходенето по тѣзи високи равнини не е приятно, защото рѣкитѣ, които се вливатъ въ Бистрица образуватъ доста голѣми пространства съ пѣсъкъ.

 

Слѣдъ 4 1/2 часа стигнахме въ Лапсища, главното мѣсто за окрѫието Анаселица и сѣдалище на каймакаминъ.

 

 

1. Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи."

 

 

126

 

И тука населението е мухамеданско, но при все туй официалния езикъ е гръцки. Въ хана Венети, дѣто бѣхъ слѣзълъ, се запознахъ съ единъ старъ господинъ отъ близкото село Шатиста (Сачиста), което по-напрѣдъ бѣше чисто аромѫнско село. Този господинъ ми потвърди онова, което бѣхъ чулъ по-прѣди, че тамошното население е почти погърчено и че само старитѣ хора знаятъ още майчиния си езикъ. Но много названия сѫ се запазили още на аромѫнски езикъ.

 

Аромѫнското население отъ Шатиста, както съобщава Pouqueville, произлиза отъ Сисанионъ, което отъ аромѫнетѣ се нарича Шайнли и, като малко селце, е разположено подъ Блаца. Жителитѣ на този голѣмъ нѣкога градъ сѫ се прѣселили въ Блаца, Кожани и Шатиста и се отличаватъ, че се подаватъ на гърцитѣ, което се обяснява съ това, че Самнионъ е билъ сѣдалище на владика. Владиката въ Шатиста и сега още се нарича Самнионски.

 

Азъ бѣхъ миналъ още въ първото си пѫтуване прѣзъ Лапсища. Тогава прѣгазихъ рѣката Бистрица, която е отдалечена нѣщо 1/2 часъ и навлѣзохъ въ една долина, по която стигнахъ въ селото Лоловицъ (Лошница), и отъ тука заминахъ за Влахо-Клисура, едно голѣмо аромѫнско село съ 600 кѫщи. Близо до Влахо-Клисура се намира и друго аромѫнско село Пипилище и не далеко отъ него се установявятъ прѣзъ лѣтото аромѫнскитѣ овчари.

 

 

4. Гребена. (22 и 23 октомври)

 

Азъ мислѣхъ да пѫтувамъ безъ охранение, понеже не ми се случи нищо прѣзъ пѫтуванието ми, но полицията въ Лапсища не ми позволи и затова на слѣдующия день взехъ съ себе си цѣлъ ескадронъ войници, които ни забавиха и не малко ми костуваха. За 6 часа стигнахме въ Гребена и се установихъ у лѣкаря Зиси Папанастасъ, когото познавахъ отъ по-прѣдишното си пѫтуване.

 

 

127

 

Гребена има 80 турски кѫщи, 120 гръцки и 20 аромѫнски. Прѣзъ зимата числото на аромѫнскитѣ фамилии се възкачва на 200, които се прибиратъ отъ околнитѣ лѣтни села: Самарина, Смикси и Фурка. Освѣнъ това въ Гребена има гарнизонъ отъ 600 души. Околията брои 15,000 гърци, 12,500 аромѫне и 10,000 турци (турци и албанци).

 

На слѣдующия день посѣтихъ каймакамина и ме покани да присѫтствувамъ на концерта, даванъ отъ военната музика, което приехъ. Музиката си изпълни твърдѣ добрѣ програмата, съ което ме изненада.

 

Бѣхъ почулъ, че единъ богатъ турчинъ на име Ислямъ ага билъ събиралъ разни монети и др. подобни. Отидохъ при него съ нѣколко познати и дѣйствително видѣхъ множество антични монети отъ голѣмо значение. Освѣнъ това, той имаше нѣколко камъне съ разни изрѣзки и като се очудвахъ върху единъ на аромѫнски езикъ, изказахъ и желанието да го имамъ. Ислямъ ага ме разбра веднага, а това азъ не подозирахъ, и ми го подари. Най-добро отъ всички бѣ една медна часть съ хубаво изображение на слънцето и планетитѣ около него. Азъ не можахъ да я взема, затова снѣхъ една снимка и я показахъ на много специалисти, отъ които едни казваха, че е антика, а други, че е отъ врѣмето на Ренесанса (възражданието) — въ всѣкой случай тя е изкусна работа.

 

 

5. Авдела. (24 октомври)

 

Двама стражари и осемь войника трѣбваше да ме придружаватъ изъ планината. Вървѣйки къмъ юго-западъ стигнахме за два часа въ Мавронай, дѣто и си отпочинахме

 

 

1. Ароманитѣ се наричатъ отъ гърцитѣ „Копачаръ." Тѣ сѫ си запазили носията и обичаитѣ, но езика сѫ изоставили и употрѣбяватъ гръцкия. Областъта на копачаритѣ се простира отъ Самарина прѣзъ гребенската околия до сѣверната граница на Тесалия и отъ Шатиста къмъ Краня. Името Копачаръ е отъ славянско произхождение и значи „копачъ, земледѣлецъ," въ противоположность на скитающитѣ се овчари и занаятчии, които, по причина на странствуванието имъ се освобождаватъ отъ влиянието на черквата и училището и запазватъ езикътъ си.

 

 

128

 

малко. Слѣдъ това слѣзохме въ долината на една рѣкичка, която иде отъ Василица планина и се влива въ Венетикосъ. На отвъдната страна се издига единъ стръменъ планински гребенъ между селата Снилионъ и Тища. Въ послѣднйото село си отпочинахме и обѣдвахме въ кѫщата на попа.

 

Прѣди да тръгнемъ направихъ една снимка, която е приложена въ началото на настоящето съчинение (3 албанци, 3 турци, единъ арапинъ и двама негри). Като прѣминахме скалистия гребенъ, отъ който се виждаше прѣкрасенъ изгледъ назадъ, навлѣзохме въ една хубава борова гора. Изгледътъ на страната се измѣнява. Рѣчнитѣ долини сѫ тѣсни и дълбоки, а за земледѣлие мѣстото е твърдѣ малко. Гѫста гора покриваше планинитѣ, до дѣ ти очи виждатъ; а тукъ-тамѣ се срѣщатъ хубави пазбища, които даватъ добра храна на овцетѣ. Ний се намираме въ страната на аромѫнетѣ, която се простира отъ Грамосъ и Смолика планина по височинитѣ на Пиндъ, до срѣднйото течение на Аспропотамосъ. Друга нация не е можала да се вмъкне между тѣхъ.

 

Разположенитѣ по височината села иматъ само прѣзъ лѣтото жители, а ниско разположенитѣ села сѫ населени всѣкога, макаръ че не твърдѣ много, защото овчаритѣ съ своитѣ фамилии и стада отиватъ къмъ края на мѣсецъ октомри изъ равнината и се отдалечаватъ по нѣколко дни отъ лѣтнитѣ паши. Ний срѣщнахме тука първия керванъ отъ аромѫне, които се отдалечаваха отъ лѣтнитѣ жилища. По нѣкой пѫть се присъединяватъ къмъ тѣзи кервани и други фамилии, за да прѣкаратъ по-безопасно пѫтуванието. Ако околностьта е неочистена и прѣзъ туй врѣме отъ разбойници, което се случва твърдѣ рѣдко, защото заедно съ аромѫнетѣ изчезватъ и тѣ, то прѣселцитѣ се прѣдвождатъ отъ нѣколко ягки и добрѣ въорѫжени хора, които иматъ за цѣль да очистватъ пѫтя отъ прѣчки. Слѣдъ тѣхъ вървятъ въ дълъкъ редъ натоваренитѣ коне и мулета съ покривки, сѫдове, жени и дѣца. Животнитѣ сѫ изоставени сами на себе си да

 

 

129

 

избиратъ по-добро мѣсто за прѣминаване. На края на кервана вървятъ пакъ нѣколко въорѫжени аромѫне, за да пазятъ отъ нападение или пъкъ да внимаватъ да се не изгуби нѣщо отъ кервана.

 

Отъ день на день керванътъ се намалява, защото нѣкои фамилии се установяватъ въ зимнитѣ си квартири, така щото въ най-отдалеченото мѣсто стигатъ най-малко. Често пѫти се случва, че нѣкой заболѣва изъ пѫтя, но това не прѣчи на вървежа на кервана — той си върви безъ да се спира. Керванътъ не се спира даже и когато нѣкоя жена добие изъ пѫтя. Слѣдъ ражданието, на което не се гледа като на нѣкоя секретна случка, понеже не отдалечаватъ даже и дѣцата, лахусата заедно съ новороденото се натоварва на едно муле и така слѣдва пѫтя. За да се избѣгнатъ разноскитѣ при пѫтуването, тѣ прѣнощуватъ всѣкога на открито, щомъ немогатъ да намѣрятъ гостоприемство при съотечественници. Понеже аромѫнетѣ правятъ прѣзъ годината два пѫти дълго пѫтуване, то затова тѣ сѫ и по-развити, по-мѫдри, лукави и повече опитни, отколкото привързанитѣ селени къмъ своята колиба.

 

Ний вървѣхме все изъ гора и съгледахме отдалече Авдела, което е отдалечено 8 часа отъ Гребена. Рѣдко се намиратъ ханища изъ тѣзи села, затова трѣбваше да се усланямъ все на гостоприемство, което намирахъ всѣкога. Тукъ се установихъ при челника Агности. Пристигнахъ тъкмо на врѣме, защото на слѣдующия день тѣ искаха да напуснатъ селото. Обикновенно нѣкои отъ мѫжетѣ оставатъ да пазятъ селото, но се прибиратъ при черквата, дѣто си натрупватъ храна и дърва. Додѣто врѣмето е добро, тѣ ходятъ на ловъ, а щомъ като падне снѣгъ, запиратъ се като затворници много недѣли; другитѣ почватъ да се завръщатъ прѣзъ априлъ.

 

Неоспоримъ фактъ е, че, откато се е отстѫпила Тесалия на Гърцитѣ, тѣзи лѣтни села отъ година на година все се намаляватъ по численностьта на жителитѣ си. Прѣзъ септември 1886 година въ Самарина намѣрихъ

 

 

130

 

само 3,000 жители, а по-прѣди биле 10,000. Много кѫщи сѫ праздни, други сѫ вече срутени и никой не мисли да поднови тѣзи кѫщи; сѫщото е и съ Авдела, което брои 200 кѫщи съ 300 фамилии, а прѣди е имало повече отъ 400. Въ Периволи е още по-лошо: отъ 500 фамилии сѫ останали само 200.

 

Коя е причината затова намаление? Моя домакинъ Агнести ми даде слѣдующето обяснение: общината имъ има 12,000 овце, които принадлѣжатъ не само на хора овчари, но и на занаятчии, и всичкитѣ се закарватъ на паша отъ овчаритѣ. Общината е плащала прѣди само 400 лири данъкъ за мѫжетѣ и кѫщитѣ и по 4 1/2 гроша на всѣка овца; но понеже нѣмаше строгъ контролъ, често пѫти правителството губѣше, защото за една малка сума чиновницитѣ се подкупуваха и по този начинъ много отъ овцетѣ се укриваха. Сега пъкъ, като се минава гръцката граница, прави се едно точно прѣброявание и се изисква на овца по 2 гроша, а отъ турцитѣ по 3 1/2 гроша; така щото на овца се пада всичко 5 1/2 гроша. Значи, сега се плаща по единъ грошъ повече на овца, па при това и пограничнитѣ пазачи не могатъ да се подкупятъ.

 

Това не е всичкото. Сега трѣбва да се плаща за паспорти, мито за изработенитѣ покривки, келими и разнитѣ материи, което по-прѣди не сѫществуваше. Тѣзи женски домашни произведенин замѣняватъ въ Трикала, Лариса и Воло за памукъ и жито. Готовитѣ пари, които нплучаватъ, се употрѣбяватъ изключително за данацитѣ, така щото тѣмъ нищо не остава и вслѣдствие на това новечето отъ тѣхъ полека-лека продаватъ овцетѣ. Богатството постояно се изгубва и мнозина сѫ принудени да се оставятъ отъ овчарството и подкачатъ да се занимаватъ съ земледѣлие, както напр. изъ селата Шеску, Батсе и Алимерия, въ околностьта на Воло. Но понеже земледѣлието не е по вкуса на аромѫнина, затова мнозина сѫ се поселили въ прибрѣжнитѣ голѣми градове или пъкъ въ странство и се занимаватъ съ занаяти и

 

 

131

 

бакалство или държатъ хотели и слѣдъ малко врѣме изгубватъ националностьта си — това съмъ наблюдавалъ на много мѣста.

