Изъ старата българска книжнина

I. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство

Иванъ Дуйчевъ

XXVIII. БЪЛГАРСКА АПОКРИФНА ЛѢТОПИСЪ

 

- Бележки

 

 

 

Сказание на пророка Исая какъ бѣ възнесенъ отъ ангелъ до седмото небе

 

Азъ, пророкъ Исая, възлюбенъ въ пророцитѣ отъ Бога Господа нашъ Исуса Христа, дойдохъ по божие повеление да кажа онова, което ще стане въ последнитѣ дни на рода човѣшки по цѣлата земя. Не азъ разказвамъ това, братя, но небесниятъ Отецъ чрезъ Своя Духъ Свети ми разказа на мене. Тогава изпрати при мене Своя свети ангелъ, и вдигна ме отъ земята на висотата небесна, и тамъ видѣхъ пѣене на ангели, (които) пѣеха и славѣха Господа. И въведе ме отново на второто небе, и тамъ видѣхъ много други наредби и възрадвахъ се много за онова, което видѣхъ, и се смутиха всичкитѣ мои кости. И рече ми ангелътъ, който ме водѣше: Повдигни се, Исае, да видишъ великата и неизречена божия слава. И въведе ме пакъ оттамъ на третото небе, и на четвъртото, и на петото, и на шестото, и достигнахме даже и до седмото небе. И тамъ видѣхъ

 

 

155

 

Сѫдия, Който седѣше на високъ и превъзвисенъ престолъ, а около Него видѣхъ да тече горяща и клокочаща огнена рѣка, и хиляди, хиляди ангели Му служеха, и безброй други стояха предъ Него. И отново видѣхъ отдѣсно Нему ангелско пѣние, а отъ лѣвата Му страна плачъ на грѣшницитѣ. Тогава запитахъ ангела, който ме водѣше, и му рекохъ: Господине, покажи ми Госпоца мой, Който ме е призовалъ отъ утробата на моята майка. И рече ми ангелътъ на силитѣ господни : Слушай, избрани божий пророче Исае, невъзможно е да видишъ въ тѣло своя Господа, но ще чуешъ само Неговия гласъ, отправенъ къмъ тебе. И следъ това, прочее, чухъ гласа на Господа Бога мой, Който ми говорѣше: Исае, Исае, възлюбениче мой, иди и разправи на човѣшкия родъ по [цѣлата] земя всичко това, което видѣ и чу, и какво ще бѫде въ последнитѣ времена на последния родъ. Азъ Му казахъ: Господи, добре ми е да бѫда тукъ, и не ме възвръщай (тамъ), отгдето дойдохъ. Тогава чухъ гласа на Господа мой, Който ми говорѣше: Исае, възлюбени мой пророче, та какъ ще се поучатъ живѣящитѣ на земята люде ? Следъ тебе не ще има другъ пророкъ, нито ще има следъ това, нито ще възлѣзе на [небесата], нито ще разкаже тѣзи Мои слова. И следъ това веднага ангелътъ Господенъ ме свали отъ небесата и ме постави долу на земята.

 

II. И следъ това чухъ гласъ, който друго ми разказваше : Исае, възлюбени мой пророче, иди на западъ отъ най-горнитѣ страни на Римъ, отлѫчи третата часть отъ куманитѣ, наречени българи, и насели земята Карбунска, която опраздниха римляни и елини. Тогава азъ, братя, по божил повеля, дойдохъ на лѣвата страна на Римъ и отдѣлихъ третата часть отъ куманитѣ, и поведохъ ги по пѫть, посочвайки съ тръсть, и ги доведохъ до рѣката, която се нарича Затиуса, и при друга рѣка, наречена Ереуса. И тогава имаше три голѣми рѣки. И

 

 

156

 

населихъ земята Карвунска, наречена българска; бѣше опустѣла отъ елини презъ 130 години. И населихъ в съ множество люде отъ Дунава до морето, и поставихъ имъ царь изъ тѣхъ : името му бѣше царь Славъ. И този царь, прочее, насели села и градове. Нѣколко време тѣзи люде бѣха езичници. И този царь сътвори сто могили въ земята българска ; тогава му дадоха име „стомогиленъ царь". И въ тѣзи години имаше обилие отъ всичко. И имаше сто могили въ неговото царство. И той бѣше първиятъ царь въ българската зема, и царува 119 години и почина.

