Българи на Морава. Исторически и етнографически скици

Гавриилъ Занетовъ

 

4. Моравското племе

 

 

Най-сѫщестенно доказателство зa разпространението на българското племе къмъ западъ е сегашния язикъ на населението отъ тия прѣдѣли. Авторитѣ, които сѫ ce занимавали съ миналото на тия земи обикновенно опрѣдѣлятъ рѣка Колубара за граница на земитѣ, които отъ истокъ сѫ били заети отъ славяни—българи, а отъ западъ съ сърби. Но въ сѫщо врѣме тия автори казватъ, че населението отъ истокъ до Колубара въ течение на вѣковетѣ, особенно като ce е намирало подъ сръбска властс ce е посърбило окончателно и сега по цѣла Морава не можемъ да намѣринъ освѣнъ сърби. Между тия автори сѫ Шафарикъ, Безсоновъ, К. Гротъ и Флорински. [1] Други като Дриновъ и Цоневъ намиратъ, че на Морава ce говори единъ язикъ макаръ и сръбски но който ce отличава отъ другитѣ сръбски нарѣчия и ce доближава къмъ българския езикъ. [2] Сръбскитѣ автори, които ce занимаватъ съ тоя прѣдметъ имать за цѣль да скриватъ истината, a не да я освѣтляватъ. Въ послѣдно врѣме съ тоя въпросъ ce занимава Мисирковъ, който случайно попадналъ въ сръбска срѣда и ималъ възможность да научи до колко сѫ неоснователни твърдѣнията на сръбскитѣ учени за характера на моравското нарѣчие. Но и заключенията на Мисиркова не сѫ окончателни.

 

Сръбскитѣ етнографи Караджичъ, Миличевичъ, Каричъ обясняватъ, че въ сръбско-хърватскитѣ земи ce говорятъ три нарѣчия : чакавското въ Далмация, кайкавското на границата съ словинцитѣ и щокавското, което е най-разпространено и ce говори въ Сърбия, южна Австрия и Хърватско, който е литературния сръбско-хърватския язикь. Щоковското отъ своя страна ce подраздѣля на три поднарѣчия: иекавско или южно, икавско или западно и екавско или источно нарѣчия. Иекавското нарѣчие ce говори въ западна Сърбия край Дрина и по горното течение на сръбска Морава до Ибъръ. Икавското ce говори на едно малко пространство около Валево и по Колубара. Екавското ce говори по-на истокъ отъ горнитѣ двѣ нарѣчия. [3] Ho съ това не ce изчерпва цѣлия въпросъ: оказва ce, ча по-на истокъ отъ источното нарѣчие има още едно нарѣчие което ce вика Моравско или Ресавсо нарѣчие. Освѣнъ това на югъ отъ южното нарѣчие срѣщаме едно друго по-южно, което ce говори на Косово поле. Моравското и Косово-полското нарѣчия сърбитѣ казватъ, че сѫ ce сръбски нарѣчия. Като говори за тия нарѣчия Мисирковъ много правилно забѣлѣзва, че по самата сръбка терминология на югъ отъ южното сръбско нарѣчие, не може да има друго по южно сръбско нарѣчие ; сѫщо и на истокъ отъ источното —

 

 

1. Гледай моето съчинение Българ. население въ срѣдн. вѣкове стр. 38—43.

 

2. Дриновъ, съчинения стр. 272.

 

3. Киричъ, Сръбија стр. 203—211.

