5. Топонимия
Топонимите са плод на народното творчество и отразяват преди всичко особеностите на географския район с неговите природни отличителни белези, особености на стопанския живот на населението му, названия на притежателите на. земи (фамилни имена, титли и звания) и др. Поради всичко това топонимите са нематериални източници, които отразяват нерадостни, социални, битови и духовни особености, т. е. те дават данни от исторически, езиковедски, географски и етнографски характер за населението на даден район. Със своя произход и устойчивост топонимите се явяват като неписани паметници на народното творчество, като историческа памет на народа.
Османските завоеватели посегнали преди всичко на имената на голяма част от българските селища. Те им дали нови, османотурски имена. Но тъй като в тези селища продължавало да живее българско християнско население, което упорито се придържало към старите названия, наложила се практиката да се употребяват по две имена за едно и също селище. В османотурските регистри от XV и XVI в. твърде често се срещат названия като „село Хаджи Омур с друго име Бистрица”. Дори някогашната българска столица била записана като „Ески Стамбул с друго име Преслав”.
С налагането на тюркския език и езиковата асимилация на част от ислямизираното население започнала подмяна на названията и на местностите в отделните селища. Този процес продължил десетилетия
105
и столетия, развивал се крайно неравномерно в отделните селища поради което е оставил голямо разнообразие от форми.
Проучването на топонимията на отделните селища е огромна и трудоемка работа, тъй като става дума за стотици хиляди названия. Но тъй като процесите почти навсякъде са едни и същи, достатъчно е да се проследят и сравнят данните от два района — Малко Герлово и Родопите. При това, докато от Малко Герлово са обхванати само няколко села (Драгановец, Преселец, Копрец, Търновца, Черковна и Вардун) [53], в Родопите са проучени около 500 селища. При това става дума за селища с мохамеданско население, от което една част говори само на български, а другата знае и употребява и тюркски език [54].
Едни от най-устойчивите са географските имена или имената, с които се представят различни географски форми. В родопската топонимия те заемат значително място. Най-употребявани от тях са бърчина, бара, блато, въпа, голина, гребен, дол, дупка, живак, извор, каменъ, кутел, лъка, падина, пазлак, пещера, поляна, превал, присойка, равнина, равнище, раскол, раздол, ряка, скала, стока, усип, тикла, средок, усойка, чука, чукар и мн. други. Срещат се навред из Родопите независимо от верската принадлежност или езиковите особености на населението. Така например в центъра на Бук (Крумовградско) има рекичка, която наричат Бара, а тя се дели на Ашакъ и Укаркъ бара (Долна и Горна бара), а по-надолу я наричат Бара дереси, т. е. към старото Бара е прибавено дере-си и се образува един своеобразен хибрид от две равнозначни, но разноезични думи. В Безводно пък Барище е станало Баристе, макар че българската наставка -ище се пази на много места, където населението е езиково асимилирано.