 

III. И тогава следъ него се намѣри другъ царь въ българската земя, детище, носено въ кошница 3 години, на което се даде име Испоръ царь, (които) прие българското царство. И този царь създаде велики градове: на Дунава Дръстъръ градъ; създаде и великъ президъ отъ Дунава до морето; той създаде и Плюска градъ. И този царь погуби голѣмо множество измаилтяни. И този царь насели цѣлата Карвунска земи, и бѣха, прочее, преди това етиопи. И роди Испоръ едно отроче и го нарече Изотъ. Царь Испоръ царува на българската земя 172 години и следъ това го погубиха измаилтянитѣ на Дунава. И следъ погубването на Испора царя български, нарекоха куманитѣ българи, а по-рано бѣха (при) Испора цари езичници и безбожни и въ голѣмо нечестие, и бѣха всѣкога врагове на гръцкото царство презъ много години.

 

IV. И следъ това отново прие българското царство синътъ на Испора царя ; името му бѣ Изотъ. И този царь погуби Озия, царя на изтокъ, съ своитѣ войски, и Голиата, франка поморски. И въ годинитѣ на българския царь Изотъ имаше много велики градове. И роди царь Изотъ две отрочета: едното назова Борисъ, а другото Симеонъ. Царь Изотъ царува 100 години и 3 месеца, и въ града нареченъ Плиска почина.

 

 

157

 

V. И следъ смъртьта на царя Изота пакъ прие българското царство синъ му Борисъ, и бѣ благочестивъ и много благовѣренъ. И този царь покръсти цѣлата българска земя и създаде църкви по българската земя, и на рѣка Брѣгалница, и тамъ прие царството. На Овче поле създаде бѣли църкви и отиде на Добричъ и тамъ завърши своя животъ. И царува 16 години, безъ да има грѣхъ, ни жена. И бѣ благословено царството му, и почина съ миръ въ Господа.

 

VI. Следъ това пакъ прие българското царство Симеонъ, неговиятъ братъ. И създаде градове велики по морето, и великия градъ Преславъ той създаде, и тамъ въ него прие царството, [което се простираше] до града, нареченъ Звѣчанъ, и до Солунъ. И Преславъ градъ (той) гради и създаде въ 28 години. И много знамения сътвори царь Симеонъ. Царувà 130 години и роди свети Петра, царя български, мѫжъ светъ и напълно праведенъ. И тогава, въ това време, когато царуваше царь Симеонъ, той взимаше данъкъ отъ цѣлата своя земя по всѣка область на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на година. Това бѣ неговиятъ данъкъ отъ неговата земя, отъ неговитѣ люде, и нищо друго не искаше той. И много изобилие имаше въ онова време при тоя царь Симеона.

 

VII. И следъ неговата смърть пакъ прие българското царство синъ му царь Петъръ, и той бѣ царь на българитѣ, още и на гърцитѣ. И царува въ българската земя 12 години, безъ да има грѣхъ, ни жена, и благословено бѣ неговото царство. Тогава, прочее, въ днитѣ и годинитѣ на свети Петра царя български имаше изобилие отъ всичко, сиречь пшеница и масло, медъ, млѣко и вино и врѣше и кипѣше отъ всѣко божие дарование, и нѣмаше скѫдость отъ нищо, но имаше ситость и изобилие отъ всичко по (?) изволение божие. И тогава, въ годинитѣ на свети Петра царя български, намѣри

 

 

158

 

