Аромѫне, етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре
Густавъ Вайгандъ

 

ПРѢДИСЛОВИЕ

 

 

На пѫть за Авдела  //  Auf dem Wege nach Avdhela

 

 

Както се изказахъ миналата година, въ излѣзлия втори томъ, името „Аромѫне" се отнася къмъ влашкия народъ, който живѣе въ юго-западната часть на Македония и който се именува съ имената: Македоно-влахенъ, южни ромѫне, пиндуски власи, отвъдъ дунавски власи, куцовласи, цинцаре и пр. Всичкитѣ тѣзи имена не сѫ на мѣстото си относително произхождението и разширението на народа, както не сѫ на мѣстото си тъй сѫщо и послѣднитѣ два прѣкори. Но понеже трѣбва да имаме едно общо име, азъ прѣдпочетохъ това именно, което самъ народа си присвоява — името „Аромѫне", което е нѣмското прѣдавание вмѣсто „Аръмѫни." Това име азъ не съмъ го измислилъ, нито пъкъ съмъ се придържалъ къмъ Миклошовичовата форма „Румуненъ," както ми приписва Густафъ Майеръ въ своята критика. За Дако-Ромѫнетѣ имаме едно общо употрѣбително име: Ромѫне, затова, въ този случай, Миклошичевото „Румуне" е било излишно, но за аромѫнетѣ нѣмаме такова име, та затова е нуждно едно такова общеупотрѣбително име. Най-естественно е да се остави името, съ което се именува самия народъ, но въ нѣмската му форма, защото ний нѣмаме ромѫнскитѣ полугласни a и î, та затова писането на Aramâni или Armâni е невъзможно. Защо пъкъ не трѣбва да се взема названието южни ромѫне, дадено отъ Хюго Шухардъ, азъ съмъ указалъ на една послѣдующа страница; съ това име могатъ да се именуватъ живущитѣ на югъ отъ Дунава Дако-Ромѫне, които и безъ ромѫнетѣ отъ Добруджа сѫ повече, отколкото аромѫнетѣ. Ако другъ нѣкой бѣше прѣдложилъ нѣкое по приемливо име, щѣхъ да го приема на драго сърце, но понеже това не е направено, азъ ще остана съ това, което не е измислено отъ мене, а е общо за цѣлия народъ.

 

Настоящия първи томъ отъ съчинението ми върху аромѫнския народъ съдържа извѣстия по пѫтуванието, което направихъ отъ 30 априлий 1889 г. до 24 май 1890 г. въ Македония, Албания, Епиръ и Гърция. Съ прибиванието си слѣдъ това въ Сърбия, Унгария и Истрия нѣщо особенно

 

 

IV

 

не научихъ, та затова и не заслужва да се изложи. Цѣльта ми е да опиша въ проста и обективна форма пѫтнитѣ си приключения, страната и особенно хората, на първо мѣсто аромѫнетѣ, а слѣдъ това и другитѣ народи, които сѫ въ сношение съ тѣхъ. Нарочно съмъ избѣгвалъ научнитѣ си разсѫждения, а тамъ, дѣто не можахъ да притисна филологическата си наклонность, относително нѣкои криви обяснения, които не причиняватъ затруднение, тѣхъ съмъ ги изказвалъ подъ забѣлѣжки, а чисто етнографическия и географическия материалъ съмъ изказалъ въ три притурки.

 

Придаденитѣ къмъ съчинението ми образи и снимки сѫ мои съ исключение на VIII-я образъ, който заехъ отъ фотографическитѣ снимки на Голъ Панахаги. На този господинъ и безъ това съмъ длъженъ за нѣкои скѫпоцѣнни съобщения.

 

Азъ не мисля ни най-малко, че съчинението или приложената карта сѫ непогрѣшни; съзнавамъ, че е възможно да има грѣшки, но мога да увѣря, че всичко, което публикувамъ, е изработено най-добросъвѣстно.

 

Разбира се, че по-голѣмо внимание съмъ обръщалъ на аромѫнетѣ, отколкото на другитѣ народи. Особно внимание съмъ обръщалъ върху социалното, културното и политическото положение на жителитѣ; а какъ живѣятъ тѣ, какво мислятъ и кои сѫ тѣхнитѣ борби и стрѣмления — всичко туй съмъ го изложилъ тъй, както го намѣрихъ при тѣхъ. Борбата въ духовно отношение, както и съ дѣйствително орѫжие, борбата за политическо, културно и религиозно надмощие, борбата за животъ и имотъ въ онѣзи мѣстности се води най-безпощадно, отколкото въ коя и да е друга страна въ Европа и само оскѫднитѣ съобщения въ вѣстницитѣ, както и строгия надзоръ на турскитѣ чиновници сѫ причината, дѣто само отъ врѣме на врѣме се открива завѣсата и Европа хвърля задъ нея съ ужасъ единъ погледъ върху бойното поле.

 

Сега, като се намирамъ пакъ въ културна страна, съ трѣпетъ си спомнямъ за онази нещастна страна, липсуватъ ми думи да опиша моето възмущение върху лошото състояние на работитѣ тамъ, както, за срамъ на Европа, сѫ и днесъ още въ Албания и въ вѫтрѣшностьта на Македония — страни, дѣто тържествуватъ произвола и фанатизма върху естественното право; дѣто робството и суровостьта съсипватъ всѣко свободно движение; дѣто затварянията и заточванията на невинни хора сѫ най-обикновенни нѣща; дѣта всекидневно се извършватъ убийства; дѣто никой не е сигоренъ

 

 

V

 

за живота си, — обстоятелства, за които трѣбва да обвиняваме не само турцитѣ, а цѣлата развалена и подкуплива правителственна система и нетърпимия мухамедански фанатизмъ, както на турцитѣ, тъй сѫщо и още по-лошия на албанцитѣ.

 

За да се не каже, че прѣувеличавамъ, азъ описвамъ само таквизъ случаи, които видѣхъ самъ или пъкъ ми сѫ съобщени отъ съвсѣмъ вѣрни хора, а каквото чухъ случайно отъ българскитѣ и албанскитѣ селени, отъ аромѫнскитѣ кираджии и овчари — всичко това съмъ испусналъ, даже съмъ се старалъ да дамъ на първо мѣсто всичко благоприятно за владеющия народъ, но пъкъ своето възмущение върху мухамеданската жестокость искамъ да прѣдамъ поне въ прѣдговора си и изказвамъ сѫщеврѣменно своето искренно съчувствие къмъ робското христианско население. Навѣрно, ще настѫпи единъ день врѣмето, когато ще се тури край на това срамно турско владичество. Макаръ че измежду турското население има доста благородни хора, но, изобщо, по-голѣмата маса е фанатична и неприятелски настроена спрямо христианитѣ и тамъ само, дѣто сѫ прѣнудени отъ Европа, се показватъ търпеливи, но тѣ самички не сѫ направили никога нѣкакво улекчение на подчиненитѣ си.

 

Остава ми да искажа още моята благодарность спрямо кралското саксонско общество на наукитѣ въ Лайпцигъ за достатъчното подпомагание, което улесняваше пѫтуванието ми, къмъ кралската академия въ Берлинъ, а сѫщо и спрямо кралското пруско правителство.

 

Третия томъ, етимологически рѣчникъ на аромѫнски езикъ, ще излѣзе слѣдъ 2 или 3 години.

 

Лайпцигъ, 10 юний 1805 год.

 

Д-ръ Густавъ Вайгандъ.

 

[Next]

[Back to Index]