Изъ старата българска книжнина

I. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство

Иванъ Дуйчевъ

  

(Жития на св. Наума:)

 

XII. Житие на св. Наума Охридски 60—62

XIII. Второ житие на св. Наума 62—65

- Бележки

 

 

          XII. ЖИТИЕ НА СВ. НАУМА ОХРИДСКИ

 

 

Месецъ декемврий 23-й. Поменъ за преподобния отецъ нашъ Наума.

 

Нека и този, презвитерътъ Наумъ, братътъ на тогова блажения Климента и неговъ другарь и състрадалецъ, който съ него изстрада много беди и страдания отъ еретицитѣ, не остане, братя, безъ поменъ.

 

Когато поставиха Климента епископъ, сѫщиятъ благовѣренъ царь Симеонъ изпрати неговия другарь Наума да учителствува вмѣсто него. Той сѫщо живѣеше, като се подвизаваше въ богоугодни дѣла. Запазилъ девство отъ детство и до смърть, той сътвори този монастиръ на изхода на Бѣлото езеро, (съ) църквата на светитѣ Архангели и учителствува седемь години. Като се прости съ учителството и отиде въ монастиръ, живѣ десеть години и при своята кончина прие монашески образъ. Така почина въ Господа съ миръ презъ месецъ декемврий 23. И това да се знае: презвитеръ Наумъ почина шесть години преди епископа Климента.

 

И това да бѫде знайно на всички, които четатъ, че, както написахме по-напредъ, еретицитѣ едни мѫчиха много, а други — презвитери и дякони — продадоха на евреи за пари. Евреитѣ ги взеха и ги заведоха въ Венеция. И когато ги продаваха, тогава пристигна, съгласно устроението божие, въ Венеция царски човѣкъ отъ Константиновия градъ [Цариградъ] за нѣкаква царска работа. И като узна за

 

 

61

 

тѣхъ, царскиятъ човѣкъ едни откупи, а други така взе, заведе ги въ Константиновия градъ и каза за тѣхъ на царь Василия. И пакъ ги поставиха въ тѣхнитѣ чинове и санове — презвитери и дякони — както бѣха по-рано, и имъ дадоха заплати. И никой не умрѣ въ робство, но едни, покровителствувани отъ царетѣ, се упокоиха въ Константиновия градъ, а другитѣ, като дойдоха въ българската земя, съ велика честь намѣриха покой.

 

А моравската земя, както бѣ предсказалъ архиепископътъ свети Методий, зарадъ сторенитѣ беззаконни тѣхни дѣла и ереси, както и за изгонването на правовѣрнитѣ отци и за страданията, които тѣ понесоха отъ еретицитѣ, на които онѣзи вѣрваха, наскоро получи възмездие отъ Бога. Не следъ много години дойдоха угритѣ [маджаритѣ] — пеонски народъ — и оплениха тѣхната зема и и опустошиха. Ония, които угритѣ не оплениха, то тѣ избѣгаха при българитѣ. И остана пуста тѣхната земи подъ властьта на угритѣ.

 

А азъ, окаяниятъ, братя, [изпитахъ] много скръбь, когато искахъ да намѣря, за [възславяне] паметьта на нашитѣ блажени отци, цѣлото имъ житие, написано [отъ люде], които отъ началото сѫ знаели цѣлото имъ житие и [сѫ го изложили] обстойно и чакъ до тѣхната кончина, но не [го] намѣрихъ. Защото азъ малко знаехъ — само онова, което сами блаженитѣ отци казаха. И възнамѣрявахъ да пиша, но не смѣехъ, като желаехъ да намѣря написано нѣщо повече. Но ако ли нѣкои намѣри нѣщо, написано отъ други, да не придира намъ, беднитѣ и проститѣ, като знае, прочее, че тѣзи отци сѫ сторили много повече отъ това и сѫ извършили много знамения. Но тѣ само това ни казаха, а другото скриха поради своето смирение.

