Бележки на Михаил Неделчев
Настоящият том, в който за пръв път се представят избрани произведения на Христо Силянов, обхваща неговата революционна мемоаристика, свързана с участието му в борбата за национално освобождение на българите от Македония и Одринско. Тома съставят трите големи мемоарни книги „Писма и изповеди на един четник”, „Спомени от Странджа” и „От Витоша до Грамос”, които оформят в своята последователност една естествена трилогия (несъбирана досега в книга). Книгите са подредени не според хронологията на издаването им, а според хронологията на описваните събития и тъй като разказът навсякъде се основава на дневникови записи, това е всъщност и най-естествената творческа хронология.
Така като цяло нашият том е едно лично повествование за същите събития, с които читателят може да се запознае от капиталния труд на Христо Силянов „Освободителните борби на Македония” (двата тома бяха издадени фототипно през 1983 г. от изд. „Наука и изкуство”). Историята и мемоарите се оглеждат едни в други, естествено се допълват, осмислят се взаимно. Паралелният им прочит е всъщност една от най-добрите възможности за нас да проникнем в историческата и идейна същност на годините от 1900 до 1913.
Произведенията на Силянов не поставят някакви особени текстологически проблеми пред съставителя и редактора. За съжаление, ръкописите на мемоариста и историка са в неизвестност. Големите му текстове имат по едно издание в книга приживе. Така въпросът за избора на текста тук не съществува. Възпроизвеждането на текста според съвременен правопис също не ни затруднява, тъй като Силянов пише на книжовен български език и използува диалектни форми от югозападните (в мемоарите за събитията в Македония) или от югоизточните (в книгата си за Странджа) български говори само при характеризирането на героите си — обикновените въстаници или селяни.
Тематическата насоченост на настоящия том не дава възможност да бъдат обхванати и други разнородни, значителни творчески проявления на Христо Силянов: публицистиката му по общосоциални въпроси от периода 1919—1922 г. или върху организационни въпроси на револю-
619
ционното движение от по-ранен период, любовната му и медитативна лирика, стихотворния и прозаичен хумор и сатира, портретите на политически и държавни мъже, мемоарите за други периоди и пр. Редица от тези текстове биха привлекли вниманието на съвременния читател, но очевидно представянето им трябва да стане в друго издание..
Всъщност в основния текст на тома не намериха място и два други дяла от творчеството на Силянов, които стоят най-близо до проблематиката на трите мемоарни книги — група очерци и революционната му лирика.
Коментарът към отделните творби не съдържа по принцип пространни сведения за историческите лица. Те ни са добре познати или пък Силянов достатъчно добре ги характеризира в своя текст.
Не сме се стремили да поясняваме или да коригираме авторовия текст и по отношение на основните исторически събития. За нас мемоарите на Силянов са преди чсичко художествено произведение и така именно ги представяме в този том. Едно бегло сравнение със събраните от Любомир Милетич и представени в известната му поредица „Материали за историята на македонското освободително движение” спомени на различни дейци на организацията ще ни покаже разликата между „организационната” и художествената (тук естествено прибавяме текстовете на Яворов, Петко Росен, Минко Неволин) мемоаристика.
В „организационната” мемоаристика дейците се стремят преди всичко (водени умело от Любомир Милетич) да изяснят историческата истина, да бъдат фактологично точни, да дадат градиво за историята. В книгите на Силянов и в другите образци на художествена мемоаристика се постига обобщението за революционното битие, изобразен е синтетично социалният стил на движението. Тук се прави често анализ на взаимоотношенията на различните социални групи, вплитат се в общото повествование пасажи с народоведски смисъл. Представя ни се неприкрито личността на мемоариста със своите възторзи и съмнения, с пристрастията и омразите си. Въобще двата дяла от мемоаристиката на революционното движение за освобождаването на българите от Македония и Одринско в началото на века великолепно се допълват. И безспорно книгите на Силянов имат в общия корпус от текстове най-видно място.
