Прѣзъ Сърбия. Въ походъ съ 9-та дивизия

Христо Мутафовъ

 

(Отзиви.)

 

 

Книгата на г. М., освѣнъ дѣто дава прѣдстава за дѣйствията на 9-та дивизия, буди редъ чувства, които заслужаватъ да се държатъ винаги будни у нинешнитѣ и грядущи поколѣния, защото сѫ залогъ за развитието на силенъ български духъ. Между тѣзи чувства, удивлението отъ българската издържливость, себеотрицание и беззавѣтна храбрость ще окриля духа на подрастваща България... При прочитане на книгата, човѣкъ мислено сваля шапка и прави поклонъ прѣдъ жертвитѣ, усилията и издържливостьта на творцитѣ" и пр.

 

Д. Ч.— „Военни Извѣстия".

 

 

„Отъ първитѣ дни на мобилизацията, до прѣгазването на цѣла Сърбия, изпразването на Македония и отхвърлянето на останалитѣ сръбски войски дълбоко на западъ въ Албания, въ бѣгство къмъ брѣговетѣ на Адриатика, Мутафовъ ни рисува въ ясни краски, съ разкошенъ езикъ, истинно и искренно, прѣживѣванията на дивизията . . . Прѣзъ психическия ви погледъ се редятъ движущитѣ се войски къмъ пунктоветѣ на съсрѣдоточаването; срѣщитѣ съ неприятеля въ непристѫпни дѣвствени гори, по планински скалисти и голи върхове; прохода св. Никола, прѣзъ който морни и съ сетни сили се движатъ коне, коля, хора. Майсторски М. рисува планинскитѣ и горски пейзажи, луннитѣ нощи и дни на есеньта, природнитѣ стихии, които по нѣкога сѫ по-страшни за войскитѣ отъ гранатитѣ и куршумитѣ. Нишъ — Прокупле — Лебане — Голешката планина, въ която войскитѣ сѫ прѣживѣли нечувани страдания, — Прищина и историческото Косово-поле — цѣлиятъ този пѫть на 50 дневни страдания, кръвопролития, радости и триумфи е описанъ отлично"...

 

Н. Сакаровъ — в. „Народъ".

 

 

„Авторътъ съ голѣма вѣщина прѣдава мѫкитѣ и дѣлата, радоститѣ и успѣхитѣ на войскитѣ отъ 9 дивизия. Художествено, въ сбита форма, г. М. е изложилъ своитѣ наблюдения по великитѣ подвизи на дивизията... Съдържанието на книгата е богато и буди живъ културенъ интересъ ... Авторътъ владѣе перото на художникъ" и пр.

 

Ст. К. — в. „Прѣпорецъ".

 

 

„Войната даде своя отпечатъкъ въ всички отрасли на човѣшката култура и съ своята радость, и съ своята скърбь се всели въ душитѣ на всички ни... Описанието на г. М-въ е пълно съ сила и свѣжесть, бликащо отъ животъ и непристорени чувства ... Тия качества издигатъ книгата на г. М. надъ всички други описания прѣзъ войната и я каратъ да говори по-близко и по-мило на сърдцето... Въ схващанията и прѣдаванието на отдѣлнитѣ моменти на войната, на всѣка крачка, човѣкътъ върви съ българина, войникътъ — съ държавника. Въ нашата литература прѣзъ войната книгата на г. М. държи лично мѣсто по своето непосрѣдствено чувство, хубавъ и намѣсти високопоетиченъ стилъ".

 

Хар. М. Златановъ — в. „Народни Права".

 

 

„Кореспонденциитѣ на г. М. отъ бойното поле, живи и съдържателни, сѫ извѣстни... Като прочете човѣкъ книгата на г. д-ръ М., ще види войната по-ясно, ще научи за нея съвършенно нови нѣща. Езикътъ на автора е цвѣтистъ, книгата се чете съ увлечение".

 

„Камбана", бр. 2757, 1917 г.

 

 

„Книгата на г. М. съдържа непосрѣдствени отражения на човѣкъ съ тънки чувства, любяще сърдце и благородна душа. И за това се чете толкова увлекателно, оставя дълбоки слѣди, прѣражда и облагородява... Стр. 79—88 не могатъ да се четатъ безъ сълзи ... Всичко видѣно кара талантливия авторъ да наниже слѣдния бисеръ: „Боже, колко е великъ българинътъ въ страданията и търпението си, но и какъвъ могѫщъ и съ каква неотразима сила е, когато се вдигне на брань срѣщу коваренъ врагъ и противникъ!" Ако нѣкога се изгради паметникъ въ Голяшката планина за увѣковѣчение подвизитѣ на българина, цитиранитѣ думи да се впишатъ съ златни думи на бѣла като снѣгъ мраморна плоча" и пр.

 

в. „Балканска Трибуна", бр. 2122—2125, 1917 г.

 

 

„Освѣнъ обикновенитѣ родове литература, прѣзъ войната се създаде литературата на военнитѣ описания. Писаха се много, но между тѣхъ лично мѣсто държи книгата на М., която има живъ, изразителенъ и намѣсти високопоетиченъ езикъ.

 

„Общъ Подемъ" Год. I, кн. III, „Нашата литература прѣзъ 1916 г.".

 

[Back to Index]