Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес
Христо Христов (ред.), Георги Янков (съст.)
 
Приложение № 1

ДЕКЛАРАЦИЯ
на група интелектуалци и общественици от средата на българите, възстановили българските си имена
 

Вече цял век продължава възродителният процес сред потомците на онези българи, които по време на петвековното османско робство бяха подложени на насилствена ислямизация и народностна асимилация. Поради своя обективен и закономерен характер този процес набираше сили, пробиваше си постепенно път, за да се разгърне и осъществи докрай в годините на народната власт.

В съвременното българско общество настъпиха дълбоки икономически, социални, политически и културни преобразования. Утвърди се истинско равноправие на неговите граждани във всички области на живота. На тази основа се извисява историческото мислене, което води до осъзнаване на истината за развитието ни като народ и нация.

Възродителният процес в нашата история е ярък пример, който показва как българинът въпреки превратностите на своята историческа съдба остава верен на логиката на 13-вековното си битие. Това е по същество революционен акт, с който се заличава един от най-тежките белези на османското робство.

Многобройни и безспорни са доказателствата, които потвърждават българската ни принадлежност. Ние самите установихме истината въз основа на неопровержими факти от материалната и духовната ни култура, от душевността и традиционния ни бит, обичаи, обреди и нрави, живи в паметта на нашите майки и бащи, с дълбока следа в нашия начин на живот.

При това и много световноизвестни автори, в това число и от Турция, са доказали, че османските завоеватели са провеждали системна и последователна асимилаторска политика спрямо поробените народи.

В границите на нашата страна няма нито педя чужда земя, нито чуждо население.

Дълбоко вкоренени в българската земя, честните и неуморни труженици — помохамеданчените и подложените на народностна асимилация през робството българи, остават органично свързани с историческата съдба на своя народ.

Реакционните среди в Турция обаче не се съобразяват с този обективен факт. Средствата за масова информация, заинтересовани политически среди в южната ни съседка разпространяват лъжи и клевети за някакво насилствено „побългаряване на турци” в България. Новата антибългарска пропагандна кампания е изградена изцяло върху безпрецедентни измислици за хиляди убити и ранени, за изнасилени жени

119

и девойки, за съборени джамии и пр. Те правят непрестанни опити да натрапят абсурдната си теза, че Турция е символ на исляма, че и в България всичко ислямско е турско и всички мюсюлмани са турци.

Вярно е, че в България има хора, които изповядват ислямската, както и източноправославната, католическата и други религии. У нас религиозните чувства и права на гражданите са под закрилата на закона. Но това не дава основание на никого да предявява етнически претенции към вярващите.

Турските националисти подлагат на гонения повече от 12 милиона кюрди и другите етнически общности от нетурски произход, които населяват своя земя, включена в границите на Турция. Според Конституцията на Република Турция всеки поданик на страната е турчин независимо от народностната и религиозната му принадлежност. Дори споменаването за наличие на национални малцинства в Турция се преследва от законите. Никакъв друг език освен турския не може да се преподава като майчин език в учебните и просветните заведения.

Издигайки високо глас в защита на истината и отхвърляйки гневно невероятните лъжи и клевети,

ЗАЯВЯВАМЕ:

Ние, всички българи, независимо от вярата, която са изповядвали и изповядват нашите деди и баби, бащи и майки, имаме една и съща национална съдба, един и същ национален характер, една и съща душевност, едни и същи цели и стремежи. Ние сме чеда на българската нация, ние сме господари на тази земя, тук за нас е раят, друг рай за нас няма и не може да има!

Да, ние сме българи, отказали се доброволно, убедено и напълно съзнателно от имена, чужди на българския ни народностен корен. За нас българското име е залог за историческа приемственост и гаранция за несъкрушима духовна опора на устрема ни напред. Ние се гордеем с нашите български имена и ще ги носим достойно, като служим вярно и всеотдайно на своята социалистическа родина.

Смятаме за грубо и недопустимо посегателство върху нашето национално достойнство и човешки права всеки опит за изопачаване същността на този напълно естествен исторически процес, израз на възродения ни български национален дух.

Решително се противопоставяме срещу опитите на турските реакционни среди да спекулират с т. нар. изселнически въпрос. Те трябва да разберат истината, че нито е логично, нито е допустимо българи, направили категорично своя исторически избор в полза на род и родина, да се изселват в чужда за тях страна. Това няма да стане! Изборът е направен, той е окончателен и безвъзвратен!

Ние желаем мир, сътрудничество и добросъседски отношения е Република Турция. Вярваме, че и честните турски интелектуалци, и трезвомислещите общественици се стремят към същото. И в името на това призоваваме да се сложи край на враждебната антибългарска

120

пропагандна кампания, водена от турските националисти и активно подпомагана от техните покровители.

Молим Българската телеграфна агенция да направи достояние на българската и световната общественост тази наша декларация.
 