се една жена вдовица, млада и мѫдра и много праведна, въ земята българска, на име Елена. И роди царя Константина, мѫжъ светъ и праведенъ. Този, прочее, бѣ синъ на Константина Зелени и на майка Елена, и този Константинъ (бѣ) нареченъ багрянородни, царь римски. И поради зависть, неговата майка Елена избѣга въ Виза градъ отъ римскитѣ елини, понеже се намѣри непраздна, и тамъ роди царя Константина. И томува се яви ангелъ Господенъ и му благовести за честния кръстъ на изтокъ. И обичаха се царь Петъръ и царь Константинъ. И събра своята войска и взе своята майка, и отиде на изтокъ, по море, въ Крайниево мѣсто. Тамъ, гдето бѣ царь Константинъ, тамъ бѣ малъкъ градъ на име Византия. И дойде Константинъ до това мѣсто, и видѣ мѣсто пусто отъ море до море, и помисли въ себе си: Ако отида въ Крайниево мѣсто и намѣря честния кръстъ Христовъ, на който бѣ разпнатъ Христосъ, и пакъ ще се възвърна тукъ на това мѣсто, и ще съградя градъ и ще му нарека име Нови Иерусалимъ, покоище на светии, а на царе украшение. Но докато отиде царь Константинъ въ Крайниево мѣсто, тогава дойдоха нѣкакви насилници, като исполини, и погубиха българската земя по морето, и Петъръ, царь български, мѫжъ праведенъ, остави царството и избѣга на западъ въ Римъ и тамъ завърши своя животъ.

 

VIII. Следъ това се издигна другъ царь, на име Селевкия, а неговото прозвище (бѣ) Симеклитъ. И този, прочее, излѣзе изъ планинитѣ, наречени Витоша, и отиде на полето, наречено Романия, и тамъ прие царството. И този създаде 5 града по българската зема: 1. Пловдивъ; 2. Срѣмъ; 3. Брѣзникъ; 4. Срѣдецъ; 5. Нишъ. И царува царь Селевкия въ града Срѣдецъ и по българската земя 37 години. И тамъ царь Селевкия завърши своя животъ подъ града Брѣзникъ. Докато създаде Селевкия 5 града по българската зема, презъ това

 

 

159

 

време царь Константинъ намѣри честния кръстъ Христовъ. Върна се пакъ и отиде въ градъ Византия, и, като помисли въ себе си, рече: Кѫде е това пусто мѣсто? Азъ ще съградя градъ и ще го нарека Константин-градъ. И изпрати царь Константинъ въ Римъ единъ зълъ кураторъ: Иди, каза, изгони римската войска за 6 години.

 

Този отиде и ги изгони за 3 години. Зълъ бѣ кураторътъ и се бѣ съвещавалъ съ елинитѣ да погубятъ царя Константина и майка му Елена. Тогава видѣ Господь тѣхното високобуйство и ги порази съ невидима палица и станаха невидими. Злиятъ кураторъ нѣмаше ни деца, ни жена. И взети бѣха римлянитѣ въ Новия Иерусалимъ. Тогава свети Константинъ устрои цѣлото Иерусалимско царство, царски палати, и тръгна съ войска на Дунава, и създаде градъ нареченъ Бдинъ, а прозвището му (бѣ) седмовръхи Вавилонъ. И пакъ Константинъ насели българската земя отъ западнитѣ земи. И създаде Константинъ 9 града следъ заемането на всички тѣзи земи. И тамъ прекара въ своето си царство 62 години и почина.

 

IX. Следъ него пакъ настана другъ царь въ българската земя; неговото име (бѣ) Симеонъ, и царувà 12 години и почина.

 

X. И следъ това пакъ се намѣри другъ царь, на име Никифоръ, и прие българското царство. И той погуби беззаконния царь Максимиана и неговата войска. И той създаде Мотикъ и Морунецъ и Сѣръ, а на западъ Бѣлградъ и Костуръ, и на Дунава Никополъ. И той царувà 43 години и погина.