Христо Силянов е днес за нас преди всичко мемоарист и историограф. Но писателското му име се утвърждаваше в литературата ни първоначално чрез критическия прочит на стиховете му. За лириката му пишат Антон Страшимиров, Кирил Христов, Божан Ангелов. В тези текстове се говори не само за поета, но и за революционера, за воеводата и агитатора. Между впрочем личността на революционера Христо Силянов е оставила трайна следа и в народната памет. В послеслова стана дума за записаната от Христофор Тзавелла народна песен (използувам случая да
620
благодаря на Тзавелла за предоставения ми текст на песента, както и за помощта му при подготовката на настоящия том). Песента е била изпята преди няколко години от родения през 1888 г. в село Косинец Христо Ламбров Руков — първия революционен фотограф в Костурско, близък приятел на Лазар Поптрайков и Христо Силянов, познат на Гоце Делчев, — човека, който беше направил голяма част от груповите снимки на четите в движението. Песента очевидно е свързана с романтиката на четническите дни на Силянов в Костурско от 1902 г.:
— Девойко, мори девойко,
отдека имаш кчтка смил —
во църква шо си га носиш,
икона стара да сружаш —
молба да си се помолиш, волята да ти се стори?
— Комити, море айдути,
нели си Ли’сец барате,
нели си гора гледате —
мене шчо ме опитвате,
дека си найду китка смил?
— Девойко, мори девойко,
писаро Христо Силянов —
той не ги бери китките,
той ни ги дава на наска —
я каже, мори душице,
за кой ти даде китка смиль?
— Комити, море айдути,
китката ми е дадена
от писар Ристо Силяно,
за него да е носена —
во моите бели пазуви,
до венба да се завени —
па друга ке ми откорни,
за мене и за светица.
Осъзнала вече през 20-те години художествените достойнства на „Записки
по българските въстания”, нашата критика не съумява веднага да оцени мемоарните
книги на Христо Силянов. За „Писма и изповеди на един четник” отзиви така
и не се появяват. За „Спомени от Странджа” се пише сравнително добре (рецензиите
са цитирани в бележката към книгата). За „От Витоша до Грамос” пише Ас.
Младенов в кн. 3 от 1920 г. на сп. „Слънце”. Но повечето автори изтъкват
преди всичко значението
621
на тези творби като исторически свидетелства на времето, отколкото като художествени произведения.
По-цялостно се оценява делото на Силянов в писаното по повод „Освободителните борби в Македония”. Със статии излизат Георги Константинов, Велчо Т. Велчев, В. Йонова.
Публикувани са няколко работи за живота и делото му и във връзка със смъртта му — надгробната реч на Димитър Талев, статии на Димитър Бабев и Д. Б. Митов. За първата годишнина неговият приятел К. Д. Списаревски пише: „Днес е една година от смъртта му. Като да не е живял; такава е нашата нерадостна действителност, ала напук на нея Христо Силянов те живее в сърцата не само на тия, които го познаваха и обичаха, но и в съзнанието на много и много поколения от Витоша до Грамос. Защото той, Христо Силянов, сам-самичък си издигна паметникът: той е историкът на македонската революция. Тази история не е написана по разказите на трети лица; един от нейните зидари беше Христо Силянов (в. „Слово”, г. XIX, бр. 5465 от 26. IX. 1940 г., с. 3). Две години по-късно излиза и цитираната в послеслова пространна статия на проф. Петър Петков. В наше време за Христо Силянов пишат Иван Бурин, Свобода Бъчварова, Антон Кафезчиев, Светозар Цонев, Йордан Василев, Нина Андонова. Трудовете му непрестанно се цитират от историците на националнореволюционното движение.
Надяваме се, че настоящият том, както и фототипното издание на „Освободителните
борби на Македония” ще дадат тласък за истинската оценка на Христо Силянов
като писател и историк.
ПИСМА И ИЗПОВЕДИ НА ЕДИН ЧЕТНИК
Книгата е публикувана за пръв път през 1927 г. — като издание на Македонския научен институт. Отпечатана е в София — в печатница П. Глушков.
