ПЪРВА ПРИБАВКА
1. Типъ 245
2. Жестове 247
3. Носия 248
1. Типъ
Понеже съмъ описалъ характера, нравитѣ и обичаитѣ въ II томъ на своитѣ аромѫне, тукъ ми остава да съобща само нѣкои въшни чърти. Познато е, че въ страни съ смѣсено население, туземцитѣ могатъ веднага съ точность да различатъ отдѣлнитѣ националности, даже и тогазъ, когато имъ не помага носията — когато пъкъ за чужденеца това е твърдѣ мѫчно. Ако се попитатъ туземцитѣ за главнитѣ признаци, по които отличаватъ чужденцитѣ, то тѣ ще ви отговорятъ: по изгледа. При все това трѣбва да има нѣкакви признаци, по които да се отличаватъ, иначе националноститѣ не ще могатъ да се разпознаватъ. По отдѣлно да се даватъ признацитѣ нему се чини като невъзможно. Чрѣзъ по-дълго сношение съ единъ народъ, чрѣзъ многото видѣни типически фигури, чрѣзъ личнитѣ чърти, чрѣзъ начина на говора, чрѣзъ начина на движенията, чрѣзъ хода, се получава едно прѣдставление за всичкитѣ особености на дадения народъ, така че въ даденъ случай безъ колебание може да опрѣдѣли съ коя националность се има работа. И съ мене се е случило сѫщото, защото, като отидохъ за пръвъ пѫть въ Битоля, чудѣхъ се какъ тъй моятъ приятель можаше да опрѣдѣля точно националностьта на всѣкиго, а пъкъ когато напущахъ Турция, сѫщото бѣ и съ мене — тогава можахъ вече и азъ да разпознавамъ.
При завръщанието си въ Нишъ тръгнахъ да се разходя съ секретаря на германското консулство господинъ Тобе и видѣхъ единъ човѣкъ съ сръбска носия да продава
246
суджучета. Едвамъ го загледахъ хубаво въ очитѣ и казахъ на придружвача си, че този човѣкъ е аромѫнинъ (цинцаринъ). Той се усъмни въ това и попита единъ свой познатъ изъ пѫтя за продавача, но и той го взе за сърбинъ. Слѣдъ това азъ отидохъ самъ при продавача и заговорихъ съ него на аромѫнски езикъ. Той се зарадва много и ми отговори, като мислѣше, че съмъ му съотечественникъ. Нито езика, нито носията, нито пъкъ занаята му сѫ ми дали поводъ да мисля, че е аромѫнинъ, а само изключително неговия типъ.
За да изслѣдвамъ по-добрѣ този типъ, прѣдприехъ още въ началото на пѫтуванието си множество измѣрвания. Намѣрихъ съ дълъгъ черепъ, съ кѫсъ черепъ и прѣходи въ всички отношения. При такова едно народно смѣшение, каквото е населението на Балканския П-въ, измѣрванието е съвсѣмъ излишно споредъ мене, или пъкъ трѣбва да се измѣрятъ толкозъ много, че това е невъзможно да се направи отъ едного. Което може да се каже изобщо е слѣдующето:
Намѣрихъ два типа между аромѫнетѣ, но къмъ тѣзи два типа не се отнася болшинството отъ народа. Единия се срѣща повече на сѣверъ въ страната, той е русокосия типъ: повече отъ срѣдна голѣмина, красиво тѣлосложение, изпъкнало чело, груби лични чърти, голѣми уста, сиви или кестеняви очи, гѫсти вѣжди (некосмато лице или съ мустаки), бавно движение и почти съ достоинство. (При това единъ гласъ, звънтението на който неволно припомнува на оня отъ трѫба), Втори типъ се срѣща повечето на югъ, именно при плѣмето фарсериоти. Голѣмината на тѣлото е по-малко отъ срѣдня, формата е широка и силна направа съ голѣми гѫрди, главата повечето е ѫглеста, челото ниско, косата черна или пъкъ съвсѣмъ тъмноруса, по нѣкой пѫть и кадрява, вѣждитѣ гѫсти и черни, очи лукаво свѣтвающи се, движения бързи и енергически, а цвѣта на кожата повечето тъмножълтъ. Едно сравнение съ римския легионенъ войникъ е съвсѣмъ намѣсто.