КАМЕН КАЛИНОВ, член на ЦК на БКП, народен представител, главен редактор на в. „Нова светлина”, заслужил деятел на културата, кандидат на историческите науки

НАДЯ АСПАРУХОВА, кандидат-член на ЦК на БКП, член на Държавния съвет на НРБ, секретар на ОК на БКП — Кърджали

ОРЛИН ЗАГОРОВ, заместник-председател на Съвета по развитие на духовните ценности на обществото при Държавния съвет на НРБ, член на Комитета за култура, д-р на философските науки

АСЕН СЕВАРСКИ, член на Съюза на българските писатели, поет, заместник главен редактор на сп. „Нов живот”, заслужил деятел на културата

АЛЕКСАНДЪР КОЛЕВ, кандидат-член на ЦК на БКП, общественик, кандидат на философските науки

ВЕЖДЮ РАДИШЕВ, член на Съюза на българските художници, носител на национални и международни награди, преподавател в Художествената академия.

ЕВГЕНИ МУТАФОВ, замест-ник-председател на Националния аграрно-промишлен съюз

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ, кандидат-член на ЦК на БКП, секретар на ОК на БКП — Разград, заслужил деятел на културата, кандидат на философските науки

БЛАГА TATAРОВА, кандидат-член на ЦК на БКП, член на Комитета на Движението на българските жени, кандидат на историческите науки, активен борец против фашизма и капитализма

ХРИСТО МАРИНОВ, народен представител, секретар на Националния съвет на Отечествения фронт

ЮРИЙ ДАНАИЛОВ, народен представител, герой на социалистическия труд — гр. Лозница, Разградски окръг

ИЛКО ТАТАРЛИЕВ, старши научен сътрудник в Института по балканистика „Л. Живкова”, доктор на филологическите науки

АЛЕКСЕЙ РАФАИЛОВ, народен представител, заместник-председател на комисия в Народното събрание, активен борец против фашизма и капитализма

СВЕТЛАНА ДИЛОВА, кандидат-член на ЦК на БКП, член на Бюрото на ОС на Движението на българските жени, общественик — Шумен

ЮЛИЯ ПИРИНСКА, председател на Окръжния съвет на Българските професионални съюзи — Разград

АЛЕКСЕЙ БРЕЗИН, член на Съюза на българските писатели, поет

РАДУЛ ЧАВДАРОВ, секретар на ЦК на ДКМС

121

БОРА БОЗОВА, старши научен сътрудник е Института по балканистика, член на Бюрото на Комитета на Движението на българските жени, кандидат на философските науки

ИВАЙЛО ДЖАМБАЗОВ, заместник главен редактор в агенция „София-прес”, журналист, кандидат на философските науки

ИЛКО ЯЛЪМОВ, старши научен сътрудник към БАН, кандидат на философските науки

МАКСИМ БЛАГОЕВ, старши научен сътрудник към БАН, кандидат на философските науки

АЛЕКСЕЙ ДЮЛЕВСКИ, журналист в Българското радио

СЛАВ АСПАРУХОВ, лекар е Окръжна болница — Кърджали, кандидат на медицинските науки

ВИКТОР ОРЛИНОВ, журналист в Българската телевизия

МИХАИЛ ЯНЧЕВ, член на Съюза на преводачите в България, журналист, преподавател в СУ „Кл. Охридски”

АНДРЕЙ АНДРЕЕВ, журналист, завеждащ отдел във в, „Нова светлина”, кандидат на историческите науки

РУСЛАН ЕМИЛОВ, журналист, заместник-председател на Окръжния съвет за култура — Кърджали

ЯСЕН УСТРЕНСКИ, член на Съюза на българските писатели, директор на пионерския дом в град Джебел, Кърджалийски окръг

ФИЛИП ХОРОЗОВ, член на Съюза на българските писатели, поет, журналист във в. ,Нов живот” — Кърджали

АСЕН ТЕКЕЛИЕВ, заместник главен редактор в Българското радио

РАДИ СЕМОВ, секретар на Окръжния комитет на БКП —  Кърджали, кандидат на философските науки

Д-р ЕМИЛ ХРИСТОВ, главен лекар на районна болница — Дулово

МАРИН КОЛАРОВ, член на Бюрото на ОК на БКП, първи секретар на Общинския комитет на БКП — с. Обител, Търговищки окръг

БИНА ГЕОРГИЕВА, народен представител, секретар на ОК на ДКМС — Шумен.

ЮЛИАНА ХРИСТОВА, народен представител, общественичка — Толбухин

БОЙЧО ЩИРЯНОВ, секретар на Общинския съвет на Българските професионални съюзи — Нови пазар, Шуменски окръг

АЛДЕМИР СИДЕРОВ, доцент в СУ „Кл. Охридски”, доктор на историческите науки

ЮРИ ЧАВДАРОВ, режисьор на Драматичния театър в Разград, член на Националния съвет на Отечествения фронт
 

Отечествен фронт”, № 12187, 26.VII.1985 г.,
„Нова светлина”, № 89, 27.VII.1985 г.,
вестниците „Добруджанска трибуна”, „Дунавска правда”, „Ново Лудогорие”, „Шуменска заря”, „Хасковска трибуна”, „Сливенско дело”, „Силистренска трибуна” и др. от 27.VII.1985 г.


[Previous] [Next]
[Back to Index]