Заключение
Отъ изложения по горѣ материялъ за населението по двѣтѣ страни на Велика Морава, дохождаме до слѣдующето заключение: тази страна е населена съ едно ново население прѣзъ цѣлия XVIII и първата половина на XIX вѣкъ. Най-напрѣдъ заселването почва прѣзъ врѣме на австрийската окупация на 1718—1738 г. г.; първитѣ прѣселенци сѫ главно отъ Косово и Македония. При тѣхъ по сетнѣ или още въ сѫщото врѣме дохождатъ доселенци отъ Тимошката долина и отъ Българска Морава. Отъ послѣднитѣ двѣ мѣстности, отъ западна България и отъ Македония продължава доселването и слѣдъ това още сто и петдесеть години. При тѣхъ разноврѣменно дохождатъ и други отъ Новопазарско, Ужица, Шумадия и Черна Гора, но послѣднитѣ съставляватъ незначителенъ процентъ отъ общото население.
* * *
Косовцитѣ които намираме на Морава не сѫ освѣнъ едно българско плѣме като тѣхнитѣ съплеменици сега на Косово поле, както това се вижда отъ горѣизложеното и както ний това обяснихме по-подробно въ книгата си „Западнитѣ Български земи и Сърбия”. Само че тѣ сѫ били до нѣкадѣ посърбени още въ първото имъ отечество, прѣзъ врѣмето когато на Косово поле сѫ владѣли сърбитѣ. Когато сѫ дошли на Морава тѣ вече се викали „сърби”, но значително се различавали отъ истинскитѣ сърби отъ западна Сърбия и по язикъ и по занятие, — (били сѫ земледѣлци, каквито истинскитѣ сърби тогава още не сѫ били) — и по типъ (косовцитѣ сѫ кротки и послушни, когато сърбитѣ сѫ военственни и жестоки). Въ това отношение косовцитѣ сѫ напълно сходни и родствени съ българитѣ прѣселени отъ югоисточнитѣ страни. Антагонизма между жителитѣ отъ Морава и ония отъ западна Сърбия най-силно се проявилъ въ врѣмето на Кара-
66
георгия, което ний сѫщо обяснихме въ горѣпоменатата си книга. Той се прокарва прѣзъ историята на цѣлия XIX вѣкъ, сѫществува до нѣкадѣ и сега. Задача е на нашитѣ писатели да го изучатъ все-странно и да го истѫкнатъ въ всичката му пълнота.
Първитѣ косовци които сѫ дошли на Марава се наричали „сърби”; другитѣ присѣленци отъ югоисточнитѣ страни се викали „бугари”. Споменъ отъ това сѫществува на много мѣста и до сега. Инакъ не може да се обяснятъ названията „бугари” и „бугарски махали” още отъ началото на XVIII вѣкъ. Но това различие е било само външно и се е забравило скоро. По дълбоко е било различието между косовци и българи отъ една страна и „ери” — шумадийци и черногорци отъ друга; гдѣто има отъ послѣднитѣ доселенци въ по компактна маса, това различие сѫществува рѣзко и до сега.
* * *
Посърбяването на българитѣ въ моравско е почнало отъ прѣди сто години, когато се е образувала сръбската държава и е ставало съ всички срѣдства достѫпни на държавната власть. Но както косовцитѣ въ старата сръбска държава не сѫ могли да бѫдатъ посърбени съвършено, тъй и моравцитѣ сѫ въсприели само косовското нарѣчие, съ нѣкои по-нови сърбизми, но не сѫ могли окончателно да бѫдатъ посърбени. Тѣхниятъ езикъ сега прѣдставлява едно сръбско-българско нарѣчие, а не единъ сръбски езикъ. Впрочемъ за това ний ще имаме случай да говориме на друго мѣсто по подробно.
* * *
Отъ нашитѣ данни не може да се види колко жители има на Морава по произхождение отъ Косово, и колко отъ другитѣ български земи; това може да бѫде задача на едно по-подробно изслѣдване. Ние посетихме само нѣкои отъ изброенитѣ села и то за много кратко врѣме; за другитѣ събрахме свѣдѣния по околенъ пѫть. Естествено, тѣ не могатъ да бѫдатъ изчерпателни. Но се пакъ отъ нашето изложение се вижда, че най-много косовци има въ планинскитѣ прѣдѣли на областьта, най-много българи отъ югоисточнитѣ български земи има край Велика Морава, слѣдователно въ околиитѣ Пожа-
67
ревска, Кюприйска, Паракинска, Крушевачка, Ягодинска, Лаповска и Смедеревска. Населението отъ околиитѣ Великоградишка и Гълѫбечка, изглежда, въ голѣмата си часть, да е прѣселено най-рано, може би въ края на XVII вѣкъ отъ Косово; може би за това у него има по-малко спомени за прѣселението. По на истокъ отъ тия околии населението е влашко, прѣселено сѫшо въ края на XVII и въ началото на XVIII вѣкъ отъ Австрия и Влашко.