 

 

19

 

моравското — не би трѣбвало да ce счита за сръбско, a за българско [1]. Като разглежда въпроса за границата между сръбското источно нарѣчие и моравското, Мисирковъ забѣлѣзва, че този въпросъ не е достатъчно разясненъ; едни я тургатъ на рѣка Морава, други по на западъ. Мисирковъ, който самъ е обиколилъ тия мѣста, хазва, че моравското нарѣчие отива много по на западъ отколтото ce приема обикновенно. Цвиичъ, като разглежда статията на Мисиркова, твърди, че моравското нарѣчие на западъ отива само до югозападнитѣ села на р. Лепеница. Той признава, че Мисирковъ може да е чулъ да ce говори на моравско нарѣчие въ торлашкитѣ села около Бѣлградъ и въ много други села на западна Сърбия и въ всѣки градъ, но това зависело отъ чуждото произхождение на жителитѣ на тия мѣста т. е. подразбира ce, че тѣ са прѣселници отъ истокъ и югъ [2]. Прави впечатление, че споредъ Цвиичъ торлашкато и другитѣ български нарѣчия прѣдставлявани отъ преселницитѣ ce счита за еднакво съ моравското. Ето едно признание, че моравското нарѣчие е българско. Споредъ сѫщия Цвиичъ и други сръбски автори на моравско нарѣчие ce говоряло и въ Нишъ, Пиротъ и Враня; не остава слѣдователно съмнение за български характеръ на моравското нарѣчие. Да продължимъ за западнитѣ граници на моравското нарѣчие. Миличевичъ дава повърхностни свѣдѣния за различието на екавското и моравкото нарѣчия. Споредъ него, въ крайдунавскитѣ села, по ударение, говора прилича повече на моравското отъ колкото на шумадийското нарѣчие. Taка отива отъ сѣверъ на югъ до планината Авала, Козмай и до Шумадия. Едва на Колубара въ с. Вреоци ce говори правилно сръбски [3]. Въ смедеревско, въ долината, нарѣчието е моравско, къмъ западъ въ планината, въ Шумадия — шумадийско. Въ Пожаревачко, на истокъ отъ Морава, въ херскитѣшумадийски села (прѣселени отъ Шумадия) Бистрица, Джовдина, Везичево, Златово, Бурович и Кървияша ce говори шумадийски. Въ цѣлия ягодински окрѫгъ говора е моравски или по спецнално левачки. Въ Крушевачко до Ибъръ говора е источни, сѫщо до с. Тръстеникь и рѣка Кожетина [4]. Споредъ Цвиича моравското нарѣчие на западъ отива до височинитѣ, които служатъ за водораздѣлъ на западнитѣ притоци на Морава. Това нарѣчие ce вдава въ долинитѣ на рѣкитѣ по нѣкѫдѣ дълбоко на вѫтрѣ. Но все пакъ горното течение на р. р. Ясеница и Лепеница не сѫ заети отъ моравското нарѣчие.

 

Кои сѫ характернитѣ признаци на моравското нарѣчие? Миличевичъ и Каричъ, като говорятъ за него отбѣлѣзватъ, че то ce отличава съ особенно ударение, съ кратки гласни (на мѣсто сръбскитѣ дълги), но винаги прѣдполагатъ, че неопредѣленото наклонение

 

 

1. Мисирковъ, Българ. сбирка 1910 г. кн. 1, стр. 3940. Бѣлѣжки по южнославянската филология и история.

 

2. Прѣгледъ географ. литератури кн. IV, стр. 43.

 

3. Миличевичъ, княжевина, стр. 118.

 

4. Миличевичъ, княжевина, стр. 119, 171, 212, 1076—77, херци сѫ шумадийците, шияци прѣселницитѣ отъ югъ — отъ българ. земи.

 

 

20

 

