Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — 1903 г.
Хр. Силянов
 

ДО ВЪСТАНИЕТО
 

I. ЗА ОДРИНСКО

Пролетта 1903 г. — В Бургас. — Наплив от кандидати. — Митю. — Ковачев и Паскал Иванов. — Кандидатите на лагер


Трите пролетни месеца на 1903 година бяха време на трескави приготовления за всички македонски четници и войводи, дошли „на почивка” в българската столица. И аз, като всички други мои събратя, „стягах си опинците”, готвех се да се върна в местата, които преди по-малко от година бях напуснал по болезнени причини. Тия места бяха Леринско и Костурско, с които ме свързваше цяло едно минало. Априлският конгрес на революционерите от Битолския. окръг едногласно почти беше се изказал за въстание. Съгласен или не, всеки се чувствуваше морално задължен да се яви в решителния час всред онова население, на което е проповядвал бунт. Така че върху избора на мястото, гдето щях да замина, нямаше защо да се спирам.

Но тъкмо по това време в София се бавеше старият мой приятел и учител Михаил Герджиков — Мишел, който от година и повече работеше в Одринско. Щом узна, че се готвя за път, той употреби всичкото си красноречие — а и притежаваше го в значителна степен, — за да ме склони да му стана другар. Описа ми хубостите на Странджа и поезията, която се крие в хайдушките й недра, и насърчен от моя нерешителен отказ, удвои своите настоявания. Аз от своя страна и тъй бях недоволен от бавността, с която ставаха нашите приготовления за Македония. Април беше вече на свършване, а не изглеждаше, че ще тръгнем даже и през май. Кое за това, кое защото ме блазнеше желанието да се отзова в съвсем ново и непознато място, между нови хора и всред нова природа, аз подир няколко дена съобщих на Мишел, че му ставам другар и заминавам за Странджа.
 
 

Стр. 217.  М и х а и л  Г е р д ж и к о в – М и ш е л  — виден деец на македоно-одринското революционно движение, Михаил Герджиков (1877, Пловдив — 1947, София) разгръща дейността си в Одринския революционен окръг по поръка на близкия си приятел Гоце Делчев. Преди това той е две години учител (под чуждо име, с паспорта на бъдещия виден деец на БРСДП — т.с. и БКП Тодор Луканов) в Македония, работи като легален, а след това и като нелегален деец. Спомените му за дейността в двата района са включени в „Материали за историята на македонското освободително движение”, кн. IX, София, 1928, и в „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1895—1903)”, кн. III, София, 1933.

217

Без много да се бавя, след дадената дума аз потеглих за Бургас, където според уверенията на Мишел всичко било готово, та сме щели да се бавим само няколко дена. Скоро обаче се уверих, че и тука ще има да се изпита скуката на безкрайното чакане. Всеки ден се попълваше контингентът от хора и запасът от нужните муниции, но и всеки ден се откриваха все нови и нови нужди.

Стоенето ми в Бургас се продължи целия май, най-хубавия от месеците, за който твърде много съжалявах, че не бе прекаран в Странджа. През това време пристигаха в Бургас от разни краища на България кандидати за вътре. Едни от тях идеха по железницата, други — апостолски. По минало, обществено положение и умствен уровен те представляваха доста голяма пъстрота. Днес пристигаха избягали без знанието на родителите си гимназисти. Утре — одрински или македонски изгнаници, отдавна заскитали по тежка чужбина, а сега горящи от желание да се върнат с пушка в ръка в родните си огнища. Другия ден — разни хъшлаци или босяци, за които пиенето и скандалите бяха станали необходимост в живота; бивши харамии, голобради хлапаци — горещи искатели на приключения, дългокоси „тесняци” и поклонници на бомбата. Не липсваха и такива, които сами не знаеха защо тръгват... Цяла сбирщина, в която се кръстосваха всички убеждения и възрасти, като почнеш от 15 и свършиш с 50 и повече години.

Една вечер, както седях в хотела, някой почука на вратата. Вратата се отвори и пред мене се изправиха трима младежи.

— Вий ли сте...?

— Да, аз съм.

— Ние идем от Пловдив с препоръка от Михаил Герджиков. Разпоредете да вечеряме някъде.

Направих каквото трябваше.

Двамата от новите кандидати, Ковачев и Паскал Иванов, бяха доста едри и снажни момци с интелигентни физиономии — седмокласници от пловдивската гимназия. Третият, едно съвсем голобрадо 15-годишно момче, с малки, но много живи и дяволити очи, стоеше зад другарите си, поглеждаше ме крадешком, а по бледите му устни играеше саркастична усмивка, която изпълваше цялото му малко, мургаво лице с леки и вечно движещи се гънки. Казваше се Митю.

Подир няколко дена пристигна в Бургас и Мишел. Раз-

218

прави ми между другото и за наплива от кандидати по всички градове, където е ходил.

— Запозна ли се с Митю? Той е интересен тип. Подуши ме в Пловдив и тутакси ме нагъна да го взема с мене. Отказах му, разбира се. Убеждавах го, че е още малък, неопитен и не ще може да понесе трудностите на комитлъка. „Ама, що гледате вие годините ми? — възразява ми той. — Искайте от мене всичко, каквото вършат най-опитните ви и калени хора. Вие ще видите, че аз няма да остана по-назад от никого и в нищо.” Разправяхме се дълго. Аз го уверявах, че е още слаб, той ми възразяваше, че ще издържи, догдето се принудих да му откажа рязко. „Аз... пак ще дойда...” — поклати той заканително глава и си излезе. Отидох в Ямбол. И там същата история. Навред желаещи да мрат. Дойдох тук и не щеш ли, като от невидело, една заран се явява при мене Митю. Тръгнал бе по дирите ми пеш без стотинка в джоба и ме настигна тук. — „Каква е работата, Митю?” — питам го. — „Работата е добра, ще ме вземете с вас — отговаря ми, а лицето му изразява гореща молба, като че от очите му ще рукнат сълзи. — Каквото щете ме правете, аз не се връщам оттук.” Не можех повече да му отказвам. Па и както беше тръгнал подире ми, едва ли можех да се избавя от него. Казах му тогава, че го приемам изключително „на моя отговорност”, и го оставих.

Разбира се, Митю не беше най-интересният между кандидатите. Но за другите — по-нататък.

Скоро числото на събраните в града кандидати достигна 90—100. Стоенето на такава гладна армия в Бургас бе по много причини неудобно. Имаше при това и хора съвсем неопитни и нови, на които беше необходимо да се дадат известни познания по четнишкото изкуство.

Реши се да се изпратят всички в балкана до с. Гергебунар и там да се установят на лагер. Към края на май Бургас се очисти от своите гости, присъствието на които не беше особено приятно на тамошните гърци.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]