* * *
Отъ старото население отъ прѣди 200 години е имало много малко и то е изчезнало въ новопрѣселеното. Нѣмаме почти никакви по-положителни данни за да сѫдимъ за характера на неговия язикъ. Само нѣкои исторически извѣстия и битови черти ще могатъ да ни помогнатъ да опрѣдѣлимъ неговата националность. Така напр. нѣкои пътешественици намиратъ тукъ българи. Населението тукъ е било земледѣлческо, каквито не сѫ били още тогава сърбитѣ; слѣдователно то е било българско. Запазени сѫ стари названия на мѣстности и села съ български черти, не свойственни на сърбския язикъ, напр. Дълбока, Тополница, Тополовникъ, Столъ и др.
* * *
При новото заселяване на Морава се забѣлѣзва голѣмо смѣшение на елементитѣ отъ разни области. Рѣдко има чисти еднообрзни села. Въ всѣко село има косовци и источни; ери, черногорци и источни, българи. Съ смѣшението се е дало възможность на источното българско население по-скоро да усвои формитѣ на сръбския езикъ. По нѣкадѣ се е достигнало обратенъ резултатъ: еритѣ забравили своя чистъ сръбски езикъ и усвоили моравския. Въ Рѫжанска околия сърбитѣ населили много черногорци, въ врѣмето на князъ Милоша; вѣроятно се е чувствувало, че тамъ населението не е достатъчно посърбено и че трѣбва да се посърби повече. И на р. Ресава населението прѣдставлява смѣсъ отъ косовци и источни — отъ Тимокъ, Българска Морава и Македония. По нѣкадѣ има ери — новопазарци и шумадийци. Прѣди сто години тукъ имало прѣдставители на разни нарѣчия, приимущественно источни. Отъ смѣшението по-кѫсно се е образувало прочутото ресавско-моравско нарѣчие, на което сега не могатъ да намѣрятъ началото.
68
* * *
Установяването миналото и происхождението на населението на Велика-Морава, въ отсѫтствие на други данни, може да става чрѣзъ установявание „славата” която се празднува отъ разнитѣ фамилии или родове. Установено е, че болшенството отъ родоветѣ празднуватъ една и сѫща слава отъ незапомнени врѣмена. При това родоветѣ по произхождение отъ югоисточнитѣ български земи и отъ Косово-поле празднуватъ едни свѣтци, а тия отъ чисто сръбскитѣ земи — други. Макаръ въ това отношение да не може да се турятъ точни правила, пакъ трѣба да се приеме за доказано, че въ повечето случаи, тия които празднуватъ св. Никола, св. Арахангелъ, св. Петка и св. Георгица сѫ отъ българскитѣ прѣдѣли; отъ чисто сръбскитѣ земи повечето праздуватъ св. Стефанъ, св. Лука, св. Тома, св. Параскева, св. Мратъ и др. свѣтци не толкова популярни въ источнитѣ български прѣдѣли. Тази особенность отбѣлѣзватъ и мнозина сръбски автори, които се занимавали съ изучването на тази страна. За това и ний се постарахме гдѣто нѣма други данни за потеклото на населението, да отбѣлѣжимъ каква слава се слави.
* * *
На много мѣста ний се стараемъ да опрѣдѣлимъ врѣмето, кога се е преселило извѣстно село, или извѣстенъ родъ. При опрѣдѣление на тия данни си служихме съ броя на поколенията, като на всѣко поколение тургаме срѣдно по 25 години. Ако, напр., единъ старецъ на сто години, казва, че се е прѣселилъ нѣговия прадѣдо, тогава приемамъ, прѣселението станало прѣди 175 год.; ако ли прадѣдо му се родилъ тука, тогава прѣселението е станало прѣди 200 год. Това изчисление, ако и не е много точно, се пакъ ни дава приблизително понятие за врѣмето на прѣселението.
