№5

Писмо от „Гъркоман" до редакцията на в. Право за арестуването на д-р Хр. Татарчев от гръцката полиция в Атина и за още 12 случая за арестувани българи от Костурско, които лежат из гръцките затвори.

Атина, 7 септември 1902 г.

Арестите в Гърция.

(Писмо от Атина)

Пиша ви под тежестта на дълбока скръб. Вие знаете, че аз от дълго време живея в Атина, гдето, пропъден от родното огнище, с пот на челото изкарвам прехраната си. Повтарям: от дълги години живея тук, но никога, както сега, не съм виждал гръцкия бяс проявен против нас така силно, както сега. Тоя бяс сега е стигнал апогея си... Македонец ли си и не проявяваш ли демонстративно гръцкия шовинизъм, ти си враг на панелинската мегали идея, ти си трън в очите и следователно, трябва да бъдеш смазан. Усъмнят ли се в тебе, че подпомагаш борците в Македония - твоето място е в затвора. Вие знаете вече, че 12 души наши съотечественици, почти всички из Костурските села, от няколко месеци гният в тукашния затвор, немилостиво хвърлени от мегаломаните, като македонски съзаклетници и агенти на македонския комитет.

Вън от всичко туй, но тия дни бях свидетел на една подлост, в която, като в огледало се отразява тоя гръцки бяс. Посегна се върху свободата на един нещастен заточеник, който по „милостта" на султана се връща от Азия в родното огнище. Думата ми е за д-р Татарчев.

На 29 минали август стигна в Пирея от малоазиятските брегове един параход, носещ 16 души наши съотечественици от далечно заточение за у дома им. Параходът трябваше да престои в Пирея 48 часа. Помилваните заточеници, за да прекарат незабелязано това дълго време, слязоха на брега и още същия час дойдоха в Атина, за да видят старините на тоя класически град и да се понарадват на свободата. На едно кафене по главната улица седяха двама от тия заточеници - д-р Татарчев и Ив. Х[аджи]николов. Когато сърбаха поръчаното си кафе, изпречиха се пред тях двама полицейски чиновници и ги поканиха в участъка. Те без съпротивление тръгнаха подире им. В участъка, след като се установи самоличността им, задържаха само доктора, а Х[аджи]николова пуснаха. Татарчев пожела да узнае причината за задържането му, но не му се каза. Той протестира, но напразно. На другия ден му се съобщи от полицията, че се обвинява като устроител на покушението, извършено над някой си д-р Секиларидис в Гумендже. Вчера стана разпитването от следователя, който го обвинява в същото. На очна ставка с доктора изнесоха братът на Секиларидис, който живее тука, но той отказа да обвинява Татарчева. На очна ставка извикаха и някой си д-р Клонаридис, бивш лекар в Солун, който обвини Татарчева, че му искал за комитетски работи 500 лири. Татарчев нарече клеветника нагъл лъжец. След разследването на Татарчева занесоха в Тюрмата „Сингрос". Днес връчиха Татарчеву обвинителния акт, с който се дава под съд за покушението над д-р Секиларидис и убийството на един гръцки учител. Никого не трябва да очудва, ако тия дни чуете, че Татарчев е осъден на няколко годишен затвор. Без гризене на съвест, гърците ще извършат тая подлост, за да проявят своя бяс.

По-горе ви загатнах само за арестуваните тук наши съотечественици из Костурско. Мисля, не ще бъде зле, ако ви явя самите им имена и тяхното обществено положение.

1) Ламбро Рали, студент в академията, на възраст 22 години, родом от село Лобаница;

2) Наум Рука, бакалин на 40 години, женен, родом от с. Косинец;

3) Д. Узунов, родом от с. Смърдеш, на 26 години, женен, по занятие търговец;

4) Христо Юмруков, родом от с. Дъмбени, на възраст 40 години, женен, зидар;

5) Христо Киряк Киселиниди, родом от с. Косинец, на 23 години, скулптор;

6) Христо Маркулия, от с. Смърдеш, на 40 години, женен, зидар;

7) Вангел Сули, от с. Смърдеш, на 35 години, женен, предприемач;

8) Димитър Костантов, от с. Загоричани, на 65 години, женен, млекар;

9) Лазо Киряк Киселиниди, от с. Косинец, на 29 години, женен, скулптор-каменоделец;

10) Георги Вангелов, от с. Апоскеп, на 26 години, женен, малтарджия.

Има арестувани и други двамина, избягали из Костурско, родом от Апоскеп:

11) Ламбро Браов, на 22 години и

12) Насо Ралев, на 29 години.

Ето вече 4 и повече месеци, как тия нещастници лежат в затвора. Какъв край ще вземе тяхната работа - не се знае, при всичко, че костурския гръцки владика е удостоверил, че повечето от затворниците минават за добри гърци в Костурско.

Както виждате, в Гърция за нас е по-лошо от Турско. Но добър е Господ. Няма да забравим тия гръцки добрини...

Гъркоман.

В. Право, Орган на Македоно-Одринските интереси, т. II, бр. 30 (38). С., 13 септември 1902, с. 3.