№43

Писмо от д-р Хр. Татарчев до д-р Владимир Руменов за работата на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, за взетите на него решения, за изборът на ръководни органи на организацията н за отношението към серчани.

София, 19 март 1908 г.

Драги Руменов,

Днеска получих писмото ти и бързам да ти отговоря. Аз ходих на конгреса гдето стоях само пет дена. Важните въпроси прокараха се тъй, както ги разбирахме тук, преди отиването ни на конгреса. Решенията на конгреса ще намериш в „Ден" и във вчерашния брой, съобщени от Хр. Силянов [16]. Парламентаризъмът се окастри. Допусна се само в селската организация, гдето е станал вече плът и кръв; а в по-горните инстанции е доста ограничен. Там вече може и с него и без него да се работи. Конгресите, както и изборите за в по-горните инстанции ставаше всеки две години. Също числото на делегатите е доста намалено - не повече от числото 15-18, за общия конгрес например. Съдебният институт запазва се за в селата, а другаде преминава в общините, еснафите. По отношение на сересчани прие се борба; а за струмичани въпросът е по-друг и по-труден. Те бяха канени па конгрес; но не дойдоха поради Чернопеева. Последният е освободен отчасти със съдействието на конгреса, а най-много от групата. Те поднесоха един ултиматум на конгреса; обявяват го за незаконен; питат дали са канени серчани; те ще видят с решението на конгреса, в кои точки се схождат и те ще служат за златна среда между нас и сересчани за създаване едно административно единство на организацията. Ултиматумът се получи късно и не се разисква в конгреса [17]. Изборът на представителство е известен, то е Матов, Дорев и А. Димитров, допълнени с Яворов, Силянов и аз. Централен ком[итет] са П. Христов, Чучков и Пенчев - секретар. Друга комбинация не можеше да се намери по горните два института.

Директивата. Подготовка и терористическа дейност, за последната когато се намери за добре от представителите и Ц[ентралния] ком[итет]. Четнишкият институт - трансформирва се в инструкторство; запазва се там, където има борба с пропагандите. Държането на правителството спрямо нас е много неопределено и изглежда, надали ще си определят линия на поведение до избора. При пръв угоден случай ще говоря на Ляпчев за теб, макар че не вярвам да излезе нещо; понеже той лесно обещава и скоро забравя...

Много здраве от жена ми до г[оспо]жата ти и теб

Хр. Татарчев

Р. S. Прочети това писмо на Д. Мирчев, за да не повтарям и нему същото

Същи

ЦДИА, ф. 1949, оп. 1, а.е. 25, л. 8-9. Оригинал. Ръкопис.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

16. Съобщение за работата на Кюстендилския конгрес вж. и във в. Реч, 19 март 1908, бр. 224, с. 2, а решенията на конгреса вж. в Хр. Силянов. Освободителните борби на Македония. Т. II. С., 1943, 551-566.

17. За възникналият спор между Христо Чернопеев и струмичани с ръководителите на Кюстендилския конгрес вж. в Струмичани и революционното движение. Едно изложение на Струмишкия революционен окръг от 1908 год. Библиотека „Македонско дело", № 5, Б.м., 1930.