В с. Сливка (Ардинско) е регистрирано местното име Касъм барсъ (Касъмово бърце), а в Млечино (Ардинско) Юсейн барсъ (Юсеиново бърце). Гребенът (в Родопите Гребеня, Гребеньо) се е преобразувало в Гюрбеня в Мак (Ардинско), Гюбрен/Гюбрем в Старейшино (Крумовградско), явно преосмислено чрез гюбре (тор), Гарабенте (Гребените) в Безводно (Ардинско), при което началното гр е разкъсано с гласната а и е подчинено отчасти на вокалната хармония, но членната форма за множествено число -те все още е запазена. Изворът в Кукуряк (Крумовградско) е станал Избара, вероятно от акавата родопска форма, членът не е отпаднал. В Обичник (Момчилградско) е регистрирана формата Камаклъ дере (Камен дол), а в Момина сълза — Камалък (Каменак); Клисура в Мак (Ардинско) е оформено в Кусура/Гусула дереси (Клисурски дор); Краището в Безводно по сложен фонетичен път е развито в Укаришле чрез протетично у поради началното кр — Украище, впоследствие разкъсано чрез метатеза на ра в ар и с променено -ище в -ишле; В Ахрянско (Ардинско) има местност Кукале, произнасяно и Кукле, членувано от родопското куколь (остра камениста чукара), а от него е развито Кукле каясъ, вероятно каясъ е прибавено допълнително, както при Бара дереси; Лъкана (с родопски член -на) в Безводно е станало Лякъня, а в Бук (Крумовградско) Лъките (в някои родопски говори Лаките) е с променена форма на множествено число
106
-лар — Лакалар; Пазлак се среща често в Крумовградско без промени, дори се знае като нарицателно за каменисти рътлини, прошарени с малко зеленина, и думата е старинна българска. В Ряка (Ардинско) е записано местно име Пещера с производни Ашаакъ Пещера и Окаакъ Пещера (Долна и Горна Пещера); във Вълчанка (Крумовградско) вместо Поляна има Пиляна, а в Бук (Крумовградско) Пиляна дюзю (Полянска равнина), като дюзю е прибавено допълнително, както при Бара дереси, и пак в Бук — Палеще от Поленище/Полянище, някъде Паленище. Присойка в Безводно (Ардинско) е променено в Пусойка и пак там Просек е станало Посек/Посеки, като в двата случая началното съчетание пр е опростено чрез изпускане на р, вместо очакваното пирисойка, поросек. В Контил (Джебелско) Средак е видоизменено в Съръдак, явно по пътя на преосмисляне чрез саръ (жълт) и даг (планина), но в Костурино (Момчилградско) Средакът е променено в Сордакът. Тикла (родопска дума за плочест камък) се среща много често като местно название, понякога във форма Тъкаля, както и Чука, независимо от говорните особености — на български или тюркски език.
Растителността в Родопите, макар и да не е богата, все пак е дала отражение в топонимията. Като се изключат различните видове дъб и бук в по-ниските части, останалата растителност освен габъра е доста бедна. Най-разпространени са местните имена от габер. Срещат се без езикови промени, а някъде с несвойствени за българския език добавки, като Габер в Теменуга (Ардинско); Габер, Габер баир (Габров хълм, гора), Габер дюзю (Габрова равнина) в Контил (Джебелско); в Нане (Момчилградско) има местно име Горун бору от горун (вид дъб) и бору с изпаднало -н от борун (бърдо, хълм), в Равен (Момчилградско) Гурун алтъ (Над горуна); в Търносливка (Ардинско) Дъбака е преобразувано в Дапка; в Кран (Крумовградско) Крушка е станало Круска/Куруска; в Контил (Джебелско) Садина (вид остра трева) е опростено в Садня и т. н.
Топонимията на Малко Герлово по същия начин разкрива физикогеографските особености на района. На растителността: Дъбрез от дъб в с. Преселец; Търница, Храсти, Драката — в с. Търновца, Дряница в с. Преселец и с. Драгановец; Байно гора, Ливади, Дъбрава в Черковна и други. Друга част са свързани с животинския свят: Мечкарица в с. Преселец и с. Драгановец, Зайко в с. Копрец, Зайчине в с. Търновца. Най-многобройни са названията, които разкриват физикогеографския характер: Пещерица, Мочур в с. Преселец; Чука, Плочница, Каменица в с. Черковна; Мочур в с. Драгановец и с. Копреч; Дрод, Долец, Чуката в с. Вардун и други.
