Изъ старата българска книжнина

I. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство

Иванъ Дуйчевъ

 

XXII. СЛУЖБИ НА СВ. ЦАРЬ ПЕТРА

 

- Бележки

 

Изъ първата служба

Изъ втората служба

 

 

 

99

 

Първа служба

Месецъ януарий 30-и день

 

Пренасяне мощитѣ на свети Климента архиепископа римски и поменъ за светия нашъ отецъ Петра инока, бившъ царь на българитѣ.

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .

 

На Петра.

Както и .  .  .  .  . застѫпникъ отъ видимитѣ ни врагове противни, преблажени Петре, моли Бога за насъ.

 

Погледни останкитѣ отъ твоитѣ люде сега, като .  .  .  .  . мислено къмъ твоя гробъ, Петре царю пречестни, моля те да уяснишъ (моя) умъ, за да те прославимъ.

 

Като .  .  .  .  . озари моята душа, като я наставишъ за божието слизане (на земята), а сега за възвисяването на раклата съ мощитѣ на Климента.

 

Сега приеми, Христе Боже, вѣрата на Твоето благочестиво стадо, което пристѫпя благодушно, защото прилежно се яви при раклата...

 

На царя Петра.

 

Както по-рано възлюби съ миръ да пребивавашъ въ своя животъ, така и сега за насъ съ молитви къмъ Бога умири всички страни.

 

Побързай, отче Петре пресвети, като виждашъ голѣмата беда, която ни застрашава, съ твоитѣ молитви, защото вече много изнемогваме.

 

Ти ни се яви като свѣтла звезда, като възсия отъ земята презъ последнитѣ години и разпръсвашъ всѣка тъма на съпротивния врагъ.

 

Грѣшнитѣ устни, които се опитватъ да те възхвалятъ, не могатъ да сторятъ това споредъ красотата на твоитѣ доброти, царю Петре. За това ти се молимъ, дари ни слово за възхвала.

 

 

100

 

Първиятъ родъ процъвтява, както пророкътъ предрече; слава и богатство въ дома и неговата правда навѣки. Това за тебе се изпълни, царю Петре.

 

На двойно царство, отче блажени царю Петре, по вѣра си (владѣтель ?), и тукъ, и тамъ царувашъ .  .  .  .  .

 

Предвъзвестилиятъ те владѣтель, като по-младъ всрѣдъ малкитѣ братя, както нѣкога Давида те помаза и ти повѣри тази земя да пазишъ всѣчески отъ напасть.

 

На върховния ти този съименникъ създаде твоята църква, като я утвърди на камъкъ, запазвайки я съ вѣра отъ вражескитѣ рѣки.

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .

 

Като празднува чинътъ на преподобнитѣ, радватъ се днесъ съ тебе, царю Петре, преблажени отче, винаги въ обителитѣ. Тамъ и тукъ бѫди ни (помощникъ), за да сполучимъ.

 

Както по-рано си билъ съ насъ, отче, и като чада твои ни приемаше любезно, така и сега приеми тѣзи молитви и защити ни отъ всѣка напасть.

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .

 

Какъ да похвалимъ честната твоя глава, свети царю Петре, като не можемъ да си изяснимъ ума, когато виждаме добрия редъ на твоитѣ обичаи, по който ти не преставаше да служишъ Богу винаги.

 

Не презирай вече твоитѣ останки, потънали въ преголѣми вълни и бури, честни отче нашъ свети царю Петре, като (ни) избавишъ бързо отъ противнитѣ видими и невидими врагове.

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .

 

Не презирай онѣзи, които днесъ празднуватъ твоята паметь, но съ молитви къмъ Владиката (небесенъ) изпроси и ни дари обиленъ животъ и отъ всѣко зло да се избавимъ на земята и да получимъ

 

 

101

 

отъ Владиката вѣченъ животъ на небесата. Пречестний отче Петре, не презирай онѣзи, които (ти) се молятъ.

 

 

Втора служба

(Паметь на) свети Климента и на свети Петра, бившъ царь български

 

Подражатель на върховния [апостолъ Петра], блажени, имайки топлотата, вѣрата и любовьта на апостола къмъ Бога, не преставайки да лежишъ винаги презъ всички часове безъ леность въ храма божий и отпущайки и причеставайки своитѣ църковници и давайки безъ щадение въ светителскитѣ рѫце.

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .

 

Пристѫпете, всички вѣрни, да възхвалимъ Петра монаха, бившия български царь отъ Бога (поставенъ). Радвай се, твърди камъко на вѣрата Христова. Радвай се, Петре, утвърѫдение на църквитѣ и на твоя градъ Преславъ. Радвай се, ревнителю на добритѣ дѣла на архистратега Михаила. Защото ти съ въздържание и молитви си очисти душата и съ гладъ и жажда си изтъни тѣлото, и съ помазването на твоето миро приеми ни сега като странници, излѣй върху насъ твоята милость, та, като се очистимъ отъ грѣховетѣ, достойно да те прославимъ.

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .

 

Ти бѣ източникъ и нескѫдно съкровище, което дава (и се) излива винаги на беднитѣ, и твоята милостиня не оскудяваше, и ти обичаше иноцитѣ и служителитѣ на божията църква заради тѣхнитѣ молитви, и се надѣваше за отплата отъ Бога, въ което не се излъга, като показа добъръ плодъ.