 

Но и онѣзи, които оставатъ въ родното си мѣсто, не сѫ по-добрѣ, отколкото прѣди. Общината плаща сѫщия или по-голѣмъ данъкъ, макаръ числото на жителитѣ да са е намалило. Напримѣръ, Авделската община е платила при горнята сума още 180 лири за пѫтища и то за такива, които не минаватъ прѣзъ общината и не принасятъ никаква полза на самата нея.

 

Хора отъ Периволи  //  Leute aus Perivoli

 

 

6. Периволи. (25 октомври)

 

Периволи е отдалечено отъ Авдела не повече отъ 3 клм. въ права линия, но за да отидемъ въ него употрѣбихме един добъръ часъ пѫтувание, защото пѫтьтъ

 

 

132

 

бѣ мѫчно проходимъ. Това село лежи още по-високо отъ Авдела и постройкитѣ му сѫ пръснати. Когато пристигнахъ на пазаря съ войницитѣ, събраха се доста хора около насъ и изникна истинска припирня между тѣхъ (селенитѣ) кой да ме приеме въ кѫщата си. Азъ имъ бѣхъ познатъ само отъ слушане. И тукъ, както и въ Авдела, националната партия е по-силна отъ гръцката, па и по-заможнитѣ сѫ проникнати отъ цъвтящето национално чувство. Тѣ искаха да ми покажатъ своята рѣвность, като ми прѣдложиха гостоприемството си.

 

Колкото и да ги оборвахъ, все пакъ вѣрваха, че съмъ пратенъ отъ романското правителство, макаръ и нѣмецъ, съ тайната мисия да водя нѣкаква пропаганда. Най-послѣ рѣшихъ да отида у попа, а на другитѣ обѣщахъ, че ще ги посѣтя. Още сѫщата вечерь посѣтихъ нѣкои, до колкото ми бѣше възможно, и се запознахъ не само съ пѣсни и тѣмъ подобни, но и други интересни работи отъ миналото.

 

Перволиатитѣ (жителитѣ отъ Периволи) сѫ хора калени и се занимаватъ главно съ овчарство. За да иматъ повече планини съ паша, разтурили сѫ много околни малки аромѫнски села, които лежаха по съсѣднитѣ височини, и прогонили жителитѣ имъ. По тозъ начинъ общината, която стана много голѣма, достигна не само едно добро благосъстояние, но спечели и едно добро име, което даже и самитѣ мухамедане твърдѣ почитаха. Тя бѣше освѣнъ туй свободна съвършенно и отъ данъци, както повечето аромѫнски капитанати изъ Пиндъ планина. Па не стига туй, но ако единъ мухамеданецъ искаше да мине прѣзъ селото, пѫтувайки отъ Македония по лѣтния пѫть къмъ Янина за Епиръ, той трѣбваше да свали подковитѣ на коня си. Единъ пѫть е билъ спрѣнъ и прочутия Али-паша да се подчини на обичая, но затова пъкъ той се заклелъ да си отмъсти. Той се върналъ назадъ съ много войска, съсипалъ селото, поради което много жители се видѣли принудени да се изселятъ въ Тесалия, на общината билъ наложенъ и данъкъ, но твърдѣ незначителенъ.

 

 

133

 

Периволи  // Perivoli

 

 

134

 

За сега данъка е доста значителенъ, 700 лири годишно, а пъкъ както спомѣнахъ по-горѣ, числото на жителитѣ не е повече отъ 200 фамилии.

 

Щомъ подкачи да се разширява крѫгътъ на националното движение измежду аромѫнетѣ, попътъ, при когото бѣхъ слѣзълъ, поиска да пѣе въ църквата на аромѫнски, но понеже владиката му забрани, то той се прѣсели въ лоното на католическата църква, отъ която имаше вече мисия въ Битоля, дѣто и той самъ се прѣсели. Като се завърна въ Периволи бидѣ повиканъ въ Гребена да даде отчетъ прѣдъ сѫда. Той се яви тамъ безъ страхъ, но го хванаха и прѣдадоха на владиката. Този послѣдния го е изпратилъ въ манастиря св. Дионисий, при Забърда на Бистрица, и тукъ е стоялъ три мѣсеца като затворникъ, извършвалъ най-долни работи като слуга и получавалъ най-лоша храна. Заплашвали сѫ го даже и съ смърть (билъ е държанъ три дни въ една щерня), ако не припознае авторитета на патриарха. Най-послѣ сполучилъ да изпрати едно писмо до пашата въ Сервия и посрѣдствомъ неговото съдѣйствие и онова на австрийския консулъ въ Битоля, той билъ освободенъ. Върналъ се безъ страхъ въ селото си и челъ евангелието на аромѫнски езикъ, безъ да се бои отъ владиката, но само малка часть отъ съселенитѣ му сѫ го послѣдвали. Тази е единственната отъ аромѫнскитѣ общини, която признава папата, а въ Охрида аромѫнската община е единственната, която признава за свой духовенъ глава българския екзархъ, а не патриарха.

 

На слѣдующия день се изкачихъ съ нѣколко силни момчета въ планината, разходихъ се и потърсихъ удобно мѣсто да снема отъ тамъ селото Периволи. Изкачихме се съ голѣмо напрягание и доста се измѫчихме, до дѣто най-послѣ се установихме въ една скала, отдѣто виждахме добрѣ селото. Планината, по склоноветѣ на която е разположено селото, се нарича Оу и то по туй, че върха и приличалъ на легнала овца. Азъ мисля, че това название иде отъ античното име на рѣката Aous, която

 

 

135

 

се нарича Вовуса и извира отъ южната страна на сѫщата планина. Освѣнъ туй овца не се нарича „Оу," а „Оаие." Водитѣ отъ Периволи и Авдела, като се съединятъ, наричатъ се Прусианъ, а по-надолу Венетикосъ. Васица планина се свързва съ Оу планина посрѣдствомъ планината Кулео, въ която се намира и едно езеро, наречено „Лакъ."

 

 

7. Вовуса (аромѫнски Бъяса). 26 октомври

 

На слѣдующия день послѣ обѣдъ потеглихме на западъ, а нашитѣ гостоприемни приятели се опѫтиха на изтокъ къмъ Тесалия въ зимнитѣ си квартири.

 

Каза ни се, че войницитѣ, които трѣбваше да ни придружаватъ, сѫ напрѣдъ и затова побързахме да ги достигнемъ, но слѣдъ единъ часъ нѣщо случайно се обърнахме назадъ и ги видѣхме да слизатъ отъ една височина подиръ насъ. Ний слѣзохме заедно съ тѣхъ надолу по планината Оу, която е водораздѣла между рѣкитѣ Вовжа и Бистрица, или пъкъ въ широка смисълъ на думата водораздѣлъ между Адриатическото и Егейското морета. Минахме прѣзъ една висока борова гора, която имаше много печаленъ изгледъ, защото имаше много отсечени дървета, които лежаха разпръснати наврѣдъ изъ нея. Въ селото Вовуса, което лежи въ долината, има много бичкийници, които си донасятъ материала отъ горитѣ. Тѣ не обръщатъ внимание на бѫдѫщето на гората, а я сѣкатъ както завърнатъ. Ако падне нѣкое дърво тъй, че имъ е невъзможно да го отнесатъ, то тамъ си го и оставятъ. Или пъкъ изсичатъ една часть отъ гората съвършенно, както голѣмитѣ, тъй и малкитѣ дървета и тогазъ взематъ само туй, което имъ влиза въ работа. Отъ силнитѣ дъждове земята се измива и скалата се явява на бѣлъ свѣтъ. Дърветата ги влѣкатъ низъ стръмнината, нарѣзватъ ги на дъски и ги разпращатъ изъ цѣлия Епиръ. Слѣдъ 2 1/2 часа стигнахме въ Вовуса и се установихъ въ кѫщата на господинъ Казана.

 

Селото е разположено отъ двѣтѣ страни на рѣката

 

 

136

 

Вовуса, която всѣкога е многоводна. Тукъ се намира и единъ каменъ мостъ, съ голѣмъ сводъ, който е единственъ въ горнето ѝ течение и затова прѣзъ лѣтото прѣминаватъ много хора прѣзъ селото. Населението се състои отъ 120 аромѫнски фамилии и се занимава съ дърводѣлство, платнарство и скотовъдство. Послѣднйото не е тъй развито, както въ селото Периволи, а тѣсната рѣчна долина не дава мѣсто за земледѣлие. Въ срѣдата на селото на една скална издаднина се намира казармата, въ която живѣятъ войници и се поддържатъ отъ общината, защото често пѫти селото е нападано отъ разбойници и откарвали съ себе си по-богатитѣ хора, които пущали срѣщу откупъ.

 

 

8. Лаища (аромѫнски Лака). 27 и 28 октомври

 

Изкачихме се съ нѣколко войници въ западна посока по планината на горѣ, за да посѣтимъ една мѣсность, която въ Кипертовата карта е указана като още неизслѣдвана. При все туй, това, което азъ намѣрихъ тукъ, се отличава сѫщественно отъ онова, означено въ нашитѣ карти.

 

Азъ се очудвахъ, че трѣбваше да минаваме единъ високъ гребенъ, за да отидемъ въ Лаища, когато въ картата е указано, че селото лежи близо до рѣката. Като се изкачихме на гребена, слѣзохме послѣ по една камениста пѫтека въ една долина, която съ своето затишие носяше една украса отъ разноцвѣтнитѣ дървета, като: дѫбове, осени, кестени, череши и даваше на очитѣ една величественна гледка. Най-послѣ достигнахме до една стълба отъ 150 стѫпала и слѣзохме на самото подножие. Сега можахъ да си обясня защо именно горѣ пѫтеката бѣше камениста. Тукъ е сѫществувала очевидно една стълба отъ стотини, ако не и хиляди стѫпала, които сѫ водели отъ тази отдѣлена отъ свѣта долина, населена съ аромѫне.

 

Слѣдвайки надолу по рѣкичката Рашинитъ, минахме покрай едно разширение на долината, покрито съ развалини

 

 

137

 

отъ кѫщи, а само единъ кладенецъ бѣше се задържалъ още. Изкачихме се малко на високо и при едно внезапно извивание на пѫтя изгледахме цѣлото село Лаища, което е 3 1/2 часа отдалечено отъ Вовуса.

 

Азъ имахъ едно прѣпорѫчително писмо до единъ лѣкарь, но той пъкъ отсѫтствуваше по туй врѣме. Поразходихъ се изъ селото съ башъ чаушина, но никой не си направи устата да ме покани. Близо до черквата намѣрихъ множество хора, облечени по европейски, които, види се, бѣха заможни търговци и които азъ запитахъ направо за подслонъ, но тѣ съ присмѣхъ се отвърнаха отъ мене. Азъ забѣлѣзахъ коя бѣше причината на туй: тѣ мислѣха, че азъ съмъ аромѫнски учитель и понеже тази община е съ гръцки духъ, то затова и не искаха да ме приематъ. Най-послѣ имъ казахъ, че ще остана въ селото, па макаръ и да спя на открито. Отправихъ се къмъ празното мѣсто около училището и заповѣдахъ на слугата си да растовари коньтъ подъ едно дърво — тамъ искахъ да принощувамъ. Ний бѣхме се разположили, когато се яви кметътъ и ни заведе при единъ бакалинъ, който тъкмо що бѣ приготвилъ една стая, въ която можахме да останемъ. Бакалинътъ не ми се хареса никакъ съ своитѣ черни и остри очи, сѫщо и влажната стая, но все пакъ я прѣдпочетохъ прѣдъ откритото небе. На другия день като се научиха, че не съмъ учитель, подкачиха да ме гледатъ по-приятелски, но все пакъ съ недовѣрие.