 

XI. И той имаше отроче, чието име бѣ Симеонъ Премѫдри. И прие българското царство, бидейки непочтенъ и зълъ за людетѣ, и погуби българската, иерусалимската и римската земя, областьта на цара Константина. И тогава въззоваха всички люде на цари Симеона: О, горкò ни, братя,

 

 

160

 

отъ този царь! Прекара царь Симеонъ въ царството си 4 години и почина.

 

XII. И следъ това се намѣри царь отъ друго колѣно, на име Василий. Тогава падна вѣнецътъ на благочестивия и христолюбивъ царь Константинъ на неговата глава. И прие Василий царството и погуби всички вражески земи и езически народи, като нѣкакъвъ храбъръ мѫжъ. Въ днитѣ на цара Василия много блага имаше всрѣдъ людетѣ. Прекара Василий въ царството си 30 години, безъ жена, ни грѣхъ, и благословено бѣше царството негово.

 

XIII. И въ днитѣ на царя Василия намѣриха се царе трима братя отъ вдовица пророчица: Мойсей, Аронъ и Самуилъ. И имаше (единъ) отрокъ Самуиловъ, на име Августианъ, и той прие българското и гръцкото царство и царува 37 години.

 

XIV. И следъ това се въздигна другъ царь отъ сѫщата вдовица, прие царството, царувà 3 години и почина.

 

XV. И следъ това се въздигна другъ царь, на име Романъ, пакъ отъ това колѣно, и прие българското царство. И той събра своята войска и се разсърди на източния царь и отиде по море на изтокъ, като да погуби два царя, а своята войска погуби. И възвърна се отъ изтокъ въ градъ Преславъ. И прекара въ царството си Романъ 9 години и почина.

 

XVI. И следъ това се намѣри другъ царь, синъ на праведната Теодора, благовѣренъ и благочестивъ царь. И той създаде велики монастири по българската и гръцката земя. И въ неговото царство имаше всички блага. И прекара въ царството си този царь 23 години и почина.

 

XVII. И следъ това излѣзе другъ царь, на име Гаганъ, а прозвището му бѣше Оделѣнъ, много красивъ. И този прие българското и гръцкото царство. И погуби въ Кумида два града, които бѣха

 

 

161

 

оттатъкъ морето. И създаде три града на българската земя: 1. Червенъ, 2. Несебъръ, 3. Щипъ. И тамъ царувà 28 години, и бѣ посѣченъ отъ другоплеменникъ на Овче поле.

 

XVIII. И следъ това се яви другъ царь отъ Константиновия градъ, на име Аревъ, седна на престола на царя Константина, царува 7 години и почина.

 

XIX. И следъ това се яви другъ царь отъ южнитѣ страни, на име Тургий. И този взе вѣнеца на царя Константина и взе цѣлото българско и гръцко царство, царувà 17 години и почина.

 

И следъ това пакъ излѣзоха нѣкакви насилници и измамници, наречени печенези, невѣрни и беззаконници.

БЕЛЕЖКИ

XXVIII. Българска апокрифна лѣтопись

Ha този паметникъ К. Jireček, Das christliche Element in der topographischen Nomenclatur der Balkanländer (= Sitzungsber. d. Kais. Akad. d. Wiss. in Wien, phil.-hist. Classe, Bd. CXXXVI, 1897), pp. 86-93, посвети нарочно изследване (Die geographischen Namen in der bulgarischen Visio des Propheten Isaias; преведено отъ Ст. Аргировъ въ Псп, LV LVI (1898), cc. 261-267). Иречекъ (вж. Псп, п. т., сс. 266 267) смѣташе, че това видение ще да е съставено отъ нѣкой български калугеръ презъ втората половина на XI в. (ср. и Й. Ивановъ, п. с., с. 273). Въ този автобиографиченъ разказъ Исая казва, между другото, че на седмото небе видѣлъ

(Ивaновъ, п. с., с. 280). У Доментијан, Живот св. Саве, сс. 91-92, се говори за божия сѫдъ :

