5. Населението на големите македонски градове

След заробването на Македония от турците народностните отношения в градовете се променят основно, защото поробителите се стремят да завземат всички места, които имат някакво стратегическо или политическо значение. По тази причина те прогонват местното население, ако не приема мохамеданството. От Мала Азия идват много турски заселници. Солун, Скопие, Битоля, Верия, Серес, Велес, Неврокоп – за завладяване на долината на Места, Джумая – за осигуряване на тесните проходи по Струма, Прилеп – заради прохода в Бабуна планина и т.н. се превръщат в ХV век в турски градове. Eдва в последно време настъпва промяна (вж. по-долу Скопие). Като чисто или предимно гръцки градове могат да се посочат Кавала, Драма, Алистрати, Сервия, Сиатиста, Кожани, Костур; следователно можем да ги разгледаме отделно.

Солун: (Тесалоники, на бълг. Солун, на аром. Струна, на турски Селаник). Още от древността Солун е център на много важни пътища и място, откъдето се управлява Македония. Официалният език е гръцкият, макар че мнозинството от населението се състои от испански евреи. В пазарни дни се чува и много българска реч, тъй като в околностите живеят значителен брой българи. През Средновековието идват някои чужди особено български преселници. Славянските апостоли Кирил и Методи, самите те гърци, произхождат от Солун и говорят български "какъвто се чува на местния пазар", гласи "Солунска легенда". При това гръцкияг език естествено има преднина. По-късно идват турците и изгонват със  сила старото местно население. Разполагат силен гарнизон в града и докарват много колонисти от Мала Азия, така че градът придобива облика на турски град. Към края на ХV век започва силно преселение на евреи, прогонени от Испания; от младите турски управници те очаквали и получили толерантно отношение. С течение на времето еврейското население се увеличило доколкова, че станало най-многобройното в града, докато турското население, предимно занаятчийско, намаляло поради постоянните войни. На негово място дошли българи занаятчии, които се настанили в предградията, но постепенно навлезли и в самия град. Така станало възможно да се възроди отново съществувалата през Средновековието и след това напълно гърцизирана българска църковна община. А около 1830 г. се заговаря за усилията на българските занаятчии да открият църковно училище; в 1838 г. тук е създадена първата българска печатница, в 1865 г. се открива мъжко и девическо училища, а по-късно и българска гимназия, която при моето посещение в 1889 г. процъфтяваше.

Немалко са и аромънските преселници от Влахо-Ливадон, Мускополис [1], Влахо-Клисура, Битоля, Охрид, Крушево и др., които почти без изключение се представят за гърци и във всички случаи са мнозинството от така нареченото гръцко население, заимствало много албански и български елементи. През Балканската война населението е било около 125 000 души, от които около 70 000 шпаньоли (преди големия пожар те сигурно са били 80 000), 20 000 турци, 20 000 гърци (заедно с всички гърцизирани патриаршисти) и около 5000 българи (екзархисти), чийто брой след 1890 г., когато наброявали само около 250 семейства, значително нараства, а след 1913 г. намалява значително.

Трябва да се отбележи още, че много от шпаньолските семейства са се помохамеданчили. Това са така наречените дьонмета, които обаче нито мохамеданите, нито шпаньолите приемат като свои равни. Затова те се женят само помежду си, имат собствени джамии. Отказали са се от испанския за сметка на турския език, говорят много добре и френски, като този език се изучава усърдно в техните училища. В Солун има малък брой цигани и албанци.

Сред чужденците – германци, италианци, французи – главна роля играят германците, които имат собствени училища. Те служат главно като чиновници към железниците. В търговията не се проявяват, в тази област ги превъзхождат италианците, които се интересуват специално от южномакедонските копринени тъкани. Местните хора, особено шпаньолите, доста добре знаят италиански език, за което допринасят добрите италиански училища. И французите полагат усилия, не без успех, да разпрострапяват френски език чрез католическите училища на Ордена Свети Лазар.

През 1923 г., с преселването на гърци от Мала Азия характерът на града значително се променя в полза на гърцизма. Той вероятно наброява над 200 000 жители, по-голямата част гърци, към които спадат и прогръцки настроените аромъни и албанци. Шпаньолите, които по-рано имаха абсолютно мнозинство, вече са изпаднали в малцинство. В статистиките косвено личи колко много се е увеличил броят на жителите на Солун. Според тях през 1923 г. е имало 10 609 смъртни случаи, а тази невероятно голяма цифра се обяснява с катастрофалната бедност на гръцките бежанци от Мала Азия и Русия.