 

Това село брои 450 кѫщи. Повечето отъ мѫжетѣ се занимаватъ съ търговия въ странство и то въ южна Македония, въ Кавала, Драма, Алистрате и други мѣста. Мнозина иматъ българска носия, а нѣкои и европейска. Сѫщинско аромѫнско облѣкло тукъ се не съглежда, па и женитѣ се носятъ другояче, а не както съмъ виждалъ (вижъ картината). Странно е това, че тѣ носятъ фесъ на главата си и увиватъ около него косата си. Прѣстилката имъ е ясно портокалена, а нагръдницитѣ и шигунитѣ имъ сѫ закопчени съ два чифта малки срѣбърни чепрази,

 

 

138

 

Хора отъ Лаища (Лака)  //  Leute aus Laïsta (Laka)

 

 

139

 

когато инакъ женитѣ носятъ само единъ чифтъ по-голѣми и то на пояса.

 

Общината поддържа сама гръцкото училище, коета има 4 души учители. Тѣзи хора тука се възмущаватъ отъ романската пропаганда. Тѣ се казватъ, че сѫ гърци и такива искатъ да си останатъ, макаръ че болшинството на жителитѣ, а особенно женитѣ, освѣнъ „калимерасъ" никаква друга гръцка дума не разбиратъ. Уединеното мѣстоположение, както и обстоятелството, че женитѣ оставатъ въ селото, спомогнали сѫ да се запази езикътъ по-чистъ отколкото другадѣ. Лаища е единственното село, въ което се е запазила думата „негру" (черъ), но при все туй съ нея означаватъ само „черно кафе." По други мѣста се замѣнява съ думата „лай."

 

 

9. Добриново и Лещница. (29 октомври)

 

Оставихъ багажа си въ селото Лаища, а съ трима войници и Наки се разходихъ и по другитѣ околни аромѫнски села. Прѣминахме широкото и обикновенно безводното корито на рѣкичката, която иде отъ планината Фламбурари, въ южния склонъ на която се намира селото. Тази рѣкичка се прѣпълва съ вода, даже нѣколко метра на високо, но само слѣдъ проливни дъждове. Нѣщо 14 дни прѣди нашето дохождане тукъ е имало силенъ дъждъ и рѣката отнесла три дѣца, които си играли на пѣсъка.

 

Пѫтечката ни водяше прѣзъ лозята и толкозъ се стѣсни напослѣдъкъ, че конетѣ едвамъ стѫпаха; улеснихме се, когато стигнахме въ долината на Рашинитъ. Изкачихме се по височината и слѣдъ 1 1/4 часа стигнахме въ Добриново, което има 175 кѫщи.

 

Тукъ си отпочинахме подъ единъ голѣмъ яворъ на пазаря, дѣто линивитѣ хора прѣкарватъ врѣмето си въ бръщолевене, въ игране на карти и въ пушене. Тукъ намѣрихъ лѣкаря отъ Лешница, но понеже ми каза, че има още работа, за това азъ потеглихъ нататъкъ и стигнахъ за единъ часъ въ Лешница. Това село брои 230 кѫщи.

 

 

140

 

Селото е построено доста на широко. И тука се обработватъ лозя, но изваждатъ вина, колкото за свои нужди. Най-главното занятие е скотовъдството, както и въ Добриново, освѣнъ това има и много хора, които търгуватъ въ странство. Шефътъ на търговската кѫща Пердики въ Воло, Пиреусъ и Триесъ произхожда отъ Добриново.

 

Заедно съ гръцкия учитель, който ме и нахрани, се възкачихме на една височина и отъ тукъ имахъ случай да направя една топографическа снимка отъ тази непозната околность. Къмъ сѣверъ изгледътъ се простира до Смолика планина. Въ нейнитѣ южни склонове е построено селото Грижбанъ, единственното гръцко село въ тази страна, и послѣ къмъ изтокъ въ единъ редъ съ горнето село се намиратъ аромѫнскитѣ села: Пальосели, Пъдцъ, Армата, Бреаца — всичкитѣ тѣзи села не сѫ отдалечени много отъ Вовуса. Лаища, Добриново, Лешница и Пальохори, което лежи единъ часъ на западъ отъ Лешница, принадлѣжатъ къмъ долината на Рашинитъ, която е отдѣлена отъ главната долина чрѣзъ една висока планина, неречена Фламбурари. Отъ къмъ западъ тази страна се отдѣля чрѣзъ снѣжната Папинго. Една тѣснина прѣзъ планинитѣ води къмъ Коница. Водитѣ отъ Самарина, значи отъ източната страна на Смолика, не текатъ на изтокъ, но на югъ и, слѣдъ като обикалятъ дъгообразно планината, втичатъ се въ Вовуса.

 

Още прѣзъ сѫщата вечерь отпѫтувахме назадъ въ Лаища. Въ врѣме на яденето поканихъ и домакина заедно съ фамилията си да яде съ мене, но той, безъ да обръща внимание на това, взе ми десеть пѫти по-скѫпо за приготвеното.

 

 

10. Фламбурари (аромѫнски Флоро). 30 октомври

 

Въ 8 часа подчачихме пакъ странствуванието си къмъ южното Загори. Придружваха ни петима войници. Минахме прѣзъ долината на Рашинидъ и се възкачихме по една височина въ юго-източно направление. Пѫтьтъ минава повече прѣзъ гора и е мѫчно да се намѣри, затова

 

 

141

 

това взехъ съ себе си и единъ водачъ. Сношението между сѣверното и южното Загори е твърдѣ слабо, защото помежду имъ има единъ високъ гребенъ, който служи за водораздѣлъ между Вовуса и Арта. Трѣбваше да вървимъ повечето пѣши и да водимъ конетѣ за юздитѣ, което ни бѣше твърдѣ мѫчно, — това трая додѣто се изкачихме чакъ на гребена. Отъ тукъ повърнахъ назадъ двама войника, защото отъ умора не можаха да продължаватъ по-нататъкъ, върнахъ сѫщо и водачътъ, понеже щѣхме да слизаме въ една гола долина.

 

Планинитѣ сѫ образувани отъ мегкъ земенъ шифръ, който съдържа много желѣзо, но отъ проливнитѣ дъждове е изгубилъ флората си, па даже на много мѣста планинскитѣ склонове сѫ се срутили.

 

Единъ тѣсенъ пѫть се извиваше надолу изъ долината. Припомнихъ си оня страшенъ случай прѣзъ Костуръ и тръгнахъ пакъ напрѣдъ. Наки бѣше станалъ по-мѫдръ, затова слѣзна отъ коня. Отъ което се страхувахъ, това и стана. Зачухъ по едно врѣме викъ, обърнахъ се назадъ и Накивия конь се изгуби. Ний се притекохме на помощь. Бѣдното животно бѣше притиснато нѣколко метра подъ пѫтя въ една тѣснина и още малко оставаше да се одуши. Съ голѣмо усилие сполучихме най-послѣ да го освободимъ отъ товара и го извадихме на пѫтя и този пѫть безъ поврѣда. Въ часа единъ стигнахме въ аромѫнското село Чернеши, което брои 150 кѫщи. Щомъ ни видѣха женитѣ и дѣцата избѣгахѫ въ кѫщи, причината на което, както ми разказа бакалина, билъ страха отъ войницитѣ, които щомъ се явятъ тукъ изискватъ ядене и пиене и не плащатъ нищо. Вслѣдствие на това и общинитѣ правятъ доста голѣми разноски. За забѣлѣзвание е, че тукъ не се виждатъ други мѫже, освѣнъ попа, учителя и нѣколко старци — всички други сѫ занвти покрай брѣжнитѣ градове като търговци или ханжии. Мнозина отъ тѣхъ сѫ повикали и фамилиитѣ си при тѣхъ само и само да не биватъ измъчвани отъ войницитѣ

 

 

142

 

или пъкъ отвлечени отъ разбойницитѣ. Въ цѣлото Загори владѣе разбойничеството.

 

Нѣколко дни прѣди нашето пристигане четирма разбойници влѣзли въ едно полупогърчено село Ласковицъ, убили единъ човѣкъ и извлѣкли отъ кѫщата му готови пари и скѫпи прѣдмети около за 100 лири. Макаръ разбойницитѣ да сѫ биле малко, но жителитѣ не посмѣяли да ги нападнатъ, защото се страхуватъ отъ отмѫщението на другаритѣ имъ.

 

Прѣди цѣлото Загори е било аромѫнско. Но вслѣдствие влиянието на духовенството, особенно на фанатика Козма, за сега гръцкия езикъ се е промъкналъ и въ фамилиитѣ. Гърцитѣ сѫ казвали на хората, че тѣ трѣбва да се молятъ само на гръцки и че Господъ употрѣбява аромѫнския езикъ само тогазъ, когато говори на дявола. За разширение на гърцизма работятъ и лѣкаритѣ, и учителитѣ.

 

Тритѣ села: Чернеши, Фламбурари и Гребенити, по източния склонъ на долината, сѫ си запазили майчиния езикъ; насрѣща разположенитѣ села Макрини, Драгори и Долиани сѫ полупогърчени, а останалото Загори е съвсемъ погърчено. Въ Чупелово, Скамнелъ и Шупуцелъ само нѣкои стари хора разбиратъ още аромѫнския езикъ. Горнитѣ села поддържатъ сами гръцки училища.

 

Въ селото Фламбурари (аромѫнски Флоро) ме приеха много добрѣ въ кѫщата на господинъ Яни Шкамбели, макаръ че тукъ духа е гръцки и макаръ че азъ не скривахъ цѣльта на пѫтуванието си.

 

 

11. Прѣзъ Гребенити за Мецово. (31 октомври)

 

Братътъ на моя домакинъ, търговецъ въ Катерина, който съ години не бѣше се връщалъ въ родното си мѣсто Загори, се възползува отъ случая и тръгна съ мене за Мецово, за да пристигне тамъ по-безопасно подъ военната защита. Понеже приятели и роднини, споредъ тукашния обичай, го изпратихъ доста далечъ отъ селото, то съ заминаванието си закъснехме чакъ до кѫдѣ 8 часа.

 

 

143

 

Трѣбваше да вървимъ нѣщо два часа, за да стигнемъ въ хубаво разположеното село Гресенити, което има 200 аромѫнски кѫщи. Тукъ женитѣ се носятъ не тъй, както онѣзи, които видѣхъ до сега. По своята носия тѣ се приближаватъ къмъ българкитѣ въ Македония. Тѣ ходятъ доста нечисто. При все че говорятъ аромѫнски, но забѣлѣзахъ, че помежду имъ се е вмъкналъ и много славянски елементъ.

 

Войницитѣ не искаха повече да ме придружаватъ, а само съ заплашванието, че нѣма да имъ дамъ никакъвъ бакшишъ, ме придружиха до слѣдующата военна станция.

 

Ний се повърнахме малко назадъ по пѫтя, по който бѣхме дошле, завихме се тогазъ сѣверо-източно въ долината, прѣзъ която води пѫтьтъ отъ Вовуса за Янина и по който пѫть ний вървѣхме до това мѣсто, дѣто се отцѣпва една долина къмъ изтокъ. Слѣдъ това трѣбваше да вървимъ нагорѣ по една планина и слѣдъ два часа стигнахме въ кулата Панталони, отдѣто повърнахъ назадъ уморенитѣ или по-право лѣнивитѣ войници и понеже не намѣрихъ тукъ нищо за ядене, то, придруженъ отъ единъ стражарь, продължихъ патуванието си нататъкъ безъ да се спирамъ. Ний вървѣхме по една доста тѣсна и продълговата висока равнина, която носи славянско название Полица и се прорѣзва отъ Вовуса. Заобикалятъ я високи равнини, но рѣчни долини оттукъ отиватъ къмъ всички направления. Планинскиятъ върхъ при Мецово служи като свързвателенъ пунктъ на много планини, а равнината при политѣ на сѫщата служи като кръстопѫть отъ Македония за Епиръ и отъ Албания за Тесалия.