Старитѣ имена могатъ да ни обяснятъ до нѣкадѣ происхода на населението.
* * *
Отъ изложенитѣ по-горѣ данни, ако и не съ голѣма пълнота, става явно, че състава на населението въ всички градове на Велика Морава, въ голѣмата си часть, е отъ по-
69
чисто българско происхождение. Въ тѣхъ прѣди, 50—60 години се е говорило на по-чистъ български язикъ. Сега за насъ ставатъ ясни думитѣ на Цвиичъ въ рецензията му на статията на Мисиркова за значението на моравското нарѣчие. Тамъ той казва: като се знае происхождението на жителитѣ по градоветѣ на Сърбия, не е чудно, че Мисирковъ е могълъ да чуе въ всѣки градъ моравско нарѣчие. Но измислица е, че това нарѣчие отива до лѣвитѣ притоци на р. Ибъръ, защото не се чува вече въ югозападнитѣ села на Лепеница, а камо ли въ Драгачево и по нататъкъ на юго-западъ. Въ околноститѣ на Бѣлградъ има села които главно сѫ населени съ торлаци, та не е чудно, че и въ тѣхъ Мисирковъ е могалъ да чуе моравско нарѣчие, както и въ много други села на югозападна Сърбия. (Прѣгл. Географ. литер. св. IV, стр. 43). Съ това Цвиичъ признава българското произхождение на градоветѣ и торлашкитѣ села по Морава, като езика имъ нарича моравско нарѣчие. Признава че и другитѣ моравци сѫ като тѣхъ. Въ сѫщата смисъль се исказва и Караджичъ, като казва, че българския елементъ се е засилилъ на Морава въ началото на XIX в. особенно по градоветѣ. (Съчинения, Грамат. списи томъ III стр. 181).
* * *
Въ селата за които се установява, че сѫ по происхождение отъ българскитѣ земи, нѣма никакво съмнѣние, че по рано се е говорило на по-чистъ български язикъ; но сѫщото може да се каже и за много други, за които не можахме да съберемъ по точни данни. Така за с. Кличевацъ на Дунава трѣба да се мисли, че по рано сѫ говорили другояче, тъй като и сега въ язика има повече характерни признаци на български язикъ. Вѣроятно сѫщото е било и въ с. Добрине на срѣдна Млава, за което Ивановичъ не дава подробности за състава на населението. За селото Дубравица на Дунава малко данни събрахме на самото мѣсто; обаче сега виждаме, че Сарайлия на 1813 година говори, че тамъ имало българи. „Тукъ живѣяха българи” (село Дубравица) отъ които Вула Иловъ бѣше урѣдилъ стража, понеже турцитѣ треперѣха отъ българитѣ (Истор. срб. 23 стр.; сѫщо и Морав, гласъ отъ 8 декемврий 1917 г.).
70
Край Морава въ пожаревско има повече села съ население дошло отъ български земи. За това не е чудно, че Сарайлия и тукъ говори за българи: „Кара Георгий съ Леонтия отидоха на Морава, гдѣто българитѣ сѣчяха дърва. Българитѣ въ моравско живѣятъ несносно тѣ често биватъ ограбвани; тукъ турцитѣ били подкрѣпени отъ българитѣ (стр. 30). Отъ Вуловата стража на Морава (Смедеревско) единъ българинъ избѣгалъ при турцитѣ (въ Пожаревско) и имъ съобщилъ за намѣрѣнията на войводата Чорапичъ, за да се избѣгнатъ истѫпленията на турцитѣ надъ българското население по р. Морава и въ цѣлата область около тая рѣка (стр. 31). Освѣнъ това, всѣка вечерь притичваха отъ Смедерево и отсамъ Морава българчета, нѣкои отъ които бѣха добрѣ въорѫжени”. (стр. 192) Излиза че българи е имало не само на истокъ отъ Морава, но и въ Смедеревско
Отъ събранитѣ сега данни лесно се разбира кои сѫ били ония 10,000 българи въ Пожаревско, за които споменува Срѣзневски (Сборн. государ. знаний, кн. IV, год. 1877, стр. 96—97). Чудно е само, че той ги намира само 10,000; вѣроятно свѣдѣнията добити отъ сърби така сѫ ги намалили.