и падежитѣ (поне повечето) сѫществуватъ и въ него. Е добрѣ, Мисирковъ, който е изслѣдвалъ този въпросъ твърди, че въ моравското нарѣчие нѣма неопредѣлено наклонение и повечето отъ падежитѣ. Той казва, че това нарѣчие е изгубило формитѣ отъ склонението и спрежението и вслѣдствие на това ce явили нови синтактически явления, което е ново явление въ цѣлото пространство на българския езикъ, имало само винителенъ падежъ въ повече отъ источно бълг. нарѣчие, (но и това е свойственно на цѣлото западно българско нарѣчие), a нѣма творителни, прѣдложени и родителни падежъ множественно число, които ги има въ сръібския езикъ. Примери на винителенъ падежъ : онъ че путуе ce мене отъ Ягодину до Кюприю; други особености: въ него нѣма характернитѣ сръбски дълги гласни (неразличавание количеството на гласнитѣ), a кратки, като въ български язикъ. Вмѣсто ѫ има y напр. рука, мука, путь; л не сѫществува до нѣкѫдѣ, по срѣдата на думитѣ, напр. ябука, вуна ; ъ и ь ce замѣняватъ съ a при ударѣние; безъ ударение си оставатъ напр. Пажаревъцъ — Пожаревáцъ. Безъ неопрѣдѣлено наклонение напр.: можешъ да видишъ, a не можешъ видети. Намѣсто щ, и жд, к и г; и друш подробности върху които не искаме да ce спираме. Заключението на Мисиркова е, че това нарѣчие е много блиско до шопското и скопското нарѣчия и е съвсѣмъ друго отъ сръбския язикъ [1]. Това не е друго нищо освенъ западното българско нарѣчие, на което ce отдаваше голѣмо значение преди години и което въ послѣдно врѣме съвсѣмъ ce забравя.

 

Населението въ областа на моравското нарѣчие ce отличава отъ по-западното сръбско, не само по язнкг; то ce отличава и като отдѣленъ типъ, друга раса; отличава ce по устройството на селата, на кѫщята, до нѣкѫдѣ въ костюмитѣ и обичаитѣ. Нѣкои отъ тия различия сѫ установенн и отъ досегашнитѣ изслѣдвания. Ний ще ce спрѣмъ на нѣкои отъ тѣхъ.

 

Въ областа на моравското нарѣчие кѫщята по селата сѫ сгрупирани т. е. кѫщята сѫ една до друга, съ малки дворища, улицитѣ сѫ криви. Селата сѫ разположени почти винаги въ долищата или по странитѣ на рѣкитѣ. По срѣдата на селото обикновенно има площадъ средъ село”, гдѣто става хорото. Селата иматъ крѫгла форма и ce състоятъ отъ отдѣлни махали. Всѣко село има едни гробища. Такива сѫ селата отѣ двѣтѣ страни на съединена Морава, по Българска Морава, въ Скопско, на Шарь-планина, въ Македокня даже и по най-високитѣ планини. Такива сѫ въ цѣла источна Сърбия и цѣла България, съ малки изключения. Този типъ село Цвиичъ нарича скопски типъ. Въ западна Сърбия типътъ на селата е съвършенно другъ: кѫщята сѫ много разпръснати; съ много голѣми дворища, въ които има градини и ниви, като въ нѣмскитѣ села. Тукъ по общо правило кѫщята сѫ разположени по върховетѣ

 

 

1. Мисирковъ, значението на морав. нарѣчие, Българ. прегледъ год. V, 1908 г. септем, стр. 121 и отъ сѫщия: Бѣлѣжки по южнославянската филология и история. Българ. сбирка год. 1910.

 

 

21

 