С малки изключения, дължащи се на някои говорни различия, селскостопанската терминология в общи линии е еднаква. Запазили са се и някои старинни български термини. Независимо от широко разпространената дума гарман (гумно, вършило) в Родопите се е запазила и старата българска дума гумно, стб. ГОУМЪНО, например в Безводно (Ардинско) Гувна/Гуня с производни Берики гуйна (Отсамно гумно) и Йотеки гуйна (Отвъдно гумно), както в Теменуга (Ардинско)
107
Гуйно, в Малък Девисил пък Стара гумна. Думата колиба е много стара заемка в българския език от гръцки. Среща се навсякъде, а н Родопите е едно от най-разпространените стопански съоръжения, например в Песнопой (Ардинско) Колебень янъ (До колибата); в Млечино (Ардинско) Коляба/Кораба янъ; в Самокитка (Крумовградско) Тумбарън колибисе (Тумбарова колиба), макар че думата колиба е заета и в турския език като кулюбе. Наред с колиба в Родопите се използува и думата котара, например в Кирково (Крумовградско) Котарата, а в Кукуряк (Крумовградско) Котара, в Малкоч (Крумовградско) Котара, в Храстово (също Крумовградско) Котра янъ (До котарата). Друго съоръжение за добитък е кочина, например Кочине в Малък Девисил, Кучини в Ергер (Крумовградско), но Кошна/Кошня в Контил (Джебелско). Кузня е рядка славянска дума и в Родопите е много популярна за ковачница на цигани ковачи, наричани тук „агупти”, срв. Йегупската кузня в Петров дол (Мадонско), а в Ахрянско (Ардинско) Кузна/Кузня и др.
Ливадите поради силно развитото скотовъдство в миналото са станали причина за възникването на много местни имена из целия родопски край, като Ливада, Лювада — членувани и нечленувани, в множествено число и в различни съчетания. Макар и по-рядко, такива имена се срещат и в селища, където населението е било подложено и на езикова асимилация: в Теменуга (Ардинско) Люведе алтъ (Под лювадата, ливадата) и Люведе башъ (Над лювадата), а в Безводно (Ардинско) Илватка (Ливадка). Такива са още имената Нюще (Нивище) в Безводно (Ардинско), което в Кърджалийско е регистрирано като Инищя; Порище (Портище) в Ахрянско (Ардинско) е с опростено съчетание рт, но е запазена наставката -ище; Топиле (Топило) е пак в Ахрянско, а местни имена от топило се срещат на много места за водни, мочурливи местности, където в миналото са топили гръсти.
Най-често срещаните местни имена в Родопите са от нарицателното пажар (гора, която е изгорена за усвояване на работни места или пасища), като Пожар, Пажар, Пожарище, Пажарище, Пожарлък, членувани и нечленувани и в различни съчетания. Срещат се почти във всяко селище, а някъде и по няколко в едно селище. Само в бившата Ардинска околия на площ около 840 км2 са регистрирани 101 местни имена, образувани от пожар. Думата пожар е позната като нарицателно, макар и в различни варианти, несвойствени на български език, като поджар, боджар, паджар, а някъде бажар и различни други, често оформени с наставката -лък за място или в разни съчетания.
Всички тези имена са от селища, в които населението е било подлагано щ езикова асимилация, а в някои случаи са посочени успоредици от селища, където населението е запазило родопския си български говор.
Подобни имена са регистрирани и в Североизточна България, като например Дреньчуу гюргень в Сеново, Ореш баир (Орехов рид, хълм) в Хлебарово, Юч пещера в Топчии (всички в Разградско); Гущерка — от гущер, с топонимична наставка -ка и от него производно
108
Кущурка ендя (Гущеров дол, трап), Ишапка (Шапка) — връх, Коста даа (Костова планина) в Долна Кабда; Градища с останки от крепост, Драгни бурун (Драгнево бърдо), Дълга — вероятно с отпаднала втора част или съкратено от Дългото, Калакоч — от клокоч в глагол клокоча, поради шума, който издава водата във вир на река, Крепча — селищно име, от начално Крепица или Крепец, стб. КРЪПЪ (твърд, здрав), с наставка -ица или -ец — старинно българско име, Мочур бурну, Мочур ендя (Мочурлив рид, Мочурлив дол). Чучур чешмеси (чешма с чучур) — всички в Крепча — двете села в Поповска околия [55]. В района на Плиска: Върба йолу (Върбов път), Дрян дюзю (Дрянова равнина), Овес тарла (Овесена нива), Пещера естю от юстю (Върху, над пещерата), Пещера чукуру (Пещерен трап, яма), Сврака тарласъ (Сврача нива), Сърпиката алан — първата част членува от сърпика (вид трева), алан (поляна), също Чобан дъбрава (Овчарска дъбрава), Кара пещера (Черна пещера) и др. [56].
