Фактори на българското възраждане 1600—1830

Христо Гандевъ

 

Фактори на българското възраждане 1600—1830

 

Христо Гандевъ

 

Издателство „Българска книга", София 1943

 

Всички права запазени

 

„Българска книга" София, Росица 12

 

Печатница Култура — София, Бачо Киро 33

 

Съдържание

 

Предговоръ 5—12

 

Глава I: Духовна жизненость презъ „мрачнитѣ времена“ — XVII и XVIII вѣкъ 17—110

 

1. Срѣдновѣковната книга, училище и грамотность

Брой и характеръ на писменитѣ паметници отъ XVII и XVIII вѣкъ (17). Преписваческото изкуство (20). Монастиритѣ като книжовни срѣдища и училища (21). Описъ и географско разпредѣление на тия монастири (23). Опровергаване на твърдението за погърченитѣ монастири; значение на обителитѣ Св. Кирикъ и Юлита и Св. Врачове, Пловдивско (29).

 

Книжовенъ животъ, училища и грамотность по градоветѣ и селата (31). Описъ и географско разпредѣление на селищата — просвѣтни огнища (37). Общъ брой на монастири, градове и села, които сѫ поддържали българското книжовно предание (46). Значението на Велесъ, Скопие, София, Враца, Пиротъ и Самоковъ като книжовни срѣдища (47). Българската грамотность въ градове подъ гръцко влияние : В.-Търново, Арбанаси, Пазарджикъ, Пловдивъ, Асеновградъ (53). Изостаналость на източнитѣ български краища и причини за това (58). Общо състояние на книжовностьта и грамотностьта въ българскитѣ земи презъ XVII и XVIII вѣкъ. Сравнение съ Русия отъ онова време (59). Митътъ за „мрачнитѣ вѣкове“, създаденъ отъ Д. Мишевъ — B. Н. Златарски, и неговата анализа (61). Критика на известията отъ Петъръ Богданъ и Руджиеръ Бошковичъ (69), Заключение (71).

 

300

 

 

2. Създаване на новобългарския езикъ

Преобразуване на срѣдновѣковната църковно-славянска грамотность и книжовность въ простонародна подъ напора на ежедневнитѣ религиозни и житейски нужди (73). Културно-историческитѣ заслуги на полуграмотнитѣ въ църковно-славянския езикъ (75). Осъзнаване на необходимостьта отъ народенъ писмовенъ езикъ : Йосифъ Брадати, Паисий, Софроний (76). Историческа оценка на настѫпилата промѣна (77).

 

3. Духовна и обществена будность на народа

Българитѣ католици въ Чипровци и Чипровско. Тѣхнитѣ водачи (78). Известия за преселници отъ Македония и западнитѣ краища въ Унгария следъ възстанието по тия мѣста въ 1688—1689 г. Сръбско-българската привилегирована община въ Буда-Пеща. Животътъ на българитѣ въ Унгария и връзкитѣ имъ съ старата родина. Тѣхнитѣ по видни представители (81).

 

Сношения на монастири и частни лица съ Русия на религиозна и политическа почва (89). Михаилъ Богдановъ и Братанъ Ивановъ (95). Поклонничество до Светата земя (97).

 

Писатели, духовни творци и изтъкнати личности презъ XVII и XVIII вѣкъ. Лѣтописци: Петъръ отъ Мирково, Методи Драгиновъ, Спасъ Пиротски, „Рилски лѣтописецъ“, лѣтописецътъ отъ монастира Темско, Еленски лѣтописецъ, попъ Йовчо отъ Трѣвна (100). Зографъ Пименъ (100). Митроп. Никаноръ (забел. 126). Мелетий Македонски и Стефанъ Охридски — печатари и издатели (101). Попъ Теодоръ Врачански (101). Йосифъ Брадати и неговитѣ ученици (101). Партений Павловъ, епископъ карловацки (103), Епископъ Кирилъ Живковичъ (104). Марко Теодоровичъ отъ Разлогъ (104). Христофоръ Джефаровичъ (104). Зографскиятъ историкъ преди Паисия (105). Паисий Хилендарски (105). Софроний Врачански (106). Иванъ Раичъ (106). Характеристика на тѣхната дейность, преодоляваща постепенно срѣдновѣковния свѣтогледъ. Опредѣляне на общото имъ културно-историческо значение (107).

