VI

Екши су,
11 януари
 

От няколко дни сме разположени като царе в най-голямото, най-хубавото и най-богато село на леринския район. Четниците много обичат Екши су. Двамина другари, Кице и Дине Клюсов, са екшисуйци.

Тук аз се сдобих с ново, по мярка ушито четнишко облекло — сива куртка и жълти шаячни панталони, сива каракачанска гуна, платнета раница и подковани арнаутски опинци с шарени пуфки на носовете. Смених си и пушката с по-нова. Дотъкмих си патроните до двеста и си поръчах кожена чантичка за книжа. Славко ме предупреди, че новият ми постоянен товар тежи не по-малко от двадесет килограма.

Гоце работи тук денонощно и неуморно, все със същото увлечение и страст, влагайки във всичко душата си и запазвайки своята жизнерадост. Той се занимава пак с агитация и уреждане канали; разглежда съдебни дела и разреши местни спорове, много пъти досега подигани и зарязвани като неразрешими. Където и да отиде, той се чувствува еднакво

42

свой и господар, еднакво любещ и любим. Всички райони и всички села са негови, защото духът му обгръща цялата страна.

Гоце се държи сериозно и при най-комичните разправии, а когато останем сами, възпроизвежда като артист само куриозното и смешното. Другите пък обикновено се спират със самодоволство и гордост върху извършените дела и щастливо преживените опасности.

Последната му обиколка низ Костурско е пребогата с приключения. Аз слушам жадно всичко за тоя край, който познавам от две ученически екскурзии. И понеже вдъхновител на всичко е Делчев, ще ти предам някои истории.

Миналото лято Костурско е прекарало една страшна афера — Иванчовата афера. Четникът от първата полухарамийска костурска чета Иванчо, заловен жив от турците, потурчва се в Костур и почва да издава всичко, каквото знае. За да се спасят от изтезания и затвор, множество селяни забягват по планините или се скриват, стават фирари. Орг-низацията се разстройва, част от населението се деморализира. Но раната е вече на заздравяване, а след Делчевата обиколка тя може да се смята съвсем излекувана.

Забрал със себе си Марковата чета, Гоце тръгва за Костурско и в Кономлади става срещата му с костурчани.

Тук, в Кономлади, беше се образувало едно котило на разврат, в което бързо попадали мъже и жени от всички възрасти. Имало жени, опасни поради любовните си връзки с турци.

Гоце се заема да вразуми непокорниците и да тури край на разврата. За пакостниците, блудниците и шпионите настава страшен съд. Пред появилия се съдия почват да се разкриват всякакви прегрешения и простъпки: разкаяни грешници отиват при него на изповед, люто уязвени майки и съпруги тичат да намерят утеха и възмездие за престъпните връзки на своите синове и мъже.

Някаква Лена, млада и неотразимо красива безпътница, съблазнявала млади момци и шестдесетгодишни старци, гощавала тайно турски бегове и получавала от тях скъпи подаръци. Някаква Риса, миловидна булка на забягнал в чужбина юнак, добродушна, но болезнена и ненаситна, хранела необикновена слабост към четниците и с не един от тях имала вече приключения. Някаква Митра, безпътница на мла-
 
 

43

дини, поддържала сношения със старите си приятели турци от Костур и им предавала комитетски тайни.

— Един ден — разправят другарите — вратата тихо се открехва и се подава старческа женска глава.

— Да нема некой тука? — тайнствено прошепва тя и изглежда един по един четниците.

— Никого нема, бабо, ние сме си сами. Какво има? — запитва Делчев и ни предупреждава, че пак има да се разкрие някоя мистерия.

Бабата се заозърта пак, клеква на петите си пред Гоце, дига отчаяно ръце и извиква:

— Аман от!...

— Има ли ги много в селото?

— Пълно е... цело село е пълно.

— Ами знаеш ли некого от мъжете?...

— Всички. И моят гурелко — и той си има...

— Хайде, иди си, стрино, ние ще го направим тербие.

