Българи на Морава. Исторически и етнографически скици

Гавриилъ Занетовъ

 

 

1. Мѣстоположение  [1]

 

 

Прѣди да говоримъ за българитѣ въ Сърбия, трѣбва да хвърлимъ единъ кратъкъ погледъ върху земитѣ които населяватъ тия българи, a така сѫщо и върху другитѣ чисто сърбски земи, да видимъ какъ сѫ разположени еднитѣ спрѣмо другитѣ, въ какво съотношение ce намиратъ помежду си. Въ нашата задача не влиза разглежданието цѣлата днешна велика Сърбия, cъ Македония и часть отъ Албания. Насъ ни интересуватъ сърбскитѣ земи прѣди послѣдната война. Собставно, главното ни внимание ce сѫсрѣдоточава на Сърбия до прѣди 1878 г., т. Е. Сърбия безъ Пиротъ, Враня, Нишъ и др. присъединени къмъ Сърбия земи слѣдъ руско-турската война. Тѣзи градове съ окрѫзитѣ сѫ доста добрѣ известни на цѣлъ свѣтъ като български и ний не бихме ce рѣшили да пишемъ специално за тѣхъ. Но, като говоримъ за Сърбия отъ прѣди 1878 г. и за тамошнитѣ българи, става нужда да говоримь по нѣщо и за окрѫзитѣ присъединени къмъ Сърбия на 1877—1878 г. Нашето изложение ще обхване до нѣкадѣ и земитѣ на Българска Морава, особенно западнитѣ прѣдѣли на тази область, които въобще по-малко сѫ извѣстни отъ источнитѣ. Ний ще ce спрѣмъ до нѣкадѣ и на Косово-Поле и Метохия, за които сърбитѣ претендиратъ да сѫ основната, истинската Стара Сърбия, на за които историческитѣ и етнографическитѣ данни говорятъ, че сѫ по-вече български отколкото сърбски. Толкова поече че на Морава има много преселенци отъ тия области, които сѫ си запазили своя националенъ характеръ и въ новото си отечество и слѣдователно интересно е да ce знае какви сѫ тѣ, българи или сърби.

 

Въ срѣдата на Сърбия ce издигатъ редъ планински височини отъ които ce отдѣлятъ на северь и на югъ по-ниски разклонекия, които постепенно ce понижаватъ къмъ Дунаава и къмъ Шаръ планина. Тѣ сѫ: Западна Стара планина, Капаоникъ, Голия и Яворъ. По-забѣлѣжителнитѣ височини на Западна Стара планина сѫ: св. Никола, Бабинъ зѫбъ и Три уши. На югъ отъ тѣхъ ce простиратъ Суха планина и Голѣмъ Стрешеръ, които по-долу образуватъ водораздѣла между Българска Морава, и Струма. Нa северъ ce разклоняватъ върховетѣ Треси баба, Остра Чука, Озренъ, Ртань, Голубинье планина, Църни връхъ, Гарванъ, Дели Иванъ и Мирочъ. Тия планини образува централната часть на источна Сърбия между Морава и Тимокъ. На западъ отъ тѣхъ сѫ разположени на извѣстно растояние отъ Дунава Хомоль, Гола планииа, Старица и Бѣлица. Отъ тѣзи

 

 

1. По този отдѣль си послужихме главно съ Корич, Србија, опис земле, народа и државе и други автори, които ще ce цитиратъ и на друго мѣсто по-нататъкъ.

 

 

4

 

главни височини ce отдѣлятъ по-низки разклонения на западъ къмъ Морава, на истосъ къмъ Тимокъ и на северъ къмъ Дунава, за това страната прѣдставлява една планиниста мѣстностъ, малко удобна за земледѣлие. Тази планиниста область въ северната си половина, дори до Ргань е населена почти изключително съ власи преселени отъ Влашко. Отъ Ргань на югъ и на западъ до Морава, на истокъ до Тимокъ съ българи шопи или торлаци. По нагорѣ отъ планинската верига, на западъ до Морава и до Дунава е българското тъй нарѣчено Моравско племе, макаръ сега е забравило да ce нарича съ българско име.