247
При това се срѣщатъ всевъзможни прѣходи! Хората изобщо не сѫ тъй едри, както гегитѣ, но по-голѣми, отколкото българетѣ. Лицето е повечето продълговато, а пъкъ на българетѣ е повечето крѫгло и това се забѣлѣзва повече при женския родъ, отколкото при мѫжетѣ. Хора съ червена коса се срѣщатъ често, сащо тъй има и хора съ сини очи. Единъ единственъ пѫтъ, и то въ Трикала, видѣхъ единъ албиносъ и то момче на 14 години. Моя слуга Наки ми съобщи много такива случаи. Въ III класъ на аромѫнското училище въ Вериа намѣрихъ между 36 ученици слѣдующия резултатъ:
Коса черна 2, черникъва 11, тъмноруса 17, ясноруса 4, зеленожълта 2.
Очи черни 2, черникъви 26, сиви 2, ясносиви 2, сини 4.
Носъ правъ 34, тъпъ 2.
Уши съ зарастнали трапочки 5, безъ трапочки 2, останалитѣ правилни.
Тъмна кожа 17, ясна 19.
Космитѣ ставатъ по соелѣ тъмни, така че числото на чернокоситѣ се увеличава.
Единъ общъ признакъ при аромѫнетѣ е и тоя, че очитѣ имъ сѫ много вдълбочени. При тѣхъ не се срѣща толкова тъпоумность, колкото при славянитѣ селяни и при гегитѣ, но разумность, рѣшителность, дързость и размишление, а сѫщо хитрость и злоба.
Женитѣ сѫ повечето малки и нѣжни, иматъ продълговато овално лице, слабо развити гѫрди и кротко изражение на лицето.
2. Жестове
Изобщо аромѫнетѣ правятъ не толкова движения, колкото гърцитѣ, но повече отколкото българетѣ, албанцитѣ и турцитѣ. Говорътъ е високъ и звученъ, личнитѣ мускули сѫ при това въ живо движение. Когато се навожда главата полегка, свързано съ повдиганието на вѣждитѣ, означава отрицание, а по-легкото клатение на главата
248
означава потвърждение, това е общо и за другитѣ народи въ Балкан. П-въ, сѫщо и поканванието наблизо се извършва съ рѫка обърната къмъ повърхностьта. Едно особенно рѫкодвижение, което, до колкото ми е извѣстно, се срѣща само при тѣхъ, е за означение на „нищо." То се прави, като се тури палеца отъ дѣсната рака върху цѣлата свита въ юмрукъ рѫка и се допрѣ послѣ нокъта на сѫщия палецъ къмъ зѫбитѣ и се потегли на вънъ, при което става едно цъкание [*].
3. Носия
Едно общо, еднакво национално облѣкло нѣма при аромѫнетѣ, то е различно при разнитѣ мѣстности и поколения, но, при все това, може да се говори за аромѫнска носия, като се иматъ прѣдъ видъ овчаритѣ, на които еднаквото почти облѣкло е сходно съ нѣкогашното имъ и се отличава отъ носиитѣ на другитѣ националности. Онѣзи отъ тѣхъ, които сѫ се отдалечили по търговски работи отъ родното си мѣсто, носятъ чужда носия и я задържатъ, когато се завърнатъ назадъ. По-богатитѣ търговци носятъ европейско облѣкло.
Всичко, което носи аромѫнина овчарь, съ изключение на онова, което носи на главата, е приготвено въ кѫщи. Женитѣ, па и малкитѣ момичета, щомъ нѣматъ друга работа, взематъ хурката и вретеното и прѣдатъ вълна, памукъ и лѣнъ.
Бѣлянето, боядисването и тъкането на прѣждата се извършва само отъ женитѣ. Ризата (къмеѫшѫ) рѣдко се прави само отъ лѣнъ, обикновено е прѣмѣсена съ памукъ, тя достига до колѣнѣ при мѫжетѣ, а при женитѣ бива още по-дълга. На горнята си часть се завършва съ яка, която по нѣкой пѫть бива везана (кукотъ). Онѣзи мѫже, които стоятъ повече врѣме на открито, носятъ подъ
*. Това се срѣща и при българетѣ, но, види се, почитаемия професоръ не е знаелъ това.
Прѣводача.
249
ризата обикновено една вълнена фанела (флънела, фанелѫ, фарсериотски фънож).