на височинитѣ и ce дѣлятъ на отдѣлни групи, съ много гробища. Такива разпръснати сѫ били всички села въ западна Сърбия до въстанието на Kapaгeоргия; отъ тогава зели малко да ce събиратъ, но ce пакъ сѫ разпръснати. Разпръснати сѫ селата по Колубара, Валевско, край Сава, Дрина, въ Капаоникъ по водораздѣла на Ибъръ и въ горното течение на Топлица. Този разпръснатъ типъ Цвиичъ нарича старо-влашки типъ. Въ долината на западна Морава такива села идатъ до с. Тръстеникъ. Въ Горна Шумадия отиватъ до една зона около Бѣлградъ отъ гдѣто започватъ сгрупиранитѣ села. Споредъ Цвиича, линията която дѣли сгрупиранитѣ отъ разпръснатитѣ села захваща отъ сгрупиранитѣ села около Бѣлградъ слиза на югъ отъ лѣвата страна на Морава по водораздела на левитѣ ѝ притоци, безъ горнитѣ течения на Ясеница и Лепеница. Въ долината на западна Морава надъ с. Тръстеникъ сѫ само въ долината, сѫщо и по долинитѣ на рѣкитѣ Расина и Требетинската рѣка [1]. Единъ другъ етнографъ — Смиляничъ — тегли между двата типа села слѣдующата граница. Отъ с. Рябникъ въ долината на западна Морава прѣзъ селата: Каменяне, Велуча, Тулена, Трешца, въ долината на Кожетинска рѣка с. Станева, въ долината на Расина прѣзъ с. Шубичъ, Щатарь. Отъ тукъ отива на югоистокъ по западната страна на Велики Ястребацъ и слиза на южната мy страна въ долината на Бресница, притокъ на Топлица. По нататъкъ отива прѣзъ селата : Конжля, Гайновци до Прокоплие. На югъ прѣзъ с. Житорадже, сетнѣ ce повръща на югозападъ прѣзъ Житни-потокъ, Голѣма рѣка и слиза на Пуста рѣка прѣзъ с. Бойчица. На югъ отива до село Шилово въ долината на Медведье притокъ на Ябланица. По-нататъкъ най-южнитѣ села на сгрупирания типъ са селата: Гургусовацъ (навѣрно преселено въ ново врѣме отъ Гургосовацъняжевацъ) на Тимокъ), Букова глава, Гарина, Вуче и Чухляникъ. Североисточно отъ тази граница сѫ селата отъ сгрупирания типъ, на юго-западъ сѫ отъ разпръснатия и смѣсения типъ. И по на югъ по водораздѣла на българска Морава отъ западъ селата сѫ отъ сгрупирания типъ [2].

 

Защо еднитѣ села сѫ сгрупирани, a други распръснати? Цвиичъ намира, че на това до нѣкѫдѣ сѫ причина економическитѣ условия и характера на мѣстностьта. Ho ce пакъ несъмнено е — добавя той — че въ това отношение трѣбва да има и етническо прѣдразположение. Като говори за западна Сърбки той казва: „изглежда, че въ тия области жителитѣ и по свое етническо прѣдразположение иматъ наклоность къмъ разпръснатия типъ”. За источнитѣ предѣли казва, че „поне въ голѣма степенъ стремлението къмъ сгрупирания типъ ce длъжи на етническо прѣдразположение. Особенно характерно е константираното отъ Цвиича обстоятелство, че

 

 

1. Цвиичъ, Антропографски проблеми. Насель србских земаля кн. I, стр. LXVII-LXXVII.

 

2. Смиляничъ, прегледъ географ. литературе отъ Цвиича, кн. IV, стр. 24-25.

 

 

22

 

старовлашанитѣ прѣнасятъ съ себе си разпрьснатия типъ села и когато слизатъ отъ планинитѣ въ долинитѣ. A шопитѣ и торлацитѣ прѣселени въ западна Сърбия си устройвать селата въ сгрупирания типъ. Около Бѣлградъ и въ Шумадия торлацитѣ живѣятъ въ села отъ сгрупирания типъ. Мѣстноста не е повлияла [1]. Смиляничъ констатира, че за образуванието на селата въ сгрупиранъ или распръснатъ типъ на първо мѣсто иматъ значение етническитѣ особенности и добавя: долината на западна Морава има всичкитъ условия за сгрупиранъ тиггь, но пакъ всички села сѫ разпръснати. Отъ друга страна, на истокъ селата сѫ отъ сгрупиранъ типъ, даже въ планинскитѣ мѣста, като напримеръ въ Тимошко. [2]

 