 

Въ срѣдата почти на равнината, въ околностьта на развалинитѣ отъ Бератория (произлиза отъ Императория) се намира единъ ханъ, който се посѣщава доста много. Този ханъ е отдалеченъ 1 1/4 часъ отъ Панталони, а не далече отъ Панталони има една кула съ доста много войници.

 

Слѣдъ като обѣдвахъ и си отпочинахъ, пратихъ да

 

 

144

 

повикатъ командующия гарнизона и го помолихъ да ми даде войници до Мецово, което е оттукъ два часа отдалечено. Той не искаше да ми даде войници, защото нѣмалъ никаква заповѣдь, а пъкъ и нему били потрѣбни за запазвание на тамошнитѣ стада, които постоянно се нападатъ отъ разбойницитѣ. Нито молби, нито заплашвания помогнаха и ние трѣбвате да вървимъ безъ защита, макаръ мѣсностьта и да бѣ много опасна.

 

Пѫтьтъ се намира лесно. Прѣминахме равнината въ юго-източно направление и достигнахме края ѝ при една кула и слѣдъ това по единъ стръменъ надолу пѫть и съ много извивания стигнахме въ Мецово, безъ да се случи нѣщо съ насъ.

 

 

12. Мецово (аромѫнски Минчу [1]) и пѫтуване за Янина. (1—3 ноември)

 

Азъ намѣрихъ добъръ подслонъ при ханджията Агриву. Веднага слѣдъ пристиганието ми яви се полицията и се научи отъ дѣ ида, съ каква цѣль ходя и пр. Бѣше имъ много чудно, че пристигнахъ безъ солдати и понеже гръцката граница е много близо, то затова се отнасятъ твърдѣ придирчиво къмъ чужденцитѣ, а още повече и за туй, че Мецово съ своята крѣпость служи като единъ главенъ пограниченъ пунктъ.

 

Каймакамина, най-вишия тукъ граждански чиновникъ, искаше още сѫщата вечерь да го посѣтя, но азъ отхвърлихъ това, като се извинихъ, че съмъ твърдѣ уморенъ. Изпратеникътъ се върна пакъ скоро при мене и ми поиска паспорта, който слѣдъ малко пакъ повърна.

 

На другата сутринь се явиха при мене много рано началника на крѣпостьта съ нѣколко офицери. Тѣ се извиняваха за дѣто дохождатъ толкозъ рано, но ми прѣгледаха

 

 

1. Аромѫнското име на мѣстото не трѣбва да се сравнява съ италианското име на рѣката Минчио, това име е произлѣзло, навѣрно, отъ славянското Мѫчово — мечи градъ, защото Ѧ се чете като ин (гринда), а Ѫ като ун ср. Нонте, Нунте (както се говори въ нѣкои влахомегленски села. Сегашния начинъ на писане при гърцитѣ Μεσσοβων = „μεσ'σ'τα βουνὰ" = всрѣдъ планинитѣ е смѣшенъ.

 

 

145

 

паспорта и прѣпорѫката ми до янинския валия. Слѣдъ това казаха да напусна веднага мѣстото и да отида въ Янина и слѣдъ като взема позволение да се върна тогазъ пакъ тукъ. Азъ отговорихъ, че не мога да напусна мѣстото, защото книжата ми сѫ редовни и мога да се бавя навсѣкѫдѣ, а тука искамъ да се побавя два до три дни, до като си довърша работитѣ, инакъ ще отстѫпя само на силата. Слѣдъ това той постави единъ чаушинъ при мене, за да ме пази, като ми запрѣти да правя каквито и да е снимки. Сѫщо и полицията ме слѣдѣше строго.

 

По-послѣ направихъ посѣщение на каймакамина, който ме прие много любезно и слѣдъ като му обяснихъ работата, позволи ми да правя даже и снимки, а чаушина ме замоли да се оставя отъ това, защото той ще изгуби службата си. Както тука, така и другадѣ забѣлѣзахъ, че гражданскитѣ и военнитѣ чиновници бѣха въ неприятелски или пъкъ въ обтегнати отношения единъ спрямо други.

 

Посѣтихъ отъ учтивость и коменданта на крѣпостьта и той ме прие любезно, но позволение за снимки не можахъ да получа. Врѣмето бѣше лошо — утриньта маглива, а послѣ и дъждъ, така щото освѣнъ нѣколко посѣщення при знатни търговци и архимандрита (той се избира отъ общината и се подчинява направо на патриарха, а не на янинския владика) другото врѣме стояхъ въ кѫщи и се занимавахъ съ записвание на събранна материалъ по фолклората.

 

Мецово, или както аромѫнетѣ го наричатъ Минчу, е градъ съ 700 кѫщи (сѫщото число дава и Leake), което число по причина на помѣнатитѣ вече причини, постоянно намалява. Неговото положение е живописно и въ една отъ скалитѣ се издига крѣпостьта. Главната улица се простира по равнината, а за да се отиде по другитѣ кѫщи отстранитѣ ѝ, трѣбва да се прѣскача и катери.

 

Изгледътъ къмъ срѣщуположния високъ гребенъ, дѣто е и турско-гръцката погранична станцин, е величественъ.

 

 

146

 

Оттукъ нататъкъ пѫтьтъ води въ долината. Срѣщу Мецово, но по-низко отъ него, се намира аромѫнското село Анилионъ, а но аромѫнски наречено Кяре, което значи мѣсто на сѣнка. То има 80 кѫщи. Жителитѣ се занимаватъ главно съ скотовъдство, малцина съ земледѣлие (ечемикъ и жито) и съ кераджилъкъ между Епиръ и Тесалия. Женитѣ приготовляватъ черги и други вълнени материи. Голѣма часть отъ мѫжетѣ сѫ въ странство. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ достигнали и голѣмо богатство, напр. Аверовъ, който е спестилъ милиони въ Росия, Стурнара и Тошица, които сѫ основали и благодѣтелнитѣ фондове и които сѫ отъ твърдѣ голѣма полза за тѣхния роденъ градъ, тъй напр. единъ приютъ за старци и недъгави, а сѫщо и бѣднитѣ получаватъ безплатно лѣкарства. Нуждающитѣ се момичета получаватъ зесгра, а сѫщо учителитѣ и училищата се поддържатъ изключително отъ тѣхъ. Тукъ трѣбваше да се основе и една политехника, но турското правителство не позволило отъ недовѣрчивость и затова сега тя е съградена въ Атина и принадлѣжи къмъ най-хубавитѣ здания на града. Тукъ хората сѫ прѣдадени на еленизма и работятъ за него. Макаръ че училищата сѫществуватъ отдавна, но гръцкия езикъ не е проникналъ навсѣкѫдѣ. Повечето отъ населението, не изключая и богатитѣ, говорятъ аромѫнски, а нѣкои по-стари жени не знаятъ никакъ гръцки езикъ.

 

Очакваше се да се построи въ скоро врѣме и едно аромѫнско училище, но азъ се съмнявамъ да ли ще намѣри здрава почва.

 

Въ недѣля на 3 ноември напуснахъ мѣстото, слѣдъ като изгладихъ распрата между моя слуга и домакиня, който искаше безсрамни цѣни. Азъ му заплатихъ охотно това, което искаше, защото той жертвува доста врѣме подиръ мене, но го посъвѣтвахъ да промѣни на табелата си името „Агриву" съ „Авривосъ," което значи скѫпо.

 

Комендантина ми даде петима силни албанци за стража и освѣнъ това къмъ мене се присъедини и единъ

 

 

147

 

бей съ слугата си, който се връщаше отъ свои чифликъ въ Тесалия и отиваше за Янина.

 

Ний слѣзохме въ долината пѣши, защото бѣше много кално вслѣдствие на двудневния дъждъ. На срѣщуноложната височина се виждаше малкото аромѫнско селце Вутоноси. Сега си обяснихъ, защо сѫ служили прорѣзитѣ отъ страни въ долния край на ямурлуцитѣ на аромѫнетѣ. Азъ мислѣхъ, че тѣ сѫ за украшение, а то за да се втикватъ пешоветѣ въ тѣхъ и безпрѣпятствено да слизатъ въ кално врѣме отъ планината. По пѫтя вървѣха и доста жени, натоварени съ дрехи за пране.

 

Гѫста мъгла се бѣше прострѣла и не ни позволяваше да гледаме надалече. Можахъ да виждамъ само вечно зеленитѣ дървета покрай пѫтя, листитѣ на които бѣха бодливи и по тѣхаъ се забѣлѣзваха жълади. Малко по-нататъкъ се показваха явори. Минахме нѣщо 40—50 пѫти много придошлата рѣкичка и вървѣхме доста врѣме въ лѣглото ѝ. Изначало войницитѣ вървѣха покрай брѣга, но послѣ всѣдствие на обиколкитѣ, които бѣха принудени да правятъ, закъснѣха и затова нагазиха изъ студената вода.

 

Слѣдъ 2 1/2 часа стигнахме въ Триахания, дѣто чавахме да се сберемъ всички. Врѣмето се изясни и слънцето угрѣ.

 

Минахме покрай единъ керванъ, който носѣше вино въ кози толуми, натоварени по два на конь, отъ Шатиста за Янина. Слѣдъ 3 1/2 часа стигнахме въ хана Балдуни, който е близо при мѣстото, дѣто се съединяватъ рѣкитѣ отъ Мецово и Загори и подъ името Арта текатъ на югъ. Тукъ нѣкога се намѣрвалъ и мостъ, но за сега отъ него не сѫществуватъ освѣнъ малки слѣди. Освѣнъ този пѫть, по който вървѣхме ний, има другъ прѣзъ планината, но по него върватъ само въ лошо врѣме прѣзъ зимата или пъкъ когато придохажда много водата. Този пѫть е въ много лошо състояние и се увѣрихме въ това, когато тръгнахме отъ Балдуни, дѣто не получихме нищо за ядене, за хана Дриско, който е отдалеченъ отъ първия

 

 

148

 

единъ часъ и лежи на една височина. Много пѫти трѣбваше да слизаме отъ конетѣ за да улеснимъ възкачванието си по лошия пѫть. Слѣдъ голѣмо напрѣгание стигнахме най-послѣ въ хана, но изглеждахме простосмѣшни. Бѣхме измокрени и изкалени отъ петитѣ до главата. Тувъ, слѣдъ едно седемь часово нжтуване, си отночинахме доста врѣме. И войницитѣ пристигнаха не по-добрѣ отъ насъ, но бакшиша и яденето скоро ги прѣдрасположиха. Тукъ азъ се раздѣлихъ отъ тѣхъ, защото пѫтьтъ ни не бѣше лошъ — имахме да слизаме по една гола височина и да обикаляме около едно езеро.

 

Изгледътъ отъ височината къмъ Янина и езерото бѣ прѣкрасенъ. Въ южната часть на езерото минахме покрай едно мѣсто, дѣто се изтича водата на езерото, пада върху колелата на една низко лежаща воденица, изчезва бучаща въ дълбочината и достига по подземенъ пѫть въ Арта. Азъ останахъ много зачуденъ, като намѣрихъ много пролѣтни цвѣтя и чухъ да цвъртятъ весели птички въ сочно зеленитѣ ливади покрай брѣга на езерото. По височинитѣ, отъ които додохме, листата на повечето дървета бѣха упадали, когато тукъ долу тѣ още радваха пѫтника съ своята есенна украса. Тази мѣстность се е харесала и на аромѫнскитѣ разбойници и на тѣхния таенъ езикъ носи името „градина маре" (голѣма градина). Въ градинитѣ видѣхъ цъвнали олиандъръ, теменуга и трандафилъ, но врѣмето не е всѣкогажъ таквозъ: по нѣкога става и доста студено, та и водата въ езерото замръзва. Нѣколко дни слѣдъ пристиганието ми стана студено и се принудихъ да употрѣбя мангалъ. Бързо прѣминахме равнината и влѣзохме въ града, дѣто се установихъ въ единъ ханъ, прѣпорѫчанъ ми отъ бея.