Както сам пише Силянов в предговора, различни фрагменти от нея са публикувани в издания на революционното движение. Многократно са препечатвани и отделни фрагменти по-късно.
Книгата спечелва популярност на автора си. Всъщност „Писма и изповеди на един четник” е и единствената преиздавана книга — през 1967 г. издателство „Български писател” я пусна от печат като книга от проектираната поредица със спомени от нашето революционно минало. Това издание е снабдено с великолепен предговор на поета Иван Бурин. Именно тук за пръв път в ново време получават истинската си оценка революционните мемоари на Христо Силянов. Бурин последователно прокарва
622
паралела между безсмъртната книга на Захари Стоянов „Записки по българските въстания” и „Писма и изповеди на един четник”. Този паралел обхваща не само стойността на мемоарите като исторически свидетелства, а и като литературни творби. Посочена е сходната функция на двете книги: и двете етават източник на теми и мотиви за следващите поколения писатели: Завинаги съхранили героиката на съответните етапи на националната революция, те я предават на новите поколения. Бурин пише към края на своя предговор: „Писма и изповеди на един четник” е най-добрата мемоарна книга за македонските революционни борби и една от най-добрите за епохата на нашето националнореволюционно движение, че и въобще за революционните борби на българския народ — от „Моите пътувания по Стара планина” на Панайот Хитов до мемоарите за партизанското движение. Тя несъмнено е послужила и на другия голям изобразител на революционните борби за свободата на Македония, Димитър Талев.”
Още от първите дни на своя нелегален революционен живот съвсем младият Силянов е имал пълно съзнание за значимостта на събитията, в които участвува, и като истински летописец съхранява всичко включително и съвсем интимните настроения и наблюденията на бита — върху хартията (подобни дневници стават основа и за Яворовите „Хайдушки копнения”). Този благороден навик Силянов култивира в себе си и по-късно и така се раждат следващите му мемоарни книги.
*
Централният герой на тази преживяна книга е новият български апостол — Гоце Делчев. Но тук са отделени много страници за станалия легендарен войвода — Марко Лерински. Този образ дава всъщност нагледност на всички революционни преображения в душите на включилите се в националноосвободителните борби българи от епохата. И Силянов не случайно се връща нееднократно в други свои трудове към този образ (вж. по-нататък бел. към тази книга).
Стр. 15. ... з а к р ъ г л е н с а ф е р и т е ... — думата „афера” има в организационно-идеологическия речник на движението съвсем специфичен смисъл. Тя означава събитие от историята на Организацията, нейните борби или провал в конспиративната дейност на ВМОРО, разстройване на организационната мрежа, намеси на турската власт в живота на българското население вследствие на разкрития за революционния бит на българското население. В този смисъл едно оплакване на българин пред турските власти може да доведе до „афера”, до разнищване на революционната мрежа, тъй като буквално целият социален живот на населението е вече революционно осмислен.
623
Стр. 15. В д р у г а к н и г а о с т а в а д а с е р а з к а ж е ч е т и р и м е с е ч н о т о м и п р е б и в а в а н е в К о с т у р с к о — тази книга така и остава ненаписана. Отчасти представа за неразказаните събития дават пасажи от поместените в нашия том „Спомени от Странджа” — ретроспекциите. Но фразата е интересна за нас и с вложения в нея стремеж на автора да пресъздаде четническото си битие в поредица от книги, т.е. да напише мемоарна трилогия или по-скоро тетралогия.
Стр. 18. Б е ч в и (диал.) — вид потури.
К е п е (диал. от тур.) — наметало, служещо и за завивка
К а р а д а г с к и — черногорски.
Стр. 20. П е т а ц и — револвери с пет куршума.
Стр. 23. ... t a b u l a r a s a (лат.) — чиста, ненаписана дъска.