Кѫщята въ Шумадия и цѣла западна Сърбия сѫ отъ плѣтъ и съ едно отдѣление, на което ce добавя едно малко келерче за тургание на дрѣхи. Келерчето понѣкога ce замѣнява съ една малка стая за спанье. Покривитѣ сѫ високи и остри покрити съ слама или шинди (малки дъсчицию). Прозорецъ има само стаята, залепенъ съ книга или отъ джамъ. Голѣмото отдѣление има отъ двѣтѣ противоположни страни по една дупка, които ce затварятъ съ капаци. Оджаха е дървенъ и ce покрива съ капакъ. Въ двора има много други сгради. Въ послѣдно врѣме въ Шумадия дохождатъ тухлари отъ нишко и пиротско и зидатъ тухлени кѫщи. [3]

 

Отъ тѣзи кѫщи значително ce различаватъ кѫщята въ моравската долина, въ скопско и цѣла источна Сърбия. Този типъ кѫща Цвиичъ нарича Моравски типъ. Моравската кѫща е квадратна, плетена или зидана съ тухли. Покрива е отъ керемиди и не твърдѣ високъ. Куминътъ е плетенъ, долу по-тѣсенъ, горѣ по-широкъ и ce зове „куминъ"; този куминъ е най-голѣма противоположностъ на дървения оджакъ отъ западна Сърбия. Сѣка кѫща има три отдѣления : хаятъ, кѫща и соба, по нѣкога само послѣднитѣ двѣ. Моравската кѫща е почти изключителна принадлежность на сгрупиранитѣ села, когато дървенитѣ сѫ принадлежность на распръснатия типъ. Около моравската кѫща има двѣ или три малки сгради, въ противоположность на многото и хубавитѣ такива згради, въ двора на кѫщата отъ западна Сърбия. [4]

 

Типътъ на селото и кѫщата въ моравската долина е еднакъвъ съ оня отъ България и Македония и различенъ отъ сърбския отъ западна Сърбия, Босна и Херцеговина, мислимъ че опрдѣля достатъчно не само дълбокото различие което сѫществува между моравското и сърбското племе, тѣхната националность но още събаря изъ основа теориитѣ на Дринова и Ягича за едноврѣменното дохождане на полуострова на сърбитѣ и българитѣ-славяни; за размѣсеното имъ заселвание и дѣлението на полуострова на двѣ етнографски половини : българска и сърбска. Независимо отъ това тука

 

 

1. Цвиичъ, Антр. пробл. стр. LXXX—LXXXVLIII.

 

2. Смиляничъ, прегледъ географ. литературе, кн. IV, стр. 25.

 

3. Цвиичъ. Антропографски проблеми. CVIII.

 

4. Цвиичъ. Антропографски проблеми, стр. СХ—СХI.

 

 

23

 

вѣроятно ce крие и по-важната загатка, че сърбитѣ сѫ новопришелци на полуострова, a другитѣ словяни-българи сѫ стари жители.

 

Въ костюмитѣ може да ce константира едно явно различие само за окрѫзитѣ Крушевачки, Алексиначки и Паракински (Тимошко оставяме за сега на страна) отъ ония на другитѣ по-западни окрѫзи. За костюмитѣ отъ моравската долина не може да ce направи такова различие, поне отъ даннитѣ които располагаме. Въ Пожаревачко мѫжетѣ носятъ или калпаци или фесове зашити съ гѫжви (кърпи) сѫщо и въ Ресава и Кюприя, но безъ гѫжви. На западъ носятъ фесове и малки калпачета като черногорскитѣ. Въ планината въ Пожаревачко носятъ съвсемъ бѣли дрѣхи като въ шопско. Женитѣ на главата си носятъ конги, единъ видъ малки шапки, каквито носятъ и въ западна Сърбия, но само отъ друга форма и по-малки. Конги ce нocятъ и въ България на много мѣста. Въ западната часть на ягодински окрѫгъ женитѣ носятъ хонги и фесове, a край Морава носията е като въ Крушевачко : ручникъ (дълги висящи къмъ гърба пешкиръ) и тървели (една дебела тъкана материя, която ce турга на главата). Въ Крушевачко до с. Тръстеникъ, въ Алесиначко и въ Кюприйско носията и за мѫжетѣ и за женитѣ е шопска. Мѫжетѣ носятъ беневреци безъ долни гащи, препасани доста низко съ рѣмикъ, долама дълга до колени, дорамникъ, долактица ; на краката завиватъ навуща на главата носятъ голѣмъ овчи калпакъ. Сѫщо носятъ кожуси. Най-разспространена е бѣлата аба. Женитѣ носятъ сукня, двѣ престилки отъ предъ и отъ задъ, на краката си завиватъ навуща. [1]

