Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — 1903 г.
Хр. Силянов
 

ДО ВЪСТАНИЕТО
 

VII. КОНГРЕСЪТ НА VII ВЪСТАНИЧЕСКИ ОКРЪГ

Малко предисловие: за и против въстанието. — Активисти и еволюционисти. — Петтях заседания на конгреса. — Разисквания и решения.


Двадесет и осми юний заранта.

След запознаванията между новите другари, четиридесет и седем души войводи, районни и окръжни ръководители, терористи, учители и по-интелигентни четници се събрахме на една равнинка, всред Петрова нива. Ние бяхме избраниците, на които предстоеше да решат близката съдба на три цели кази от Одринския вилает — членовете от I конгрес на VII въстанически окръг.

Преди да изложа дейността на тоя конгрес, ще направя едно малко отстъпление, ако и да се отнася до въпроси, доста нашироко разгледани в местните и задгранични македонски издания.

Както и по-напред се спомена, априлският (Смилевският) конгрес на битолските революционери беше се изказал вече за въстание. Въпросът, дали да се обявява въстание, или не, се наложи на Вътрешната организация подир ненавременното, така наречено генералско въстаническо движение в Петричко и Джумайско и шумната обиколка на полковник Янков оттатък Вардара. Тоя въпрос раздели дейците на организацията на два лагера: за и против въстание. Ония, които бяха за, взимаха предвид ред съображения. Ето по-

240

важните от тях. След въстаническото движение на върховистите организацията изгуби няколко надеждни района, отчасти или съвършено разорени от турците. Числото на съсипателните афери от ден на ден се увеличава, тъй че делото се лишава всеки ден от най-добрите си сили, а въоръжението на масата, поради мерките на властта и постоянните разкрития, става все по-мъчно. Най-сетне, ако ние не се решим на въстание, върховистите, подпомогнати от външни фактори, ще повторят идещето лято своята авантюра, с риск да се компрометира окончателно освободителното дело и безплодно да се разруши съграденото с хиляди усилия и жертви от организацията. С една реч, невъзможно става да се задържи положението. Най-жарки поддържници на това течение се явяваха току-що завърналите се от Подрумкале заточеници и вече задгранични представители на Вътрешната организация — Хр. Матов и д-р Хр. Татарчев.

Трябва още да спомена, че между всички окръзи, само Битолският, най-добре подготвеният в морално и материално отношение, поддържаше, в лицето на повечето свои районни водители, мнението за въстание през тая година.

Другите бяха решителни противници на ненавременните революции, проповядваха отчаяна борба против генералите и всички други фактори, които спъват правилния развой на делото и действуват мимо организацията. Те отхвърлиха всяка мисъл за въстание, преди масата да еволюира напълно в своето революционно възпитание и сама да наложи решителния акт. Затова, без да отричат напълно съображенията на противниците си, предпочитаха всички лоши последици от създаденото положение пред перспективата на едно второ ненавременно и нещастно въстание. Отчаян представител на това течение беше покойният Делчев.

И едните, и другите не отричаха, че подготовката на масата, както в морално, тъй и в материално отношение е още далеч неудовлетворителна, за да осигури успеха на крайното средство в борбата — революцията. Едните бяха хора на практиката, които в своите действия се ръководеха само от практическите резултати, неуверено разчитайки, че едно въстание, по-крупно от генералското, какъвто и да бъде изходът, все ще тласне Македонския въпрос по-напред, като го наложи на европейската дипломация. Вторите, между които, наред с многото теоретици на революцията, фигурираха и хора с безсъмнени практическа опитност (Гоце
 
 