 

Отъ Капаоникъ на югъ ce отдѣля една планинска верига, която образува водораздѣла между западнитѣ притоци на Българска Морава и между Ибъръ и Ситница. Съ тѣхъ ce раздѣля долината на Българска Moрава отъ Косово поле. По на западъ една по-малка височина раздѣля Косово поле отъ Мерохия.

 

На истокъ отъ Капаоникъ ce простиратъ височинитѣ които образуватъ голѣмъ и малъкъ Ястребацъ и отиватъ между Българска и Сръбска Морава до съединението имъ. Тука е Крушевачки окрѫгъ една малко извѣстна българска страна. Ha северъ отъ Сръбсха Морава разклоненията на Копаоникъ образуватъ Шумадия — една планинска область между Сръбска Морава, съединена Морава и Koлубара. Тукъ сѫ възвишеноститѣ Гледичка планина, Рудникъ, Сувоборъ, Иешевацъ, Котленикъ, по на северъ Козман и Авала. На западъ ce издигатъ височинитѣ на Яворъ и Голия планина; отъ послѣдната извира Сръбска Морава, затова ce нарича Голиска Морава. По на северъ сѫ Овчаръ и Кабларъ. Отъ по-севернитѣ разклонения на тия височини извиратъ притоцитѣ на Колубара и Дрина.

 

Всичкитѣ рѣки, на Сърбия до 1870 г., текатъ отъ югъ къмъ ceверъ и ce вливатъ въ Дунава и Сава. Най-источната рѣка е Тимокъ, която образува сръбско-българската граница. Тя ce образува главно отъ двѣ рѣки: Бѣли Тимокъ и Черний Тимокъ. Бѣли Тимокъ се образува отъ Търговински Тимокъ който иде отъ планинската область на българската граница и отъ Свърлижки Тимокъ който изияра отъ височинкттѣ край Морава. Този край е единъ отъ най-интереснитѣ въ старата българска история. На Свърлижски и Търговински Тимокъ сѫ били старитѣ български крѣпости Свърлигъ, Кожель, Равънъ, Голубецъ и и др. Въ тази область има много, сега срутени, a нѣкои още здрави, черкви останали отъ старо врѣме. Такива сѫ сѫществующитѣ до cera черкви въ селата Долна и Горна Каменица, Суходолски манастиръ и др. Тукъ е сега гр. Княжевацъ, по прѣди Гургусовацъ. Тукъ е била сръбско-българската граница дълго врѣме прѣди паданието на българската и сръбската държави като теченията на свърлински и търговински Тичочъ винаги сѫ били въ българската държава и никога въ миналото не сѫ били владени отъ сърбитѣ. На Търговински Тимокъ е мѣстностьта Заглавъкъ която ce споменува по нѣкога. Църни или Кривовирски Тимокъ (Църна рѣха) извира въ Голубинье планина образува една тѣсна но плодородна долина и ce съединява съ Бѣли Тимокъ близо до гр. Зайчаръ. Въ

 

 

5

 

горното течение на тази рѣка сѫ запазени остатъци отъ много стари крѣпости отъ развалени, a нѣкои и здрави черкви, които безсъмнение сѫ останали отъ старитѣ бълтарн, отъ българското царство, защото и тукъ, до Голубинье планина, сърбитѣ не сѫ владѣли никога въ старо врѣме. Близо до Зайчаръ съ развалинитѣ на Гамзи градъ, остатъци отъ римско врѣме. Тимокъ ce влива въ Дунава близо до гр. Неготинъ. По на горѣ край Дунава сѫ расположени градоветѣ Бърза Паланка и Кладово по рано Фетислямъ.

 

