От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
Хр. Силянов
 

XLV
РАЗДЯЛА
 

Много съображения ни наложиха да пристъпим към частично разсформируване на четата.

Бяхме вече станали трън в очите на нашите съюзници. Рискувахме и занапред да се натъкваме на неприятности, каквито билишкият командант ни устрои в Божиград. Тук-таме гърците бяха вече се опитали да обезоръжат някои наши момчета, заминали в отпуск по домовете си. А всяко

558

оскръбление или незачитане спрямо нас зле влияеше върху духа на българското население.

Към поведението на гърците се прибави и разслабената дисциплина в самата чета, поради непреодолимия ламтеж на четниците да се приберат по домовете си.

На малката площадка пред училището, край живописната чешма в Косинец, един костурски фотограф направи няколко снимки на дружината.

С тия снимки се увенчаваше щастливият край на един поход, предприет при смътни вълнения и надежди и при пълна неизвестност за участта на няколко десетки българи. Обзе ни трогателно умиление пред тайнствената сила, която ни сливаше в едно цяло и ни караше да се радваме, да страдаме и да се вълнуваме винаги заедно.

Понявга се принуждавахме да се справяме с някои човешки слабости, с някое явно недоволство или глухо роптание. Но достатъчна бе една ненадейна опасност, един общ успех или една обикновена промяна в обстановката, за да се въдвори бързо единението и интимността. Ние сами сме бивали понякога прекалено строги към простъпките им, случайно невнимателни към нуждите им, пренебрежителни към мъките им или пък по неволя сме ги подлагали на непосилни напрежения. Но тия добри момци и достойни синове на героическия костурски край, които нито един момент не напусна храбростта, те ще ни простят неволните прегрешения, за да съхранят скъпия спомен за дружното скромно участие в голямото историческо събитие.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]