Стр. 241.  Т е  о т х в ъ р л я х а  в с я к а  м и с ъ л  з а  в ъ с т а н и е  п р е д и  м а с а т а  д а  е в о л ю и р а  н а п ъ л н о  в  с в о е т о  р е в о л ю ц и о н н о  в ъ з п и т а н и е ... — позицията на Гоце Делчев и Гьорче Петров против прибързаното въстание е логично свързана с цялата им идейна концепция за изграждането Ш революционна държава, с непрестанната им грижа за ненамеса на чужди сили в процеса на революционизиране на българския етнически елемент в Македония и Одринско. Драматичните спорове в София по повод решението за въстание Силянов предава подробно в историята си — вж: Освободителните борби на Македония, том I. Илинденско въстание, с. 202—207. (На този проблем се спират и още много мемоаристи на движението.) Един от противниците на прибързаното въстание е и самият бъдещ член на Главното ръководно боево тяло в Одринско Михаил Герджиков. Както сам споменава Силянов — той самият е в последна сметка „за” въстанието. И трагическите интонации в цялата книга „Спомени от Странджа” са до голяма степен мотивирани от чувството за вина, от съзнанието, че са останали неосъзнати и неприложени Гоце-Делчевите идеи за революционната борба.

241

Делчев, Гьорче Петров и др.) схващаха борбата много по-широко, отколкото първите. Те игнорираха минутните настроения и не поставяха граници на своята дейност като революционери. Стъпили веднъж на здраво принципиално становище, те не искаха да натрапват един тъй съдбоносен акт, какъвто беше въстанието, на масата и да правят опити с нея. За нещастие, първите, които изразяваха настроението на мнозинството в организацията, надделяха и Солунският конгрес през януари 1903 г. единодушно почти реши през лятото да се обяви въстание.

Помня като сега оня нервен жест на покойния Делчев, когато се получи в София вестта за решението на солунските конгресисти. Развълнуван както никога, може би от зловещо предчувствие, той сви вежди и нарече тоя акт: безумие. Но връщане назад вече нямаше, нито пък място за нова раздвоеност в редовете на борците: малцинството трябваше или да напусне борбата, да „дезертира”, за да не измени на себе си, или да тръгне мълком по общото течение — да вземе участие в едно „съзнателно престъпление”.

Кое от двете становища ще оправдае един ден историята и кое ще осъди? Нека не я изпреварваме.

Що се отнася до мене, аз като се върнах от Костурско, дълго време се колебах. Живеех още с тежкото впечатление от току-що преживените изпитни вътре. При това, натоварен бях и с мисия. Водителите на Костурския край, най-добре въоръжения и организиран в Битолския окръг (Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и др.), уплашени от бъркотията, която внесе в района им полковник Янков със своите недомислия, на тръгване бяха ме задължили да предам на софийските другари, че се чувствуват безсилни да задържат положението в своя район и настояват за въстание през идещето лято. Прочее, аз поддържах революционерите, но в душата си съзнавах правотата на еволюционистите. И колкото по наближаваше фаталният момент, толкова повече зрееше и закрепваше в мене съзнанието, че готвим едно велико престъпление спрямо народа.

Ясно е, че сега на Петрова нива не ни предстоеше да решим, дали да въставаме, или не — това бе вече решено от битолския конгрес в Смилево през миналия м. април и вече санкционирано, значи, предрешено за нас, — а да обсъдим само плана на предстоящето въстание в Странджа. Моето душевно настроение се споделяше от мнозина по-съз-

242

нателни и интелигентни конгресисти. Но имаше и такива, които не се измъчваха от дилеми и не разсъждаваха много за сетнините, доволни че ще си премерят силите с „бракята” и ще има.пуканица, бомби, кръв....

*

В 2 часа следобед Мишел откри конгреса в присъствието на 47 души делегати. След като се прочетоха имената на всички участвуващи в конгреса, пристъпи се към избор на бюро, което да ръководи заседанията. Избраха се: Васил Пасков — председател, Велко Думев — подпредседател, Хр. Силянов и А. Разбойников, секретари.