— Да ми те поживи госпо, мило!... — благославя жената и си излиза.

— Ти, дедо, имаш ли си любовница?

Докараният гурелив старец се разтреперва пред тоя неочакван въпрос. После той признава, че „като човек може да е сгрешавал понекога”.

— Не те ли е срам бе, дедо? Я се виж, не можеш сополите си да обършеш, а си тръгнал по чужди жени. На такива ли работи учиш децата си? За това заслужаваш големо наказание, но сега ще минеш само с десет лири глоба. Не се ли поправиш пък, ти знаеш как ние се разправяме.

Старецът изслушва покорно присъдата, благодари за направената му милост, обещава да плати глобата и да се поправи.

Една вечер Марко и Циле (Чекаларов) тръгват да ревизират четнишките квартири. От тъмното изскоква женска фигура, ущипва Циле за крака и извиква страстно:

— Ууу... Кице!...

Циле се обръща и познава Риса. А Циле и Кице нали си приличат? И двамата са сухи и високи.

Случката бива разправена на Гоце и той на часа извиква Кице на разследване:

— Ти си, Кице, един добър и предан четник. Ще те запитам нещо и ако ми се признаеш, ще запазя това мнение за тебе; ако ли не, ще разбера, че ти не си такъв, за какъвто
 
 

44

искаш да минеш пред началниците си. Ти коя млада жена тук в селото си закачал? Кице се смущава:

— Аз, господин Делчев, никоя жена не съм закачал.

— Риса — отвръща Гоце.

Кице потъва в срам и признава, че сам бил закачан и предизвикван от тая жена, която ходела в квартирата му.

— Помисли, Кице, каква пакост и какъв срам се нанася на организацията. Тоя народ съвсем ще се отчая, ако ние, които уж работим, за да го спасим от турските насилия и безчестия, сами посегаме върху честта на жените му. Ти не излагаш само себе си. Ти си четник на Марко, позорът пада и върху него, и върху целата организация. Който иска да живее като другите хора и да не се лишава от нищо, нека си върви, където му е воля... Хайде сега иди си.

Току-що четата напуснала Кономлади, в селото пристига многобройна войска, предвождана от прочутия бинбашия Мухтар ага. Бинбашията заповядва да се обискират всички къщи, в които са квартирували четници, и подлага селяните на разпити и побои. Скоро се узнава, че предателството е извършено от шпионката Митревица, която обадила всичко на предателя Трайко от Руля.

За да се накажат предателите и се стреснат опасните блудници, Делчев предлага да се извършат няколко екзекуции. Не една жена е била вече бита до посиняване в Кономлади, но това се оказало недостатъчно. При това мислели са, че с екзекуциите ще може да се укрият следите на четата, като се заблуди аскерът.

Едно отделение по-добри четници заминава за Руля и убива бащата на шпионина Трайко, също шпионин. Мухтар ага напуска Кономлади и потегля за Руля. Но веднага подир него в Кономлади пристига друго отделение четници, които залавят, избиват и насичат на части Митревица и две от най-опасните блудници. Мухтар ага разбира, че тук се демонстрира против него, отчайва се и се завръща в Костур. Четата бива оставена на спокойствие.
 

Оставало да се накаже и самият Трайко.

Неговото убийство бива устроено в Загоричани. И ето как ми го описват:

Една вечер Делчев събира всички четници. Той е възбуден.

45

— Другари — казва той, — нашата задача не е да проливаме кръвта на българи, на хора, излезли из средата на същия народ, комуто ние служим. Но вие знаете всички на кого се дължи предателството в Кономлади, което стана причина да бъдат бити и изтезавани толкова наши братя и което можеше да има и други, много по-страшни последици, ако беше напълно сполучило. Останат ли виновниците ненаказани, те ще продължават своето мръсно дело и ще се множат като гъби след дъжд. Върху нас пък ще тежи страшната отговорност, че с време не сме отрезали пакостните и престъпни ръце, които посегат към светинята народна. Всички маловерници и слаби духом, българи или не, които са в услуга на турската власт, требва да почувствуват, че отмъстителната десница на народната организация е дълга и достига навред извергите и че никоя човешка сила не е в състояние да ги укрие от нейния безжалостен, но справедлив съд. Некои от пакостниците вече паднаха под ударите й. Ред е сега на най-важния виновник-предател да изкупи с кръвта си извършеното спремо народа престъпление!