н а й – д е м о н с т р а т и в н о р ъ к о п л е щ е м н а у ч и т е л я п о л и т е р а т у р а, Х р. М а т о в, з а щ о т о н и п о ж е л а в а д а п о с р е щ н е м д р у г а т а н о в а г о д и н а н а с в о б о д а ... — Христо Матов (1872—1922) е един от ръководителите на движението. За него Христо Силянов отбелязва, че е привлечен към организацията от Д. Груев през есента на 1894 г. Роден е в Струга, завършва филология в София и учителствува в Сяр. (Освободителните борби на Македония. Том I, Илинденското въстание, София, 1933 г., с. 42). Автор е на стихотворения и на серия от брошури върху тактиката на революционното движение. Заедно с Хр. Татарчев и други дейци на организацията е съден и изпратен на заточение в Подрумкале. Заточаването на тези ръководни дейци е повод за написването иа Яворовото стихотворение „Заточеници”, на един роман от френски автор и на други творби. След Илинденско-Преображенското въстание се опитва да обоснове принципите на дясното течение в организацията.
Стр. 24. ... п р о т и в „к ъ р в а в о т о и г р е ш н о ц а р с т в о” н а с у л т а н а ... — преосмислен цитат из „Борба” на Ботев. С вплитането на подобни мотиви или фразеологизми Силянов често подчертава естествената приемственост между двата последователни етапа от националната ни революция.
... м е с т н и я т х е к т о г р а ф и р а н л и с т „Н а о р ъ ж и е” ... — списването на подобни революционни вестници става традиция в организационния живот на движението. Силянов разказва за получаването на подобен лист в четата на Марко Лерински. П. К. Яворов също преминава през тази школа на революционна журналистика. Той списва в нелегални условия вестника „Свобода или смърт”.
Стр. 25. ... н а ш и я т у ч и т е л Д а м е Г р у е в ... — за влиянието на апостола върху учениците си Силянов разказва по-подробно в очерка си „Даме Груев”, печатан във втората годишнина на „Летоструй. Календар на българите” от 1910 г., издаван в Солун, стр. 281—284. За първата среща с него той пише:
624
„Един ден аз, току-що покръстен, бях заведен от двама другари при тайнствения човек. Обзет от непонятен трепет, пристъпих прага на една вехта къща и се озовах в оскъдно мебелирана стая, в която обитаваше той. И аз видях най-сетне човека, който във въображението ми се рисуваше като необикновен, съвсем различен от другите хора. И бях обаян от неговото кротко и отривисто слово, което ми откри странните прелести на един светъл, нов за мене свят. Неговите малки живи очи гледаха втренчено, сякаш бяха прочели онова, що ставаше в душата ми. През цялото време от устните му не изчезна тънката иронична усмивка, която ме въздържаше от всякакви излияния. Излязох от тоя дом горд, пораснал, издигнат в собствените си очи.
Така омагьосани и пресъздадени са се чувствували всички след първата среща с Даме Груев.”
... о р г а н и з а ц и я т а щ е с ъ у м е е д а с е н а л о ж и н а е к з а р х и я и о б щ и н и, з а д а н и и з т р ъ г н е п о е д н о к а к в о д а е у ч и т е л с к о м я с т о — тъй като духовната власт над българското население в Македония и Одринско е била упражнявана от Българската екзархия, назначенията за учители в тези области са се осъществявали със специални разрешения на Екзархията (вж. в послеслова). В случай, когато Екзархията откаже назначението за някое крайно компрометирано пред турските власти лице, обикновено организацията е уреждала то да заеме място под чуждо име, с чужд паспорт — такъв е случаят с Михаил Герджиков, който учителствува в Битоля под името Тодор Луканов. Но всъщност тези назначения са били и форма на материална поддръжка за дейците на ВМОРО от страна на българската държава — без да бъдат обвинявани българските правителства, че поддържат размириците в европейските владения на Османската империя.
Стр. 27. К а т и л, к а т и л и н (разг. от тур.) — убиец, криминален престъпник.
Стр. 28. Т и к в е ш к а т а а ф е р а — за тази „афера” Силянов пише в своята история: „В Тиквешко гонението произлезе от едновременното убийство на един турчин и един българин. Арестувани бяха в селата Неготино и Мързен-Ореовец 48, от които неколцина осъдени на смърт” (Освободителните борби на Македония, том I, стр. 110).