Председателят покани с няколко прочувствени думи членовете на конгреса да почетат паметта на първия, най-скромния и най-много заслужилия революционер-организатор Гоце Делчев със ставане на крака. Всички станаха. После председателят изтъкна важността и значението на свикания конгрес за успеха на предстоящето въстание в VII въстанически окръг и напомни на членовете, че всичко, което ще се говори и реши в заседанията на конгреса, трябва да се пази в най-голяма тайна. Оня, който изневери, ще се накаже, съгласно чл. 38 от организационния устав, със смърт.

Въпросът за самото въстание се реши без разногласия: той се смяташе за решен. Ние се събрахме да организираме въстанието, макар и да съзнавахме всички, че окръгът, взет изцяло далеч не е подготвен. Само мустафапашанският делегат Дим. Катерински се изказа против. И бе веднага отстранен от конгреса [1].

За да се осветлят членовете на конгреса върху положението в окръга, председателят предложи да се направи писмен доклад, за всеки район отделно, от ония, които го представляват и които са действували в него — ръководителите, членовете в ръководното тяло и войводите. В тия доклади трябваше да се опише : географическото, етнографическото,
 

1. Ето какво казва за своето становище сам Д. Катерински: „От името на Свиленградско изтъкнах, че Одринско не е въоръжено. От друга страна, понеже то е пред самия Цариград, реформи за него не могат да се очакват. В заключение се обявих против въстанието, като казах, че не бива само от братска солидарност да хвърлим българското население в Одринско на разорение.

Конгресът ме изслуша спокойно, въпреки че бе горски, революционен, с всички одрински войводи, които можеха да ме застрелят за непокорство и разномислие. Тая толерантност правеше на всички не само чест, но и придаде на революционния конгрес вид на конференция.(„Приноси”, кн. III, стр. 259)

243

топографическото и стратегическото положение на всеки район; числото на четниците, които ще вземат участие във въстанието и на четниците в смъртните дружини; количеството на оръжието във всеки район и състоянието, в което то се намира и колко още не достига; какво количество храна е складирано и колко още може да се складира; с какви парични средства разполага районът и каква сума приблизително би могла да се събере; има ли бежанци в района, колко и где се намират; има ли затворници, колко и где са затворени; духът на борците; в кои села на района има войска и числеността й; въоръженото състояние на турците в района, тяхното настроение и пр.

Докладите на всички райони: Малкотърновски, Лозенградски, Бунархисарски, Чокенски, Мустафапашански, Одрински, Дедеагачки и Ахъчелебийски — ще се представят за четене в следното заседание.

Заседанието се дигна, за да се даде време на представителите на районите да приготвят докладите си. Часът бе около 5 след пладне.

На другия ден, 29 юний, заседанието се откри в присъствието на всички членове. Прочетоха се приготвените доклади, като се обясниха и допълниха. Оказа се, че в М. Търновско се е действувало по един строго определен организационен план само от една година насам и постигнатите резултати бяха удовлетворителни. Тоя район, и само той в целия Одрински окръг, можеше със своята организация и въоръжение да се мери с най-добре подготвените македонски райони. От другите райони Лозенградският, както вече се знае, бе съсипан от последните афери; Бунархисарският — организиран, но невъоръжен; в Мустафапашанския не се е направило нищо, поради ежбите и разправиите между ръководителите; в Чокенско нямаше нищо; Дедеагачко нямаше оръжие; а Ахъчелебийско, откъснато от другите одрински райони чрез няколко, чисто турски околии, бе въоръжено само отчасти.

И така, за предстоящето въстание можеше да се разчита само на М.Търновско и на няколко села от Лозенградския и Бунархисарския райони.

Потърсиха се обяснения от някои войводи, провинени в грубости спрямо населението [1] и други простъпки. Един от
 

1. Кондолов упрекна Българията за неговото жестоко отнасяне към селяните и за екзекутирането на четирима бржя в с. Велика. И четиримата се подозираха в разбойничество, но избиването им се извърши, без да бъдат разследвани и надлежно осъдени. (Виж в „Приноси”, кн. III, спомените на Ст. Камилски, Л. Мечев, Дим. Халачев. Петко Хъшлака и др.)