Той не им съобщава името на предателя, но всеки в себе си решава, че Трайко е, който трябва да заплати с главата си.

Но Трайко живее в Костур. Тоя град е разположен на един полуостров, който се вдава като клин в езерото и се споява със сушата чрез един много тесен ръкав. При входа на полуостровчето има стражарски пост. При това в Костур почти няма български семейства. Така че екзекуторът трябва да се счита предварително пожертвуван. Делчев не се съмнява, че всеки четник с готовност би отишел да изложи живота си, но е по-добре лицето да познава Костур и само да предложи услугите си.

Обаждат се веднага всички костурски началници, Марко и всички почти лерински четници, но Делчев заявява, че предложението му не се отнася до началниците.

Един двадесетгодишен момък, скромен и срамежлив, Христо от Лерин, настоява повече от всички да бъде предпочетен. Ала Гоце и Марко са по-наклонени да се спрат на Кице. Христо, цял зачервен, просълзен от вълнение, се примолва на Марко и на Чекаларов да действуват пред Делчев в негова полза, защото той познавал най-добре Костур и бил уверен, че ще извърши успешно убийството. Пред настояванията и молбите му и Делчев, и другите отстъпват.

46

Христо се прощава, всички му пожелават добра сполука и го изпращат.

Подир два дни Трайко бива убит сред Костур. Убиецът, предрешен като селянин, използувал суматохата, със стрелба си отворил път между стражата и се измъкнал невредим. Подгонен от стражарите вън от града, той отвърнал с револвера си на изстрелите им и успял да стигне планината. Но един стражар отнел коня на един случайно минаващ кираджия, погнал убиеца, пресякъл му пътя и след дълга престрелка Христо паднал от стражарски куршум.

Делчев пак събира четниците, съобщава им за подвига на Христо и за неговата юнашка смърт и завършва с думите: „Христо нанесе смъртоносния удар и загина сам. Той ни напомня какво очаква и нас и аз пожелавам на всички ни все тъй юнашки да посрещнем смъртта.”

Тъга облада всички ни и се порониха сълзи по изгубения завинаги непрежалим другар.
 

Новата година Гоце прекарал в Загоричани.

По стар обичай тоя ден става низ Костурско маскарад. Маскираните обикновено избират хайдушки и арнаутски носии и се въоръжават с пищови, кобури и чифтета. Маските обикалят низ улиците, а за център им служи селският мегдан, гдето се върти и хоро.

Общото настроение заразява, разбира се, и четниците, всеки от които гледа през някоя зирка веселящия се народ.

В една от квартирите, без да подозира, че вътре има четници, отива на новогодишна визита един гъркоманин, съмнителен поради връзките си с костурския владика и с турците. Маниак, фанатизиран православен, без да е поп, той носел расо и калимявка и проповядвал в селата вярност към „великата църква” и към догмите на православието. Гостът събува кундурите си, прекръства се и влиза. И бива, разбира се, веднага задържан. Началството заповяда да се държи пленник до вечерта.

Местната учителка Маслина почва да го дразни и плаши, като го предупреждава, че няма вече да излезе жив оттам.

Но пленникът използува един момент, когато момчетата са захласнати подир маските, хуква навън и се озовава в полето. С бързината на човек, който бяга от смъртта, той тича непрекъснато, стига в смесеното село Куманичево и се

47

качва право на минарето на джамията. Гологлав, бос, разчорлен, ужасен още от преживените страхотии, той безумно вика:

— Мюсюлмани! Тичайте в Загоричани! Там е пълно с комити! Аз бях там и едва се спасих от смърт.