Че македонските градове постепенно се индустриализират доказва последната работническа стачка от началото на 1924 г. и бунтовете на безработните от Солун, Ниауста и Вериа (по-специално от тютюневата промишленост и текстила).

Битоля или Битол (името е старобългарското Вуtеlj), равен по значение на гр. Монастир, е столица на околията Монастир, следователно на Западна Македония. Тук българското население е многобройио (около 20 000 души). През Х век градът е бил за кратко време седалище на цар Самуил. Благоприятното му разположение на Виа Егнация, която и до днес е най-важният път от Солун до Адриатическо море, и на кръстопътя между Янина (Епир), Костур (Анаселица), Кайлар - Еласона (Тесалия), Градско (долината на Вардар), улеснява връзката му с намирашия се далеч на север и известен от историята град Прилеп. След българския идва почти еднакъв по численост турски елемент. На трето място са аромъните, около 8000 дущи, всички дошли от Албания, по специално от Мускополис, Николица и Линотопи. Шпаньолите са около 4000. Гърци и сърби няма, поне не в такъв брой, че да заслужава да ги споменем; обаче са много гръкофилите, привържениците на патриаршията, която се подкрепя от аромъни, албанци и малка част българи. По тази причина и защото гръцкият език се използва в общуването между православвите, често пътешествениците определят града като гръцки. Средища на гръцкия националеп живот са процъфтяващите гръцки училища, които се поддържат от богати фондации. Сърбите също правеха пропаганда и спечелиха малко привърженици сред българите, но преди Балканската война движението беше без особено значение. Незначителен беше и успехът на румънската пропаганда сред аромъните, макар че за нея се изразходваха големи суми. Албанци християни са малко на брой; те също имат училище, което се поддържа от американската мисия; има и голям брой помохамеданчени албанци и няколко бея и всичките те, както и мохаджирите, са се претопили сред турците. И циганите са доста на брой.

През 1903 г. в Битоля избухва въстанието срещу властта на Абдул Хамид. Начело застават местните българи, които винаги са се отличавали със своя патриотизъм. При обявяването на Балканската война в 1912 г. те дават голям брой доброволци, които се включват в българската армия.

Скопие (по тракийски Скупи, по турски Юскюб, по сръбски Скоплье) е столица на Косовски вилает, тоест на Северна Македопия, където се кръстосват пътищата от Тимок и Морава, от Босна през Косово поле, от Горен Дрин и Вардар, от Албания които след това през Велес водят на юг. Естествено градът има голямо значение като политическо и географско средище и това му местоположение още от епохата на траките го е предпазвало от разруха. Именно по тази причина в самото начало на своето господство турците го обявяват за административен център на Северна Македония. И сръбският крал Стефан Душан избира този град за свое седалище и е коронясан тук като крал на сърбите и гърците в 1346 г., докато Северна Македония с град Скопие още при Милутин  (1282 – 1321) е под гръцка власт. Но веднага след смъртта на този велик сръбски владетел през 1355 г. царството му се разпада и скоро след това Скопие е завладян от турците (1371). Сръбското влияние е кратко, по-малко от 100 години. Във всеки елучай старата сръбска колония, която сигурно се е създала тогава, бързо се претопява сред българите, които живеят тук от столетия. Някои църковни постройки в околността напомнят и днес за някогашното сръбско господство. Към края на ХIV век тук идват и турски заселници и с течение на времето техният брой нараснал много с албанците-мохамедани. Ако съдим по старинния им език последните трябва да са се заселили тук отдавна, навярно преди 200 – 300 години. През турското робство българският елемент силно намалял, може би българите били изтласкани изцяло по селата или в планината, докато в ХVIII век те постепенно се установяват в града като занаятчии и дребни търговци. През ХIХ век допринасят за издигането на града, когато вследствие на постоянните войни населението намалява, а нуждата от занаятчии, които да задоволяват нуждите на войската, става все по-остра. Тогава турците се принуждават да привлекат в града християни, които отначало се настаняват в предградията, а след това и в самия град.