 

 

13. Янина. (4—17 ноември)

 

И тукъ, както и въ Мецово, имахъ доста неприятности съ полицията. Върху Епиръ владѣе обсадно положение, затова къмъ чужденцитѣ сѫ особенно внимателни. Писмото отъ министерството на вѫтрѣшнитѣ дѣла въ Цариградъ

 

 

149

 

до валията не ми помогна никакъ, а ми помогна само енергическото застѫпвание на австрийския консулъ. Имахъ нужда отъ прѣработвание на събрания материалъ, както и на снимкитѣ, а това не можаше да стане въ хана, затова си наехъ една кѫщица въ сѣверната часть на града, дѣто сѫщеврѣменно имаше и оборъ за коня ми.

 

Въ града се намиратъ нѣколко гостилници, дѣто се добива ефтено хубаво ядение и прѣкрасно вино. Въ хана, дѣто обикновенно ходяхъ, едно нѣмско-чехско дружество отъ Зонненбергъ даваше концерти. То се състоеше отъ шесть мѫже и седемь дами, които, въ това отдѣлено отъ свѣта и твърдѣ рѣдко посѣщавано отъ чужденци градче, даваха мелодиитѣ на своитѣ нѣмски музикални парчета прѣдъ една многобройна и благодарна публика отъ христиане и мухамедане. Тѣ знаяха много слабо гръцки езикъ, живѣеха съвсѣмъ отстранено въ една наета кѫща и мислѣха да се прѣмѣстятъ слѣдъ нѣколко недѣли въ Корфу.

 

Населението на града се възкачва до 17,000 души и се състои отъ гърци, мухамедане, албанци и турци. Търговията въ града е доста жива. Говори се повече на гръцки, даже и въ нѣкои мухамедански фамилии. Тука ми посочиха и единъ дервишъ, които освѣнъ горня дрѣха нѣмаше нищо друго и служаше за присмѣхъ на дѣцата, а се прѣхранваше чрѣзъ просия.

 

Въ високата часть на града, Кастронъ, живѣятъ и нѣколко фамилии испански евреи. Аромѫнския елемеятъ е слабо застѫпенъ, едвамъ броятъ 50 фамилии. Най-богатитѣ граждани сѫ аромѫнскитѣ търговци Парески и Мекьо, дѣцата на които не знаятъ аромѫнски. Почти всички златари, нѣкои обущари, сѣдлари и бакали сѫ придошли тука отъ Мецово и Сираку.

 

Тукъ има една ромѫнска гимназия съ свое собственно здание, съ трима учители и 22 ученика, но всички ученици сѫ странни, дѣца на бѣдни овчари и живѣятъ въ училището, дѣто добиватъ всичко, каквото имъ трѣбва. Богаташитѣ аромѫне отъ Загора и Мецово слѣдъ закриванието

 

 

150

 

на мускополската гимназия, изпращатъ дѣцата си въ гръцката гимназия, която отъ 500-тѣхъ си ученици брои само 50 аромѫнски дѣца, споредъ както ми разказа директора на гимназията, българинъ отъ Сересъ, но получилъ образованието си въ Мюнхенъ. Господинътъ бѣ достатъчно честенъ, че ги призна за власи, а гърцитѣ се пазятъ да споменатъ това име, като го замѣняватъ съ „Влахофони елинесъ," т. е. елени, които говорятъ влашки.

 

Тукъ отношенията между аромѫнскитѣ учители и гръцкото население не сѫ тъй неприятелски, както въ мѣстата, дѣто нѣма никакви гърци, а само една гръцка партия, както напримѣръ въ Битоля. Тамъ учителитѣ нѣматъ никакъ достѫпъ въ други фамилии, които принадлѣжатъ на друга народность; а тука не само че не се гонятъ, но живѣятъ и приятелски. Види се, гърцитѣ съзнаватъ слабостьта на аромѫнетѣ въ Епиръ, та затова ги и не прѣслѣдватъ.

 

Градътъ нѣма нищо интересно отъ своето минало. Само могѫщия Али паша направи името му извѣстно прѣдъ свѣта. Народнитѣ пѣсни и традиции разказватъ за дръзкитѣ и свирѣпи работи на човѣка, който чрѣзъ енергия и свирѣпость, чрѣзъ хитрость и лукавство, чрѣзъ лична храбрость и военно изкуство е можалъ да подчини цѣлата тази страна и да я ограби. Чрѣзъ него и отъ неговото врѣме насамъ отношенията въ Епиръ съвсѣмъ сѫ се измѣнили. Свободата, която имаха планинскитѣ жители, албанци и аромѫне, се отне, а турцитѣ слѣдъ смъртьта на тиранина завладѣха страната пакъ тъй здраво, както е било нѣкога подъ властьта на Али паша. Въ горня и срѣдня Албания турското владичество е слабо и само посрѣдствомъ религията се крѣпи, а тука въ долня Албания и Епиръ иматъ властьта здраво въ рѫцѣтѣ си и я упражняватъ дръзко.

 

Положението на града е едно отъ най-хубавитѣ, които би могалъ да си помисли човѣкъ. Градътъ, прострянъ на длъжъ по западния брѣгъ на езерото, заедно

 

 

151

 

съ вдадената въ езерото врѣпость съ двѣтѣ ѝ красиви джамии дава най-хубавата гледка отъ височинитѣ, които лежатъ задъ него и отъ които въ сѫщото врѣме се вижда езерото съ острова, а стръмнитѣ височини на пиндската планинска верига заграждатъ хоризонтътъ на изтокъ.

 

Не е безполезно, ако се направи и разходва изъ езерото, което е много богато съ риба и всѣкакви птици, а по края е покрито съ тръстика и съ това дава удобни мѣста за развъждание на рибата. Въ острова има и едно селце, жителитѣ на което се занимаватъ съ риболовство и носение вода въ града. Вода за пиене взематъ отъ източния брѣгъ на езерото, покрай политѣ на планината, отъ многоводния изворъ, а отъ къмъ сѣверната страна не взематъ, защото мѣстото е низко и блатисто. Мѣстото, отдѣто взематъ вода, го наричатъ „Драбадова," което е промѣнение на славянсвата дума „добра вода." Водата въ дѣйствителность е добра за пиене и има температура 10°R.

 

Азъ посѣтихъ и манастиря на острова, който е разположенъ прѣкрасно въ скалитѣ и почти закритъ отъ голѣмитѣ дървета. Тука ми се показа стаята въ първия етажъ, дѣто е билъ убитъ Али паша. Многото дупки на пода, ако сѫ дѣйствителни, показватъ, че много вистрѣли сѫ дадени отдолу, додѣто да се влѣзи най-послѣ въ стаята на страшния паша, който се е считалъ за непобѣдимъ.

 

 

14. Сираку, Каларитесъ и манастирътъ Кепине. (17—19 ноември)

 

Въ Янина намѣрихъ багажа си, който отъ Битоля изпратихъ тукъ по кераджия. Но не знаяхъ какъ и съ кого ще го изпратя по-нататъкъ. Мисляхъ да го изпратя въ нѣкое пристанище и отъ тамъ по море за Атина, но ми се виждаше мъчно и опасно и затова най-послѣ се рѣшихъ и взехъ единъ конь подъ наемъ, на който ... ... ...

 

 

152

 

и паспортитѣ, тръгнахме въ недѣля на 17 ноември въ 6 часа сутриньта, съпроваждани отъ единъ стражарь.

 

Върху езерото се простираше гѫста мъгла, въздухътъ бѣше доста студеничъкъ и не безъ страхъ лутахъ погледътъ си по височинитѣ на Пиндъ, които трѣбваше да прѣмина, за да отида въ Тесалия. Още не бѣше паднадъ никакъвъ снѣгъ и понеже си взехме покривки и топли дрѣхи, мислѣхъ, че можахъ да се рѣша на такова пѫтувание, иначе трѣбваше да се откажа да посѣтя селата по горния Аспропотамосъ. Ний бѣхме всички на коне и затова скоро прѣминахме плодородната равнина, която се простира на западъ отъ езерото и почнахме да се изкачваме по височината, която раздѣля Артенската долина отъ кутловината на Янина. При единъ изворъ застигнахме единъ аромѫнинъ, който ми каза, че отива за Сираку, но послѣ се отдѣли незабѣлѣзано отъ насъ, защото бѣше безъ паспортъ и се страхуваше отъ стражарина. Той направи това, за да прѣмине границата незабѣлѣзано. Въ околностьта на селото Кондовраки се спрѣхме при уединената черква Параскеви и се възползувахъ отъ почивката, като снѣхъ надписътъ отъ единъ пѣсъчливъ камъкъ въ стѣната. Въ горнята дѣсна страна на камъка имаше написано: JC. X. C. Nika, което често правятъ на хлѣба изъ Македония и означава Исусъ Христосъ побѣждава.

 

Понеже склонътъ бѣше много стръменъ, ний слѣзохме пѣши въ тѣсната долина на Арта, прѣминахме рѣката по единъ високъ камененъ мостъ и се установихме за обѣдъ не далеко при една воденица. До тука дойдохме за 5 1/2 часа. Малко по-надолу отъ насъ рѣката си пробива пѫть прѣзъ една скала въ видъ на единъ тѣсенъ и непроходимъ процѣпъ съ отвѣсни стѣни.

 

Слѣдъ това тръгнахме по единъ опасенъ пѫть, който на нѣкои мѣста имаше стѫпала и се изкачихме на височината при хана на селото Пальохори. Кѫщитѣ или по-право колибитѣ на това село сѫ разпръснати и правятъ скръбно впечатление.

 

 

153

 

Мѣстностьта става все по-дива и усамотена, а растителностьта въ каменистата почва постоянно се намалява. Прѣминахме прѣзъ купове камани, които бѣха попадали отъ едра разрушающа се планина. Пѫтеката измѣняваше постоянно направлението си, вслѣдствие на непрѣстанно падающитѣ нови камънаци. Като минавахме обърнахъ внимание на една голѣма скала, готова да се сгромоляса и туку едвамъ минахме подъ нея и тя се сгромоляса съ силенъ и грозенъ шумъ, като засипа въ сѫщото врѣме и пѫтеката. По-малки камачета отхвръкнаха чакъ до насъ, а единъ голѣмъ камъкъ падна върху коня на кераджията, който вървѣше най-подиръ, но, за щастие, удари единъ отъ сандъцитѣ и отхвърли животното на страни. Единъ облакъ отъ прахъ се издигна въ въздуха, а азъ настръхнахъ и мисляхъ за ужасната сѫдба, която можаше да ме сполѣти, ако бѣхме закѫснѣли една минута.

 

Като пристигнахме въ Сираку, запитаха ни дали не сме усѣтили землетрѣсението, което станало въ 3 1/2 часа. Тъкмо по това врѣме се срина и скалата и си помислихъ, че този трѣсъкъ се е чулъ тукъ и сѫ го взели за землетрѣсение. По-послѣ се увѣрихъ, че дѣйствително е станало землетрѣсение въ Сираку и това растръсвание тукъ е повлияло и на планината, а не обратно, както мисляхъ.

 

Ний достигнахме скоро въ областьта на варовититѣ скали съ отвѣсни стѣни, въ които пѫтьтъ бѣ изкопанъ, а въ нѣкои особенно опасни мѣста бѣ обграденъ и съ камъни. По нѣкой пѫть пѫтеката се стѣснява толкозъ, че е невъзможно да се разминатъ натоварени животни, затова нашия водачъ въ врѣме на завивание извикваше за да прѣдупрѣди онѣзи, които би се случило да идатъ насрѣща ни. Пѫтьтъ се разширява полегка и излиза на една малка полянка, дѣто се намира една черква, а по нивитѣ се познава, че на близо има нѣкое село. На срѣщуположната височина се виждаха селата: Каларитесъ и ... ... ... [[ липсващ ред ]]

 

 

154

 

за имената и прибави на аромѫнски езикъ, че тѣ сѫ „гяурескъ" (гръцки), а пъкъ Сираку е „домнескъ" (турско). Веднага слѣдъ това се намѣси стражаринътъ и поправи грѣшката на кераджията, като каза, че той трѣбва да каже „грецескъ," а не „гяурескъ." Той билъ зналяъ аромѫнски и затова ми бѣше даденъ за придружвачъ, а азъ не знаяхъ, че той разбиралъ аромѫнски. Той, стражарина, чувствуваше повече отколкото кераджията, че „гяурескъ" е едно докачение за насъ, които бѣхме сѫщо гяури (христиански кучета).