Преди той да стигне в Куманичево, войводите вече знаеха, че през нощта или най-късно утре заран в селото ще пристигне войска от Костур.

Наоколо се поставят далечни караули и началниците продължават работата си до полунощ, а после се прибират в планината.

Грамадни огньове осветяват четнишкия бивак. Пустият връх Дива череша, загънат в снежната си дреха, бива раздрусан от песните и буйните хора на неочакваните гости. Костурчани умеят да се веселят, а хор`ата и песните им са оригинални — приличат досущ на арнаутските. Отсрамват се и Кице и Темелко от Леринско, Гоце им изпява любимата си песен „Ой, гори, гори балкански, гори неначети”. Така прекарват мразовитата нощ до сутринта

През деня четата вече наблюдава от върха прииждащия аскер. Войската обискира познатата четнишка квартира, разпитва, заплашва и арестува десетина души, на първо място учителката, разбира се.

Вечерта войската си заминава и четата слиза пак в селото.

(На другия ден пристигнахме и ние с дядо Яндре в Загоричани.)
 

Първата чета, съставена главно от харамии, е била образувана в Костурско през лятото на 1900 г. Нейна пряка задача е била да изтреби някои върли турски бегове: Абедин, Нуредин, Касъм и др.

Твърде скоро обаче бившите харамии, негодни за агитационна работа, развращавани от безделие, неподатливи към дисциплина и вечно мечтаещи за обири и убийства, се обръщат в една язва, краен резултат на която е била Иванчовата афера.

Имало е, разбира се, и непокварени момчета, като Лечо, Демира, Христо Цветков и други, на които харамийските ламтежи не са се нравели. От друга страна, харамиите оспорвали един другиму първенството и в четата зацарували интриги и безначалие.

48

Комитетът решава да се справи с тази язва и най-напред биват премахнати най-непоправимите: дъмбенецът Иван и Наки от Шестеово. Трябвало е да се премахне и Коте от Руля, също непоправим харамия, който денонощно увещавал другарите си: „Деца, гледайте да удриме пари...” Но Коте е по-хитър и предпазлив. Подир всеки своеволен обир или убийство, поставен натясно, съумява да се престори на разкаял се грешник и да моли прошка. Когато в Костурско пристигнал Гоце, над Коте тежала също смъртна присъда, която предстояло да се изпълни.

Гоце обаче отменя присъдата и нарежда нов съд. Обвинителите, Лазар Москов и Пандо Кляшев, изреждат всички своеволни убийства, обири, непокорства и закани на обвиняемия. Коте признава всичко, но поисква милост. Присъдата е пак смърт.

Но след като произнася присъдата, Делчев добавя, че организацията за последен път дава милост на осъдения при условие, че той завинаги ще напусне Костурско и ще дойде с него, за да го остави в някой район оттатък Вардара.

Делчовото великодушие не зарадвало костурчани, но те не искали да му се противопоставят и мълчаливо се съгласили.

Преди нашето пристигане Коте бива изпратен пак по милостта на Гоце в родното си село Руля, за да се види и прости с домашните си, като им остави и известна сума, която му се отпуснала. Но като стига в селото си, той. събира своите ятаци и други въоръжени хора, обръща пушките против придружаващия го старши четник Митре Влаха и му казва: „Да си вървиш скоро, отгдето си дошел.” И напсувал и ония, които го бяха съдили, и оня, който го бе помилвал.

Сега е той открито против организацията, която има да се справя с него.

Така костурските началници излизат прави в своите опасения. И те още в Костурско, като ми предаваха всички тия истории, които по техен разказ ги възпроизведох, се произнасяха неодобрително за мекостта и милозливостта на Гоце, когато се касае за убиване на юначни хора, макар и претоварени с престъпления и грехове. Във всички тия случаи Гоце се движи от мисълта, че милостта твърде често е способна да поправи, да прероди дори и престъпника.

Тоя път той се бе излъгал. И даваше право на костурчани.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]