244

членовете запита, какво трябва да се направи с оня член на конгреса, който до въстанието би се отказал от работата, с която бъде натоварен. Току-що се постави на разискване този въпрос и двама четници доложиха, че близо до мястото на конгреса се движела турска войска. Заседанието се прекъсна, но скоро се изясни, че целта на тая войска не е да напада конгреса и заседанието наново продължи. След като се обсъди надълго и широко повдигнатият въпрос, реши се: всеки член на конгреса, който не би могъл още отсега да се задължи, че до и през въстанието ще действува, за да изпълни задачата, която конгресът съобразно умствените му и физически сили би му възложил, да се отстрани. Реши се: всеки член, който до въстанието откаже да изпълни задачата, която конгресът би му възложил, да се накаже със смърт. Заседанието се закри.

В следобедното заседание се прочете приготвеният от Главния щаб на Битолския въстанически окръг Общ план и цел на въстанието.

По въпроса, кога трябва да се почне въстанието, конгресът, като взе пред вид неподготвеността на нашия окръг, реши да изкаже мнение пред Централния комитет: въстанието в Одринско да се обяви не по-рано от 20 юний и не по-късно от 20 август.

След това се пристъпи към изработване, въз основа на казания общ план, специален план за въстаническите действия в нашия VII въстанически окръг.

За да се даде на въстанието повсеместен характер, а най-главно, за да се разпокъсат турските сили, реши се да се произведат въстанически действия във всички райони на окръга, като не се изключат и най-слабо подготвените.

Конгресът, като взе пред вид докладите, раздели VII въстанически окръг, съобразно с физическите дележи на страната от реки и планински гребени, съобразно със стратегическото значение на разните пунктове и съобразно с местната подготовка в боеви сили и припаси, на пет района:

I. Малкотърновски — Лозенградски — Б. Хисарски
II. Чокенски
III. Мустафапашански — Одрински
IV. Дедеагачки — Гюмюрджински
245
V. Ахъчелебийски — Скеченски


Всеки район се подразделя на няколко участъци. Първият район, който сам изнесе на плещите си както въстанието, тъй и последиците от него, се раздели на дванадесет участъци. В него влизаха всички, около 50, организирани села, тъй щото на всеки участък се падаха по 2—6 села. И въстанието в окръга се ограничи само в тия 50 села. Затова и моите записки засягат само Малко Търново — Лозенградско — Бунархисарския район.

След това разпределение конгресът реши: дейността начетите във време на въстанието да бъде въстаническа и терористическа. Терористически ще действува специална чета, разделена на малки дружини.

По задачите на четите и способностите на действие, конгресът реши да се придържа в общия план.
 

I. Нападане на незначителни войскови отреди разположени на лагер в турски села и паланки.

II. Нападане:
1. Турски аванпостове
2. Отделни караули и часови
3. Малки полицейски и военни отделения
4. Башибозушки потери
5. Пощи и пощенски куриери

III. Нападане на военни складове за ограоване или унищожаване. Това се има пред вид особено в първите дни на въстанието.

IV. Терористични действия:
1. Разрушаване на влакове
2. Разрушаване на железопътни мостове
3. Разрушаване на тунели
4. Разрушаване на релси
5. Разрушаване на макази
6. Разрушаване на станции, особено на ония, които имат водоснабдилища и складове за машини
7. Разрушаване на кредитни учреждения
8. Разрушаване на фабрики и пр.

V. Скъсване на телеграфни жици и разрушаване на телеграфни станции, докато трае въстанието, телеграфните жици трябва постоянно да ее късат.

VI. Приготовляване на така наречените фугаси. После конгресът се спря на въпроса : кой трябва да на-
 

Стр. 246.  М а к а з  (ар.-тур.) — разклонение на железопътни линии.