 

301

 

 

Глава II: Книжовна и обществени изрази на реакция срещу турци и гърци презъ XVII и XVIII вѣкъ 111—146

 

1. Българи и турци.

Книжовни изрази на отрицателно отношение спрямо турекия управителенъ режимъ (113). Възстания и бунтовни опити: въ Софийско презъ 1615 г. (115) ; въ Търновско презъ 1686 година (115); въ Пазарджишко 1689 г. (116); изъ Видинско 1690 година (117); изъ Сливенско и северо-западна България около 1714 г. (117); въ Силистра и околнитѣ мѣста 1730 г. (118) и пакъ въ София и цѣла западна България презъ 1737—1738 г. (118). Нова изселническа вълна къмъ Австро-Унгария (120).

 

2. Българи и гърци.

Видимата повърхность на отношенията между българския народъ и гръцкитѣ църковници. Приемане на патриаршеския авторитетъ и гръцкото просвѣтно влияние въ градоветѣ (122). Сътрудничество на българи и гърци въ освободителнитѣ опити (125). Прояви на търпимость въ гръцко-българскитѣ църковни срѣди (127). Подмолна враждебность, идваща отъ низшето българско духовенство и селската маса; стопанскитѣ причини за това (136). Опити за неподчинение на патриаршеската фискална власть като общо явление (140) и въ отдѣлни случаи ; въ Софийско, Пиротско и Брѣзнишко 1615 г. (140); въ Самоковско 1624 г. (142); въ Чепинско къмъ срѣдата на XVII вѣкъ (143); въ Нишко презъ 1773—1774 г. (144); въ Кумановско презъ 1747 г. (145). Затвърдяване на омразата противъ всичко гръцко всрѣдъ селячеството (145).

 

302

 

 

Глава III: Създаване на общественитѣ условия за Възраждането. 147—185

 

1. Побългаряване на градоветѣ.

Народностенъ съставъ и обществени отношения въ градоветѣ изъ българскитѣ земи до XVII вѣкъ. Турско преобладание (149). Демографски обратъ въ полза на българитѣ и неговитѣ причини. Увеличаване броятъ на българското население въ градоветѣ отъ срѣдата на XVII вѣкъ до къмъ 1830 г. Приливъ на селяни и рустифициране на града (155). Отношения и характеристика на кореннитѣ български граждани и пришелцитѣ отъ селата като представители на две битови стихии — гръцка и българска. Антагонизъмъ (162). Пренасяне на селския традиционализъмъ, битъ, езикъ и църковно-славянска грамотность въ града (163). Победата на древната келия (164). Избликване на селската омраза къмъ гръцкото, нейнитѣ прояви (165).

 

2. Обществено организуване.

Новитѣ граждани завладявать еснафитѣ (169). Възникване на първата българска обществена сила въ Ново време (170). Занаятчиитѣ организуватъ българското село (171). Влизане въ прѣкъ допиръ съ турската власть (172). Българскиятъ народъ излиза на обществената повърхность като организувано общество. Той става колективно единство, културна нация съ свои гледища и интереси. Първитѣ опити за общъ съзнателенъ отпоръ срещу гърцизма (173).

 

Заключителни мисли 179—185

Отстраняване на мита за „мрачнитѣ вѣкове“ и установяване на схващането за църковно-славянското срѣдновѣковие презъ XVII—XVIII вѣкъ (179). „Дефиниция“ на Ранното българско възраждане (179). Периодизацията му (183). Самобитность на Ранното българско възраждане като социаленъ процесъ (185).

 

303

 

 

Забележки къмъ текста 187—287

Показалецъ на имената 288—299

Съдържание 300—304

Печатни поправки 304

 

[Back to Index]