* * *
Сръбский историкъ генералъ Ив. Мишковичъ въ своята история на сърбитѣ нарича жителитѣ отъ Неготинско шияци и казва още, че тѣ били туркофили, повече държали съ турцитѣ, отколкото съ сърбитѣ; Мишковичъ самъ е родомъ отъ неготинско, отъ село Щубикъ. Той очевидно иска да каже, че тукашнитѣ жители не сѫ добри сърби и въ сърбско-турскитѣ борби отъ началото на XIX в. не сѫ потдържали достатъчно ревностно сръбската кауза.
Единъ интелегентенъ, доста възрастенъ, българинъ отъ гр. Кула, сега виденъ чиновникъ въ Моравско, ми разправяше, че чулъ отъ стогодишната си баба да разказва за патилата на българитѣ въ Кулско въ началото на XIX в., отъ врѣмето на хайдутъ Велка. Турцитѣ отъ Кула и Видинско нападали отвъдъ р. Тимокъ и причинявали голѣми пакости на тамошнитѣ жители — християне. Въ отговоръ на това, отъ тамъ „шияцитѣ” нахлували въ Кулско и всичко плѣнявали; отвличали кулското население по другата страна на Тимокъ.
71
Като бѣхъ въ селата Милева и Плажене, Деспотовска околия, Кюприйски окрѫгъ, стари хора ми обясниха, че жителитѣ отъ селата по на сѣверъ: Златово, Везичево, Джовдинъ и други, въ Петровска околия, не били съвсѣмъ като тѣхъ, отличавали се и по язикъ и по обичаи. Милевци и Плаженци ги викатъ „ери”. Златовчани и Джовдинци, пъкъ отъ своя страна, наричатъ тия отъ Милева, Плажане и въобще отъ Ресава — „шияци”. Очевидно ери и шияци сѫ двѣ различни плѣмена, два различни народа, макаръ въ тѣчение на врѣмето, вслѣдствие на съсѣдно живѣяне въ много отношения различията се изгладили. Знае се, че „ери” се викатъ чиститѣ сърби, отъ Ужичко, Новопазарско и въобще отъ планинската западна область на Сърбия. Знае се сѫщо, че населението отъ селата Златово, Джовдинъ, Везичево и други още нѣколко села около тѣхъ, въ по-голѣмата си часть сѫ прѣселенци отъ Новопазарско и Ужичко отъ прѣди 100—150 години. (Ивановичъ, Млава, Насел. срп. Земаля кн. II) Тамъ гдѣто западнитѣ прѣселенци образуватъ цѣли села, тѣ сѫ запазили много свои народни особенности, както въ язика, така и въ облѣклото и въ обичаитѣ. Гдѣто сѫ били по-малко, сѫ се прѣтопили и слѣли съ другото мѣстно или прѣселено население. Обаче твърдѣ често и сега въ другитѣ не ерски села, хората отъ ерски произходъ се отличаватъ отъ своитѣ съселяни по външность, като особенъ типъ. Напр. въ с. Гложане, Свиляйнечка околия, село въ болшинството отъ българско произхождение, азъ видѣхъ селяни „ери”, които сѫщо сѫ прѣселени прѣди 100—150 години, но които въ много отношения се различаватъ отъ другитѣ селяни. Тѣ сѫ по-черни, нѣкои отъ тѣхъ, съ по-четиняста брада и мустаки, често носятъ малки букембарди, което у другитѣ не видѣхъ. Като че ли и по характеръ сѫ по-сурови. По селата на Рѫжанска околия, тъй нарѣченитѣ „черногорци” прѣселени отъ Черна-Гора прѣди 60—80 г. г. и сега се различаватъ като особенъ типъ отъ останалото население. Въ с. Чичевацъ ми казваха, че черногорцитѣ се различаватъ отъ другитѣ хора, „по лицето”. Отъ тия нѣколко данни и съображения, трѣба да заключимъ, че подъ името „шияци” се разбиратъ старитѣ жители на моравско или пъкъ прѣселенцитѣ отъ българскитѣ страни. Тѣ, разбира се, сега не сѫ такива българи, каквито сѫ били
72
едно врѣме; стогодишното сърбско управление е турило на всичко сърбски отпечатакъ.
