ПУБЛИЦИСТИКА НА ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

ИКОНОМИЧЕСКАТА И СТОПАНСКА КРИЗА Е ПЛОД НА ВЕРСАЙЛСКИТЕ ТРАКТАТИ

Въпросът на деня за сега е икономическата криза, която обхваща целия свят. Победените народи изнемогват от нея от войната насам, когато пък народите победители се намират сравнително в добро положение и разполагат с богатства, които не знаят къде да ги пласират. Войната, безспорно погълна натрупаните през десетки години народни богатства, а така също откри и големи рани у воюващите народи, коствуващи скъпо заздравяването им. Тя би се приключила, въобще по-малко фатално за света, ако можаха да се наложат широки политико-социални разбирания у победителите при третирането на победените държави. Англо-френската дипломация обаче в тоя случай е игнорирала съвършено, не само правовите и морални принципи, но и най-съществените икономични положения, като им наложи по Версайлските договори такива условия, които засегнаха най-зловредно тяхната социално-стопанска структура. Абсурдността на тия постановления още на времето бе констатирано като неизпълними при всичката добра воля от страна на победените народи. Приложението им се извърши на първо време с брутална сила и окупация на земи и като се виде неприложимостта им, направиха се сетне малки модификации, обаче същността им остана незасегната. При това положение, икономическата криза у победените народи бе неизбежна и се яви много по-скоро от човешкото предвиждане. Ала тая криза не може да пощади и държавите победители, понеже народите, при все че съществуват, всеки за себе си, образуват една цялост по функциите на размяна. Едно немалко важно обстоятелство за стопанската криза е ифактът, че англо-френската дипломация като видя, че създаденото от нея политико-социално положение не би могло да се задържи за дълго време освен с брутална сила, тя се залови непосредствено след войната с морското и сухопътно въоръжение, което поглъща фантастични суми от милиарди, издръжката на инвалидите от войната и безработните, които костуват чувствително на държавното съкровище. Не малко суми се вложиха тоже и в стандартирането и на индустрията, за по-голямо производство и в строежа на жилища. Така също пък и победените народи, от своя страна, трябваше да мислят освен за заздравяване на раните си от войната, но и за посрещане на наложените им репарационни трибути. Това ги застави да прибягнат до краткосрочни и дългосрочни заеми от държавите-победителки за реорганизиране на индустрията си и земеделието, та по тоя начин да могат да се справят с репарационните си изплащания. Баснословни суми, следователно трябваше да се измъкнат от гърба на данъкоплатеца, било у народите победители, било у победените. Но, въпреки това, на първо време закипя една интензивна дейност във всички области на живота, създаде се една атмосфера от благосъстояние и общо задоволство и не се чувствуваше от данъкоплатеца тежестта на чудовищно увеличените данъци под разни форми. Ала тоя меден месец не трая дълго и народите се изпречиха пред една грозна действителност от безработица, мизерия и глад. Реорганизацията на индустрията и земеделието хвърли действително огромно количество от продукти, без да намери съответната консумация, а това повлече едно чувствително понижение на цените им, неотговарящо на разноските по производството им. И за да се запази цената им, намери се за целесъобразно да се спре произвеждането им, дорде не се изпразнят депата, а в Аржентина хвърлиха кафето в морето и в Канада изгориха житото още на нивите. Това икономично положение предизвика всеобщо отчаяние и недоволство у всички обществени съсловия, а особено, когато се засегнаха заплатите и на държавните служители, а по-късно и издръжката на безработните. И като съществена причина на това всеобщо бедствие несъмнено се считат безумните версайлски трактати, които не само разстроиха окончателно настоящата политико-социална структура в света, но и съдействуваха още във висша степен, за да се създаде днешното течение срещу сегашния социален строй, като неподходящ на днешните требвания на живота. Човечеството, въобще, изгуби вече всякакъв компас и се намира пред събития от съдбоносен характер, то е почти в онова положение на миналите векове, когато са дискутирали върху каква база би трябвало да легне колективитета. Така също и сега се нанизват в мисълта на интелигенцията и широките маси разните доктрини, либерализма, демократизма, социализма и комунизма. Забелязва се, при това, едно изместване на демократизма и социализма от двете крайни доктрини - либерализма и комунизма, които взимат все повече и повече преднина в умовете на хората. Демократизмът се подценява главно поради неговата демагогия и фиктивният му парламентаризъм, пък социализмът - поради класовата му борба и прекомерната безусловна поддръжка на работничес-твото, в ущърб на другите съсловия от класи. Това движение се намира сега на кръстопът и не се знае, коя форма да се избере, за да се излезне от днешния политико-социален хаос, на който се дължи стопанската криза. Така, цивилизованите народи не би могли никога да се примирят с мисълта, щото комунизма, който суспендира индивидуалната свобода, и воля, както това днес виждаме в Русия и те държат повече за либерализма, върху базата на който би се постигнала една стегната държавна организация с мощна дисциплина, гдето би били организирани най-ефи-касно свободата на личния труд и инициатива. А в това време англо-френската дипломация се мъчи да афронтира всеобщото незадоволство от непоносимия стопански живот с палиативи. За тая цел Франция, от войната насам, не престава да се явява в ОН и международните срещи все с нови проекти; преди известно време г. Тардьо внесе пак нов проект за спешна помощ на дунавските държави, в който проект той изключва България от дунавските държави за угода на Югославия. И тоя проект днес се създава, за да се отклони всеки опит за ревизиране на Версайлските постановления и да се наложи французката хегемония в Европа с помощта на сателитите й от Малкото съглашение. Англия пък от друга страна се старае да примирява разногласията в ОН и конференциите, придържаща се в тоя момент за принципа на сътрудничеството във всички сили, но не само с една сила, както това се желае от Франция. Въобще дипломацията и на двете тези държави продължава да игнорира политическата страна на актуалното опасно социално положение. И затова нито обезоръжението, което е проблематично, нито премахването на репарациите, ще бъдат в състояние да внесат успокоение и благосъстояние в света, дорде не се извърши една справедлива модификация на днешната географска структура на Европа, с оглед на народността, и само тогава ще престане антагонизма между народите и ще се създаде траен мир. Обаче англо-френската дипломация е далеч от тая концепция и затова ще се сбъдне пророчеството на г. Бенито Мусолини, че докато дипломацията мъдрува със софизми по най-жизнените международни проблеми, тя ще осъмне един ден пред велики събития, които не ще отминат и Франция, която се противопоставя за създаването на справедлив мир и обща солидарност, при все, че тя има голяма военна мощ и огромни залежи от злато в "Banque de France".

Торино, 4 април 1932 год.

Д-р Хр. Татарчев

В. Македония, г. VI, бр. 1649, София, 19 април 1932 г., с. 1-2.

[Previous] [Next]
[Back to Index]