Примери на названия на местности със смесен характер има и от района на Малко Герлово. Такива са: Добрез артъ, Косар алтъ, Хорица баши, Града юстю в с. Преселец; Зайчи баир, Папаз хенде, Каконуи чешме, Еница сърта, Ливада чаир в с. Черковна; Хоро тепеси, Марна тепе, Бабину йолу, Зайчи баир, Божи чаир в с. Търновца, Драка алтъь, Селище баир в с. Копрец и други.
Получаването на местностите, на техните названия и свързаните с тях предания и легенди разкрива местата на отдавна изчезнали селища. Така във всички села на Малко Герлово съществува названието Селище със значение на място, където някога е имало село. Селище има около селата Копрец, Вардун, Черковна и Преселец и почти във всички родопски селища, където населението е ислямизирано. И нещо повече — често край такива местности има стари християнски изоставени гробища, а понякога и местност Черква, които очертават целия предмохамедански жилищен комплекс. Местности с название Града, Градата или Градище със значение на крепост, твърдина има в селата Драгановец, Черковна, Преселец и на много места в Родопите.
Други източници за съществували, но заличени в годините на османското робство селища са местностите с названия Юрт или Юрт-лук. Такива се срещат във всички посочени села. При това трябва да се отбележи, че в землището на едно и също село съществуват успоредно местности с топоними Града, Селище и Юртлук, по което може да се съди за по-голямата гъстота на населените места преди идването на османците, за тяхното насилствено заличаване, изселване или групирането им в по-големи с цел за по-добра защита от поробителя.
Сигурни източници за съществуването на стари християнски селища са и местностите с названия Кале — крепост в селата Преселец, Драгановец, Вардун, Търновца; местността Асърлък от асар — крепост, диалектна дума в с. Копрец и навред из Родопите, където още стоят останките на многобройни средновековни крепости.
Много местности са свързани с лични имена на хора — било на българи християни, било на мюсюлмани. Имената на тези ислямизи-
109
рани българи съобразно езиковата характеристика на българските говори е била приспособена към българското антропонимообразуване. Така например в родопската топонимия се срещат названия, като Аликва (Аликово) във Вълчанка (Крумовградско) от лично име Алико, умалително на българска почва за българин мохамеданин от мохамеданско Али; Асанка кая (Хасанкова скала) в Грохотно (Девинско) от лично име Асанко, умалително, както горното, от Хасан, като съчетание образувано по български образец, своеобразен полупревод, Арсей пунар (Арсеев кладенец) в Ручей (Крумовградско) от лично име Арсей (рядко), съкратено от Арсений, както Арсо; Балюва (Балево) в Мак (Ардинско) от родопска форма Балюво; Бельва (Бельово) в Контил (Джебелско) от лично име Бельо, често в Родопите; Беля къшласъ (Бельова къшла, кошара) в Шарен нос над Загражден (Ардинско); Билянанън тепе (Билянин хълм) в Бял извор (Ардинско); Бочва (Бойчово) в Контил (Джебелско) от лично име Бочо, впоследствие след езиковата асимилация развито в Бочуа ардъ (Зад Бойчовото), както в Гърбище (Ардинско) Бочува (Бойчово) и Бочва аркасъ (Зад Бойчовото); Гюрова (Гюрово) в Ахрянско (Ардинско) от лично име Гюро, често в Родопите, макар че то може да е и видоизменено от гяур, за което подсказва Гюр мезарлък в Кукуряк (Крумовградско) (Гюрово или Гяурово гробище), Данчуа (Данчово) в Бял извор (Ардинско) от лично име Данчо; Дормушова (Дормушово) в Теменуга (Ардинско) от лично име Дормуш, чрез изясняване на у в о от Дурмуш за българомохамедани и видоизменено в процеса на езиковата асимилация; Кузоллар (Кузовци) във Врело (Момчилоградско), множествена форма за родово име от лично име Кузо, съкратено от Кузман; Метушун чаиръ (Метушева ливада) в Борино (Девинско), оформено добре в изафет (притежателно словосъчетание), но с първа част Метуш от лично Мето с наставка -уш, както Димуш — от Димо с -уш; Мехмедчеин харман (Мехмедчов харман) в Ряка (Ардинско) — също претърпяло допълнителни изменения, след като е било усвоено в българската езикова практика за българи мохамедани от лично име Мехмед, умалително Мехмедчо, и по-късно турцизирано неграмотно в българското му звучене; Минала, с изпаднало крайно -р, от Миналар (Миновци) в Светулка (Ардинско); Момчил, Момчил баирйъ, Момчил дереси в Ахрянско (Ардинско) (от Момчилово, Момчилов хълм, барчина, Момчилов дол); Пътраклар/Пътараклар (Петраковци) в Тинтява (Крумовградско) от лично име Петрак, преосмислено чрез тур. диал., Тоюн боджаръ (Стойов пожар) в Калайджиево (Крумовградско); Томаскъ (Томовско) в Старово (Крумовградско) от изчезнало фамилно име Томовци, Томовски; Хатенин йери (Хатино място), първоначално Хатино(-то), а йери (място) е прибавено допълнително в процеса на езиковата асимилация, от лично име Хата на българомохамеданка, умалително по българския образец на българска езикова почва от араб. мохамеданско лично име Хатидже; Хупчова (Хубчово) в Контил (Джебелско) от лично име Хубчо, умалително от Хубен.
110
Подобни примери могат да се изброят стотици и те не са изолирани само в родопската област. Срещат се и другаде, където населението е било помюсюлманчено и впоследствие подложено на насилствена езикова асимилация; Драгой тарла (Драгоева нива), Дечевлу геран (Дечев кладенец), Михневлу геран (Михнев кладенец) в Хлебарово (Разградско) [57]; Драгни бурун (Драгнев рид), Коста даа (Костова планина) в Поповско [58]; Белчо гьолджу (Белчово блато), Марин кюпрю (Маринов мост) [59].
Една голяма част от названията отразяват християнския период от живота на ислямизираното население. В Малко и Голямо Герлово изобилствуват названия за църкви (клисе) и християнски гробища (машатлък). Подобни названия мюсюлманите са запазили почти във всяко селище. Местности с название клисе от района на Малко Герлово са: Клиседжик (Църквица), Келис яна (До църквата), Клисе яри (Църковно място) и т. н.