Поречка рѣка е една малка планинска рѣкичка която извира, въ Гарванъ планина и ce влива въ Дунава. На тази рѣка и на Голубинье планина е била дълго врѣме сръбско-българската граница, а въ турско врѣме границата между Видински и Бѣлградски или Смедеревски пашалъкъ. Тукъ мѣстностьта е много планинска и като че ли образува естествень прѣдѣлъ между Видинската область и Моравско, старо Браничево. Областьта между Голубинье, Поречка рѣка, Дунава, Тимокъ и Църна рѣка до послѣдно врѣме ce е наричала Тимошка крайна. Безсъмнено тя е била винаги „крайна”, на Видинската область, на българското царство и никогашъ на сръбската държава, тъй като въ старо врѣме сърбитѣ никога не сѫ владѣли тукъ. Рѣката Пекъ ce образува отъ голѣми и малъкъ Пекъ, които извиратъ отъ Хомолье планина. Тукъ е мѣстностьта Мейданъ Пекъ, а въ старо врѣме е била мѣстностьта Кучайна. Областъта между Млава и Пекъ, между Пекъ и Тимокъ съ неготинско до Зайчаръ е населена почти изключително съ власи както и планинската область. Тукъ наблизо, на Дунава е старата крѣпость Голубецъ, която често ce споменува. Млава е по-голѣма рѣка и извира отъ Бѣланица и Голубинье планина сѫщо отъ Хомолъе. Въ горното си течение тя минава прѣзъ планинска область. Тукъ въ старо врѣме е била българската крѣпость Ждрело знаменита съ това че тамъ сѫ живѣли българскитѣ войводи Дърманъ и Куделинъ. Такъ има и до сега монастиръ Горнякъ построенъ отъ сръбския кралъ Лазаръ прѣди да дойдатъ турцитѣ. На изворитѣ на Млава е малкото градче Жагубица. Долното течение на Млава е широка плодородна равнина и гѫсто населена. Тукъ и до Морава въ старо врѣме е било Браничево, a сѫщо и римския градъ Viminatium столица на Горна Мизия. Между Mлава и Поречка рѣка, край Дунава, мѣстностъта ce вика още Стигъ и Звиждъ. Между Млава и Морава ce намира гр. Пожаревацъ.

 

Рѣка Морава ce образува отъ съединеняето на двѣ рѣки: Источна или Българска Морава и Западна или Сръбска Морава. Тѣ ce съединяватъ при старата българска крѣпость Сталакъ, която е рacпoложена между двѣтѣ рѣки. Българска Морава извира отъ планинитѣ на Скопска Черна Гора. Тя приема отъ западъ притоцитѣ Бинчъ Морава, Вѣтерница, Ябланица и Тополница, a отъ истокъ Власина, Нишава и Моравица. По плодородие и населеность на първо мѣсто стоятъ западнитѣ притоци. На изтокъ областьта е повече планиниста. По западнитѣ притоци, отъ Лѣсковацъ на югъ е било старата область Иногощъ—Враня—Прешево, която често ce споменува. Градъ Лѣсковацъ въ старо врѣме ce вика Глубочица. Прокоплие

 

 

6

 

обикновено се счита послѣдния градъ на западъ съ българско население. На истокъ, по Нишава, сѫ градоветѣ Пиротъ, Нишъ, които съ власинския прѣдѣлъ винаги въ миналото сѫ тѣсно свързани съ българската земя, когато западната половина на Морава извѣстно врѣме е била въ сръска властъ. На р. Моравица сѫ градоветѣ Алексинацъ и Баня и въ миналото обикновенно сѫ били свързани съ нишкта область, населението е сродно съ нишкото и пиротското. Но прѣди падането на българската държава, алексиначко е било отдѣлено отъ нишко и владѣно отъ сърбитѣ заедно съ Паракинъ, Крушевацъ, Прокоплие и Лѣсковецъ, съ които е образувала една область. Напротивъ Баня е билъ български градъ заедно съ крѣпостьта до нея Соколецъ, които сѫ сподѣляли сѫдбата и на Свърлижко. И въ турско врѣме Алексинацъ и Баня принадлежать къмъ Нишки санджакъ и пашалъкъ, когато Свърлигъ и Гургусовацъ принадлежатъ къмъ Видинъ. Между Алексицацъ и Рѫжанъ ce намира Делиградъ, укрѣпено мѣсто отъ врѣмето на сръбското възстание противъ турцитѣ въ началото на XIX вѣкъ. Ha сѣверъ отъ Нишъ е с. Каменица извѣстно по боятъ който е станалъ тамъ отъ врѣмето на сѫщото възстание.