246

правлява общите действия във време на въстанието. След дълги разисквания се реши да се избере едно подвижно Главно ръководно тяло от три члена. Не го нарекоха Главен щаб, както направиха битолските другари, от скромност и за да не мирише на военщина... Бюрото на конгреса се натовари да предложи кандидати за това тяло. След кратко съвещание бюрото предложи: Мих. Герджиков, капитан Стамо Икономов и Лазар Маджаров, които се приеха единодушно. При това Мишел, по собствено желание, бе назначен едновременно и за началник на терористическата чета.

Пристъпи се към назначаване войводи на отделните участъци. Всички пет района имаха всичко около двадесет участъка, тъй щото назначиха се също толкова войводи, стари или новопроизведени и подвойводи.

Аз, заедно с Ив. Варналията влязохме като подначалници в терористическата чета на Мишел. Тая чета нямаше определен участък и се движеше навсякъде.

При разпределянето на четниците, дошли от България заедно с войводите си, четниците бидоха разделени на три категории: стари четници, четници, служили във войската, и новаци. После четниците от всяка категория се разделиха по равно между войводите, като се внимаваше, щото във всяка чета да съвпаднат приблизително по еднакво число добри пушки.

Заседанието се закри.

В петото заседание, което се откри на другия ден в 8 и пол. часа сутринта, на дневен ред се постави въпросът: точно определяне задачите на Главното ръководно боево тяло. По тоя въпрос говориха мнозина и най-после се реши:
 

1. Всеки член на Г Р Б Т си назначава сам свой помощник, който ще има право да го замества във време на отсъствие.

2. Г Р Б Т ще изработи, съобразно с общия план на действие, специални планове: а) за ония райони и участъци, които се нуждаят от такива, като има пред вид мнението на войводите на всеки такъв район или участък и б) ще изработи също специални планове за действие на терорис-тическите дружини.

3. Ще предприеме акции за събиране на парични средства.

4. Ще разпределя, съобразно с нуждите и количеството, пропорционално между районите и участъците всички боеви материали, дрехи, цървули и пр.

247
5. Ще се разпорежда за складиране необходимото количество храна във всички участъци.

6. Ще изравнява всички спорове между войводи, между четници и войводи и селяни и войводи.

7. Ще назначава нови войводи, ще уволнява и размества старите, когато това се налага от интересите на делото.

8. Ще направлява и ръководи общите въстанически действия и ще бди за изпълнението на всички предначертани планове.

9. Ще се конституира в съд с двама войводи от най-близките участъци, всякога, когато стане нужда, за да съди престъпниците войводи и четници и ще има право да наказва със смърт. Когато някой член от Г Р Б Т отсъствува, ще се замества от помощника му; ако пък и последният отсъствува — от някои войвода, но съдът всякога ще се състои от пет члена.


Повдигна се после въпрос за материалните средства. Констатира се въз основа на докладите, че в VII въстанически окръг има въпиющи нужди пред вид на предстоящето въстание, а средствата, с които разполага касата на окръжния комитет са нищожни. Установи се, че не само не са били изпратени от София никакви суми за нуждите на тоя окръг, но и срещу внесените от Окр. комитет преди 3 месеца 7400 лв. в касата на Задграничното представителство не са отпуснати никакви материали. Може да се каже, че почти всички организационни представители до въстанието са направили тоя непростим грях спрямо Одринско. На тоя окръг те са гледали като на второстепенен и освен че не са му оказвали никаква материална помощ, но дори са употребявали одринските пари за македонски нужди, ако и да са били длъжни да отделят четвърт от събираните в България пари за Одринско.