Въ съчинението на Николичъ, околина Београда (Населя српских земаля II) се разправя че населението въ селата около Бѣлградъ е прѣселено главно отъ Българска Морава, Тимошко и Македония отъ прѣди 150—200 години. По-на западъ селата били прѣселени въ същото врѣме отъ по-западнитѣ сърбски земи отъ Новопазарско, Херцеговина, Черна-Гора. Първитѣ и до сега се наричатъ отъ другитѣ околни села, и отъ своитѣ съселяни прѣселени отъ западъ — „бугари”, „бугарчичи” „изъ бугарске”; въ нѣкой отъ тия села има „бугарски махли”. Сѫщитѣ тия „бугари” се наричатъ отъ западнитѣ прѣселенци още „шияци”. Шияцитѣ пъкъ отъ своя страна наричатъ прѣселенитѣ отъ западнитѣ сърбски земи „ери”. Сърбския историкъ Срѣдковичъ (Споменик XXXVI, 93) разправя, че до 1876 година сърбитѣ и арнаутитѣ наричали българитѣ „шияци”. Напр. казва той, нѣкой запита: отъ гдѣ вземате соль? — Донасятъ шияцитѣ, т. е., българитѣ.
Въ началото на XIX в. когато се създава новата сърбска държава, сърбското княжество въ голѣмата си часть е населено съ българи прѣселенци отъ источнитѣ български земи или може би и стари, мѣстни жители. Българския елементъ силно е влияелъ на новосъздадения сърбски държавенъ животъ. Българския язикъ се е чувалъ на сѣкадѣ, обаче по късно е билъ истиснатъ отъ сърбския. Но и сърбския язикъ подъ влиянието на българския е въсприелъ много български думи и форми; това българско влияние се е отразило и на литературния сърбски язикъ. Напр. въ язика на сърбския книжовникъ отъ началото на XIX вѣкъ Ст. Караджичъ може да се забѣлежатъ такива думи: допуща, да погива, добили, че чака, пъкъ, чакъ, недостатъкъ, свършени глаголи, зарѣжи перо, да се закунемъ (закълнемъ), отсѣче, издере, поздрави, закопчава и др. които изглеждатъ чисто български. Други сърбски автори сѫ обвинявали Караджича че се ръководи отъ граматическитѣ правила на „баба Смиляна”. Самъ Караджичъ е признавалъ че да се пише „както говори баба Смиляна” значи де не се пише по сърбски. Той искалъ да пище на херцеговинско нарѣчие но несъзнателно, може би, е
73
възприемалъ български думи. Иоакимъ Вуичъ на 1821 година е написалъ слѣдующата сатира по адресъ на новия реформаторъ:
У турску га граматику сведи
Како равно и у арнаутску
Херо-шиячку и татарску
Не е твоя граматика сербска,
Но она мора бити шиячка
Што не чу да те припознаду
Да си правий писатель сербский
Него те каже да си шиячкий,
Ербо ти овде и онде кожешь
Да изъ словенскогъ шиячки пишешъ
Арнаутъ-шиячкомъ душомъ дишешъ.
(Караджич II, 113, 116, 141).
Македонскитѣ думи овде, онде очевидно Караджичъ ги е въвелъ въ литературния сърбския язикъ.
И така шияцитѣ сѫ били българитѣ на Морава и шиячки язикъ е билъ българския язикъ.
* * *
Забѣлѣжително е че когато населението отъ Косово и други южни страни се прѣселва на Велика Морава и въ Тимошка Крайна, отъ Крайна почва прѣселвание на западъ — въ долината на Велика Морава. Тукъ намираме много прѣселници отъ неготинскитѣ и зайчарскитѣ села напр. отъ Щубикъ, Шаръ-каменъ, Бѣла-вода, Вражогърнци, Гърлянъ, Старопатица, Леновци, Ласово, Сумраковацъ и др. Въ тѣхъ на мѣсто изселенитѣ се настаняватъ косовци и власи. Какъ да се обясни това явление? Най-вѣроятното е, че самитѣ власти — отначало австрийски, сетнѣ сръбски — сѫ способствували на такова размѣствание, вѣроятно съ политически цѣли.