— Въпрѣки че смѣта този паметникъ за „почти съвсемъ безъ значение исторически" (historisch fast ganz werthlos), Иречекъ (Das christ. El., p. 86), все пакъ, го намира занимливъ за географскитѣ проучвания и за запознаване съ срѣдновѣковнитѣ български предания. И неговото изследване засѣга предимно тази страна на паметника. По божия повеля Исая отлѫчва „трета часть отъ куманитѣ, наречени българи" и населва съ тѣхъ , която по-рано били опразднили римляни и гърци. Името „кумани" е било давано на различни народи: араби, руси, печенези; вж. указанията на

238

К). Трифоновъ, въ: ИзвБАИ, II (1923/24), с. 145 сл. Въ дубровнишката грамота на Иванъ Асѣня II отъ 1230 г. се споменува : (вж. у Й. Ивановъ, Български старини изъ Македония, с. 578). Съ име „Карвунска хора" е била означавана южна Добруджа (вж. указанията у Иречекъ, Псп, п. т., сс. 261/2 и Ивановъ, Богомилски книги..., с. 281 бел. 1). За рѣкитѣ Загиуса (у Иречека : Затисуа!) и Ереуса вж. Иречекъ, п. т., сс. 261/2 и Ивановъ, п. т., с. 281 бел. 2. Указанието, че тѣзи български земи били поселени е вѣрно, защото наистина срѣдището на първобългарската държава е добруджанската область, съ граница на югъ до Стара планина.

— Споменатиятъ Слав́ царь е възникналъ, очевидно, като герой епонимъ, за да се свърже съ името на българитѣ, които авторътъ е смѣталъ за славяни. Въ свръзка съ този „царь Славъ" се споменува за създаването на „сто могили" въ царството. Това указание се свързва съ сведението за мѣстность „ἑκατὸν βουνοί"; вж. Иречекъ, Псп, п. т., с. 262 ; Ивановъ, и. с., с. 282 бел. 1 ; В. Н. Златарски, История, II (София 1934), с. 96 и бел. 2; сс. 498/9. Правилно изтъкна Иречекъ, че това название ще да е било давано на областьта около Черно море поради намиращитѣ се тамъ многобройни могили. Очевидно, и тукъ (ср. по-горе, с. 171 сл.) съ число „сто" се указва множество.

— Испор' царь ще да е Исперихъ (680 701); ср. Иречекъ, п. т., с. 262; Ивановъ, п. т., с. 282 бел. 2. Любопитно е, че името Испоръ наподобавя формата Исперихь (вм. Есперерихъ) отъ Именника. Въ Карвунската земи той билъ намѣрилъ .

Царь Изотъ, очевидно, е митическа личность (ср. Иречекъ, п. т., с. 263). Въ името на „Голиата франка поморски" се крие нѣкакво неясно възспоменание за борбитѣ на българитѣ съ франкитѣ. Но този царь погубилъ и . Изотъ е представенъ като баща на Бориса и Симеона. Дали съ това име авторътъ не е указалъ Крума, като е споменато за убийството на Никифора ?

— За Бориса и глава V, вж. Иречекъ,

239

 п. т., с. 263 ; Ивановъ, п. т., с. 283 бел. 1 и 2. Споредъ Иречека, добавката, че Борисъ живѣлъ издава богомилски възгледи; по тази причина Симеонъ се явява като братъ на Бориса.

Съ добри думи авторътъ е очерталъ и времето на Симеона (гл. VI). Той се представя като

Любопитно, ако и легендарно, е сведението за данъцитѣ при царь Симеона. — Петъръ е назованъ царь бльгаромь еште же грькомь. Той сѫщо е представенъ като отшелникъ . Занимливо е, че въ видението нравственостьта на владѣтела се свързва съ изобилие и богатство въ страната. Като съвременникъ на Петра се явява , подъ което име авторътъ е съчеталъ личноститѣ на Константина Велики и Константина VII Багренородни (913-959) (вж. Иречекъ, п. т., с. 264 сл.; Ивановъ, п. т., 284 бел. 1) Смѣсването е било улеснено още и отъ това, че майката на Константина Велики и жената на Константина VII (дъщеря на Романа Лакапин?) сѫ носѣли все име Елена. Константинъ Зеленъ е Константинъ Хлоръ.

