XVIII

Чеганска планина,
7 март
 

При раздялата нямаше излияния и сълзи. Може би защото двете чети се разделиха набързо, ненадейно и някак неочаквано.

Дори по мургавото лице на Стефо не капнаха сълзи. А

109

той се прощаваше и може би завинаги със стария си баща и с двамата си братя. Продължителната им прегръдка и няколко бързи безшумни целувки издаваха твърдостта, с която баща и син посрещат изпитанието на съдбата...

Полунощ бе минала. И те, и ние трябваше да бързаме. Особено те, защото им предстоеше по-дълъг път. Аз се отделих от редицата, обърнах се назад и ги изгледах как бързаха сред сивото поле, което ми се стори необятно. Зърнах лъскавата цев на Марковата манлихерка, насочена право срещу луната. Въздъхнах и закрачих пак подир плоския гръб на дядо Яндре.

Аз съм уверен, че не завинаги се разделяме с Марко. Ако утре дори се научим, че другарите са се натъкнали на засада и само малцина от тях са се отървали, аз пък ще зная, че Марко е оцелял — за да се видим още веднъж. Толкова е силно предчувствието ми и тъй ми е приятно да се оставям на него.

Тъкмо затова може би изчезнаха скоро от очите ми бързащите силуети на Марковата дружина. Замечтах за живота и за усилията, които ме чакат при дядо Яндре и новите другари. От старите четници Марко отдели със себе си само Дине Клюсов и допълни четата си с бежанци, а в нашата дружина остави четири първостепенни боеви сили — дядо Яндре, Абдурамана, Кице и Кръсте, — трима бежанци и мене. Той ще действува в долната част на полето и северните разклонения на Вич, а ние — в горната част на полето и по Нидже.

Аз нямам вече близък другар. Спътниците ми са все хора, с които ще деля общо бивак, обща работа и мъки, но с никого от тях не мога да завържа задушевна приказка. Мъчно ми е за Марко, с когото особено подир заминаването на Славко се бяхме много сближили. Но, види се, аз съм вече достатъчно закоравял, защото мисълта за моята пълна самота не ме смущава много. Струва ми се дори, че така ще е по-добре.

Дядо Яндре е войводата на четата, но работите на района ще ръководя аз. Агитацията е изцяло оставена на мене, а аз съм тъй ожаднял за проповед. Ще се наговоря пред селяните и ще се сближа с тях. Цялото ми време ще се поглъща от работа. Изтошен от умора, ще заспивам сладко и няма да остава ни минута за вътрешни колебания и съмнения. Да, аз ще стана вече човек само на работата.

110

А когато за другите настъпят часове или дни на безделие низ горите, аз ще се отделям настрана със своя единствен и най-задушевен другар — със своя бележник — и тогава по цели часове ще беседвам с тебе, Маня!
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]