XV. ЧУДОТО НА СВ. ГЕОРГИ И БЪЛГАРИНЪТЪ
Пристигна, рече, странствуващъ братъ, който видѣ това [чудо]. Той носѣше кръстъ. И, като прекара малко дни и се разболѣ, повика ме. И когато отидохъ и седнахъ при него въ страноприемницата, гдето лежеше, каза ми:
„Господи, благослови отче, и помоли Бога за убогата моя окаяна душа. И вземи този кръстъ и го запази".
И азъ му казахъ: „Какъвъ е този кръстъ?" И рече:
„Голѣма е повестьта за този кръстъ и не мога да говори, нито дръзвамъ. Виждамъ, че съмъ близо до моя край. Помоли се за мене на милостивия Богъ да почака, да ти разкажа (повестьта) за него".
И, като изпратихъ, призовахъ трима отъ старцитѣ, и следъ като ми го показа, съ тѣхъ извърши молитва. Следъ свършването на молитвата, седнахме при него. И веднага се дигна и седна и, като се прекръсти съ кръстно знамение, рече:
„Отче игумене Петре! Азъ съмъ отъ новопросвѣтения български народъ, когото Богъ просвѣти съ светото кръщение въ тѣзи години чрезъ избраника свой Бориса, когото нарекоха въ светото кръщение Михаилъ, който съ силата Христова и кръстното знамение победи коравия и непокорливъ български родъ и помраченитѣ отъ зломишленото дяволско дѣло сърдца просвѣти съ свѣтлината на богоразумението, и го отвърна отъ тъмнитѣ, и лъжливи, и
71
смрадни, и богомерзски жертви и го изведе отъ тъмата къмъ свѣтлина, отъ лъжа и неправда къмъ истина, и отхвърли смраднитѣ и нечисти храни, разсипа тѣхнитѣ жертвеници, утвърди ги чрезъ светитѣ книги въ правовѣрната християнска вѣра, като доведе светия архиепископъ Йосифа, и други учители и наставници, и създаде църкви и монастири, и постави епископи, попове, игумени, да учатъ и направляватъ неговитѣ люде въ божия пѫть. И следъ това сподоби го Богъ, та прие ангелски образъ, (и) отъ лъжливия този животъ се представи въ вишния Иерусалимъ предъ Христа.
И още докато той бѣ живъ като инокъ и на негово мѣсто [управляваше] Владимиръ, неговиятъ първи синъ, Симеонъ получи благословение божие и отъ Михаила и прие престола, като изгони брата (си). И опълчи се срещу него угърскиятъ [маджарскиятъ] народъ и поробиха неговитѣ люде и той се би съ тѣхъ и го надвиха. Въ тази година и азъ бѣхъ въ тази битка".
Попита и рече великиятъ архимандритъ: „Съ какъвъ санъ ти бѣ почетенъ отъ княза?" Той ми каза:
„Азъ, отче, нѣмахъ никакъвъ санъ, нито съмъ живѣлъ, гдето живѣеше князътъ, но вънъ, всрѣдъ хората. — Като ни разпръснаха угритѣ, побѣгнахме ние 50 души по единъ пѫть, и ни подгониха угритѣ, и начена моятъ конь да слабѣе и да остава. И въззовахъ силно: Господи Боже християнски ! Помогни ми съ молитвитѣ на великия мѫченикъ Георгия, избави ме! И пакъ рекохъ: Свети Георгие, на Твоето име ме е назовалъ попътъ при светото кръщение, Твой съмъ робъ, помогни ми, избави ме въ този часъ отъ поганцитѣ! И тогава пропадна въ земята предната дѣсна нога на кона и се счупи. Дружината избѣга отъ мене. Наблизо имаше горичка и долина. И като напрегнахъ лѫка, съ стрели въ рѫка, побѣгнахъ отъ коня къмъ дола. И като се огледахъ, видѣхъ, че угритѣ тичаха къмъ коня, и рекохъ: Господи Исусе Христе
72
помилуй ме и изпрати угодника Твой и мѫченикъ Георгия, за да ме закрили и запази въ този часъ. И когато изрекохъ това слово съ плачъ, и веднага се намѣри при мене моятъ конь съ цѣла нога, а угритѣ тичаха следъ него: желаеха да го хванатъ, но не можеше нито единъ да се приближи къмъ него. И рекохъ: Слава Тебе, Господи, защото не си далече, когато Те призоваватъ отъ все сърдце. Великий Георгие, бѫди съ мене ! Като възседнахъ, подгониха ме угритѣ и обстрелваха ме съ много стрели, но не сполучиха, по силата Христова и помощьта на свети Георгия. И въ този часъ се намѣрихъ въ своето село: отъ това мѣсто, гдето ме стреляха, до моето село има три дни пѫть надалече. И отъ моята дружина двама пристигнаха на втория день следъ мене, а (угритѣ) бѣха настигнали и избили другитѣ.