Ето защо конгресът реши да се образува едно специално тричленно Представително тяло с център Пловдив. Единият от представителите ще влезе като равноправен член в софийското представително тяло на Централния комитет, за да излага нуждите на VII въстанически окръг, изобщо, за да защитава интересите на Одринско. Другият представител — касиерът, ще стои в Пловдив и ще контролира сметките на всички началници на пограничните пунктове, а третият ще стои в Бургас, с който град най-много работа имат пунктовите началници.

248

Това тяло ще зависи от Г Р Б Т, с което ще бъде в постоянна преписка. То ще се грижи за събиране на парични помощи и за правилното изразходване на всички суми получавани от Г Р Б Т и от Софийското представителство, ще стъкмява и въоръжава чети. Нему ще са подчинени всички началници на пограничните пунктове в България.

Тъкмо в това време от най-близкия до конгреса пункт, където беше поставена една малка чета, се чу пушечен гърмеж. В миг ораторът спря и всеки от членовете инстинктивно попипа оръжието си. Всички се вслушаха със затаен дъх. Раздаде се втори гърмеж. Трети... четвърти... пети... Очевидно, работата е сериозна, казахме си. Всеки взе да се готви за бой, а аз и моят колега-секретар останахме с конгресните протоколи в ръка. Българията отърча пръв на местопроизшествието, за да види какво има. Едно ненадейно сражение сега, когато конгресът не е свършил още работите си, в разгара на най-необходимите подготвителни действия, не беше за никого желано. Затова и гърмежите ни много неприятно изненадаха. Ала ето върна се Българията тичешком, но весел и усмихнат. Работата не била опасна: няколко млади момчета, между които и Митю, отишли за вода. На петдесет крачки от себе си чуват шумолене. Митю се изправил и видял „един аскерлия”, който дебнел из гъстака. Значи — враг! Веднага кляква, прицелва се в „азиатеца” и му отправя един куршум. „Азиатецът” обаче продължавал да мърда из гъстака — значи, куршумът не го е засегнал. Митю, разбира се, не се отчайва и изпразва всички останали в пачката патрони, без да обръща внимание на това, че „азиатецът” му викал на български, колкото му глас държи, да не гърми. Най-после другарите на Митю познали в „азиатеца” един от своите другари, който се отдалечил от тях под напора на неотложими функции... Митю, разбира се, и след това продължаваше да уверява, че е видял „аскерлия” с фес на главата и с неприятелска физиономия.

След този инцидент заседанието продължи до 12 1/4 часа.

В следобедното и последно заседание се говори за уредбата на куриерските служби. Реши се да има всекидневна поща с представителите, от България, а през време на въстанието да се разгласява чрез задграничния лист на организацията всяко сражение или терористична акция. След това се определиха разните пунктове, до които ще се спират куриерите.

249

Със съжаление се констатира после, че в Ахъчелеби-Скеченския район — ще могат, и то с големи трудности, да се подготвят по една-две само акции. Също и за Чокенския и Мустафапашанския район — и то чрез изпратени от България специални чети.

Говори се още за организиране на динамитни атентати в Одрин в споразумение с някои арменски революционери. За тая цел се даде позволение на Мишел да се върне за 15—20 дена в България и направи каквото трябва. Затова обаче няма да говоря, понеже предполагаемите атентати останаха само в проект.

Реши се още, всяка чета да замине тутакси за своя район и да се залови за складирането на храната, обучението на селяните и пр. Селото Паспалово се определи за лечебен пункт, гдето ще стои „докторът” със своето санитарно отделение; там ще се изпращат всички болни и ранени. Тоя пункт ще се намира под охраната на местните чети.

На нас, „терористите”, конгресът възложи да извършим един обир край Черно море.

Всички взети решения ще се съобщят на Централния комитет и на Представителството в София, като им се изпрати пълен препис от протоколите.

Най-накрая прочетоха издадените от конгреса пълномощни на представителите и на някои от войводите и заседанието се закри.

Така се свърши конгресът, в който, по всички правила на модерния парламентаризъм, се предреши гибелта на един от най-цветущите български краища.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]