Голѣма часть отъ населението въ Тимошката долина, а именно на сѣверъ отъ Зайчаръ и въ Неготинско е влашко, прѣселено въ началото на XVIII в. отъ Влашко и Маджарско. Най-южнитѣ влашки села въ Зайчарска околия сѫ: Боръ,
74
Брѣстовацъ, Пърлита, Николичево, Шливаръ, Бучие, Топла, Кривелъ, Лубница, Гамзи градъ, Литовница, Ощрелъ и Слатина. Въ Болевачка околия: Валаконе, Савинацъ, Бачевица, Добро поле, Злотъ, Луково, Мали-изворъ, Осничъ, Боговина, Подгорацъ и Шербановацъ. Георгиевичъ, който е споходилъ и изучилъ тия мѣста, казва че по-рано били населени съ „сърби”. Същия забѣлѣзва, че въ края на XVII в. въ врѣмето на сърбския патриархъ Арсений Черноевичъ били прѣселени сърби отъ Косово-поле въ селата Звѣзданъ, Сумраковацъ, Ргозина, Вражегърнацъ, Ласово и др. [1] Цвиичъ също отбѣлѣзва, че е имало прѣселени косовци въ селата около Зайчаръ: Рготина, Вражегрънци, Звѣзданъ, а помалко и въ Криви виръ, Ябланица, Бучия, Топужница. [2]
На 1737 г. австрийския генералъ фелдмаршалъ графъ Секендорфъ е далъ рекомендателно писмо на изселенцитѣ отъ Метохия и Колашинъ (Новопазарско), които се прѣселвали на Църна рѣка, да бъдатъ добрѣ третирани. Това писмо се обнародва въ Споменикъ 1914 г. стр. 193.
М. Станоевичъ, роденъ въ едно отъ торлашкитѣ села на Тимокъ, е написалъ изслѣдване за сѣверно-тимошкия диалектъ. Като изрежда най-сѣвернитѣ торлашки села къмъ Зайчаръ, а именно селата: Боровацъ, Върбица, Мариновацъ, Дрѣновацъ, Търнова, Дебелица, Кожелъ, Щипина, Мали-изворъ, Селачка Кралево село, Петруша, Ошляне, Яковацъ, Елешница, Горне Зуниче, Долне Зуниче, Бѣла рѣка, Гърница и Лѣсковацъ, добавя: по много признаци може да се заключи, че това население се е простирало и по-на сѣверъ. Още се помни, че въ турско врѣме Църна рѣка била опустѣла отъ турски насилия и че „седемъ години петель не е пропѣлъ”. И дѣйствително — казва същия — населението по на сѣверъ е смѣсено отъ прѣселенци отъ Косово, Сеница (Новопазарско) каквито съ въ Сумраковацъ, Звѣзданъ и Вражегърнацъ; отъ България, каквито съ въ Велики Изворъ; отъ Морава, каквито съ въ с. Леновци; отъ Загорието (западна България), каквито съ Планиница, Вратарница, Заградье. Твърдѣ е вѣроятно, че тука е живѣло нѣкога срѣднетимочки елементъ. [3]
1. Др. Тик. Георгиевич. Кроз наше Румуне, стр. 6. 48, 64—66.
2. Цвиич, Антроп. проблеми. CLXXXIX.
3. Српски диалектолошки сборник II стр. 361.
75
Очевидно, такова е било положението и по на сѣверъ, въ Неготинско. На 1718—1739 г. г. се отбѣлѣзва, че въ влашкитѣ села Корбова, Сину, Каменица, Рашкова, Падуевацъ, Сербовлаши, Врата, Хуровище и Якубовацъ, поповитѣ сѫ били родомъ отъ Влашко. [1] А това може да се обясни само така, че и самитѣ села наскоро сѫ били прѣселени отъ Влашко.
Се въ това врѣме трѣбва да сѫ били прѣселени и селата съ по-чисть сръбски характеръ: Роглево, Раица, Темничъ, Рѣка, Брусникъ и Копривница около Неготинъ за които Миличевичъ казва, че въ тѣхъ се чували шестѣхъ сръбски падежи. [2]
Отъ тия бѣлѣжки става явно, че по-рано цѣлата Тимошка долина е била населена съ българско-торлашко население, часть отъ което се е прѣселило на Велика Морава, а може би и въ Австрия. На Тимокъ въ нѣкои села то е било замѣстено съ власи, отчасти съ чисти сърби или съ косовци — българи, които сѫ минавали за сърби. Обяснимо е, слѣдователно, че прѣселенцитѣ отъ Тимокъ на Велика Морава се наричатъ българи и че по-рано сѫ говорили на едно по-чисто българско нарѣчие.
1. Спомник 1914 г. Прилози за истор. срб. Р. Груич.
2. Миличевич, Кнежвина Србиіа стр. 958.