 

Още веднажъ пѫтьтъ се стѣснява и минава покрай пропасти, дѣто най-послѣ насрѣща съгледахме Сираку, като че бѣ приковано въ скалитѣ. Азъ се спряхъ, за да се нагледамъ на хубавата гледка, на хубавитѣ кѫщи въ тази каменна пустиня, дѣто не се очакваше таквозъ нѣщо. (Вижъ картината). Прѣди да се влѣзе въ селото минава се по единъ мостъ, подъ който има единъ водопадъ.

 

Малко прѣди захожданието на слънцето пристигнахме въ селото и се установихме въ кѫщата на Димитру Крустали, който е търговецъ въ Янина. Той ми бѣ далъ прѣпордка до своитѣ домашни тукъ. Тѣ ми дадоха една доста голѣма и чиста стая съ голѣмъ каминъ. Всичкитѣ кѫщи сѫ съградени много солидно отъ камъни, покрити сѫ съ грамадни плочи и всичкитѣ сѫ снабдени съ камини. Аромѫнската община брои 550 кѫщи. Гръцкото училище има трима учители и двѣ учителки и се поддържа отъ общината.

 

Онѣзи, които сѫ овчари, прѣкарватъ зимата въ равнината при Превеза и взематъ съ себе си своитѣ фамилии, а другитѣ жители, които не сѫ овчари, оставатъ фамилиитѣ си въ Сираку, но ги снабдяватъ съ храна и отопление, защото често пѫти се случва, че съ недѣли сношението се прѣкъсва. Съ гордость ми разказаха, че двама прочути мѫже на модерната Гърция произлизатъ отъ селото Сираку. Тѣ сѫ: Министрътъ Колети и поета Джелакоста (Залакоста). Показаха ми и мѣстото, дѣто ... ... ... [[ липсващ ред ]]

 

 

155

 

Сираку  //  Siraku

 

 

156

 

Горѣ на височината се намира стария манастиръ, заобиколенъ съ дървета. Почти на края на селото се намира главната черква, накрай която се издига камбанарията съ три камбани. Въ Турция камбанитѣ сѫ нѣщо особенно и мъчно се срѣщатъ другадѣ, освѣнъ по планинскитѣ аромѫнски села. Въ градове, дѣто живѣятъ христиане и мухамедане, тѣзи послѣднитѣ не могатъ да търпятъ звона на камбанитѣ.

 

Въ вторникъ на 19 ноември бѣхъ поканенъ за близкото село Каларитесъ и се възползувахъ отъ случан, та посѣтихъ прѣдъ обѣдъ и манастирътъ Кепине.

 

Придружаваха ме нѣколко войници и нѣкои хора отъ Сираку, които ми служеха като пѫтеводители. Вървяхме по горния край на една пропасть, която служаше на граница между Гърция и Турция и дойдохме до единъ мостъ. Огтукъ вървяхме по единъ мочорливъ пѫть покрай скалата, който на нѣкои мѣста се провираше подъ нея и то толкозъ низко, че трѣбваше да се снишавамъ до сѣдлото на коня за да прѣмина. По-послѣ пѫтьтъ се разширява малко и излиза прѣдъ една отвѣсна и гладка скала, изъ която стърчеше една дървена сграда. Извикахме и на нашия викъ се отзова едно момче, което спусна единъ мостъ отъ пръти, който свързва малката скална издаднина съ сградата; по този мостъ минахме ний и влѣзохме въ издълбания въ скалата манастиръ, дѣто живѣятъ трима калугери и момчето.

 

Изгледътъ отъ прѣградието на манастиря е единъ отъ най-диво романтичнитѣ, който би могалъ човѣкъ да си помисли и ми напомни на планинитѣ и долинитѣ при Лунга въ срѣдня Албания, макаръ тамъ и да е несравненно по-усамотено.

 

Нѣщо хиляда крачки надъ насъ се съединяватъ двѣ долини: онази отъ Сираку и тази на Мацуки. Послѣдньото село е гръцко и лежи на сѫщата почти височина съ манастира, но на срѣщуположната страна, а подъ него се вижда зданието на манастиря Зовистиана. Планинскитѣ склонове сѫ покрити съ храсталакъ или дървета,

 

 

157

 

а само при насъ се изпрѣчва червена и гладка скалиста стѣна, въ която само тукъ-тамѣ нѣкой храстъ или нѣкой буренъ сѫ можли да пуснатъ корени.

 

Посѣтихме малката пещеря, която служи за черкова и въ която нѣма нищо значително. Манускрипти не се намѣриха никакви, такива имало въ манстиря Зовистиана, но гръцкото правителство ги събрало отъ цѣлата страна и ги отнесло въ Атина, така че на гръцка почва всичко бѣ обрано съ врѣме. Отъ черквицата се отива въ друга една пещеря, която, навѣрно, е дала първата мисълъ да се основе на това недостѫпно мѣсто манастиръ. Снабдихме се съ свѣщи и се освободихме отъ всички дрѣхи, които ни прѣчаха. Калугеритѣ ни придружаваха до единъ изворъ, отъ дѣто си взематъ вода и дѣто се оттеглюватъ въ студено врѣме, защото тамъ температурата не спада по-долу отъ 14°R. Сѫщо и придружвачитѣ ми се уплапшха и се върнаха, защото въ пещерята имаше голѣми пукнатини и то толкозъ голѣми, щото сме щѣли да се изгубимъ въ тѣхъ, но пакъ моитѣ другари ме придружиха прѣзъ таквазъ една пукнатина, която прѣминахме, опирайки се у стѣнитѣ и слѣдъ половииъ часъ стигнахме до края. На тази пещеря липсува интересното, което се срѣща при варовититѣ пещери, именно: фантастичнитѣ сталактити и сталагматити. Пещерята е покрита отдолу съ нѣколко сантиметровъ дебелъ пластъ отъ гладка черна пръстъ. Прѣди насъ бѣха влизали и други хора и бѣха си написали имената по пръстьта, но не можаха да се прочетатъ добрѣ. Калугеритѣ не можаха да ни кажатъ кои сѫ биле онѣзи хора прѣди насъ, които сѫ стигнали до края на пещерята. Потънали въ потъ се върнахме назадъ.

 

Безъ да се спираме повече потеглихме изъ пѫтеката, по която дойдохме, назадъ къмъ моста и слѣдъ това по стръмната височина се отправихме къмъ Каралии, т. е. „коницитѣ", което подъ гръцка форма е познато като „Каларитесъ."

 

Селото брои 300 кѫщи, а въ врѣмето на Али паша

 

 

158

 

е броило 1,200 кѫщи, съ твърдѣ богати търговсви фамилии, които имаха своитѣ гимии въ Срѣдиземното море. Богатството е привлѣкло жаждата на тиранина, та както Мускополе, Линотопи, Николица и туй мѣсто е било разграбено и съсипано, а жителитѣ му трѣбвало да се спасяватъ съ бѣгство. Много сѫ избѣгали въ Корфу и сѫ се установили подъ француско покровителство и скоро забравили и националностьта си. И днесъ населението спада за въ полза на Сираку, дѣто отиватъ да се избавятъ отъ гръцката военна служба.

 

Въ кѫщата на лѣкаря Георги Малакаси се събра едно множество хора, между които бѣха и прѣдсѣдателя на общината, гръцкия паграниченъ офицеръ и даже турския военноначалникъ отъ Сираку съ митничара и ми дадоха блѣскаво угощение. Въодушевлението за Германия бѣ голѣмо, защото бѣше тъкмо слѣдъ свадбата на прѣстолонаслѣдника и тѣ се надѣваха да получатъ като зестра най-малко Епиръ и Критъ.

 

Слѣдъ като раздигаха трапезата, трима цигане засвириха мѣснитѣ хора (съ цигулка, кларне и тамбура) и се подкачи хорото, въ което взеха участие мѫже и жени, които не бѣха никакъ на угощението; тѣ играха отчасти поотдѣлно, отчасти заловени.

 

Трѣбва да призная, че младитѣ хора, облѣчени въ фустанели, окичени съ орѫжие и играющи по такта на живата музика, направиха ми особенно впечатление. Мелодиитѣ сѫ познати, но всѣки се силѣше да играе по своему, да покаже своето изкуство и пъргавость и съ това да спечели удобрението на зрителитѣ. При това и самитѣ музиканти не оставаха безучастни на веселото хоро; щомъ забѣлѣжаха нѣкои изкусенъ играчъ, тѣ сами ставаха по-живи и по-пламенни, па даже и самитѣ зрители се заразяваха отъ кършенията на играча, движеха си и тѣ рѫцѣтѣ и краката заедно съ него. Тука може да се види какво се казва танцъ и какъ отдѣлни лица надминаватъ нашитѣ най-добри балетни танцйори и танцйорки, ако не по грация, то по своята пъргавина

 

 

159

 

и отрайване. Ако нѣкой иска да бѫде „джоне" (способенъ момъкъ), той трѣбва непрѣменно да бѫде добъръ и способенъ играчъ.

 

Привечерь всички събрани на чело на музиката ме придружиха близо до границата. При това гърмѣха и се провикваха, а ехото отнасяше викътъ къмъ Сираку и оттамъ ни отговаряше. Наки трѣбваше да се върне съ коня си по сѫщия пѫть назадъ, защото пѫтеката бѣ много тѣсна и бѣ удобна само за пѣшаци, но пъкъ значително по-къса отъ другата. Посрѣдствомъ стѫпала, изсѣчени въ скалата, и една дървена стълба се слиза отъ едната страна долу въ тѣснината, а отъ другата страна пакъ се искачва горѣ въ височината.

 

 

15. Прѣминавание прѣзъ Пиндуската верига, Котури, Вендища. (20—21 ноември)

 

Сутриньта при тръгванието ми се яви турския офицеръ, рѫкува се съ мене и изказа съжалението си, за дѣто не можи да ми направи сѫщото, както и въ Каларлии, но той пожела да ме придружи до нѣкадѣ. Като се научи той отъ слугата ми какъ безобразно ме ускуба братовчеда на хазаина ми, искаше да го затвори, но азъ го помолихъ да го остави, защото трѣбваше да ме придружи до Котури, дѣто имаше работа.

 

Ний потеглихме въ сѣверно направление по долината нагорѣ. Слѣдъ половинъ часъ достигнахме границата и войницитѣ се върнаха назадъ. Пограничния офицеръ ни пропусна да прѣминемъ безъ да прѣгледа паспорта ми или пъкъ багажа или да иска мито за конетѣ.

 

Домакина съ още двѣ момчета бѣше съ мене, така че ний бѣхме заедно съ кераджията 6 души. По това врѣме нѣмаше никакъвъ страхъ отъ разбойници изъ планината: тѣ се възвръщатъ по градоветѣ, отиватъ даже и въ Атина, за да проядатъ спокойно онова, което сѫ ограбили прѣзъ лѣтото, но щомъ се стопи снѣгътъ хващатъ се пакъ за пушката и тичатъ въ планината.

 

Попитахъ моитѣ придружвачи да ли сѫ принадлѣжали

 

 

160

 

нѣкога къмъ нѣкоя разбойническа шайка. Едимъ отъ тѣхъ ми каза, че е ходилъ. Слѣдъ това го запитахъ къмъ коя националность принадлѣжатъ разбойницитѣ, изъ Пиндъ. Той ми отговори, че сѫ аромѫне, гърци и албанци, но водачитѣ сѫ всѣкога аромѫне, защото сѫ най-способни и защото иматъ ятаци и шпиони изъ аромѫнетѣ по планинскитѣ села и между овчаритѣ, които имъ обаждатъ всѣкога, когато има негдѣ плячка.