Овчарска носия. Отлѣво съ, а отдѣсно безъ мантелъ // Tracht der Hirten. Vorderansicht ohne, Seitenansicht mit Mantel
Върху ризата носятъ ентерия (джимъндане) отъ вълна или памукъ, или илече (илекие) съ загънати единъ върху други пешове и често биватъ украсени съ везано. Върху това иде чипуната или шигуна, който при фарсериотитѣ е всѣкога бѣлъ, отворена горна дрѣха безъ рѫкави и достига до колѣнѣ. Въ нѣкои мѣстности шигуна е черъ и съ червено или синьо, или обшита съ черна панделка по края. Тази дреха се носи не само отъ мѫжетѣ, но и отъ женитѣ и въ такъвъ случай тя е тъмна, снабдена съ рѫкави и се нарича кундушъ или шкурту.
250
Чрѣзъ единъ дълъгъ полсъ (бранъ) отъ червена, бѣла или синя материя, по нѣкой пѫть и отъ коприна, всичкитѣ тѣзи дрехи се опасватъ н се държатъ заедно. Върху този поясъ стои въ повечето случаи единъ кожанъ поясъ съ прѣградки (чилеахе), въ които стоятъ ножове, пищови и др. п. Когато рѫкавитѣ на шигуна висятъ надолу отъ рамѣнѣтѣ му, въ такъвъ случай се нарича дулумичъ, а подъ думата дулумѫ разбиратъ черенъ шигунъ съ поясъ и рѫкави.
Панталонитѣ не принадлѣжатъ къмъ аромѫнската носия, но само единъ чифтъ памучни (лайнене) долни гащи (пърекля де донури или измеане), които подъ колѣнѣтѣ се турватъ въ дълги бѣли или пъкъ тъмни калци и се завързватъ съ червена панделка съ пискюли. Ризата подъ пояса отдулу се носи връхъ долнитѣ гащи и се вижда, до колкото позволява шигуна, но понеже е бѣла и на много дипли, затова отдалече изглежда като да е албанска фустанела.
Женитѣ носятъ изобщо подъ шигунитѣ фустани, повечето отъ черна материя, а само при фарсериотитѣ сѫ тъмно-сини, съ бѣли чърти набраздени. Върху фустата носятъ шарена вълнена прѣстилка (поалѫ или пуднао), която не се застѣга въ пояса, а една рѫка по-долу отъ него се закрѣпва чрѣзъ особенъ поясъ (тискѫ) съ широки, хубаво изработеня срѣбърни пофти (чупрекъ).
Като най-горня дреха мѫжа носи единъ тежъкъ вълненъ шинелъ (сарикѫ), тѣсно прщѫпнатъ къмъ тѣлото, а долнята часть е широка и на много дипли. Тази дреха отпрѣдъ е отворена и не е толкова дълга, колкото шигуна, цвѣта ѝ е черъ, а при фарсериотитѣ бѣлъ и откъмъ вѫтрѣшната страна има дълги вълнени реси. Рѫкавитѣ сѫ отрѣзани и висятъ надолу или пъкъ се простиратъ надъ рамото като намѣтало. Теглото на тази дреха е доста значително и се колебае между 4—6 килограма, сѫщо тъй тежъкъ е и оня шинелъ, който се прави отъ козина (тъмбаре) и се ползуватъ съ него, когато приспиватъ на открито.
251
Женитѣ носятъ сѫщо една сарикѫ (горня дреха), както мѫжетѣ, но е по-легка и повече украсена; фарсериоткитѣ пъкъ повечето иматъ кѫса, тъмносиня дреха и богато украсена. Всичкитѣ жени и малки момичета при фарсериотитѣ носятъ дрехитѣ си отворени на гѫрдитѣ, това пъкъ при другитѣ аромѫне не е обичай. Една особена примѣна, която се срѣща само при фарсериоткитѣ е чичероани или чичероанѫ — едно бѣло платно, което се увива около покривката на главата. Мѫжетѣ носятъ обикновено червенъ фесъ на главата си или пъкъ бѣлъ (фесъ или къчулѫ), а женитѣ червенъ фесъ, обвитъ съ кърпа или съ косата (Загори) или обикновено само една тъмна кърпа.
На краката си носятъ чорапи (чорапе, пърподцъ) съ черни кожани обуща (пъпуце) или съ червени чехли. Бѣднитѣ хора сами си правятъ обущата — царвулитѣ. Женитѣ и дѣцата при фарсериотитѣ ходятъ повечето боси.
Тѣзи послѣднитѣ иматъ на челото си кръстъ или пъкъ звѣзда съ синъ цвѣтъ. Това се срѣща не толкова при мѫжетѣ. Този обичай се срѣща и между гърцитѣ и албанцитѣ, твърдѣ рѣдко при другитѣ аромѫне.