— Подъ мѣсто се разбира Голгота. Въ думитѣ:

се намеква за нахлуването на руситѣ подъ предводителството на Светослава въ България презъ 968 г. Споредъ лѣтописьта, царь Петъръ починалъ въ Римъ (вж. други посочвания у Иречекъ, п. с., с. 264; Й. Ивановъ, п. с., с. 285 б. 1 ; ср. още у Л. Стојановић, Стари записи и натписи, III (Београд 1905). с. 56). Съмнително е, обаче, дали всички тѣзи сведения се отнасятъ до Петра I. Напълно измислено име носи наследникътъ на царь Петра : . Вж. нѣкои посочвания у И. Ивановъ, п. с.. с. 28) б. 2; K. Jireček, въ Arch. f. sl Ph., XIV, р. 277, п. 60 изказа мнение, че Паисий е познавалъ това сказание и отъ него е заелъ името на царь Селевкия; ср. Иречекъ, Псп, п. с., с. 267. У турцитѣ сѫществува предание за царь Силиврий (Гаджановъ въ: Псп, LXX (1910), с. 643).

240

Въ легендитѣ си павликянитѣ, споредъ Филипа Станиславовъ, разказвали, че „il re Siivich" билъ толкова добъръ християнинъ, че „обърналъ почти цѣлия свѣтъ въ римската вѣра" (вж. E. Fermendžin, Acta Bulgaria ecclesiastica (Zagrabiae 1887), р. 42); ср. Н. Милевъ, Католишката пропаганда въ България презъ XVII в. (София 1914), с. 46. — Изглежда, въ името Селевкия трѣбва да се види едно смѫтно споменание за царь Самуила. Любопитно е, че Anna Comnena, Alexias, ed. R., I, р. 235, 13 пише, че Самуилъ билъ „последенъ отъ българската династия, както Седекия на юдеитѣ".

— За дейностьта на царь Константина, за която се говори въ гл. VIII, вж. посочванията у Иречекъ, п. с., сс. 264/5. Указаниятъ „зълъ кураторъ" (сиречь настойникъ) е, вѣроятно, Романъ Лакапинъ, който поелъ властьта като „василеопаторъ". Симеонъ въ гл. IX е измислено лице, а Никифоръ (гл. X) е вѣроятно имп. Никифоръ Фока (963—969).

Мотикъ е Димотика, а Морунецъ — Кавала (Иречекъ, п. с., с. 265; Ивановъ, п. с., с. 286, б. 2 и 3). Симеонъ премѫдри (гл. XI) е измислено лице, а Василий, вѣроятно, е имп. Василий II (976—1025) (Иречекъ, п. с., с. 265). Самуилъ е споменатъ въ гл. XIII; Августианъ ще да е Алусианъ, внукъ на Аарона (Иречекъ, п. с., с. 265/6). Романъ (гл. XV), споредъ Иречекъ, п. с., с. 266, ще да е имп. Романъ III Аргиръ (1028—1034). Указаниятъ (гл. XVI) „синъ на праведната Теодора", споредъ предположението на Иречекъ, п. с., с. 266, е билъ имп. Константинъ Мономахъ (1042—1054). Съ име Оделѣнь, очевидно, е назованъ Петъръ Дѣлянъ; името Гаган подсѣща за титлата „хаганъ" (Иречекъ, п. с., с. 266). Въ сказанието се казва, че Оделѣнъ погиналъ отъ иноплеменникъ, съ което, вѣроятно, се намеква за участието на норманския князъ Харалдъ Хардратъ въ усмиряването на българското възстание въ 1041 год. (вж. В. Н. Златарски, История, II, с. 77 б. 1). Последнитѣ владѣтели: Аревъ и Тургий е трудно да се отъждествятъ. Сказанието завършва съ указание за нахлуването на печенези.

[Previous] [Next]

[Back to Index]