 

Населението отъ Морава и сгрбский шоплукт съставлява особенъ типъ, независимо отъ костюмитѣ и устройството на кѫщята и селата. Сръбскитѣ автори закачатъ тази тема само пѫтемъ, но той би заслужилъ по-подробно изслѣдвание. Новаковичъ като говори за населението отъ западната страна на съединена Морава казва : Бѣлица, Левачъ и Темничъ сѫ извѣстни съ жители отъ источното сърбско племе, които всѣкога сѫ ce отличавали съ своитѣ особености и съ своя темпераментъ. [2] Цвиичъ въ една тържествена рѣчъ държана въ присѫтствието на краля и една отбрана публика заяви че Сърбия съ новитѣ земи влиза въ зоната на моравско-вардарското племе. Споредъ него сърбския народъ ce състои отъ племена съ различни диалекти и до нѣкѫдѣ cъ различни психически особености, отъ двѣ до нѣкадѣ различни народни части. . .  Запазили сѫ извѣстни инстинкти поради които южнитѣ области тѣжнеятъ по вече къмъ Македония, a западнитѣ къмъ Босна [3]. Терминолoгията на Цвиича Моравско-Вардарско племе дава ни да разберемъ че населението отъ Морава и Вардаръ е едно и сѫщо, a кой може да ce съмнява какво е населението

 

 

1. Миличевичъ, Княжевина, 1075 и др. Карич, Сърбия стр. 128—129 и слѣд.

 

2. Новаковичъ, Устанак на Дахије, стр. 135.

 

3. Цвиич о националном раду, сръбски книжевн. гласник, кн. XVIII, брой 5 март 1907 г.

 

 

24

 

отъ Македония, Велесъ напримѣръ? Българщината на моравското население блѣсва по най-очевидень начинъ. Въ тази рѣчь Цвиичъ казва че различията между двѣтѣ половини на сърбский народъ били доста изгладени, че за запазвание на единството му нѣмало вече никаква опасность, но ако политическитѣ условия се изменатъ, ако моравското племе получи възможностъ да се развива въ свой националенъ духъ? Впрочемъ, други сръбски автори не сѫ толкова оптимистични като Цвиича и допущатъ че за моравското племе има опасность, не само когато то се завладѣе отъ друга държава, a и когато само външнитѣ условия ce измѣнятъ. Ето напр. какво казва Слободанъ Иовановичъ единъ отъ най-добритѣ сърбски съврѣменни писатели. „Да прѣдположимъ, казва той, че ще се осѫществи идеята за велика Българя. Тогава юго-западната граница между Сърбия и България би била продължена отъ Враня къмъ Шаръ планина; зеръ би могла въ такъвъ случай Сърбия още за дълго врѣме да държи подъ своята власть сегашната си южна часть отъ Морава до Тимокъ? Тази часть би почнала да тежнѣе къмъ българский центръ, когато българитѣ ни станатъ сьсѣди не само отъ истокъ но и отъ югъ. Тогава тѣ биха ги държали отъ двѣ страни, a ний само отъ едната, (явно е, че за да се запази источна Сърбия, трѣбва да ce държи здраво отъ по-вече страни). Другата частъ между Дрина и Mоpaвa би била осѫдена да отива къмъ пропадание. Велика България неминуемо води слѣдъ себе си подѣлбата на Сърбия между Австрия и България. [1]

 

 

1. Свободан Іованович, Спрско-български рат стр. 64.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]