Стр. 29. ... Д е л ч е в, С а р а ф о в, Г ь о р ч е П е т р о в ... — това е времето, когато Борис Сарафов (1872—1907) е председател на Върховния комитет и действува в близко единение със задграничните представители на Вътрешната организация Гоце Делчев и Гьорче Петров. По-късно между двете организации избухват недоразумения, особено когато в ръководството на ВМОК взима връх групата на ген. Ив. Цончев.
Стр. 34. Д ж е п к е н (от тур.) — къса мъжка горна дреха, чиито ръкави могат и да не се обличат.
625
Стр. 36. Г у н а — широка горна мъжка дреха от груб плат, използувана най-често от овчарите.
Стр. 39. Б ъ р з а й, м л а д в о й в о д о, с в я р н а т а д р у ж и н а ... — това стихотворение е включено първо в цикъла, посветен на Гоце Делчев, в стихосбирката на Силянов „Стихове” от 1904 г. — на стр. 29—30.
Стр. 41. Т ъ р л о (диал.) — лятна кошара за овце.
Стр. 43. И в а н чо в а т а а ф е р а — тази афера е описана подробно в: Освободителните борби на Македония, т. I, с. 115—117.
ф и р а р (тур.) — беглец, дезертьор.
Стр. 44. Т е р б и е (диал. от тур.) — възпитание.
Стр. 57. О, т е ж к о е д р у г а р д а с е п р о щ а в а ... — стихотворението е поместено като второ в цикъла „Гоце Делчев” от „Стихове”, 1904 г., с. 31, със заглавие „Две дружини”. В цикъла има още три стихотворения: „Да, вчера бе... аз слушах твойта реч...”, „О, спрете тез сълзи, клеветници злобливи...” и „Двегодишнина”.
Интересно е в стихотворението „О, тежко е другар да се прощава” използуването на фрази от революционната проповед на апостола при създаването на стихотворна творба. Същевременно тук очевидно са събудени за нов живот и мотиви от посветеното на Любен Каравелов Ботево стихотворение „Делба” — още едно подчертаване на приемствеността в дейността на Вътрешната организация с идейните схващания на БРЦК на Левски, Каравелов и Ботев.
Стр. 77. Г а й р е т (диал. от ар.-тур.) — усилие.
Стр. 102. П у с а т (диал. от тур.) — оръжие.
Стр. 103. Ч и н а м к а и л (диал. израз върху тур. основа) — съгласен съм.
Стр. 111. М у а р а б е (ар.-тур.) — война.
Стр. 136. А л я б а ш к о — разпасано, отпуснато.
Стр. 138. Б у ю р у н у з, е ф е н д и л е р! — заповядайте, господа.
Стр. 143. Р и ц а р и т е н а с м ъ р т т а с а д о с т о й н и з а у д и в л е н и е! — на геройската смърт на Методи Патчев и другарите му Силянов посвещава стихотворението си „Кадино-селските герои”, включено в цикъла „На загиналите” от сбирката „Стихове”, 1904 г.:
Пръстта е ровка йощ на седемтях ви гроба,626
безкръстни те личат, не кичат ги венци!
Но — с вяра в свойта мощ! — към тях се носи роба
и вази величай, о паднали борци!Вековният позор, о синове бурливи,
под борчески байрак тъй рано ви събра,
и тоз живот, безцен за труповете живи,
за вас бе на часа, на случая игра!
Но целий свят видя как доблестно борците
откупват свойта кръв, надвиват и смъртта!
И ваште трупове, от свой куршум пробити,
за роба са триумф, победа над сганта!...Сега от вашта кръв и бури и мъченья
самотен гроб личи... Дремете в сън блажен!
Аз нямам зарад вас ни песни, ни хваленья —
ненужни са венци за ваший прах свещен!