Въ послѣдно врѣме ефтинитѣ памучни платове сѫ си пробили пѫть и въ планинскитѣ мѣстности и затова се употрѣбяватъ и фабрични материи вмѣсто тъканитѣ, като кърпи за главата, джобни кърпи, прѣстилки и ризи.
Аромѫнина обича хубавитѣ дрехи, описаната ей-сега носия е прилична и съ българската по равнината на Битоля, но само относително кроежа, а изгледа е хубавъ. Бѣли вълнени дрехи българетѣ не носятъ, а женитѣ имъ се различаватъ по носията си отъ аромѫнкитѣ, защото българкитѣ не носятъ фустани, а дълги ризи до глезенитѣ, върху нея прѣстилка и черна отворена дреха, както шигунитѣ на аромѫнетѣ.
Носията на албанцитѣ, както на тоскитѣ, тъй и на гегитѣ, на турцитѣ и гърцитѣ е толкова различна, че неможе да стане промѣнение. Това се отнася само до носията
252
на овчаритѣ, макаръ и при тѣхъ да се срѣща, че взематъ носията и на други народности; така напр. образа въ стр. 64 момчето на лѣво има носията на тоскитѣ, а онова на дѣсно — на гегитѣ, макаръ и двѣтѣ да сѫ аромѫне отъ едно и сѫщо село. Занаятчиитѣ изъ градоветѣ оставатъ настрана своето национално облѣкло и носятъ кѫси гащи (ширвѫри), търговцитѣ се обличатъ въ дълга и нашарена риза (антериу, андриу, съие) отъ памучно платно, която по срѣдата се опасва съ поясъ и на него се туря дивита (каламара). Вьрху това носятъ сукнена дреха, подплатена съ кожа изцѣло или само по крайщата. Сѫщо тъй ходятъ и българскитѣ и еврейскитѣ търговци.
Аромѫнски занаятчия и търговецъ // Aromunischer Handwerker und Kaufmann
Влечението къмъ шарени, особени дрехи, къмъ блѣсъкъ и украшения при аромѫнскитѣ мѫже и жени не е
253
тъй голѣмо, колкото при българетѣ или турцитѣ. Тѣ обичатъ повече едноцвѣтнитѣ материи. Изъ Загори въ селото Лава аромѫнетѣ носятъ носията на българетѣ отъ югоизточна Македония, защото тѣ намиратъ своята прѣхрана повечето тамъ. (Вижъ образа въ стр. 138).
Въ Гребенити и Загори женитѣ носятъ българска носил, а не аромѫнска, макаръ сега и да не се срѣщатъ по тѣзи мѣста българе. (Вижъ стр. 142).
Трѣбва да забѣлѣжа тука, че въ по-прѣдишнитѣ врѣмена носията на бѣли дрехи отъ естественна вълна е била много по-разпространена, отколкото сега.
4. Положение на селата
Англичанина пѫтникъ Leake казва въ своята Researches стр. 372:
„Some of the Vlakhiote colonies, although placed in situations, which do not produce a sifficiency of the necessaries of life for more than the consumption of a month or two, are the lagrest, best regulated, and most florishing towns in Greece."
Leake има прѣдъ видъ мѣста като Сираву, Каларитесъ, Мецово, Влахо-Ливадонъ, които, при все че сѫ уединени въ планината, правятъ приятно впечатление на чужденеца чрѣзъ своята голѣмина, чрѣзъ чистотата и прѣкрасния изгледъ, чрѣзъ здравата направа на кѫщитѣ. Ако той бѣ посѣтилъ Крушево, Невеска и други на сѣверъ разположени села, то неговото удивление щѣше да прѣмини границитѣ на смайванието. Ако човѣкъ е видѣлъ бѣднитѣ български села съ тѣхнитѣ малки и кални глинени колиби, или сѫщо така бѣднитѣ гръцки села въ Епиръ или пъкъ много оскѫднитѣ камени кѫщи на планинцитѣ албанци, то при аромѫнскитѣ села ще се възхити не само отъ прѣкрасното имъ мѣстоположение и общия изгледъ, но сѫщо и отъ хубавитѣ кѫщи и хубавото устройство вѫтрѣ въ тѣхъ. Съ тѣхъ могатъ да се сравняватъ най-много нѣкои гръцки села въ околностьта на Воло, като напр. Портория.