 

При таквизъ разговори достигнахме края на долината и трѣбваше да се изкачваме въ височината, което не бѣше лесна работа за тежко натоваренитѣ коне, защото пѫтеката бѣ покрита съ дебелъ пластъ отъ ледъ. Азъ слѣзохъ да си стопля краката и да поведа коня си по-прѣдпазливо. Нашитѣ придружвачи ни оставиха и се покатериха направо изъ скалата, за да съкратятъ пѫтя и се покатериха доста изкусно, но и ний не закъсняхме много.

 

Погледътъ къмъ западната страна срѣща само голи, каменни височини и склонове, а пъкъ напротивъ къмъ източната страна гористи планини и долини. При слизането ни коньтъ на кераджията падна и единъ сандъкъ се строши, та много мои книги и тетрадки бидоха разсѣяни отъ вѣтъра. Додѣто събирахъ съ Наки разпръснатитѣ книги, при което една тетрадка съ пѣсни и думи изгубихме, послѣ забѣлѣзахъ това, другитѣ пъкъ набраха дърва и накладоха огънь, за да опекатъ месото, което си бѣхме взели. Тѣ опекаха месото на харбията (шомпала) на пушката и имаше приятенъ вкусъ, който се увеличаваше отъ единъ коренъ, хвърленъ въ огъня.

 

Ний прибързахме да продължимъ пѫтьтъ си, за да не закъснѣемъ и навлѣзохме скоро въ гората, дѣто ни бѣше по-лесно за пѫтуване подъ бѣлитѣ елхи. Първоначално считахъ тѣзи дървета за кедри и затова събирахъ колкото можахъ да намѣря сѣмена, но въ Атина ми казаха, че това не сѫ кедри, но плодове отъ гръцката бѣла елха. Нейнитѣ шикалки изгубватъ листата и ядкитѣ си, като оставатъ само една шийка, украсена отъ

 

 

161

 

една главичка и понеже стоятъ прави, изглеждатъ като да сѫ високи гѫби по клонитѣ на елхата.

 

Долината, изъ която вървѣхме, ни водѣше къмъ рѣката Аспропотамасъ, които прѣминахме безъ голѣма мъчнотия при единъ изоставенъ манастиръ. Дълбочината ѝ не бѣше повече отъ единъ метръ. Отъ тука се вижда къмъ сѣверно направление селото Лепеница, което прѣзъ зимата е безъ жители.

 

Чакъ сега почна за насъ истинската мѫка. До сега вървѣхме изъ пѫтеки, които не бѣха толкозъ опасни, ако човѣвъ паднѣше; но сега трѣбваше да вървимъ по планински склонове и то изъ поледени тѣсни пѫтеки, гладки като огледало. Ний вървяхме твърдѣ полегка, защото водяхме конетѣ си, а по нѣкой пѫть трѣбваше да нахвѫрляме листа и камъчета върху леда, за да могатъ да се задържатъ копитата на конетѣ. Това обстоятелство не взехъ въ внимание, когато се рѣшихъ да странствувамъ прѣко прѣзъ планината, за да посѣтя нѣкои аромѫнски села, разположени къмъ югъ, и затова сега гледахъ съ четире очи да излѣза по-скоро отъ планината, което можаше да ми се не удаде, ако да бѣше се случила нѣкоя снѣжна виелица.

 

Бѣше се вече смръчило, когато стигнахме въ Котури и то слѣдъ 10 часовъ пѫть, когато прѣзъ лѣтото сѫщиятъ пѫть се взема за 7 часа. Слѣдъ като почакахме доста, яви се ханджията, който живѣеше при фамилията си въ друга кѫща, и ни посочи една низка стая, въ които липсуваше всѣкаква мебелъ, па даже нѣмаше и камина. Понеже бѣхме поизмръзнали, затова ханджията ни наклади огънь, но вслѣдствие на пушека принудихме се да отворимъ и вратата. Яденето се състоя отъ яйца и млѣко, но много ни помогнаха и гроздоветѣ, които убихме изъ пѫтя. Спахме на голата земя, но при все това доста сладко, защото бѣхме уморени.

 

На сутриньта ханджията ми поиска 17 лева за яйцата, млѣкото и храната, която даде на конетѣ, а всичко това не струваше повече отъ 3 лева, споредъ тукашнитѣ

 

 

162

 

цѣни. Това бѣше твърдѣ скѫпо за мене, затова не му прѣмълчахъ, а го сканфузихъ за тази му безобразна постѫпка, при което той слѣзе на 14 лева, азъ му дадохъ 10 лева, съ които той най-послѣ се задоволи. Навѣрно, той е билъ потбутнатъ да ми иска толкозъ скѫпо отъ аромѫнина, който пѫтува съ насъ отъ Сираку и който сѫщо бѣ ме тъй оскубалъ миналиятъ день.

 

Съ мѫка намѣрихъ единъ кераджия, за да ми отнесе багажа въ Вендища, а оня довърнахъ назадъ отъ Сираку.

 

Пѫтьтъ върви на високо покрай Аспропотамосъ, послѣ се извива къмъ сѣверо-изтокъ въ една долина при аромѫнското село Величани, въ което достигнахме слѣдъ два часа. Още слѣдъ два часа бѣхме срѣщу двѣтѣ села: Краня (аромѫнски Корну) съ 500 кѫщи и четвъртъ часъ къмъ сѣверъ, Доленъ съ 30 кѫщи. И двѣтѣ тѣзи села бѣха оставени отъ тѣхнитѣ жители аромѫне още прѣзъ октомври. Долинитѣ тукъ не сѫ населени и то не затова, че става много студено, а защото пѫтекитѣ се затрупватъ съ снѣгъ и ставатъ непроходими и вслѣдствие на това се прѣкъсва всѣкакво сношение и още затова, че нѣма паша за многобройнитѣ стада.

 

Богато залесената и прорѣзаната съ потоци страна прави едно приятно впечатлѣние на човѣка и му напомнюва на приятнитѣ пейзажи изъ Туринческитѣ гори.

 

Спрѣхме се само веднажъ, за да отпочинатъ конетѣ ни прѣдъ послѣднйото възкачване по втората паралелна верига на Пиндъ, която служи за водораздѣлъ между Аспропотамосъ и Саламвриасъ. Тази верига е нито много стръвна, нито много висока отъ онази, която прѣминахме вчера, пъкъ и гората ни закриляше чакъ до върха.

 

Слѣдъ като прѣминахме височината, слизанието ни по нея бѣ много лесно покрай една рѣкичка и най-послѣ стигнахме въ Вендища, което е разположено доста на високо и е отдалечено 7 часа отъ Котури. Останахъ доста доволенъ отъ хана.

 

Вендища, или пъкъ както се нарича отъ аромѫнетѣ

 

 

163

 

„Неводенъ," брои 160 фѫмилии. Половинъ часъ къмъ сѣверо-западъ се намира аромѫнското село Бастаня съ 250 фамилии. Тукъ климатътъ е много по-мегкъ, отколкото въ отвъдната страна на планината. По склоноветѣ на планината растатъ добри лозя, а кестенитѣ вирѣятъ отлично.

 

 

16. Калабака и метиорнитѣ манастири. (22 и 23 ноември)

 

Възползувани отъ хубавото врѣме и безъ да страдаме отъ студъ, както прѣзъ двата прѣдидущи дни, продължихме пѫтуванието надолу по долината. Ний се приближавахме къмъ благословената тесалийска равнина съ приятния ѝ зименъ климатъ, която служи за прибѣжище прѣзъ зимата на аромѫнскитѣ жители отъ горния Аспропотамосъ и въ която се събиратъ стадата не само на аромѫнетѣ, но и онѣзи на албанцитѣ и даже на дебърчанетѣ.

 

Слѣдъ 3 1/4 часа стигнахме въ хана Кастаня на брѣга на Саламврия и тукъ имахме случай да гледаме пѫтуванието на безконечни камилски кервани, които идѣха отъ Албания и Македония. Тѣ бѣха прѣминали планината прѣзъ проходитѣ при Мецово или при Куцуфленъ и, пѫтувайки по течението на Саламврия, иматъ за цѣль да достигнатъ Трикала, Лариса или пъкъ Алмиро.

 

Срѣщу хана, на сѣверния брѣгъ на Саламврия, на не голѣма височина, е разположено послѣднйото чисто аромѫнско село Чорани съ 30 кѫщи, а половинъ часъ долу разположеното по долината село Чересъ е само на половина аромѫнско.

 

Ний ездѣхме по дѣсния брѣгъ на рѣката, а по послѣ по широкото ѝ, само въ нѣкои мѣста водно корито, а отъ лѣво съгледахме гигантскитѣ скали на метиорнитѣ манастири. Веднага силната свирка на лъкомотива ме изненада радостно. Сега ми се стори това изсвирвание като музикаленъ тонъ. Отъ цивилизования свѣтъ това бѣ първия поздравъ, който приемахъ слѣдъ седемь мѣсечно странствувание по планинитѣ на Македония и Албания.

 

 

164

 

Имахме да прѣминаваме още една малка височина откъмъ рѣката, за да навлѣземъ въ градеца Калабака. Ханътъ, въ който се спрѣхме, не познаваше лукса на кревати, па и за храната трѣбваше сами да се грижимъ, но находящитѣ се столове и маси показваха, че културата е направила и тукъ извѣстенъ напрѣдъкъ.

 

Това мѣсто е послѣднята станция на желѣзницата отъ Воло и споредъ голѣмината си има доста живо съобщение, на което помага и сѫществующия тукъ гарнизонъ.

 

Войницитѣ съ своитѣ бѣли фустанели и дълги калци, съ тъмно сини робашки, фригийска шапка съ дълъгъ пюскюлъ, обути въ червени пантофи, окрасени съ едно пюскюлче на върха, правятъ едно извънрѣдно красиво, макаръ и малко куклообразно впечатлѣние, въ сравнение съ турскитѣ тежки и по-стари войници, които ходятъ обикновенно твърдѣ опърпани. До колко сѫ устойчеви въ походитѣ, не мога да се произнеса, защото, за щастие, сигорностьта въ Гърция бѣ такава, че не се нуждаяхъ отъ военна защита при пѫтуванието си. Съ това не искамъ да кажа, че тукъ е съвсѣмъ чисто отъ разбойничеството, защото съмъ слушалъ да ми говорятъ много затова, но, въ сравнение съ Турция, може да сѫ каже, че въ туй отношение Тесалия е цвѣте.

 

На слѣдующия день посѣтихъ метиорнитѣ манастири, които възбуждатъ силно очудвание у всѣки пѫтникъ; Наки ме придружаваше и ми носяше фотографическия апаратъ. Heake, Pouqueville и Heuzey сѫ описали доста подробно тѣзи манастири, затова азъ ще се огранича само съ нѣкои бѣлѣжки. Понеже старитѣ пѫтешественници не спомѣнуватъ нищо за тѣзи сгранни образования, то възможно е да сѫ получили сегашната си форма много по-кѫсно. Тази скала, състояща се отъ конгломерати, е паднала по-прѣди въ една тераса близо до Саламврия; но понеже скалата не е навсѣкѫдѣ еднакво твърда, което зависи отъ свойството на разнитѣ съединителни цементи, то тамъ, дѣто сѫ се образували улеи, разширявали сѫ се постепенно и сѫ дошли до послѣдната форма,

 

 

165

 

Манастиритѣ Св. Барлаамъ, отъ дѣсно скалнитѣ стѣни на Метеоронъ  //  Kloster des hl. Barlaam, rechts die Felswant von Meteoron

 

 

166

 

както ни показва картината. Въ тази картина се вижда една тѣсна скала, която грози да се събори всѣки моментъ и затова именно е напуснатъ нейния манастирь. Отъ тази главна скала се е отдѣлилъ и другия голѣмъ отломъкъ на лѣво, въ който се намира и манастиря Метеоронъ. Този коносообразенъ отломъкъ е нѣщо 160 метра високъ. И другитѣ коносообразни скали сѫ се образували по сѫщия начинъ и разпаданието имъ върви много бързо, така че сега отъ 40-тѣхъ сѫществующи манастири само петь сѫ обитаеми, причината на което е не само несигорностьта на почвата, върху която сѫ построени, но и това обстоятелство, че имуществата на манастиритѣ, които осигоряваха единъ приятенъ животъ за калугеритѣ, бидоха отнети отъ правителството, а на сѫществующитѣ калугери се даде до животна издърѫка. Сѫщата сѫдба, навѣрно, ще постигне слѣдъ нѣколко десетки години и другитѣ останали още манастири.

