Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — 1903 г.
Хр. Силянов
 

ДВАДЕСЕТ ДНИ СВОБОДА
 

IX. В ДРУГИТЕ РАЙОНИ

Кръстю Българията в Чокенско. — Унищожението на Хаджи Талашман. — Турците укрепяват Одрин. — Атентатът в Кулели Бургас. — Тържеството на динамитара.


В нашия въстанически окръг имаше още три района, в които се предвиждаха въстанически акции: Ахъчелебийският, Мустафапашанският и Чокенският. Те бяха разделени един от друг с турски области. Най-близкият район — Чокенският — беше най-недостъпен за нас, понеже го отделяха редица турски или разорени през Лозенградската афера български села. Ахъчелебийско бе добре организирано и отчасти въоръжено и там се очакваше по-сериозно движение. Мустафапашанско бе слабо организирано и почти невъоръжено. А Чокенско, организирано на времето от Кръстю Българията, бе окончателно разстроено поради една нещастна афера. Затова в тези райони се предвидяха само частични акции от специални чети — две в М. Пашанско и една в Чокенско. Освен тези акции, ние очаквахме и няколко динамитни атентати по линията М. Паша — Цариград, устроени чрез адски машини.

Шест дена вече се бяха минали, а от казаните места, оставени изключително на инициативата на войводите, не идеше никакво известие. Най-напред се разочаровахме от Ахъчелебийско: от Бургас ни се съобщи, че там не е станало нищо и до края на въстанието наистина не стана нищо. Сега не мога да кажа трябва ли за това да се съжалява или не, но тогава ние бяхме много огорчени: едно въстание в Ахъчелебийско, на другия край на Одринския вилает, би придало по-внущителен характер на движението ни и би ангажирало голяма част от силите на неприятеля.

Това впечатление бе значително изгладено от друго из-

310

вестне, което ни се донесе от специален куриер на 12 август. В Чокенско, където условията бяха най-неблагоприятни за каквото и да било движение, конгресът на Петрова нива беше назначил Кръстю Българията. Там не можеше да се разчита нито на местното население, нито на голото, неприветно поле. Всичко зависеше от смелостта и съобразителността на Кръстю. Ние вярвахме, че той ще победи всички пречки и ще направи нещо необикновено.

И не се излъгахме.

Кръстю събрал четиридесетина хъшлаци от разни български градове, въоръжил ги с бердани, мартини и манлихери и предвождан от един само куриер, се втурнал като хала в Чокенско. На 9 август през нощта той се спрял пред турското село Хаджи Талашман, двадесетина километра само от вилаетския град Одрин. Хаджи Талашман беше седалище на мюдюрин, броеше около 200 къщи, имаше гарнизон от 150 кавалеристи и едно отделение стражари. Въстаниците атакували от три страни селото с хвърляне на бомби и викове ура. В селото настанала страшна паника. Голяма част от селяните, заедно с жените и децата се затворили в джамията, други се заловили за оръжие, трети се впуснали да бягат към Одрин. Не по-малка била бъркотията между кавалеристите. Част от тях се опитали отначало да се възпротивяват. Но когато над сламените покриви се издигнали пламъци и пожарът почнал да се шири със страшна бързина, паниката станала обща. Изплашени кадъни, току-що станали от сън, домочадия, добитъци, кавалеристи без коне, коне, изгубили ездачите си — всичко се разбъркало в една обща тълпа и бягало, без да знае къде. Една бомба — Кръстю никак не жалеше своите „топчета” и само в час и половина изгърмял 18, — хвърлена в джамията, избила едни и изгонила останалите събрани там правоверни. Едно след друго били подпалени и разрушени: правителственият дом, казармата, телеграфо-пощенската станция. След час и половина в Хаджи Талашман оцелели само няколко къщи. Многото плевници и гумна, вятърът — всичко дошло да улесни опустошителната задача на Българията. Призори в селото не останал ни един турчин и Кръстю спокойно се упътил към българската граница без нито една жертва.

Тоя поход бе стихиен ураган, който в един миг помита всичко на пътя си и изчезва, като оставя подире си разрушение и смърт.

311

След три дена в получените вестници четяхме, че турците трескаво укрепявали Одрин, който се заплашвал от въстаниците.

*

Нашата радост не се свърши с унищожението на Хаджи Талашман.

За ония, които са избрали разрушението и смъртта като средство за постигане на идеалите си, изгарянето на сламени покриви и хижи представлява палиатив, способ от най-първобитно естество. Паниката от десет опожарени села далеч не може да се сравни с ефекта от експлозията на няколко десетки килограма динамит. Огънят действува с една бавност, която е мъчителна и за жертвата, и за подпалвача: държи в непоносимо напрежение подпалвача и поддържа до последния момент надежди у жертвата. А пък динамитът!

Той действува не с часове, а с минути и секунди. Той замества едновременно и огъня, и куршума, и бомбата, и камата. Той те освобождава от жестоката необходимост да предаваш със собствената си ръка огъня от къща на къща и да се цапаш с човешка кръв. При това, жертвите на динамита не изпитват най-страшната от душевните борби — борбата със смъртта. Те не настръхват пред зловещото приближаване на нейните стъпки...

Три дни след известието на акцията на Кръстю, от получените вестници узнахме, че един от устроените с адски машини атентати сполучил. В бюлетина на в. Автономия прочетохме с едри букви напечатана следната телеграма:

Нощес, часът 11 1/2, по железопътната линия Одрин — Цариград, до станцията Кулели-Бургас, конвенционалният трен, отиващ за Цариград, бил вдигнат във въздуха от една техническа дружина на одринските боеви сили. Убити са 6 души и ранени 14. От убитите трима са европейци и трима компански служащи. След няколко дена ни стана известно и впечатлението от кулелибургаската акция в европейския печат. Впрочем още от първите атентати, които станаха в Македония, ние знаехме, че европейското общество се отнася отрицателно към тоя род „анархически” акции, които струват живота на невинни хора, а понякога и на европейци, непричастни във

312

взаимните избивания в турската империя. Но европейското възмущение не беше в състояние да смути нашето тържество и ако имаше да съжаляваме за нещо, то бе, че въстанието в Одринско броеше само една-единствена напълно сполучила динамитна акция.

Най-много се възхищаваше, разбира се, Мишел. Когато се съставяше планът на действията за първата нощ, той не от дипломатически, а от чисто човешки подбуждения, беше се обявил категорично против изгарянето на турските села. А сега тържествуваше, при все че убитите в Кулели-Бургас компански служащи и европейци бяха още по-малко виновни за македоно-одринското тегло от опожарените и обездомени турски домочадия. Да, но в Одринско свирепствуваше по турските села огънят, а в Кулели-Бургас каза мигновено своята дума динамитът!

Така упоително действува динамитът върху динамитарите.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]