 

За това самъ се заехъ, а повече ме подкани владиката, който сѫщо така бѣ ученикъ на блажения Климента — Марко, които бѣ епископъ въ Деволската

 

 

62

 

епископия, и то четвърти епископъ на славянския народъ въ Деволъ. Защото ние се надѣвахме да получимъ, чрезъ молитвитѣ на блаженитѣ тия отци, милость, благодать и опрощение на грѣховетѣ отъ милостивия нашъ Богъ, който рече: „Който приема пророка въ име пророческо, пророческа награда ще получи, и който приема праведника въ име праведнишко, праведнишка награда ще получи" [1]. И рече сѫщо божествениятъ апостолъ Павелъ: „Помнете вашитѣ наставници, които сѫ ви говорили словото божие и, като имате предъ очи свършека на тѣхния животъ, подражавайте на вѣрата имъ" [2]. Поради това и ние, братя, нека подражаваме на добрия животъ на тия блажени отци, които запазиха напълно девство и чистота, изстрадаха много беди и напасти зарадъ правата божия вѣра, та и ние съ тѣхъ да получимъ вѣчни блага отъ Исуса Христа Господа нашъ, Комуто е славата на Отца и Светия Духъ, и сега и винаги и навѣки вѣковъ. Аминъ.

 

 

XIII. ВТОРО ЖИТИЕ НА СВ. НАУМА

 

Месецъ декемврий 23-и, паметь на преподобния и богоносенъ нашъ отецъ Наумъ, великия чудотворецъ въ Деволския Ливанъ, близо до града Охридъ.

 

Тоя преподобенъ и великъ отецъ Наумъ израстна въ Мизия и, споредъ възпитанието [, което получи] отъ благороднитѣ свои родители, смѣтна благородството и богатството — всичко това като плѣвели и се присъедини къмъ равноапостолитѣ Константина философа и брата му Методия, които обхождаха и учеха мизийския и далматинския родъ, последва ги навсѣкѫде и чакъ до стария Римъ.

 

 

1. Матей, X, 40—41.

 

2. Къмъ Евреитѣ, XIII, 7.

 

 

63

 

И тамъ, когато блажениятъ папа Адрианъ, по откровение божие, съ голѣма честь ги посрещна извънъ града съ цѣлия сборъ църковници и градски първенци, Богъ показа чудеса и много изцѣления и прослави своитѣ светии. И следъ това изпѣха божествената литургия и Константина философа подстрига въ иночество, наименува го Кирилъ и го постави свещеникъ, а Методия рѫкоположи архиепископъ на Моравия и на цѣла Панония. Следъ свършването на литургията надъ всички книги, преведени отъ гръцки на български езикъ, [папа Адрианъ ги] показа на всички, понеже самитѣ книги се разгръщаха и показваха. И рече папата: „Благословенъ е Богъ. Тия книги сѫ истински жертвоприношения отъ животни, угодни Богу". Следъ това рѫкоположи и Климента и Наума съ останалитѣ за свещеници дякони и заповѣда да се извърши цѣлото правило, вечерното и сутришното, написано по български, въ великия храмъ на светитѣ апостоли Петра и Павла, което и стана, както и литургия отъ всички заедно се извърши и за всичко биде прославенъ Богъ, Който показа такива чудеса. Прочее, следъ нѣколко време почина въ Римъ богоносниятъ Кирилъ, на 14 отъ месеца февруарий, и биде положено неговото всехвално тѣло въ храма на свети Климента Римски, ученикъ на светия апостолъ Петра. Богъ показа чудеса и знамения чрезъ свети Кирила и следъ смъртьта и прослави Своя истински угодникъ. Методий, като остави скръбьта по своя роденъ братъ Кирила и получи позволение отъ блажения папа Адрианъ, отиде заедно съ всичкитѣ си ученици въ Панония, въ градъ Морава, гдето наследи архиерейството, и тамъ добре устрои [всичко] и поучи.

 

Следъ смъртьта на Методия прие архиерейството нѣкой-си латинецъ, на име Виглиско. Изпълненъ съ ересьта на Македония и Аполинария, той разврати цѣлото учение Методиево, и като измѫчи

 

 

64

 

много неговитѣ ученици, изпрати ги въ тъмници и вериги. Светиитѣ, като се помолиха Богу, стана голѣмо земетресение, и втори пѫть, и трети пѫть, та всички избѣгаха отъ домоветѣ, разтвориха се тъмничнитѣ двери и се разкѫсаха веригитѣ отъ нозетѣ и рѫцетѣ. И всички се удивиха на това чудо и нарекоха светиитѣ велики. Но духоборцитѣ отдадоха това на Велзевула, както юдеитѣ при моя Христосъ [1], а тѣхъ съ голѣми мѫчения изгониха далече отъ тая земя.