 

Интересенъ е начинътъ, по който се дохожда до манастиритѣ, което безъ помощьта на стѫлби, вѫжета и стѫпала, отчасти създадени отъ природата, а отчасти изсѣчени отъ самитѣ хора, е почти невъзможно. При манастира метеоронъ е поставена една висока и ягка стълба, допряна до стѣната, върху която се намира цѣла една верига отъ свързани една о друга стълби, които сѫ спуснати надолу и висятъ свободно въ въздуха.

 

Въ манастиря Св. Барлаамъ (вижъ картината), който лежи непосрѣдственно при Метеоронъ, се спуща отъ горѣ една мрѣжа, сѣда се въ нея и послѣ я издигатъ горѣ, но и това не е твърдѣ удобно. Мѫчно е да се разбере като какъ сѫ изкачили горѣ и материала за съгражданието на сградитѣ. Най-добрѣ запазенитѣ манастири сѫ: Метеоронъ, Барлаамъ, Стефаносъ, Николаосъ и Св. Троица. Многото естественни пещери въ скалитѣ служатъ на бѣдни хора за жилища. Тѣ сѫ оградени само съ единъ простъ плетъ.

 

 

167

 

17. Трикала и пѫтувание къмъ Атина. (24—30 ноември)

 

Прѣдъ обѣдъ изпратихъ Наки за Трикала съ двата коня и една часть отъ багажа, а подиръ обѣдъ тръгнахъ и азъ съ желѣзницата. Наки ме посрѣщна на станцията и ме отведе въ единъ по-добъръ ханъ, дѣто той се бѣше установилъ. Въ Трикала има и единъ хотелъ, но азъ искахъ да остана незабѣлѣзанъ отъ страна на образованитѣ, защото инакъ нѣмаше да бѫда свободенъ отъ посѣщения и покани и по този начинъ щѣхъ да изгубя скапоцѣнното си врѣме.

 

Една само разходка изъ града дава да се разбере, че той е добрѣ устроенъ и че съвсѣмъ се различава отъ градоветѣ въ Турция, които сѫ толкозъ голѣми, колкото и Трикала. Магазинитѣ иматъ добъръ изгледъ, съ голѣми прозорци и богати депозити отъ европейски стоки, улицитѣ сѫ послани и даже освѣтени съ свѣтиленъ газъ.

 

На една височина къмъ сѣверъ е построенъ единъ замъкъ отъ византийско врѣме. При политѣ на тази височина протича една доста многоводна рѣкичка, която промива западната и южната части на града. Лежащата часть отъ града, на отвъдната страна на рѣката, не се е промѣнила никакъ отъ турското врѣме насамъ. Кѫщитѣ сѫ съградени вѫтрѣ въ градинитѣ и сѫ обградени съ високи огради, така щото неможе да се гледа вѫтрѣ въ тѣхъ. Жителитѣ на тази часть отъ града сѫ биле турци и прѣзъ 1880 година тѣхното число е било 2,000, а сега сѫ останали само 30 фамилии. Кѫщитѣ на изселенцитѣ сѫ купени отъ аромѫнетѣ съвсѣмъ ефтино. Азъ посѣтихъ тукъ отъ тѣзи фамилии доста, а сѫщо и онѣзи, които сѫ разположени при политѣ на замъка. Тѣзи малки и повечето двуетажни кгщи сѫ прѣпълнени съ хора. Въ таквазъ една кѫща намѣрихъ да живѣятъ заедно 50 души. Бѣха аромѫне отъ планинскитѣ страни на Аспропотамосъ, а нѣкои дохождатъ и отъ по-далеко тукъ и, за да не изразходватъ много, задоволяватъ се съ тѣсни квартири.

 

 

168

 

Тази страна прѣзъ срѣднитѣ вѣкове е позната подъ името „Голѣма Влахия" и нейния главенъ градъ е билъ Трикала и затова се интерисувахъ да науча точно неговото население. Единъ гръцки източникъ Николаусъ Георгиадесъ, Тесалия, (Атина 1880) указва 12,000 души, отъ които 2/3 сѫ гърци, а 1/3 аромѫне, надошли тукъ изъ влашкитѣ села на Пиндъ; при туй прибавя още, че прѣзъ зимата числото на жителитѣ се възкачва до 18,000 души, защото надохаждали и планинцитѣ. Моитѣ изслѣдвания ме доведоха до съвсѣмъ другъ резултатъ. Разпитахъ много лица отъ разни народрости и излиза, че само общото число е вѣрно, а другото невѣрно. Георгиадесъ навѣрно смѣта за гърци и онѣзи аромѫне, които сѫ се заселили тука, или пъкъ работятъ като занаятчии или търговци. Тѣзи хора или сѫ забравили майчиния си езикъ или пъкъ говорятъ много лошо гръцки въ примѣсъ съ аромѫнски и като ги смѣта и тѣхъ, изважда числото на гърцитѣ 8,000 души. Ако пъкъ счита 2/3 отъ 18,000 души, тогава е още по-погрѣшно. Тука има нѣщо около 600 фамилии истински гърци, т. е. такива, прадѣди на които сѫ биле пакъ гърци. Това се потвърди и отъ гръцка страна, значи числото имъ възлиза на 3—4 хиляди души. Останалитѣ гърци сѫ погърчени аромѫне и албанци.

 

Прѣди нѣколко години е било станало официално прѣброяване и въ него сѫ отбѣлѣзали гръцкия езикъ за майчинъ даже и на аромѫнетѣ отъ Македония, които прѣкарватъ тукъ само зимата. По-голѣмата часть отъ населението тука е сигорно аромѫнско, ако вземемъ въ внимание даже само ония, които се задържатъ тука само прѣзъ лѣтото. Всѣко едно отъ селата Периволи, Самарина и Краня изпращатъ тука по 200 фамилии, освѣнъ това голѣма часть и отъ жителитѣ около Аспропотамосъ придохаждатъ тукъ. Освѣнъ аромѫне и гьрци тука има още, както по-горѣ спомѣнахъ, 30 турски фамилии, 200 испански евреи и 200 българе и албанци. Значи че аромѫнското население трѣбва да брои най-малко 6,000 души

 

 

169

 

прѣзъ лѣтото, а прѣзъ зимата се удвоява. Главниятъ езикъ, на който се говори тукъ на всѣкѫдѣ, е гръцкия и затова гърцитѣ иматъ право, дѣто считатъ аромѫнетѣ за свои. И сега даже жителитѣ на повечето аромѫнски села, които сѫ подъ гръцко владение, говорятъ на нечистъ гръцки езикъ, но съ врѣме ще се изглади, защото погърчванието крачи бързо напрѣдъ и слѣдъ врѣме само овчаритѣ и кераджиитѣ ще могатъ да говорятъ аромѫнски, тъй като тѣ сѫ въ съприкосновение съ аромѫнетѣ въ турската область [1].

 

По причина на трѣска забавихъ се въ Трикала единъ день повече, отколкото мислѣхъ. Като оздравяхъ, гледахъ да се прибера по-скоро въ Атина и да си отпочина прѣзъ зимата. Грижата за конетѣ прѣдоставихъ на вѣрния си Наки, като му казахъ да ги продаде и слѣдъ това по сухо или по море да дойде при мене. Понеже и той е сподѣлялъ съ мене опасноститѣ и трудноститѣ и се показа сѫщеврѣменно честенъ и съвѣстенъ слуга, затова заслужваше и той да си отпочине, още повече, че бѣше страдалъ отъ трѣска повече, отколкото мене.

 

Изгледътъ отъ Тесалийската гола равнина ставаше уморителенъ. Тукъ-тамѣ се виждаха малки селца, на които изгледътъ даваше да се заключи, че сѫ чифлици. Като прѣминахме Кардица, дѣто аромѫнетѣ обитаватъ и зимѣ, и лѣтѣ, потърсихъ другари въ хубавия вагонъ,

 

 

1. Тука желая да спомѣна още една погрѣшка на Георгиадесъ. На стр. 290 въ своята „Тесалиенъ" той казва, че Трикада е единъ отъ малкото градове въ Гърция, който въ течението на вѣковетѣ е запазилъ старото си име. Азъ бихъ желалъ да се обясни какъ тъй отъ „Трике" или „Трикка" се е дошло до „Трикала?" Отъ дѣ е дошла послѣднята сричка „ла?" Аромѫнското население нарича градътъ „Търколо" а не „Трикала;" а пъкъ „Търколо" е славянска дума и значи „колело." Че у гърцитѣ се обърнало „Търкало" въ „Трикала." Това е обяснимо и съ турската форма „Тирхала," а народната етимология го обяснява отъ три „калá," което значи „три пѫти хубавъ." Градътъ се спомѣнува съ това име най-напрѣдъ при Анна Комнина въ XII ст., когато славянитѣ бѣха прѣминали тази страна, а послѣ името е останало и при аромѫнетѣ, защото тѣ бѣха запознати съ славянския езикъ. Който не е увѣренъ въ това, нека се обърне къмъ селото Трикала, на юго-западъ отъ Вериа въ картата на Фонъ Деръ Голдъ, което е получило името си по сѫщия начинъ и нѣма нищо общо съ Триккé.

 

 

170

 

строенъ въ Белгия. Освѣнъ единъ чиновникъ отъ линията, другиго не намѣрихъ. Той бѣ полякъ и азъ влѣзохъ въ разговоръ съ него. Той ми съобщи, че прихода на линията е слабъ, че три вагона за пасажери сѫ достатъчни, а пъкъ стока за прѣнасяние има повече, когато е добра жетвата. Тукъ се прѣдпочитало изпращанието на стока или на жито посрѣдствомъ влашкитѣ кераджии, а само въ бързи случаи се изпращало по желѣзницата. Тѣзи кираджии натоварватъ конетѣ си прѣдъ самитѣ магазии и ги стоварватъ тамъ, кѫдѣто трѣбва, така че разноскитѣ по прѣтоварванието се спестяватъ. И понеже прѣнасятъ ефтино, тѣ могатъ да сѫществуватъ при все че има желѣзница.

 

Изгледътъ отъ Фарсала нататъкъ става по-добъръ; този градъ е разноложенъ при политѣ на планината и е малко отдалеченъ отъ станцията. Желѣзния пѫть се извива като змия до гребена на една планина и се отклонява къмъ Велестино, отдѣто единъ клонъ отива за Лариса. Слѣдъ малко врѣме стигнахме въ Воло, послѣднята станция на желѣзницата. Файтони очакваха чужденцитѣ на гарата и слѣдъ толкова врѣме можахъ да се обтегна на креватъ въ Hôtel de France. Колко скоро привиква човѣкъ да се задоволява съ каквото-намѣри и да вѣрва като Диогена, че може да прѣкара безъ нужди, но пъкъ какво приятно чувство изпитахъ, когато се видѣхъ заобиколенъ отъ малко конфортъ!

 

На слѣдующия день подиръ обѣдъ единъ гръцки параходъ тръгваше отъ Воло и азъ се възползувахъ да замина съ него за Пирей. Въ врѣме на пѫтуванието се случи бура, затова се отбихме въ Ламил и Халкисъ, понеже парахода не можеше да се спрѣ въ отворения Лаурионски заливъ. За Пирей парахода закъснѣ два часа. Отъ тукъ за Атина тръгнахъ съ желѣзницата.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]