6. Ретроспективен преглед

Хвърлим ли поглед върху етнографията на Македония такава, каквато тя се явява при обзора на историческите събития, можем да направим следните изводи: същинските македонци имат неопределен индоевропейски произход. Още с появата си в историята те са смесени с илирийски и тракийски племена. Гръцките колонии имат само културно влияние върху тях и присъствието им изобщо не се отразява ярко върху народностната същност на местното население. Още по-слабо е влиянието на римляните. Явилите се след това племена, като готи, вандали и хуни също не са имали влияние. След това обаче идват сланяните и населяват толкова плътно почти обезлюдената от варварските набези земя, че местното население се претопява в тях, земята става собственост на славяните и се говори старобългарски език. По време на Второто българско царство специфичните за българския език особености толкова различни от синтаксиса и флексията в старо- и новобългарския, достигат до Македония и се запазват до днес; по-голямата част от местното население е било и е българско, поне ако съдим по езика. Откъслечни сръбски народностни примеси от времето на Стефан Душан достигат до Северна Македония, а в езиково отношение – и до Южна Македония, без да могат обаче да променят нещо в характера му.

Гърците живеели в градовете и в една тясна крайбрежна ивица, но и там гръцкото езиково влияние е по-скоро епизодично. Въпреки цялата си пропаганда чрез училището и църквата във вътрешността на страната те не могли да постигнат трайни успехи. Народът, презрените български селяни, винаги са чувствали, че зее бездна между тях и гърците и са запазили своето национално съзнание. Така е било до идването на турците.

След като поробили страната, турците завзели плодородните равнини и изтласкали жителите им по хълмистите местности и не се смесили с тях. В по-ново време, особено след като Тесалия станала гръцка, много турци избягали оттам в градовете и подсилили коренното население. В Северна Македония,  откъдето много християни се преселили в Унгария, с одобрението на турците се заселили албанци-мохамедани; те се настанили в обширните територии, принадлежали някога на славяните, заели здрави позиции в градовете и наложили превъзходството на турцизма над християнството.

Всички по-късни преселения имат само местно значение, като например това на шпаньолите в Солун, на аромъните, които от Албания или от Грамос и Пинд цялостно се преселили едва в ХVIII и ХIХ век, на меглените, които няколко столетия преди това живеели по сегашните си места в Караджова планина.  Печенегите и българомеглените както и куманите изчезнали; запазили се обаче отделни колонии черкези и татари по селата и арменци в градовете. По обясними причини циганите не са се смесили с никоя от останалите народности, независимо дали изповядват мохамеданска или християнска вяра. Ако разгледаме политическата принадлежност на Македония след като тя загубва суверенитета си, се получава следната картина:

 – римляните владеели отраната от 167 г. пр. Хр. до разделянето на Римската империя в 395 г., т. е. 228 години;
– ромеите – от 395 г. до средата на IХ век, т. е. 450 години;
– българите – оттогава до 1018 г., т. е, по-малко от 200 години;
– византийците – от 1018 до 1230 г., т. е. около 200 години;
– българите при Асеновци – от около 1210 до 1250 г., т. е. около 40 годиии;
– епирците (западната част) и никейските гърци (източната част), след това сърбите (северната част и след това цялата област) от 1230 до 1371 г., т. е. около 150 години.

След това цялата страна била повече от 500 години под турско робство.

[Previous] [Next]
[Back to Index]