 

Тѣзи пъкъ отърсиха праха отъ нозетѣ си, споредъ Писанието [2], и дойдоха къмъ земитѣ при Дунава. И тамъ, като възкресиха съ молитви умрѣлия единороденъ синъ на нѣкакъвъ велможа и просвѣтиха неговия домъ заедно съ много други [люде] отъ това село, заради което бидоха удостоени съ голѣма честь отъ всички, веднага се устремиха къмъ голѣмата рѣка Дунавъ. Тамъ, съ молитви и чудо божие, свързаха три дървета съ павитъ, призоваха името на светата Троица и преминаха презъ рѣката и достигнаха Бѣлградъ. И тамъ бѣха удостоени съ голѣма честь отъ князъ Радислава, е тѣ дадоха благословение и радость. Така едни се разсѣяха по Мизия, а други по Далмация и Дакия и умножиха навсѣкѫде стократно словото божие.

 

Наумъ и Климентъ дойдоха въ илирийскитѣ и лихнидски страни. Въ Деволския Ливанъ, при края на езерото на Охридския градъ, въ междурѣчието, Наумъ създаде голѣма обитель и храмъ на името на чиноначалника архангела Михаила и не всички сили небесни, съ срѣдствата и повелението на благочестивия български царь Михаила Бориса и сина му царь Симеона, бидейки тогава година 6413 [= 905]. И, като устрои всичко благоугодно Богу, почина тамъ блажениятъ Наумъ въ дълбока старость

 

 

1. Матей, IX, 34; Х11, 24; Марко, III, 22; Лука, XI, 15.

 

2. Ср. Матей, X, 14.

 

 

65

 

и душата си въ рѫце божии предаде презъ месецъ декемврий 23-й, и биде стъкмено честното негово тѣло отъ божественитѣ рѫце на Христовия архиерей Климента Охридски и съ почить бѣ положено въ гробъ въ дѣсното крило на храма. Богъ го прослави съ голѣми чудеса и той изцѣлява всѣкакви болести и язви и бѣсове изгонва.

 


 

БЕЛЕЖКИ

 

XII. Житие на св. Hayмa

 

Обяснителни бележки къмъ първото Наумово житие е далъ проф. Йор. Ивановъ, Български старини. сс. 305-311.

 

— Подъ „Бѣлото езеро" се разбира Охридското езеро ; другаде (п. т., с. 52) то е споменато само като „езеро".

 

— Симеонъ е споменатъ съ титла .

 

— Наумъ преди смъртьта си приема . Думитѣ „царски човѣкъ" сѫ точенъ преводъ на византийското βασιλικὸς ἄνθρωπος или само βασιλικός, съ което име сѫ били означавани царскитѣ пратеници. Вж. y Du Cange, Glossarium, s. v. βασιλικοί qui imperatoris mandata perferebant; βασιλικοὶ ἄνθρωποι . Cp. още De adm. imp., p. 129, 7; p. 72, 9 sq.; p. 73, 9 sq.; p. 201, 10 sq.; p. 215, 5-6; De сеrim., ed. B., 8, 14; 15, 7-8 ; Achm. Oneir., p. 7, 16 и pass. Въ житието се казва, че въ „Константиновия градъ (тази форма — отговаряща на ἡ Κωνσταντίνου πόλις — е употрѣбена навсѣкѫде, вмѣсто славянското „Цариградъ") нѣкои отъ ученицитѣ на светитѣ брата починали . Можеби чрезъ употрѣбата на ц҃реми авторътъ е искалъ да намекне за двата византийски царе — Василия I и сина му Лъва VI, или пъкъ за Лъва VI и брата му Александра. За маджаритѣ въ житието е казано : . Съ това име византийскитѣ автори сѫ назовавали маджаритѣ, като сѫ смѣсвали имената „Панония" и „Пеония". Къмъ примѣритѣ, изтъкнати отъ проф. Й. Ивановъ, п. т., с. 311, могатъ да се добавятъ още много други, напр.: Philost., ed. Bidez, pp. 73, 10; 123, 5; Lydus, De mag., ed. Wuensch, p. 120, 22-24:

Hist. gr. min., ed. D., I, p. 286, 25 pass.; Pisida, ed. B., p. 122; особено показателни сѫ мѣстата y Никита Хониатъ (XII—XIII вв.), гдето въ текста е употрѣбено името „Пеония", a въ вулгарногръцката преработка съответно стои „Унгария", напр., Nie. Chon., p. 164, 19: Παιονικὰ = Οὐγγρικά; 132, 7: Παιόνοι = Οῦγγροι, Οῦννοι; p. 705, 22; Zonar., ed. B.,

 

 

202

 

II, p. 599, 17 sqq.; N. Greg., ed. B., I, p,. 109, 9; Laon. Chalc., ed. D., II, p. 127, 13; I, p. 64, 2 sqq.; p. 68, 9; p. 70, 17 pass.

 

 

XIII. Второ Наумово житие

 

Това житие е проучено обстойно отъ проф. B. Н. Златарски, Словѣнското житие на св. Наума отъ XVI вѣкъ (= СпБАкН, XXX, 17 (1925), сс. 1-28). По всичко личи, че то е преработка на гръцко житие. За проучването на това Наумово житие допринася извънредно много откритиятъ отъ мене, презъ 1938 год., гръцки текстъ на едно обширно житие и служба на св. Наума, въ преписъ отъ 1646 год., запазенъ въ Атинската народна библиотека. Двата нови паметника сѫ извънмѣрно любопитни и допринасятъ много за изучването на живота и дейностьта на св. Наума, както и за проучването на познатитѣ досега негови гръцки жития. Текстоветѣ сѫ готови за печатъ и ще мога да ги издамъ наскоро. За тѣзи паметници едно кратко съобщение вж. y Iv. Dujčev, Un manuscrit grec inconnu avec l'acolouthie et la vie de St. Naum d'Ohrid (= Studia historico-philologica Serdicensia, I, 1938, pp. 121—124).

 

Съ името „Мизия" въ второто славянско житие на Наума се означава, споредъ византийския обичай, северна България. За посрѣщането на Кирила и Методия въ Римъ отъ папа Адриана вж. ЖК, гл. XVII (тукъ с. 19 сл.). Името „Виглиско" да се разбира „Вихингъ" ; ср. Златарски, Слов. житие, с. 8 и бел. 1. За еретика Македония вж. тукъ с. 104. Проф. Йорд. Ивановъ, п. с., с. 311, приема, че името „Радиславъ" стои вмѣсто „боритаканъ", което твърдение проф. Златарски, п. с., с. 9 и бел. I, смѣта погрѣшно. Въ житието се съобщава за създадения отъ Наума монастиръ при Охридското езеро. За този монастиръ вж. и проф. Ив. Гошевъ, Старитѣ печати на монастира Св. Наумъ въ Македония (= ИзвБИД-во, XVI—XVII (1939), сс. 91—108).

 

 

203

 

Споредъ житието, монастирътъ билъ създаденъ

(вж. тукъ с. 64). Царската титла на Бориса е прибавена отъ неукъ писатель или преписвачъ. Все пакъ тѣзи думи свидетелствуватъ за грижитѣ на българскитѣ владѣтели Бориса и Симеона за създаване на монастири, и то въ самата Македония. Ако Наумовиятъ монастиръ е билъ построенъ въ 905 год., то значи св. Наумъ е живѣлъ въ него само 5 години и починалъ въ 910 год., шесть години преди св. Климента († 916 г.) (вж. тукъ с. 60). Значи св. Наумъ е учителствувалъ на мѣстото на св. Климента, седемь (!?) години — отъ 893 г. до 900 г., следъ това петь години е живѣлъ въ нѣкакъвъ монастиръ („отиде въ монастиръ"), a въ 905 год. преминалъ въ създадения отъ него монастиръ св. Архангелъ Михаилъ. Проф. Йорд. Ивановъ, п. c., сс. 309-310, съобщава, че св. Наумъ прекаралъ 10 години въ монастира св. Архангелъ, безъ да вземе предвидъ съобщението на второто житие, споредъ което монастирътъ е билъ създаденъ едва въ 905 год.: [6413 – 5508 = 905].

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]