Освен турци, които заедно с албанците-мохамедани имат мнозинство сред населението, и българи, има и малък брой шпаньоли, аромъни, сърби и цигани, а също и гръцка колония. Още в ранното Средновековие тукашното гръцко население бива унищожено. Както ни съобщава Йоан Скилица, когато в 1040 г. въстаналите българи обявяват за цар Петър Делян, местните гърци биват "безмилостно и нечовешки" избити. Но гръцкото влияние се запазва и до ново време все така силно, тъй като всички християни се обединяват на религиозна основа, но по-късно българите успяват да се отделят в самостоятелна църква. С ферман на султана се назначава български владика, подчинен на Екзарха. Така се слага начало на силния разцвет на българщината в града, който играе толкова голяма роля в историята на националното развитие.

Според Кънчов населението на Скопие се състои от 13 000 българи, 15 000 турци, 1900 цигани, 800 шпаньоли, 450 аромъни, 150 православни албанци, 50 гърци, 30 черкези и 500 други, общо 31 900 души. Според официален български източник има 2 336 турски къщи, 1 687 български, 200 цигански, 100 шпаньолски, 60 аромънски – това е приблизително същото съотношение, но очевидно при Кънчов броят на мохамеданите е силно занижен. Но и двата източника правят голяма грешка като определят всички мохамедани като турци, докато – както ме осведомиха местните хора, по-голямата част от така наречените турци са албанци, които на обществено място говорят турски, а в семействата си – албански, но искат да се считат за османлии. Редом с по-старата гегска колония има и една по-нова тоска, която е по-малобройна. По-рано просръбската част от населението се е обединявала с гърците (патриаршисти), защото се е чувствала слаба срещу българите (екзархисти). Днес сръбското чиновничество, войската и жандармерията имат силен сръбски елемент, което се разбира от само себе си.

Охрид (в древността Лихнис, по-късно Ахрис, от което произлиза славянското Охрид, на алб. Охар) отстъпва наистина по големина на посочените по-горе градове, но значението му за културата на Македония е изключително, защото тук още по времето на свети Климент в Х век е българският църковен център и след създаването на автокефалната българска църква до 1767 г. е седалището на Патриарха, по-късно на архиепископа на Охрид.

Охрид играе за кратко време политическа роля,  когато цар Самуил разполага тук своята столица. И днес над града и езерото стърчат развалините на крепостта.

Основната част от населението още от Средновековието е българска и до днес българите са мнозинство; естествено е, че се обособява прогръцка част от българи, аромъни и албанци на място, което е седалище на архиепископа. Първоначално училищата са почти изцяло гръцки, след това българите създават свои училища. Накрая следва да посочим аромъните, които даже – тук е единственият случай – се присъединяват към българската Екзархия.

Втори по численост след българите са албанците, голяма част от които са мохамедани; много геги са от областта около Дебър. Заедно със същинските турци мохамеданите са почти толкова много, колкото и християните. Има около 150 аромънски семейства, които живеят в две от предградията и са се преселили от Албания.

Серес (на български Сер) е изиграл за гърцизма подобна роля както Охрид за българщината – в политическо и религиозно отношение. Градът е седалище на архиепископията. Гърцизмът тук се е утвърдил доста здраво, макар че в околността преобладава българското население, но основната маса е или по-скоро е била, турска. От общо над 20 000 жители 10 000 са турци, 6000 гърци и погърчени българи, 2500 аромъни, които също се погърчват, по-специално младите поколенин, 3000 българи и 1500 шпаньоли. Старият град със своите тесни улици и високи къщи напомня немските старинни градове.

Верия (на български Бер с прабългарско произношение на Б). Населението му се състои от турци 2500, гърци 2500, българи-патриаршисти, аромъни и шпаньоли с по около 600 души. Броят на албанците и циганите е малък. С изключение на шпаньолите, които живеят в малък квартал с високи, стари къщи, всички останали жители подлежат на скорошно погърчване, толкова повече, че се очаква силен поток от малоазиатски бежанци.

Ниауста (Неа Августа; на български Негуш, променено от народната етимология гръцко име) има също смесено население като Вериа, но гърците всъщност са погърчени българи. Сега тук се е заселила голяма маса гръцки бежанци.

Водена (Воден град) има предимно български характер, макар че гръцката пропаганда дълго време полага големи усилия да погърчи населението. Една трета от жителите са турци, останалите нанионалности са толкова малочислени, че е неоправдано да ги споменаваме. И в този град се е увеличил броят на гръцките бежанци.

Във всички останали градове на Македония преобладава българското население, в Южна Стара Сърбия (Призрен, Кананик, Гостивар, Дяково, Прищина) – албанското. Само в областта на Ибър сръбското население е мнозинство.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Мускополис, Моско поле - куцовлашки град в Южна Албания. Бел. ред.