Изъ старата българска книжнина

I. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство

Иванъ Дуйчевъ

XVIII. ПОХВАЛА НА ЦАРЬ СИМЕОНА

 

- Бележки

 

 

Великиятъ измежду царетѣ Симеонъ,

Мощниятъ владѣтель,

Като пожела съ силно желание

Да изяви скрититѣ мисли

Въ дълбочината на многотруднитѣ книги

Споредъ тълкуванията на премѫдрия Василия,

Повели на мене, нищо незнаящия,

Да промѣня речьта другояче,

 

 

78

 

Като спазя точностьта на неговата мисъль.

Като трудолюбива пчела,

Отъ всѣки цвѣтъ на Писанието

Събра (тѣзи мисли), като въ една кошерна пита,

Въ великомѫдрото свое сърдце,

Пролива ги като сладъкъ медъ

Изъ своитѣ уста предъ боляритѣ,

За да просвѣти тѣхнитѣ мисли,

Като имъ се явява новъ Птоломей,

Не по (езическа) вѣра, а повече по желание

И съ велика честь, защото събра

Всички божествени книги,

Съ които и своитѣ палати като изпълни,

Той увѣковѣчи паметьта си.

Заради тая негова паметь

Нека христолюбивата му душа да приеме

За отплата вѣнеца на блаженитѣ и свети мѫже

Презъ непребродимитѣ вѣкове на вѣковетѣ.

БЕЛЕЖКИ

XVIII. Похвала на царь Симеона

Въ началото на възхвалата е казано за българския владѣтель : . Въ този паметникъ можеби за най-раненъ пѫть се дава на Симеона титла цьсарь = царь (за тази титла вж. проф. Ст. Романски, Симеоновата титла цѣсарь, БПр, I, 1 (1929), сс. 125-128). Думитѣ дръжаливыи владыка отговарятъ на гр. κράτιστος κράτωρ или δεσπότης. Упоменатиятъ „премѫдъръ Василий" е св. Василий Велики (ок. 330—379). Думитѣ: означава просто да се извърши преводъ отъ гръцки на български. За Симеона се казва:

Подобно сравнение е употрѣбено въ стихотворната хроника на Константина Манасий за имп. Теофила (829—842):

(вж. J. Bogdan, Cronica lui Constantin Manasses. Traducere mediobulgara (București 1922), p. 168); cp. сѫщо въ една приписка отъ 1319 г. y Л. Стојановић, Стари српски записи и натписи, I (Београд 1902), с. 22, № 52:

217

Въ похвалата се казва, че Симеонъ се явявалъ на боляритѣ си като новъ Птолемей — като се намеква за египетския владѣтель Птолемей I Сотиръ (337— 283), известенъ като основатель на Музея и Библиотеката въ Александрия. Това сравнение съ Птолемея — сведения за когото сѫ могли да се намѣрятъ въ нѣкоя отъ тогавашнитѣ византийски хроники — показва, че българитѣ сѫ имали известни познания относно класическата древность. Но авторътъ на възхвалата, веднага следъ сравнението на Симеона съ Птолемея, добавя, че Симеонъ е подобенъ нему не вѣроѭ, но повече по желание и поради голѣмата честь, че е събралъ като него всички божествени книги. Самото това разграничение показва, че писачътъ не иска да уприличи Симеона на Птолемея по езическа вѣра, след., той, ако и да признава античностьта поради нѣкои нейни дѣла и прояви, отнася се отрицателно къмъ нейното езичество. За него е ясно основното различие между античностьта и неговата съвременность — именно въ вѣрата. Сравнението на Симеона съ Птолемея може да се обясни и иначе. Споредъ нѣкои стари автори, преводътъ на Библията отъ еврейски на гръцки отъ LXX-тѣ („седемдесеттѣ преводачи", Septuaginta interpretes, но въ сѫщность 72 !) е билъ извършенъ по искането на египетския владѣтель Птолемея Филаделфъ (283-247) въ Александрия (вж. подробно y Hautsch, Septuaginta, въ : PWRE, II R., II 2, coll. 1586-1621). У Eusebius, Hist. eccles., ed. G. Dind., pp. 208, 16—209, 22, e разказано за извършването на превода по искане на „Птолемея Лагосъ", който билъ сторилъ това, за да обогати „съ писанията на всички люде" създадената въ Александрия библиотека. Нѣкои много четени александрийски автори, като напр., G. Hamart., ed. M., p. 326, 14-15 (= Georg. mon., ed. De-Boor, 435, 10-12) сѫщо съобщаватъ за „Птолемея Филаделфъ, при когото седемдесеттѣ еврейски мѫдреци превели закона" (сиречь Библията). Въ Chrоn. Pasch., I, pp. 326, 3 — 327, 2, е разказано подробно за извършването на превода при Птолемея Филаделфъ; съобщава

218

ce, че 72-та мѫдреци извършили превода по искане на владѣтеля за 72 дни. Така наз. „Пасхална хроника" е писана презъ първата половина на VII в. (вж. y К. Krumbacher. Geschichte der byzant. Litteratur (München 1897), p. 317 sqq.) и e била много четена, та именно отъ нея сѫ могли да почерпятъ тия сведения. Съ това сравнение на Симеона съ Птолемея (Филаделфъ) авторътъ на възхвалата дали не е искалъ да намекне за онази обширна преводаческа дейность по времето на този български владѣтель, благодарение на която той— подобно на Птолемея Филаделфъ — можалъ да изпълни палатитѣ си съ книги ? Друго указание за Птолемея вж. въ похвалното слово на Григория Цамблакъ за патриархъ Евтимия y Kalužniacki, Aus der pan. Litt., pp. 42, 10 sqq. Едно сравнение съ него вж. y Стојановић, п. c., I, с. 71 (1416/8 г.). Въ едно „сказание" (вж. Баланъ, п. с., II, сс. 144-145) се говори за превода на св. Писание при Птолемея :

По-нататъкъ се говори за славянския преводъ на свв. Кирила и Методия — като погрѣшно е отнесенъ къмъ царуването на царь Иванъ Асѣня —

Подчертава се, между другото, успоредицата между броя на преводачитѣ — 70 и 7. Опредѣлението божьствьныихъ кънигъ дава да се разбере, че сѫ били събрани книги главно или изключително съ вѣрски характеръ. Казва се, че Симеонъ съ книги изпълнилъ , като е употрѣбена латинската заемка (palatum), проникнала твърде рано, презъ Византия, y насъ за „дворецъ, домъ". Въ утвърждението, че Симеонъ е „увѣковѣчилъ паметьта си" се прозира дълбокото историческо съзнание на автора. Авторътъ смѣта, че въ отплата за тази голѣма заслуга на Симеона, неговата „христолюбива душа" трѣбва да приеме вѣнецъ на блаженство и светость въ

219

вѣчностьта. Въ Византия, па и въ Сърбия презъ късното срѣдновѣковие, на царетѣ нерѣдко се дава епитетъ „светъ" (ἅγιος) Изглежда, че авторътъ на възхвалата дава и на Симеона подобенъ епитетъ. — Въ единъ рѫкописъ отъ XVII в. проф. Л. Милетичъ, Царь Симеонъ споменатъ въ единъ срѣднобългарски рѫкописъ (= БПр, IV. 7 (1898), с. 159) бѣ открилъ любопитни сведения за този български владѣтель и за книжовнитѣ му занимания:

[Previous] [Next]

[Back to Index]