Голям е броят на тези названия и в родопската топонимия. В 500 проучени селища се срещат около 140 местни названия, носещи имената черква, а 74 — клисе, и още 167, които носят имената на християнски светци — също изчезнали черкви или свети места, където в миналото днешните мюсюлмани са се черкували като християни. Това означава, че почти на всяко селище се пада по една черква, без да се имат предвид редица други имена, образувани от различни християнски термини. Те са разпространени почти равномерно из цялата родопска територия независимо дали населението е запазило християнската вяра (а такива села са твърде малко), или е помюсюлманчено, или пък след помохамеданчването е било подложено на насилствена езикова асимилация. Прави впечатление, че имената, които са производни от имена на християнски светии, се срещат най-често в селища, където населението е християнско, и по-малко там, където е помюсюлманчено. Поради това вместо името на светеца се е запазила общата представа за съществуването в миналото на християнски храм, наречен обобщено черква или според мюсюлманската транскрипция на гръцкото еклесйа (църква) в тукашните говори клисе, клиса, килсе, кился, кирсе и още най-различни варианти, като кесе или дори керез, кирез. Такива са: Черква в Драганово (Момчилградско), Чирквана — с типичен родопски член -на, в Припек (Джебелско), Чарковото в Орлица (Крумовградско), Чарково в Царино, Черковоно в Егрек, Чорките в Малък Девисил и Тихомир (все в Крумовградско), Черковище в Лимец (също Крумовградско), от съседното село Ручей съобщено Кирсе дорасъ (черковен връх), а от Лещарка Кара кирес тепеси по името на една от махалите на Ручей — Кара керес, най-близката до върха Черковището в Лимец, с друго име Кирсе дорасъ; Черище (Черквище) в Безводно (Ардинско), вече преосмислено чрез Чеирище (Ливадище), но наставката -ище все още се пази; Черковише в Егрек (Крумовградско). В Неофит Бозвелиево (Момчиловградско) пък има местно име Чеврим, съкратено от Чеврим баир (Черковен хълм).
В изследваните села са регистрирани 74 клисета (черкви), за мно-
111
го от които се говори, че били стари християнски храмове, разрушени по време на помюсюлманчванията. Не са малко и случаите, при които се сочат развалините на тези „клисета”, както например в Голяма Чинка (Крумовградско), мястото, което и сега наричат Килисе чакъл (Черковен трошляк). През 1972 г. то било подравнено с машини за строеж на училището и под руините се открили зидове на височина до 50 см и с дебелина 50—60 см, като очертанията на триабсидна черква ясно се виждат.
Друга група местни названия носят имената на християнски светии. В общо 127 названия се съдържат имената на 28. светии на християнската църква. От тях името Еленка носят 14 местности, Елена — 6 и 16 са Костадин, едно Костадин и Елена или общо 37 местности са посветени на Константин и Елена. Второ място в родопския пантеон е отредено на св. Илия — общо 36, от които 26 носят пряко името на светеца, а 10 са по името на превърнатия от народа св. Илия в ден на Илия, т. е. Илинден. На трето място е св. Неделя — в 12 местности, св. Георги в 11, св. Марина и св. Атанас по девет, останалите се срещат поединично. Докато черквите и клисетата са разпространени почти равномерно по цялата територия, имената със светии са концентрирани в определени селища, предимно такива, където населението като цяло или отчасти се е опазило от помохамеданчванията и някои от тези имена са имена на съществуващи черкви, параклиси или оброци. Макар и поединично, голяма част от имената на тези светии се срещат и в селища, където населението е помюсюлманчено, но запазило майчиния си език, докато в селища, където населението е било подложено и на насилствена езикова асимилация, такива имена изцяло отсъствуват или се срещат рядко (понякога силно деформирани). В с. Бук (Крумовградско) например има местно име Елянка/Ейлянка; в Безводно (Ардинско) има местно име Сетелен кая, което е преобразувано по подобие на горното от Света Еленка, нормално за народните говори Ста Еленка и нататък Сталенка, за да се получи сетелен, като крайното -ка вече е оформено в кая.
С изключение на едно име манастирите не са оставили следи в тукашната
топонимия освен само Манастирет на връх Бучовица над махала Яновска
на Батанци (Маданско); също в Крепча (Поповско) Манастир — скален
пещерен манастир край селото със старобългарски надпис от IX в., и там
Бююк манастир, Кючук манастир (Голям манастир, Малък манастир),
също Манастир буруну (Манастирски рид) [60].