 

 

102

 

Не презирай онѣзи, които днесъ празднуватъ (твоята) паметь, но (застѫпи се) съ молитви къмъ Владиката (небесенъ) да имъ се дари обиленъ животъ и отъ всѣко зло да се избавятъ и да получатъ вѣченъ животъ и като стоишъ на небесата предъ Владиката, отче Петре, не презирай този, който ти въздава тази възхвала.

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .

 

Сега, съборе на правовѣрнитѣ, който (си се) събралъ днесъ въ честния домъ на пресветия отецъ, да пѣемъ пѣсни на стройни гласове на тогова, който е прославилъ нашия Богъ Христа, и весело съ радость да го възхвалимъ, като кажемъ: Радвай се, човѣче на небесата и земни ангеле, — и още: Радвай се, като не преставаме да зовемъ къмъ тебе, света царска главо. Радвай се, помощниче топли и застѫпниче, цѣлителю на душитѣ и тѣлата на твоитѣ люде; избави ни отъ страсти и противни беди и внезапна смърть, моли Владиката и Бога, свети отче Петре.

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .

 


 

БЕЛЕЖКИ

  

XXII. Служби на св. царь Петра

 

Царь Петъръ се слави съ своята светость още отъ своитѣ съвременници. Така напр., византиецътъ Лъвъ Дяконъ го нарича „мѫжъ боголюбивъ и почтенъ" (ἄνδρα θεοφιλῆ καὶ σεβάσμιον; L. Diac., ed. B., p. 78, 11). Въ нѣкои паметници той е упоменатъ като светия (вж. указанията на Й. Ивановъ, п. с., 383 сл.). Покойниятъ Б. Цоневъ, Книжовни старини отъ Елена (= ГодСУиф, XIX. 7, 1923) е обнародвалъ отъ календаря на такан. Попъ Иоаново или Банишко четвероевангелие (срѣднобългарски рѫк.) указанието, подъ дата 30 януарий: (п. т., с. 28).

 

 

221

 

За нѣкакво гръцко житие на царь Петра става дума. y Fabricii-Harles, Bibliotheca graeca, VII (Hamburgi 1801), p. 598: A Montf. ucon in B. bibliothecar. MSS I, p. 505 CD. haud clare indicatur, num ad Theophylactum Bulgar. quoque pertineat, et fere dubito, in cod. Mediolan. Ambros. dialogus de rebus naturalibus ad Petrum regem, item vita eiusdem. Диалогътъ се приписва на Теофилакта Симоката (ib., p. 598 n. C). Смѣта се, че това указание e погрѣшно и се отнася до познатото послание на цариградския патриархъ Теофилакта до царь Петра (вж. Златарски,. История, I, 2, с. 840 сл., с. 562 сл.).

 

— Подъ сѫщата дата — 30 януарий — се празднува паметьта и на св. Климента (за него вж. тукъ по-горе ; ср. и Бaлaнъ, Кирилъ и Методи, I. с. 74). — Първата служба каточели отразява смутното време следъ смъртьта на царь Петра, въ което е писана. Почитателитѣ умоляватъ царь Петра да ги закриля „отъ видимитѣ... врагове противни", да „умири всички страни"; споменува се нѣкаква заплашваща „голѣма беда" и изнемогването на молителитѣ, които молятъ да бѫдатъ защитени „отъ всѣка напасть". Разбира се, това могатъ да бѫдатъ и общи мѣста; ср Р. Gr., XXIX, p. CCCXXVIII C, p. CCCLVII C, p. CCCLXXV A, и др. Службата e писана, очевидно, наскоро следъ смъртьта на царь Петра и то тамъ, гдето е било неговото тѣло. Думитѣ : „На върховния ти този съименникъ [св. Петра апостола] създаде твоята църква, като я утвърди на камъкъ, запазвайки я съ вѣра отъ вражескитѣ рѣки" съдържатъ намекъ за Матей, VII, 24—27; Лука, VII, 47—49, и др., и сѫщевременно игра на думитѣ „камъкъ" (πέτρα) и личното име Πέτρος. Въ. втората служба Петъръ е нареченъ „царь отъ Бога" (ср. по-горе с. 172). Обръщението „твърди камъко на вѣрата" съдържа пакъ сѫщата игра на думи, както и въ първото житие. Отъ службата се узнава за „миро" на св. царь Петра. Упомената е щедростьта на царь Петра къмъ иноци и свещеници. Самъ съставительтъ на службата не е забравилъ да спомене, накрая, и себе си. Изглежда,

 

 

222

 

че службата е била извършвана „въ честния домъ на пресветия отецъ", въ неговата църква или монастиръ. — Възклицанията „радоуи се" въ края на службата отговарятъ на познатитѣ гръцки χαιρετισμοί (χαῖρε), разпространени въ византийската църковна книжнина; вж., напр., y M. Jugie, op. c., p. 380 sqq., p. 360; cp. Сѫщо въ Život sv. Symeona, ed. Dan., p. 26 sqq., подобни възклицания съ „радвай се". — Въ първата служба се чете:

(Й. Ивановъ, п. с., с. 388). Въ тѣзи редове е цитирано Псалми, CXI, 2—3: „Родътъ на праведнитѣ ще бѫде благословенъ. Слава [въ гръцкия текстъ; изобилие въ синодалния преводъ] и богатство въ неговия домъ и правдата му пребѫдва навѣки вѣковъ"; ср. Притчи, XX, 7. Подобенъ изразъ се намира y Доментиjaн, Живот св. Саве, с. 83:

Текстътъ на службата на св. царь Петра, след., трѣбва да се поправи: вм. прьвыи родъ да се чете правыи родъ или правыихъ родъ.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]