И следъ това отново ни поведе на война Симеонъ, като узна, че идатъ угритѣ. И както лежахъ презъ нощьта въ своята кѫща и съ моята съпруга, дойде при мене голобрадъ и свѣтълъ мѫжъ и не можахъ да погледна въ лицето му, и ми каза: Георгие, иди на война, обаче купи си другъ конь, защото този конь ще върви съ тебе три дни на пѫть и внезапно ще умре. Но азъ ти заповѣдвамъ да му одерешъ ногата, която се бѣше счупила, та да видишъ силата на пресвета Троица и помощьта на светия мѫченикъ Георгия. Онова, което ще намѣришъ на тази нога, не го употрѣбявай за нищо друго, освенъ за честенъ кръстъ и да мълчишъ за това, докато видишъ божията слава. — И рекохъ: Господарю, кой си ти, комуто не мога да погледна да видя лицето? — Каза ми: Азъ съмъ рабътъ Христовъ Георгий, когото призовавашъ въ молитвитѣ си. — И като станахъ отъ сънь, възславихъ Бога и свети Георгия и следъ това, както ми заповѣда светията, купихъ си другъ конь и се отправихъ на война съ два коня. И когато да тръгна на война, позовахъ попа и извърши света служба; заклахъ
73
вола, които бѣ най-скѫпъ, и отъ овцетѣ и свинетѣ по десеть, раздадохъ на беднитѣ и тръгнахъ на война. Както пѫтувахме, на третия день коньтъ се разболѣ и, като падна, издъхна. И начена дружината да бърза и не ми даваха да одера ногата, та имъ разказахъ, какъ бѣ се счупила тази нога. И имаше тамъ между тѣхъ двама, при които си бѣше счупилъ ногата, когато бѣгахме. И почакаха малко, докато одрахме тази нога и намѣрихме въ нея, подъ колѣното долу, три желѣзни обрѫча: костьта не бѣше се счупила напрѣко, но се бѣше разцепила надълго, и така обрѫчитѣ я държаха твърдо. И много се опитвахме да ги свалимъ така, но не можахме. И като отрѣзахме костьта, тогава я поставихме на камъкъ и така се топори я сбихме на дребно, и само така едва можахме да извадимъ желѣзата. И като се чудѣхме на голѣмата и неизречена сила на светата Троица и на бързата помощь на светия мѫченикъ Георгия и като прославихме Бога, отидохме на война. По божия милость, колцина отъ насъ отидоха, нито единъ не погина въ тази война, но всички здрави и читави се завърнахме. И когато пристигнахъ у дома, отче, видѣхъ съпругата си болна отъ огнена люта треска. И като прекарахъ недѣля и друга, и я видѣхъ, че страдаше люто, дръзнахъ и рекохъ: Господи, съ молитвитѣ на (Онази), Които Те е родила, и на светия Твой угодникъ Георгия, изцѣли Твоята робиня Мария. — И сложихъ на нея този обрѫчъ и въ сѫщия часъ се изправи здрава и прослави Бога и великия мѫченикъ Георгия. И азъ, като разбрахъ милосърдието и човѣколюбието на пресветата Троица, призовахъ ковачъ и му рекохъ: Изкови ми, брате, кръстъ отъ тѣзи обрѫчи. Той ми изкова, както ми бѣ казалъ светията.
Случиха се много други чудеса: този свети кръстъ бѣсове отъ човѣцитѣ прогонваше и отъ недѫзи и отъ война избавяше съ молитвитѣ на светията и великомѫченикъ Христовъ Георгия.
, отъ което може да
се
заключи, че разказъть е съсгавенъ не много време следъ края на IX в. За самото
кръщение разказвачътъ съобщава, че се е извършило въ онова време:
, отъ Богъ,
чрезъ Неговия избранникъ Бориса. Въ думитѣ, че Борисъ „съ силата Христова и
кръстното знамение победилъ (побѣди) коравия и непокорливъ български родъ",
за да го покръсти,
. Споменатиятъ
свети Йосифъ не бива да се смѣта за първи български архиепископъ (вж. Златaрски,
История, I, 2, сс. 249, 252, 252 бел. 1, 260 сл.). Само съ нѣколко думи е
очертана християнизаторската дейность на Бориса, като е казано, че довелъ и
други вѣрски учители и наставници, създалъ църкви и монастири, поставилъ
епископи, попове и игумени. Споменато е сѫщо, че Борисъ приелъ монашеска одежда
. Сведенията за Владимира сѫ вѣрни. Авторътъ на „чудото" изтъква, че
възкачването на Симеона на престола (столъ) станало по благословение на
Бога и на Борисъ-Михаила — съгнавъ брата. Последнитѣ думи подсказватъ, че
свалянето на Владимира се е извършило по насилственъ начинъ, но проф. Златарски,
п. с., с. 251 бел. 1, изказва съмнение, че Симеонъ „едвали е могълъ въ даденото
време да предприеме нѣщо безъ знанието и съгласието на баща си". Съмнението е
излишно, защото въ самия контекстъ ясно е указано, че това е станало съ
знанието, по-точно съ благословението на Бориса :
което проф. B. Н. Златарски, Кои сѫ били вѫтрешни и външни боляри, с. 47 сл., тълкуваше като указание, че той е
принадлежалъ къмъ така назованитѣ „външни боляри" — който изводъ не е много
убедителенъ. Самъ Георги се представя като заможенъ човѣкъ, който може да купи
два коня, прави служби съ заколване на волъ, раздава на беднитѣ десеть овце и
свине, но нѣма никакво указание да е принадлежалъ къмъ болярското съсловие. Отъ
разказа
и помагалъ на сърбитѣ въ войната. — На
война Георги отива съ дружина; първиятъ пѫть дружината се състояла отъ 50 души.
При първата война загубитѣ сѫ били доста голѣми : Георги съобщава, че отъ цѣлата
дружина се завърнали само трима. Споменатъ е сѫщо ковачътъ (к