ДОКУМЕНТИ ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА Д-Р ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

№47

Писмо от д-р Хр. Татарчев до Тодор Александров за условията на работа в Македония и за желанието му да бъде преместен на друго място за лекар.

С. Попчево, 9 февруари 1916 г.

Драги Тодоре,

Гледах още в София нашите хора как се нареждаха преждевременно и постепенно се настаняваха, макар туй да действуваше зле върху духа. Обаче мислех, че с изменяване на положението налага ни се да се поставят начело хора, които познават добре местните условия и най-после да се издължим спрямо тях с една малка признателност за облегчение военната тегоба след свършване на главната задача. И по тоя начин аз мислех, ние ще бъдем силни в очите на приятели и неприятели по идеи и ще бъдем в бъдеще по-добре респектирани. Затова не се решавах да направя постъпки, както направиха мнозина (където и да било), макар да ми се налагаше това от задължение спрямо моя другар, откъснат от своите, и да остава в чужда среда всред чужди хора. Аз виждам сега далечни хора да заемат места полека в новоосвободения край, като ги земат от строя или нестроя, а много млади сили, които биха могли да внесат прясна струя в нашите редове - възобновление - измъчват се от скука по болниците, парковете... благодарение на обстоятелството, че няма кой да се застъпи за тях. Бъдащето на страната ще се гради върху тях, незабъркани в житейските борби, а не върху ония, които кой повечко, кой по-малко носят справедливи или несправедливи грехове на миналото. Движение в един омагьосан кръг може да има за резултат само изненади, ако не самообълщение. Виждате вестник „Родина" на какво прилича, а пък новосъздадените условия изискват нови схващания и приьоми. Аз нямаше да пиша настоящето ако не бях подтикнат от Матов, защото аз очаквах това да сторят приятелите, както за себе си, така и за останалите и най-после за мен. Това положение ме измъчва твърде много, защото го считам за безсмислено, когато другаде моята дейност би била по-производителна. Човек, за да се бори с въшки и да лекува 20-30 души и то в два-три дена по ред, няма нужда от никакви специални познания - това е фелдшерска работа. Матов питаше за инспектор при лекарството в Скопие как мисля. Аз му отговорих, че Марков е моя познат. Той няма повече години от мен и ценз няма по-добър от мен, а за опитност, мисля, не е кой знае какво. По-добре би било да бъда в Скопие, тогава в София, ако това има смисъл. Протогеров между другото подигна въпрос за брат ми, да бъде назначен за околийски началник, но аз му казах, той ще бъде по-полезен ако бъде пътующ сътрудник на „Родина", като ще подигне вестника.

Пиша набърже, като над главата ми стои домакинът ми.

С поздрав: Хр. Татарчев

ЦДИА, ф. 1933, оп. 2, а.е. 57, л. 1. Препис. Машинопис.

[Previous] [Next]
[Back to Index]