Стр. 162. ... с б л ъ с к в а н и я т а в с е о с т
а в а т н е ж е л а н и: т е в с я в а т р а з
с т р о й с т в о в о р г а н и з а ц и я т а и
д о к а р в а т м н о г о б е л и н а н а с е л
е н и е т о — този пасаж ни насочва към същината на революционната
тактика на „държава в държавата”. Шаблонното мислене предполага, че след
като има революционни чети — основното тяхно задължение е стълкновението
с поробителя. Но революционната работа на районните и местните чети е преди
всичко организаторска и агитаторска; всичко е в цялостното обхващане на
населението, а не в евтини подвизи.
Ч е т а т а с е с р а ж а в а л а н я к о л к о ч а с а, д о к а т о е д н а т а п о л о в и н а с е и з м ъ к н а л а в ъ в в и с о т и т е н а д с е л о т о, у д а р и л а н е п р и я т е л я ... — за щастливото избавление на Марко и четниците му при село Търсье Силянов разказва и друга версия. В бележка в края на книгата „Стихове” четем: „При сблъсването в с. Търсье (Леринско) през м. май 1902 г. Марко войвода, обграден от всички страни — след няколкочасово сражение, — успя да се измъкне здрав и читав без ни една жертва, благодарение само на храбростта и херойското самопожертвуване на жените. В най-критичния момент една редица от жени застанаха една до друга, обърнати с гърдите си срещу турската засада, дигнаха същевременно голям шум и четата зад тях сполучи незабелязано да се измъкне и отстъпи в планината.” Именно тази версия се разработва в стихотворната творба „Спасителки” — своеобразна лирическа поема, в която са втъкани и съчинения от Силянов марш на четата на Марко „Ний царе сме без хомот, мъченици без имот”, и жанрови сцени от срещите на войводата със селяни от различни възрасти, и разказа за героическия подвиг на жените.
Стр. 168. К а л а у з (диал. от тур.) — водач.
Стр. 170. К а к в о с а п р е ж и в е н и т е в е ч е ~ м ъ к и п р е д з а г у б а т а н а ч о в е к а, к о й т о б е д у х ъ т и в я р а т а н а Л е р и н с к о? — скръбта си ho Марко Лерински Силянов е изразил в стихотворението си „На брата Марко”, включено също в цикъла „На загиналите” от „Стихове”. Ето първите два куплета на това стихотворение:
627
Ж`али, ж`али, горо ле зелена,
смърт юнашка грабна твоя цар;
жали ти, дружино, в кръв облена,
своя скъп войвода и другар!
Ж`али, ж`али, лей сълзи горчиви,
ти народе мой осиротей ...
Но плачът ти няма да съживи
твоя Марко, в черен гроб прострен!...
Стр. 172. Т е с л и м ! (тур.) — Предай се!
Стр. 179. Б а ч и л о (диал.) — мандра.
Стр. 184. ш у р д а н, б у р д а н д ь о р т к и ш и, б е ш – а л т ъ к и ш и, о т е т а р а ф т а н ... б у т а р а ф т а н ... — там, тук четирима души, пет-шест души, оная страна, тая страна...
Стр. 199. Г е г а — албанец.
Стр. 201. В и н и ш к а т а а ф е р а в 1898 г. — на тази афера Силянов посвещава цяла глава в „Освободителните борби в Македония”, т. I, с. 75—80. Това е всъщност първото голямо разкритие в село Виница, Кочанско (впоследствие „аферата” обхваща целия Скопски санджак), чрез което турците узнават за съществуването на новата организация.
Стр. 211. ... г е р о й и м ъ ч е н и к, ~ т о й б е у с п я л д а в л е д е н и с в о е т о с ъ р ц е з а в с и ч к и з а л ъ г а л к и н а ж и в о т а и д а з а п а з и с и л а т а и г о р е щ и н а т а м у ц я л а з а н а р о д н о т о д е л о — книгата завършва съвсем естествено с възхвала на Марко Лерински, дейността на когото е описана така възторжено от Силянов. На него Силянов е посветил и кратък биографичен очерк.
М. Н.