За устройство на аромѫнскитѣ села сѫ тръсили такива мѣста, които да бѫдатъ отдалечени отъ главнитѣ
254
пѫтища, съ изключение може би на Мецово, Мускополе и Влахо-Клисура, но не съвсѣмъ много. За такива мѣста сѫ се избирали склоноветѣ на стръмни и гористи планини, а не долини, нито пъкъ планинскитѣ върхове. Както се вижда, най-много сѫ обръщали внимание на това, щото да има доста вода, както напр. въ Влахо-Ливадонъ, Клисура, Невеска и много други; защото аромѫнина много прѣдпочита добрата вода и прѣсниятъ въздухъ. При това искамъ да притуря, че и хигиенически принципи сѫ подѣйствували за избора на такива мѣста. Понеже голѣма часть отъ населението се прѣхранва отъ свотовъдството, а другата часть, като заналтчии и бавали, се занимаватъ съ скотовъдство само отчасти, затова положението на селата при високи и близки паши е било отъ голѣма полза и лесно сѫ го отглеждали. Като трета причина трѣбва да наведемъ страхътъ на заможнитѣ жители отъ къмъ разбойницитѣ и военнитѣ плачкяджии, че затова сѫ избирали такива високи и мѫчно проходими мѣста. При това се навожда още и обстоятелството, че повечето голѣми мѣста се състоятъ отъ население надошло отъ разни мѣста само и само, като бѫдатъ повече, да могатъ всички заедно да противостоятъ на неприятеля. За това нѣма да се сбърка, ако се каже, че зачатъка на повечето голѣми мѣста е туренъ въ онова врѣме, когато се разпростирала властьта на турцитѣ.
Укрепавание по какъвто и да е начинъ нигдѣ не се забѣлѣзва. Най-много може да се каже, че въ нѣкой по-богатички мѣста често пѫти се срѣща, че много кѫщи сѫ оградени съ голѣма стѣна и само една малка вратичка води навѫтрѣ, а пъкъ прозорцитѣ сѫ запазени съ рашетки. При новитѣ поселения, както напр. Крушево, Рамна, се е вървѣло пакъ по сѫщитѣ принципи. Само Али паша е въздѣйствувалъ чрѣзъ своитѣ опустошения, че една голѣма часть аромѫне сѫ се заселили въ голѣмитѣ градове, като напр. въ Солунъ, Битоля, Сересъ, Велесъ, Бератъ. Въ тѣзи градове сѫ се придържали къмъ сѫществушщитѣ условия при изгражданието.
255
Българскитѣ села сѫ разположени изъ равнината по край течението на рѣкитѣ или покрай пѫтищата, турскитѣ по голѣми мѣста и градоветѣ съ смѣсено население сѫ разположени по политѣ на планината. Часть отъ кѫщитѣ, особенно онѣзи въ турската часть, се издигатъ високо. Албанскитѣ малки мѣста сѫ построени доста на широко и лежатъ както въ долина, склонове, тъй и по върховетѣ на не много високи планини. Височината се прѣдпочита и отъ албанцитѣ, даже и въ такива мѣста, гдѣто се занимаватъ и съ земледѣлие.
Овчарското население, както по прѣди, тъй и сега, тръси своето прѣпитание въ планината. Лѣтнитѣ села лежатъ по най-високитѣ части на планината, заобиколени съ гори и паши, па даже и най-стръмнитѣ склонове сѫ достѫпни за тѣхъ. За пѫтища не може и да се говори, а дѣто позволяватъ обстоятелствата, срѣщатъ се послани улици и скали.
Срѣдата на селото е праздно мѣсто, което много пѫти се засѣнчва отъ голѣмъ чинаръ и въ околовръсть се намира дюкяна на бакалина.
Ханъ, гдѣто може да прѣнощува чужденецъ, се намира само въ по-голѣмитѣ мѣста. Рѣдко се срѣщатъ пазари съ много дървени колибки, както въ голѣмитѣ мѣста. Дюкенджии има съвсѣмъ малко, защото аромѫнетѣ сѫ заняти, като такива, повече въ странство, па и нуждитѣ въ лѣтнитѣ села сѫ съвсѣмъ малко и си ги приготвуватъ сами.
При аромѫнетѣ не се срѣщатъ толкова много незапазени гробища, както въ повечето градове изъ Турция. Мъртвитѣ се зариватъ въ черковния дворъ или пъкъ въ отдѣлени мѣста.
5. Градежъ и нареда на кѫщитѣ
Кѫщитѣ сѫ построени повечето отъ ломени камъне, а ѫгловетѣ, около вратитѣ и прозорцитѣ отъ лесно дробими камъне. Кѫщитѣ на аромѫнетѣ сѫ двоетажни и даже триетажни, често снабдени съ чардаци.