 

Сръбска Морава извира въ западнитѣ предели на Сърбия въ планината Голия и тече къмъ истокъ, по една сравнително тѣсна котловина. Отъ северъ тя приема притоцитѣ Велики Рзавъ, Гетина, Чемиричца и Гружа; отъ югъ Моравица, Ибаръ, Кожетинската рѣка и Расина. Между Ибъръ и Кожетикската рѣка е границата на моравското племе съ сърбитѣ; тази граница минава прѣзъ с. Тръстиникъ на сръбска Морава. По рѣка Ибъръ и горна Топлица се простирали първоначално сръбскитѣ владения въ ХІІ, ХІII вѣкове, тамъ най-много има спомени отъ тѣхното владение. На Ибъръ е билъ стариятъ градъ Звечанъ. Ибъръ отъ дѣсно приема Ситница, която тече прѣзъ Косово поле. На съединението на Ибъръ и Ситница е гр. Митровица, a по Ситница и притоцитѣ ѝ cѫ: Прищина, Вучи-Трънъ. Между тия градове ce е намиралъ и стария градь Липлянъ, който ce счита обикновенно пограниченъ български и византийски градъ съ сърбитѣ. По Метохия тече Бѣлий-Дримъ: тамъ сѫ градоветѣ Призренъ, Дяково и Ипекъ. По горна сръбска Морава и притоцитѣ ѝ сѫ разположени чисто сръбскитѣ градове; Ужица, Чагакъ, Кралево. Близо до сливанието на сръбска и българска Морава ce намира българското градче Крушевацъ съ население като онова въ околностъта на Прокоплье, Лѣсковацъ и Паракинъ. Тия четири градове сѫ били тѣсно свързани и сѫ образували една область. Въ турско врѣме тѣ сѫ образували отначало Крушевачки (Аладжа Хисарь) санджакъ и по сетнѣ Лесковачки пашалъкъ.

 

Съединена Морава или просто Морава, както ce вика обикновенно, отъ съединението на българска и сръбска Морава до вливанието ѝ въ Дунава минава прѣзъ една широка плодородна равнина, наречена съ сѫщо име Морава. Отъ лево Морава приема притоцитѣ Калиничка рѣка, Лугомиръ, Бѣлица, Лепеница и Ясеница. Ha тѣхъ сѫ разположени градоветѣ : Ягодина, Лапово и Плана. Тукъ сѫ

 

 

7

 

мѣстноститѣ: Левачъ и Темничъ извѣстни съ своето типично население отъ моравското племе. Моравското племе на западъ отива до изворитѣ на Калиничка рѣка, Лугомиръ и Бѣлица т. е. по планината Гледичка. Друго е съ по-севернитѣ рѣки. Само долното течение на Лепеница и Ясеница е населено съ моравско племе. Горното имъ течение ce намира въ Шумадия и е населено съ сърби. Тамъ е градъ Крагуевацъ. Дѣснитѣ притоци на Морава сѫ нѣколко малки рѣкички и по голѣмата — Ресава. По името на послѣднята рѣка и областьта ce вика Ресавска. Караджичъ е нарѣкалъ цѣлото моравско нарѣчие — Ресавско наречие по името на тази мѣстность. На югъ отъ Ресава ce намиратъ двата знаменити сръбски манастири Раваница и Манасия (1407-1408 год.) построени отъ сръбскитѣ князе Лазарь и Стефанъ; въ тѣхъ тогава е турено началото на славянската писменкостъ, която обикновенно ce нарича сръбска редакция на черковно-славянски язикъ, но която по мнѣнието на компететни специалисти е „западно българска редаикция”. Нa истокъ отъ Морава сѫ разположени градоветѣ: Паракинъ, Кюприя, Свилайнацъ и Пожаревацъ. Отъ лѣво при устието на Mopaва е Смедерево. Близо до Кюприя е село Иванковци извѣстно по сражението станало тамъ въ врѣме на сръбското въстание.

 

На западъ отъ Морава по голѣма рѣка е Колубара, която е съединена съ Темнава и ce влива въ Сава. На Колубара въ прѣдишнитѣ вѣкове е била границата между българското и сръбското племе, която постетенно ce е измѣстила по на истокъ. Рѣка Дрина образува западната граница на Сърбия и ce влива сѫщо въ Сава, отъ дѣсно тя приема единъ по голѣмъ притокъ Ядъръ. На Колубара ce намира гр. Валево, a на Ядъръ — Крупанъ. На Сава не далеко е гр. Шабацъ. Равнината край Сава и Дрина носи названието Мачва.

 

[Next]

[Back to Index]