Много са молитвените места, назовани с термини, каквито мохамеданската църква не само че не признава, но и преследва, като курбанища, които се срещат навред при ислямизираното население, запазило майчиния си български говор. Някъде пък имената на такива места са заменени с други арабски или персийски термини, като дува (молитва), намаз (обредна молитва в определено време) и др., все места, за които се разказва, че там се събирали на курбан в определени дни.
112
веселели се, клали курбан, момите и ергените се люлеели на люлки по дърветата, играели хора.
В Източните Родопи са регистрирани най-много аязми — свещени извори, където в определени дни през седмицата или през годината са се събирали хора от селото или от цялата околност, водели болни деца от екземи, за да ги лекуват, като ги миели с водата от аязмения извор, а по дърветата и храстите наоколо оставяли парцалчета или дрешки от децата, хвърляли стотинки в изворите. На много места тази практика съществувала допреди 30—40 години. Тези извори обикновено наричат аязма пунаръ (извор със свещена вода) — бунар/пунар/мунар в родопските говори е извор с каменен свод, като врис, а не „кладенец”.
Естествено е при толкова много храмове да е имало и духовенство, което ги е обслужвало. Следите и тук не са малко. Изразени са чрез обобщеното народно понятие поп (свещеник) или с гръцкото папаз, също като Попово, Поповото, Поповица, Попова нива, също Попоска градина — последното от фамилно име Поповци, а такива фамилии има на няколко места, където населението сега е мюсюлманско, и са неоспорими свидетелства, че днешните Поповци (мохамедани) са потомци на прадядо поп. Подобни имена са регистрирани и в селища, където населението е и езиково асимилирано, макар и в гръцкия им вариант папаз, като Палас тепеси (Попов хълм, връх), вероятно превод на родопското Попова барчина в махала Гоганци на Безводно (Ардинско); Попазлъ/Попазлък в Орешари (Крумовградско), наричано и Попмартиновата дупка; Попазлък в Загоричене (Крумовградско).
Много са имената, свързани с прозвищата гяур/каур (немохамеданин, безверник; българин християнин), ахрян (родопски българин мохамеданин). Най-често с гяур са означени стари изоставени християнски гробища, наричани Гяур мезар или мезарлък, а при българоезичните мохамедани Каурското гробе.
Ако се сравнят остатъците от черкви, клисета, имена на хрисиянски светци (а те са именувани черкви) със съответствуващите на тях имена, производни от имена на мохамедански храмове, ще се види, че броят на първите е много по-голям от броя на мохамеданските, означени с арабската дума джами (джамия, мохамедански молитвен дом). Този факт показва, че устойчивостта на първите се дължи на тяхната старинност, на продължителната употреба на техните имена като доминиращи обекти в района на съответното селище, условия, които допринасят за тяхното онимизиране поради значимостта и известността на обектите. За разлика от тях мохамеданските молитвени домове, джамиите, каквито ги има във всяко мохамеданско селище, а в съвсем малките — мечити, не са онимизирани, не изпълняват функцията на топоними, а по-скоро са обикновени нарицателни. Независимо от значимостта на тези обекти фактът, че не са преминали в състава на топонимията, а все още са на степен нарицателни или в начална фаза на превръщане на нарицателните в собствени имена, е доказателство, че тези обекти са от неотдавнашно време.
113
Най-сетне една част от топонимите са свързани с процеса на ислямизация — било места, където е станало насилственото налагане на исляма, било такива, свързани с имената на хора, предпочели смъртта пред чуждата вяра. Такива, осеяли цялата българска територия, са: Турчи мост, Момин вир, Момин камен, Канлъ дере (Кървав поток) и много други.
Проучването на топонимията в селищата с ислямизирано население показва няколко последователни етапа на развитие: 1. Българската езикова практика и български топоними като най-древен топонимичен пласт; 2. Превеждане на български топоними на местни тюркски говори или създаване на топоними хибриди; 3. Късен етап на създаване на тюркски топоними въз основа на местните говори, които са продукт на налагането и разпространението на турския език от османския завоевател.