256
Ако мѣстото е малко по стръмнината, тѣ си изграждатъ кѫщата на високо, но не и въ ниско мѣсто. Основната форма на кѫщитѣ е повечето квадратна; покрива съ своитѣ тежки плочи прѣдставлява низка пирамида, а ако тя е построена върху правоѫгъленъ четириѫгълникъ, плоскоститѣ отъ кѫсия върхъ се спущатъ къмъ четиртѣхъ страни. Двоестраненъ покривъ съ ръбове видехъ само при българетѣ и гърцитѣ, сѫщо тъй непознаватъ и отворени галерии въ първия етажъ, както въ българскитѣ кѫщи — климата забранява подобенъ отворъ на жилищата.
Колкото по-високо се намиратъ мѣсноститѣ, толкова по-дебели сѫ и стѣнитѣ, толкова по-малки и по-редки сѫ прозорцитѣ и иматъ повечето стъкла и често сѫ снабдени съ рашетки и дървени капаци. Повечето лѣтни села, като Периволи, Авдела, Самарина и пр. сѫ съградени по сѫщия начинъ.
По-бѣднитѣ лѣтни села, както онѣзи, които сѫ разположени по Караташъ, сѫ съ прости и низки камени кѫщи (вижъ стр. 217) или пъкъ сѫ направеви отъ глина, листя и тръстика, както колибитѣ на странствующитѣ овчари. (Вижъ стр. 42 и 86).
Вѫтрѣшното устройство на кѫщитѣ е различно и зависи отъ състоянието на жителитѣ. Има съвсѣмъ луксозни кѫщи въ Крушево, Клисура, Невеска, но изобщо устройството е твърдѣ скромно. Креватитѣ не сѫ си пробили пѫть, спатъ съ дрехитѣ си въ черги или по послани одрове, които се правятъ покрай двѣ или три стѣни. Високи маси, столове и огледала сѫ рѣдкость, но трѣбва да призная, че женитѣ се грижатъ много за чистотата въ жилището. Потона е всѣкога чистъ, хубави келими, везани работи по ѫгловетѣ и даже завѣси украшаватъ стаята. Нигдѣ изъ аромѫнскитѣ планински села не чухъ за дървеници, само фарсериотитѣ въ това отношение сѫ небрѣжни и то вслѣдствие на скитническия имъ животъ.
Входътъ въ една по-добра аромѫнска кѫща става
257
всѣкога чрѣзъ външна стълба, която води въ широкото прѣдвѣрие (а), което служи като обикновено мѣсто за стояне.
Планъ на една аромѫнска кѫща. Притежатель г-нъ Данъ въ Невеска // Grundriss eines aromunischen Hauses. Besitzer Herr Dan in Neveska
Въ долния катъ е готварницата (б), стая за женитѣ (в), зимна стая (г) и стая за продуктитѣ (д). Въ задната часть на прѣдверието една или двойна стълба води за горния етажъ (е), дѣто се приема посѣщението. Всичкото горньо прѣдверие служи за приемание на гоститѣ, което е доста развито и замѣства ходенето изъ локалитѣ. Горния етажъ служи повечето прѣзъ лѣтото, а долния прѣзъ зимата. Рѣдко се срѣщатъ повече отъ една фамилия въ кѫща, инъкъ трѣбва да сѫ роднина. Въ горния етажъ стаитѣ сѫ разпрѣдѣлени тъй: б е стая за странни, в — за продукти, г спалня прѣзъ лѣтото, д — гостоприемна. Прѣдната страна на прѣдверието има много прозорци, а задната никакъвъ прозорецъ.
Въ лѣтнитѣ села нѣма толкова много излишно пространство. Кѫщитѣ сѫ тамъ по-малки, често се сбиратъ по нѣколко фамилии въ една кѫща. Прѣдверието често пѫти се изхвѣрля. Ако стане нужда да се запали огънь прѣзъ лѣтото, то се сбиратъ по много въ малко пространство.
Колибитѣ на фарсериотитѣ иматъ само по двѣ отдѣления и сѫ отдѣлени посрѣдствомъ плѣтъ. Нѣколко черги, перостия (триножникъ) и най-нуждни потрѣби за готвение, една маса, състояща се отъ обвивка (мисалъ), образуватъ цѣлата покѫщнина. Сѫдоветѣ за приготовление на сиренето се намиратъ въ особена колиба, близо до мѣстото, дѣто нощуватъ овцетѣ.